О.р. полковник инж. Никола Лазаров:

Плащахме на СССР за космическа свръзка по $180 на денонощие

10401 | 23 март 2014 | 08:12

Сега Министерството на отбраната брои 3-5 долара само за минута разговор чрез спътник с контингентите зад граница



 
         
   
 
   

Полковник от резерва Никола Лазаров е роден на 28 април 1954 г. в Пирдоп. Завършил е свързочния профил на военното училище във В. Търново. Випускник е и на Военна академия „Г. С. Раковски“.

Служил е в Копривщица и Горна Малина. Бил е и преподавател в академията, както и ръководител на администрацията на факултет „Национална сигурност и отбрана“.

Сега е старши експерт по комуникационни системи в дирекция „Информационно обслужване и технологии“ на Столичната община.

   
         

Напуснах армията по собствено желание. Уволних се, защото цял живот съм учил и съм готвен за армия, която трябва да побеждава, ако й се наложи да воюва. А след политическите промени у нас след 10 ноември войската ни постепенно започна да се занимава основно с охранителни дейности. Това е против моите разбирания за истинска армия и си тръгнах по собствено желание.

Аз съм свързочник и в строя за нашата нашата специалност битуват много афоризми. Един от тях е, че свръзката е като любовта - за нея трябват най-малко двама. Тя се прави, за да има някой на другия край на линията да те чуе. Не може сам да си говориш. В този шеговит афоризъм е закодирано обаче друго значимо послание - че изграждането на комуникационно-информационната система в армията винаги става на екипен принцип. Тя не е по силите на един човек. И не служи само за пренасяне на информация от точка А до точка Б, да речем. Нашата специалност е незабележима. При нас няма мирис на барут, но без нас командирите са като с вързани ръце и не могат да управляват войските. Свръзките са нервите на боя, без тях няма победа. Ако няма кой да предаде командите, заповедите, указанията и нужната информацията, войските ще стоят безмълвни на бойното поле. Тогава хиляди хора и стотици бронирани машини просто ще са една безполезна сила, която не може да влезе в действие.

До 1990 г. се развивах като комуникационен специалист и съм осигурявал свръзка за нуждите на държавното и военното ръководство на страната и на щаба на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор. След това започна цифровизацията на военните комуникации и осигурявахме връзка както за ръководството на държавата, така и за партньорите ни от НАТО и САЩ и Евросъюза. В по-младите си години като офицер бях радист на радиостанции средна и голяма мощност и държахме връзка с Варшавския договор и страни партньори като Куба. Тя е на 10 000-12 000 км. от нас и с нея се свързвахме със станции голяма мощност чрез морза. Този тип свръзка работи на сеанси, когато има радиочестотен прозорец, който обикновено трае от 30 до 90 минути - зависи от метеорологичните условия на деня. Защото разстоянието е много голямо, сигналът минава над суша, океани и се влияе много от времето. Руснаците редовно ни изплащаха месечна сводка, наричаше се „Измиран“, за проходимостта на вълните по цялото земно кълбо. Ние си избирахме денонощие, когато ще има най-голяма чуваемост, и тогава правехме свръзка по дългите трасета. В западна посока най-далечният ни съюзник бе ГДР. На такива разстояния работехме по морза или на телеграфен режим - буквопечатане. Свръзката бе явна и засекретена. Беше измислена много добра защита за кодиране на грамите. В това отношение никога не допуснахме пробив.

През 80-те години се появи ново поколение радиостанции и морзовата свръзка бе изместена от речевата. Когато изпратихме първия контингент в Камбоджа, можехме да говорим с командването  на батальона там, но пак на сеанси заради прозореца за проходимост на радиовълните, за който стана дума. Министърът на отбраната Добри Джуров и началникът на Генералния щаб Атанас Семерджиев  имаха възможност да говорят по проводна връзка, в полеви условия, с целия свят - явно и засекретено.

Системата за космическа връзка бе въведена за пръв път в армията ни през 1987 г. Това бе паметен ден. Помня го, защото имам гордостта и самочувствието, че съм един от пионерите, които я изграждаме. Не съм го забравил, защото бе и денят на един от най-хубавите  български празници - 24 май. По това време в щаба на Варшавския договор се взе решение такива компоненти да се дадат на всички съюзни армии. Ние, българите, успяхме да я усвоим много бързо и изпреварихме другите с една година. Какво представляваше тази космическа система - от наземни станции у нас се излъчват сигнали  към спътник ретланслатор, който е на геостационарна или елептична наклонена орбита над Атлантическия океан. Така покривахме една трета от повърхността на земното кълбо. Толкова са възможностите на един спътник. Трябва да са три, за да покриват цялата планета. Ние ползвахме само един, който ни бе напълно достатъчен. Спътникът беше руски. След промените у нас ситуацията се промени.

