Цар Самуил

Непобедимият по сила

11505 | 28 март 2014 | 07:06

Симеон има едва година стаж на трона, когато Византия му отправя първото предизвикателство. Финансови интриги в императорския двор премес


Български войници от армията на Самуил убиват солунския управител Григорий Таронит през 996 г. (миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица, ХI в.)
   
   
  


„Преса“ започва поредица, в която ще бъдат представени най-големите български пълководци от Средновековието до наши дни.

Ще покажем триумфите и големите битки на онези, които българската история помни.

Започваме с опитния стратег и пълководец хан Тервел, син на основателя на нашата държава Аспарух.

      
   

 

   

 

   
   Горан БЛАГОЕВ    

 Личността му е и противоречива, и трагична. Но без него Първата българска държава би имала по-кратка история и много по-жалък край. Когато през 971 г. византийският император Йоан Цимисхий завладява столицата Велики Преслав и пленява цар Борис ІІ, крахът на българската държавност изглежда неминуем.

В западните предели на царството обаче българската аристокрация дава отпор на Византия. Съпротивата оглавяват Давид, Мосей, Арон и Самуил - синове на „могъщия комит“ Никола, който управлявал един от комитатите (областите) на България и бил човек с огромна власт. Византийските хронисти наричат четиримата „комитопули“ - букв. „синовете на комита“.

Давид и Мойсей загиват още в началото на борбата срещу Византия. Продължават я Арон и Самуил. Но по-големият брат е заподозрян, че поддържа връзки с Константинопол и „съчувства на ромеите (византийците)“. Между двамата несъмнено имало и известно съперничество за надмощие - през юни 976 г. по заповед на Самуил Арон е погубен с цялото му семейство. (Бел. ред. - оцелява единствено синът му Иван Владислав, спасен от Самуиловия син Гаврил Радомир.)

Мъдрост, разум и храброст

Самуил признал за български цар брата на Борис ІІ - Роман, който резидирал в Скопие. Двамата действали заедно срещу византийците, но авторитетната личност в държавата бил той. На „неговата мъдрост и разум“ се дължали многобройните победи на българите в продължителните войни с Византия.

Хронистите го описват като „най-опитен в стратегията“, „войнствен човек, който не знае покой“, „непобедим по сила и ненадминат по храброст“. Въпреки мощта си обаче Самуил не се изкушил да узурпира трона на Роман, който властвал номинално и нямал шансове да продължи династията, защото бил скопен. През 991 г. Роман е пленен от византийския император Василий ІІ. Самуил обаче запазил лоялността си към него и се провъзгласил за български цар едва през 997 г., когато научил, че Роман е починал в Константинопол.

Цар Самуил ще продължава да стряска мощния си враг чак до смъртта си през 1014 г. След него на Византия ще са нужни още четири години, за да покори напълно България. Де факто най-малкият син на комит Никола успява да удължи живота на Първата българска държава почти с половин век. Неслучайно в прочутия си Битолски надпис цар Иван Владислав величае своя чичо Самуил като „самодържавен цар“. Както свидетелства гръцкият професор Николаос Муцопулос „от летописите се вижда ясно, че Самуил е български цар. По това време под „България“ се разбират земите от Солун до Охрид и до Белград на север - тогава цялата тази област е била България“.

   
   

 Профил на цар Самуил, възстановен
по черепа му

„Дунав грабна венеца на Рим“

Перманентните походи на Самуил във византийските владения предизвикват яростта на младия император Василий ІІ. Воден „по-скоро от гняв, отколкото от благоразумие“, както пише очевидецът на събитията Лъв Дякон, Василий предприема поход срещу дръзкия комитопул. В края на юли 986 г. той се насочва към Средец (дн. София), който по това време управлява Самуиловият брат Арон. Императорът обсажда града, но не подозира колко много щети ще му причинят българите. Защитниците на Средец успяват да подпалят стенобойните машини на византийците, а отряди извън крепостта плячкосват обоза, нападат малки военни части, които обикалят околните селища за сено и провизии. След 20 безплодни дни, в които търпи само загуби, Василий вдига обсадата на Средец и поема обратно към столицата си. Самуил и цар Роман разполагат войската си в засада по гористите склонове на Ихтиманския проход, известен и като Траянови врата.

