НО...

Кога най-после

30779 | 24 март 2014 | 05:21

Излишни героизации - от Кеворк КЕВОРКЯН


На главния секретар на МВР Светлозар Лазаров му трябваха няколко дни, за да признае нещо, което бе очевидно за всички: че са се провалили в
Лясковец. През това време впрегнаха медийни услужливци, за да им копаят окопи, макар те да се оказаха по-скоро къртичини.

Най-после трябва да се научат да си признават веднага - без излишно губене на време, което в крайна сметка ще ги компрометира още повече; без неуместни героизации на жертвите, които по-скоро ги унижават, отколкото нещо друго; изобщо - без хитрувания. Обаче дори една келява полицейска операцийка като тази в Лясковец по навик ги кара да прибягват до режима на нелепите обяснения - сякаш вярват, че ако признаят пет дни по-късно глупостта си, това ще ги направи по-малко глупави. А вероятно няма и кой да им каже, че единственото спасение е незабавното и честно признание, понеже няма да се намери някой да ги амнистира за усукванията им, подобна тактика никога не е имала успех.

На тия хора не им е ясно, че в подобни случаи най-напред трябва да се осветят тъмните места на историята - и тогава публиката може и да им прости. На главния секретар Лазаров му трябваха няколко дни, за да признае нещо, което бе очевидно за всички: че са се провалили. През това време впрегнаха медийни услужливци, за да им копаят окопи, макар те да се оказаха по-скоро къртичини. Правеха се неуместни сравнения с разстрела на баретите в началото на 90-те години в квартал „Белите брези“, сетне се сетиха и за ликвидирането на Чакъра - решиха да се избелват като се позовават на истории, които нямат нищо общо с тази в Лясковец, дано в пяната на пустословието користните сравнения да скрият нещо.

Навремето случилото се в „Белите брези“ беше резултат на нерегламентирано посредничество на висши офицери от МВР в бандитските противоборства (най-общо казано). Разстрелът на Чакъра пък бе неизбежен. Сега сме изправени пред нещо съвсем друго: и то е 24-каратова гламавщина, нищо повече. Между другото, разстрелът на Чакъра можеше да сложи началото на една практика, която веднъж завинаги да покаже могъществото и непримиримостта на държавата, но това не се случи. Сетне крадци на коли газеха полицаи, други бандити ги биеха и унижаваха публично по всевъзможен начин.

Всъщност да уточня, че Богомил Бонев даде преди всички други най-ясния знак с ликвидирането на един прочут крадец - Ганеца, и то по начин, на който биха завидели дори и сценаристите на „Под прикритие“, които нерядко си падат по неестествените сюжетни решения: зрелищна гонитба из центъра на столицата и разстрел без никакво колебание. Питам се дали нашите клети полицаи изобщо са наясно кога да използват оръжието си, как ги учат на това - дали не по наръчниците на добре платените фиктивни правозащитници. Навсякъде другаде, но не и в България някой бандит само да погледне към оръжието си - и ще го застрелят като куче. Ако бяхме следвали подобна политика, днес щяхме да имаме далеч по-годна полиция, притежаваща самочувствие и кураж.

Кой знае какви конспирации са се опитвали да съчиняват след позора в Лясковец, какви безсмислени съвещания са правили - какво да кажат и главно какво да скрият, как да го кажат и най-вече да разкрасят сценария на героизацията. Обаче едва ли са си представяли как убитият антитерорист сякаш седи в ъгъла и ги слуша безмълвно - ако си го бяха представяли това, нямаше да го обиждат, като го величаят за някакъв измислен подвиг - момчето са го пратили на заколение и това е всичко.

Полицията и МВР като цяло имат нужда да бъдат подкрепени не заради тия фалшиво-ненужни героизации след поредното клане, а точно за обратното - когато действат като реална сила. Кой всъщност е девизът на полицията ни - не е ясно. Американците много се хвалят със своето „Закриляй и служи“. И нашите служат - в смисъл, че са използвани главно за прикриване на политически конспирации и крамоли. И кого да закрилят най-напред, когато ги пращат на заколение.

Какво си е мислил Лазаров, че ще се случи - ще представи убития полицай като някакъв Матросов и всичко ще приключи. Как не се намери през всичките тия години някой в неговото положение да излезе веднага по телевизията и да си подаде оставката с достойнство - а не да слуша тарикатите, които му шушнат да изчаква, понеже всичко ще се размине, както е по българските обичаи. Лазаров да не ни залъгва с истории на въображаемата храброст, а да дойде с торбата гилзи, открити в антрето на лясковския идиот - твърди се, че са 320 на брой. И ако това е вярно, излиза, че онзи апартамент е бил превърнат в дом на ужасите, където объркани и уплашени мъже стрелят като обезумели. Тази торба и оставката щяха да върнат нещо от бездруго незначителната гордост на МВР.