Полк. Лазаров се сбогува с
бойното знаме на поделението
в Горна Малина.
  Разговорите с контингентите ни зад граница сега струват скъпо на МО

 

 

Първият цивилен военен министър след 10 ноември Димитър Луджев взе решение да преустановим едностранно космическата връзка на Българската армия с руски спътници. Няма смисъл да обяснявам, че това бе чисто политическо решение. А космическата връзка, която ползваха Генералният щаб, командванията на Сухопътните, както и на трите армии, на ВВС и на ВМС работеше непрекъснато. За нея плащахме на руснаците, че ползваме спътника, по 180 долара за денонощие. Беше много изгодно, дето се казва - излизаше ни без пари. А сега МО плаща, за да се свързва с контингентите ни зад граница чрез спътник от 3 до 5 долара за минута разговор. Ето такива късогледи политически решения в областта на отбраната се вземаха в зората на демокрацията. Това бе една от причините, които ме накараха да се махна от армията. Ние изградихме най-модерната система за свръзка и я провалиха от недомислие.

Какво пречеше да използваме руския спътник. Имаше начин информацията да се засекретява и криптира напълно, без да има пробив и теч на данни, ако опасенията са били свързани с националната сигурност. Договорът с руснаците бе безсрочен и можеше да се пазарим с тях. А това бе много добра, перфектна и ефективна система. Наземните станции могат да се местят и спътниковата връзка се изграждаше буквално за минути. Но целият ни труд отиде на вятъра, нещо, което градихме с толкова голямо старание, бе разрушено с лека ръка. Сега станциите стоят неизползвани в армейските гаражи.

Доста време служих в бригадата в Горна Малина. Тя развръща полевата комуникационна система на върховното главно командване. Затова представляваше особен интерес за чуждите разузнавателни служби. Спомням си и едно голямо учение, което провеждахме през 1986 г. В такива случаи задължително се правеше и план за противодействие на чуждия шпионаж. Трябваше да отидем в Северозападна България - в района на Добрич, Варна и Балчик. Истинският маршрут на изнасяне бе през Северна България. Но  винаги имахме предвид, че чуждите военни аташета могат да го разберат. Все пак и те имат своя агентура, възможно е да изтече информация. Затова се изнесохме по лъжлив маршрут през Подбалканския път. Освен това изтеглихме с два часа изнасянето. Трябваше да тръгнем в 0 часа, а маршът започна в 22 ч. Така заблудихме службите на противниковото разузнаване, което успя да ни открие едва когато навлязохме в района на курорта Св. св. Константин и Елена. Забелязаха ни чак по светло, но не можаха да разберат с колко техника сме се движели и какви точки за ретланслация сме развърнали в движение.

Друг път, когато излизаме на учение, винаги кола на някой военен аташе стои на Подбалканския път край Горна Малина. Нищо не можеш да му кажеш, защото е извън военната зона. Стои си човекът и всичко записва и фотографира. Имало е случаи да ни гонят по цялото трасе през Северна България. По маршрута те си развръщат постове от съгледвачи. Броят колко автомобила излизат от поделението и по трасето съгледвачите ги сверяват. Така разкриват механизма на изграждане на комуникациите ни. Но този път ги заблудихме. Търсеха ни в Северна България, но не ни хванаха, защото ни нямаше по това трасе. Заблудихме чуждото разузнаване чрез маскировка и скрито придвижване. По-късно оперативният работник от ВКР каза, че сигурно сме изкарали наказание за някой военен аташе, че не си е свършил работата.

Генерал Атанас Семерджиев много разбираше от комуникации и ни помагаше. Благодарение на него бе въведена системата за мобилна връзка в армията - и то за пръв път в страната. Това се случи много преди днешните мобилни оператори да стъпят на родния пазар. Тогава армейската мрежа бе дело на шведската фирма „Сторно“. Впоследствие самата фирма бе купена от американската компания „Моторола“, тъй като по това време тя бе най-добра в сферата на мобилните телекомуникационни услуги.

 

(в. Преса, печатно издание, брой 80 (786 от 23 март 2014) 


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37