Василий пренощува с войската си на стан край крепостта Щипоне (Ихтиман). На следващия ден - 17 август - византийските части навлизат в прохода. Ето как Лъв Дякон, който придружава императора, описва боя:

„Войската преминаваше през една гориста и пълна с пропасти долина. Едва я беше преминала, достигна до стръмни и труднопроходими места, гдето мизите (българите) нападнаха ромеите (византийците) и като унищожиха много голям брой войници, взеха императорската палатка със съкровището и разграбиха целия обоз на войската... Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите (българите) в непроходимите планини и като изгуби почти цялата си конница и обоза, който караше със себе си, се върна в ромейските (византийските) предели.“

Василий ІІ претърпява тотално поражение - подобно на това, което сполетява предшественика му Никифор І Геник във Върбишкия проход. Единствената разлика е, че сега императорът все пак се спасява - бягайки, защитен от личната си гвардия. Неуспехът му обаче разклаща силно неговия авторитет в Константинопол и е една от причините Византия да бъде обхваната от продължителна гражданска война, тъй като конкурент на Василий ІІ също се обявява за владетел. Известният поет Йоан Геометър, който е представител на опозиционно настроената срещу Василий ІІ аристокрация в империята, „оплаква“ византийския позор в Ихтиманския проход: „Никога не бих казал... че мизийските (българските) стрели са по-силни от авзонските (византийските) копия... Пропаднете, мрачни планини... Истърът (р. Дунав, т.е. българите) грабна венеца на Рим (Константинопол, т.е. византииците)... защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия!“

Василий ІІ не прощава на Самуил нанесения му позор и в крайна сметка доунищожава българската държава. Но паметта за „непобедимия по сила“ комитопул и по-сетнешен цар дълго е жива сред българите - дори след възстановяването на средновековната българска държава. Както свидетелства през ХІІІ в. византийският хронист Йоан Ставракий, „оня прочут Самуил още бил в устата на българите“. 

 

 
         
      Самуил венчава дъщеря си Мирослава за Ашот Таронит (миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица, ХI в.). Самуил е първият от тримата вляво - с червена шапка

   
         
     
Смъртта на цар Самуил, 6 октомври 1014 г. (миниатюра от българския препис на Манасиевата хроника, ХIV в.)

   
     
Островът на владетеля

 

Симеон има едва година стаж на трона, когато Византия му отправя първото предизвикателство. Финансови интриги в императорския двор преместват българските търговци от Константинопол в по-неизгодния за тях Солун и им налагат високи мита. Младият княз се опитва да върне старото положение чрез преговори, но император Лъв VІ ги отхвърля и българската армия нахлува в Тракия.

Византийците са разбити и обърнати в бягство, някои от известните им военачалници загиват, а хазарските наемници, които съставлявали императорската гвардия, попадат в плен. Симеон наредил да им отрежат носовете и ги изпратил обратно в Константинопол „за срам на ромеите“. Започва продължителен българо-византийски конфликт, в който шансът невинаги е на Симеонова страна. Византийско задкулисие подкупва маджарите (дн. унгарци), които тогава населявали областите между реките Буг и Днепър, да нахлуят в България. Първоначално Симеон е изненадан, но не след дълго успява да разгроми маджарите и да възстанови българското влияние до поречието на Днепър.

След тази победа той станал „още по-горд и надменен“ - пишат византийските хронисти. Войските му отново нахлули във Византия. Императорът прехвърлил всичките си части („теми и тагми“) от малоазийските провинции, където удържали арабите. Решителното сражение става през лятото на 896 г. при Булгарофигон (дн. Баба-ески, Турция). Византийците не удържат на българския устрем: „бяха победени и всички погинаха...“

При последвалите преговори Симеон успява да върне българското тържище в Константинопол, а в началото на Х в. налага нова българо-византийска граница, която стигала едва на 20 км северно от Солун.

 
  Остров Св. Ахил с руините на Базиликата
   
         
   

От Пелопонес до Адриатика


Докато на изток Византия завладявала български области, на запад Самуил присъединявал византийски територии към България. През 977 г. той предприема няколко похода в Източна България, за да освободи завзети от византийците земи. После, възползвайки се от междуособици във Византия, насочил удара си към владенията й в Тесалия, Елада и Пелопонес. Това бил стратегически ход който позволявал на Самуил да укрепи южните граници на държавата.

