НО...

МЪТНИЯТ ПОГЛЕД НА КАЧУЛАТИТЕ

5989 | 6 апр. 2014 | 08:58

Лошо място, мръсно, вонливо - от Кеворк КЕВОРКЯН



Срам ме е от тия идиоти.
Великата игра е свършена - и това не е от днес. Били сме свидетели на всевъзможни изстъпления, но случилото се на летището в Ереван надминава всичко - защото засяга много по-дълбоки пластове, отколкото някакви лумпени могат да си представят. Футболът вече прави хората неадекватни, дори несъвместими със собствената им природа. Армен Назарян, който е разкошно момче, да не говорим, че е велик спортист, щял да отиде в Ереван да гледа мача - и казал, че ще вика за България. Това също е нелепо. А аз сега съжалявам, че не приех поканата на Ники Кънчев да кажа две думи преди този келяв мач - но тогава идиотите все още не бяха изпълзели от леговищата си.

Не знам какво се е случило, когато арменският отбор гостуваше в София, но смътно си спомням, че и нашите местни лумпени също не бяха особено любезни. Да викаш обаче в Ереван „Българи-цигани“ е

все едно да ровиш костите на многострадалния Яворов

Между другото и него го бяха наричали циганин - и то близките на Лора. Ето така хвърчат несмислените реплики през годините. А пък той - циганин, българин или арменец - завинаги е в сърцето на Армения. Ганка Найденова-Стоилова намекна, и то още в средата на 90-те години, че според нея поетът може би е арменец - това би могло до голяма степен да обясни магическото му „Арменци“.

Футболът вече окончателно е лошо място, мръсно и вонливо. А и извънредно несмислено. Това постигнаха една банда маниаци и крадци. Има един нахалник - Моуриньо, който се самонарече Специалния, макар неговите успехи да не са по-големи от тия на Анчелоти или пък на Капело, ако само тия двамата вземем предвид - обаче устата му е голяма колкото Апенинския полуостров. Той също има пръст в моралния разпад на футбола: намери си подходящото място при един друг маниак, който успя да спаси откраднатите си от Русия пари и сега си играе и той на футбол. В крайна сметка футболът, който продават подобни хора, е

плод на кръвосмешение между маниащини
и нечисти пари

Резултатът е плачевен и само потвърждава правилото, че там, където се намеси парвенюто, винаги остава следа от нечиста слуз.
Днес футболът е най-пищната, но и нелепа надпревара на комплексари, дотам я докараха. Сега пък дадоха 100 милиона евро за едно нищо, каквото е Гарет Бейл, това безумие е поредният некролог на футбола. Навремето, още през 93-та година, когато купих и започнах да излъчвам по Ефир 2 италианското калчо, беше много моден един Киеза - и веднъж Мичмана, когото бях поканил да коментира мачовете, рече, като пусна режещите нотки в гласа си - той го правеше, като говореше почти без да си отваря устата: „Това момче се е взело много на сериозно, нищо няма да излезе от него.“ И позна на сто процента - Киеза не направи никаква кариера; същото ще бъде и с Бейл - той изглежда като откъснато листо, въртяно от поривите на вятъра, до техничарите на „Реал“, за естествения гений Роналдо да не говорим.

Обаче лудостта продължава, дефилето на глупостта няма край, безразсъдното харчене на пари - също. И някой ден - а той няма да закъснее, това ще предизвика истинската революция на сиромасите.

Вече сме изправени и пред друга опасност: лумпените да дирижират великата игра. Докато се чудехме на идиотите, които се надприказваха по време на февруарските протести и се канеха да вземат властта, техните подобия почти прибраха властта във футбола - вече няма собственик на голям отбор, който да не се съобразява с тях, да не флиртува и да не се лигави с някакви качулати диваци.

И да ги легитимира пъзливо

Качулките вече започнаха да унижават и дори да събличат хора - и то пред камерите. Какъв левскар си ти бе, тъпанар, щом си позволяваш подобно нещо, та ти унижаваш „Левски“, а не някакъв невинен човек! Не мога да се начудя на търпението на моя приятел Батков, който трябва да управлява, заобиколен от качулките.

Един друг мой приятел, който е фактор в клуба, беше отишъл наскоро да гледа мач на „Левски“ и понеже „А“ сектор бил в ремонт, седнал сред агитката - и направо се беше уплашил, макар че и той си е поначало доста експанзивен - от ругатните, които тая паплач отправяла към бивши играчи на отбора и дори към играещите долу на терена футболисти. Оскотяването на агитките е достигнало крайния си предел, но всички се правят, че не го забелязват.