Нашите все искат да приличат на ФБР - началниците имам предвид, обикновените полицаи искат да приличат на нормални хора: нормално уважавани, нормално заплащани, нормално ръководени и пр.; по този повод обичам да казвам, че задниците на шефовете им още ги сърбят от Москва, а те все се правят на „феберейци“. Добре, нека тогава късните американофили да направят една паметна плоча във фоайето на МВР - и да изпишат на нея имената на полицаите, избити заради глупостта на началниците им - това ще действа доста по-стабилизиращо на системата, отколкото портретите на министрите, които висят там, както във всяко друго българско министерство. Като си припомня кой е бил навремето примерно министър на правосъдието и се вгледам в края на портретната галерия, си казвам, че у нас всеки може да управлява. Дори само Ковачева и Златанова са отличен пример за изпитанията, на които са подложени повечето български ведомства. Ако навремето властваше днешният провинциален глад за почести, трябваше да направят един паметник поне с размерите на онзи пред НДК в прослава на момчетата, които укротиха, и то много успешно, действията на турската терористична организация през 80-те години. Но за тия неща тогава дори не се говореше, каквато е и общата световна практика: ти си в системата за сигурност, за да закриляш и служиш - и главно да си мълчиш.

Героизацията на провала на жертвата е утешението на слабия. Не е лесно да устоиш на това изкушение, особено когато е ясно, че поредното издънване дебне зад ъгъла. Бъркотията е пълна, а със слабостта си държавата само я увеличава. Медиите се зверят в някакво ненахранено (можете да предположите с какво) момиче, което блъска и рита полицай пред парламента. Като се изсели някой ден, за да мие чинии в Америка, същата героиня ще се напикава само като види полицай. Както се героизират несмислените жертви, така се въздигат и новите герои, също достатъчно несмислени.

Случайно попаднах по НВО на филм за „Пуси райът“ - понякога и по този канал пускат филми с дърварски внушения. Но останах доволен, понеже изгледах епизода със заключителните думи на героините по време на процеса срещу тях - не е лошо да ги видите как изглеждаха и колко нескопосано се обясняваха - всичко това пак заради камерите; живот заради известността независимо от последиците. И ние си имаме нашите пусита - прочути примерно с гладните си стачки, изначално театрални. Човек или се пали като Палах, или се лигави - а нашите пусита все си стоят разчекнати.

Едната от руските вресливки беше освободена след 7 (струва ми се) месеца, защото убеди съда, че не е успяла да изтръгне дори един звук от китарата си в поруганата катедрала „Христос Спасител“. Изостави набързо сподвижничките си в измислената им храброст и ухилена до ушите напусна съда. Тази китара - ако я вземем като една по-обща метафора - не може да извади нито един звук от доста години, дори и един мижав стон; няма ги големите фигури на руския протест, които впечатляваха света най-вече с ума си, те нямаха нужда от никакви фалшиви героизации, а сега антируската пропаганда опря до пуситата.

Впрочем тях трябваше да ги оставят още няколко секунди да вилнеят в катедралата и те сигурно щяха да започнат някакъв сексуален етюд - един с тяхно участие лесно можете да го намерите в мрежата. Скандалът се продава днес, а не идеите, а и дивачки не могат да произвеждат идеи. Тия дни си разменихме есемеси с една позната: тя ме питаше дали приемам идеи за „Събеседник по желание“ и смяташе, че авторът на една нова книга за Путин е подходящ за тази рубрика. Отговорих Ӝ, че във въпросната книга прекалено добре личи поръчката. А сега допълвам, че повечето от новите руски борци са все храненици на крадци олигарси, но от това апетитът им никак не секва. За да се стигне дотам измамник като Березовски да получава политическо убежище в Англия. Споменавал съм го и друг път, но пак ви препоръчвам да прочетете книгата на Мидгли и Хъчинс за Абрамович, за да се убедите за какви хора става дума. А подобни свидетелства има безброй за криминалната революция по времето на пияницата Елцин. Но нашите местни тъпанари продължават да се възторгват от разни пусита.

Изпитвам жажда за истински, промислен протест, плод на едро скроен ум - обаче по нашите места това няма как да се случи, понеже тук и мисленето е дефицитно. Истинският протест не е дрънкане на китарка, а изпепеляващ размисъл, който се отнася до същността на една система. За жалост, хората от подобен калибър никога не са били обичани. Нашия Желев също се опитаха да го унижат, защото удари точно във фундамента на системата с изследването си за смразяващата близост на болшевизма и фашизма. 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 81 (787 от 24 март 2014) 


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23