Властта му признала най-важната византийска крепост в Тесалия - Лариса. След време ларисчани се опитали да отхвърлят зависимостта си от Самуил, но той обсадил града. Лариса успява да издържи три години, но накрая капитулира - Самуил преселва жителите й във вътрешните области на България и получава над Тесалия «пълно надмощие». Като ценен трофей той взел мощите на небесен закрилник на Лариса - свети Ахил, и ги пренесъл в своята резиденция в Преспа.

Сръбският византолог Сържан Пириватрич смята, че Самуил имал широкомащабен план за утвърждаване на българската държава в Западните Балкани. Изключително съдбовно е установяването на влияние над втория по важност византийски град на полуострова, който е и стратегическо пристанище - Солун. Самуил предприема няколко похода срещу него. Най-известният е от 996 г. Комитопулът скрива по-голямата част от войските си около града, организира множество засади и се появява пред крепостните стени само с един неголям отряд. Това заблуждава управителя на Солун Григорий Таронит и синът му Ашот излиза да прогони българите. Самуил обаче насочва мнимото си отстъпление към една от засадите - войската на Ашот попада в клопката и е разбита, а самият той е пленен. За да спаси сина си, Григорий излиза от Солун с още войски, но и те са разбити. Той също намира смъртта си на бойното поле. Скоро след това в български плен пада и новият солунски управител Йоан от Халдея. Сред византийската аристокрация в Солун се очертава пробългарска партия.

Солунските успехи на Самуил го окрилява за ново настъпление към Пелопонес. На връщане обаче допуска грешка, която за малко не му коства живота. Разчитайки на защитата на река Сперхей той разполага лагера си край нея, без да го укрепи. Но византийската армия начело с Никифор Уран намира брод и изненадващо напада Самуиловата войска. Самуил е ранен и успява да се спаси с бягство благодарение на своя син Гаврил Радомир. Раната, която комитопулът получава в тази битка, ще позволи обаче след десет века на гръцкия археолог Николаос Муцопулос да идентифицира скелета му, открит при разкопките на базиликата «Свети Ахил» на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро.

Самуил се опитва да овладее и важния търговски път по линията Солун - Драч (дн. Дуръс, Албания), а една година след като става цар - през 998 г. - предприема и прочутия си поход в Адриатика. Той завладява и опожарява големите византийски пристанища Котор, Дубровник и Задар. По време на тази военна акция Самуил се сдобива с още една сакрална ценност - мощите на св. Трифон, които също донася в България.

На връщане от Адриатика българският владетел  завзема сръбската държавица Рашка (дн. в Сърбия) и подчинява краля на Дукля (дн. Зета в Черна гора) Иван Владимир. Първоначално той е пленен от Самуил, хвърлен в тъмница, но се залюбва с дъщеря му Теодора-Косара и е върнат в Дукля като царски зет и български васал. Под властта на Самуил бил и Иван-Владимировия чичо Драгомир, управител на областта Требине.
 

   
         

 

(в. Преса, печатно издание, брой 85 (791 от 28 март 2014) 


 

 


От категорията

Валерия Велева към съдия Калпакчиев: С какво заслужи убиецът Полфрийман преждевременната си свобода?

-1448546816.jpg

В нашето болно общество, което живее в ежедневен стрес от насилие, мерзост, ...

20 септ. 2019 | 00:40

Виенски Институт за сигурност: Москва подкрепя национализма на Балканите, за да запази статуквото

-1547746655.jpg

Последните събития в Черна гора и Северна Македония ясно показват, че Русия ...

16 септ. 2019 | 15:48

86 години от Лайпциския процес

Георги Димитров на Лайпциския процес-1569060358.jpg

българският министър-председател Никола Мушанов отказва да приеме в България ...

21 септ. 2019 | 12:56

Михаил Дженой, кмет на Крайова: Гордея се с плана за урбанизация и нарастване на населението в града

Михаил Дженой, кмет на Крайова
-1568989853.png

Работим върху комфорта на населението, здравеопазването и образованието като ...

20 септ. 2019 | 17:23

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.