Понеже цялата история на Великия Безкраен Преход е стъкмена и направо попикана, така и не стана ясно каква беше ролята на агитката на „Левски“ в януарските събития през 1997-а година - и каква индулгенция по-късно получиха срещу тази услуга хора от тогавашното ръководство на отбора.
Ами днес - каква е ролята на тия хашлаци в днешните протести?
След като събличат Петев, това означава ли, че

следващият стриптийз ще бъде на Пламен Орешарски

Нищо чудно и това да се случи.
Къде гледат нашите политически глигани, та са готови да допуснат и подобни разправи? Не разбират ли, че тъкмо футболът би трябвало да е едно чисто убежище от мръсната политика, едно 90-минутно спасение от грозотата на света? А сега и от това убежище настъпва още по-голяма грозота и мръсотия.
Не са малко хората, които подозират, че качулатите агитки са преторианската гвардия на някои футболни собственици - и сигурно имат основания за това. И това ли трябва да дочакаме - малки войни, обаче достатъчно кръвопролитни.

Всеки читател може да изреди десетки подробности от срамния разпад на великата игра - и пак ще останат конфузни и дивашки истории. Обаче случилото се в Ереван при посрещането на българските национали все пак стига далеч извън пределите на футболното буйство, то отваря много други въпроси. Стихотворението „Арменци“ на Яворов има видно място в неписаната библия на арменския народ. Извън всичко друго, защото винаги ни подсеща за вечния ни дълг към угнетените.

Това е голям късмет
за един народ

Тия дни дъщеря ми ме попита няма ли да направим нещо за клетите сирийци - и докато отговоря, по телевизията се изтъпани един нахалник и каза, че на него не му трябват българските помощи, понеже имал пари в истанбулска банка, той искал „статут“ - и то веднага. Не му трябвали подаяния... и други казаха същото - и огромно количество дрехи, дарени от бедните българи, останаха под дъжда и накрая бяха изхвърлени. Тия неща трябва да бъдат наблюдавани много внимателно, защото вече сме във времена, когато и състраданието трябва да бъде прецизно адресирано. Тези хора

няма да дочакат своя Яворов
с подобни нахални претенции

Обаче виковете на летището в Ереван? Няма по-жилаво стихотворение от Яворовото „Арменци“, понеже пребъдва в душата на цял един народ. Свидетелствата на почит към поета само в Ереван са многобройни. И тук, когато през 90-те години истинските цигани упорито крадоха бюста на Яворов, той веднага бе възстановяван. Втория път казах на майсторите, че искам така да го монтират, та и с гаубица да не могат да го свалят. Тогава пък дори циганите се свестиха - един ми се обади и каза, че искат да ми върнат втория бюст, станало им беше съвестно.

Но лумпените си викат един на друг „цигани“

По този начин извън всичко друго футболът прегазва и поезията, и признателността, и пр. Че за какво ни е тогава тоя боклук? Преди много години, още в „ония“ времена, много шум вдигна една моя статия във вестник „Литературен фронт“ - „Големият страх“. Тогава страховете бяха други - от вмешателствата на местните партийни комитети, от грубиянското опекунстване на милкобалевци и пр. Сегашният страх обаче вече е по-смразяващ, защото е породен от абсолютното анимализиране на футбола. И ако собствениците на клубове се предадат пред Качулките, това ще бъде краят.

Разбира се, за оскотяването на футбола немалка роля имат и коментаторите. Техният идиотизъм е запалил не една истерия. По време на мача в Ереван коментаторът, който иначе има качества, каза буквално следното: „Тук стана като джунгла, хората подивяха.“ На този хубостник може да му се отвърне, че на няколко километра от стадиона е хранилището „Матенадаран“ - да прескочи и да види за каква джунгла става дума. Но няма смисъл. „Нашият народ трябва да е щастлив от националния отбор, който има“ - каза пък друг коментатор. Ами ако се бяхме класирали за световното, какво трябваше да изпитваме? Вероятно щеше да се наложи да подивяваме - и, хайде, обратно в джунглата. Никога около футбола не е имало в достатъчна степен спокойствие, порядъчност и разумност. Но днес те изобщо липсват. Заменени са от мътния поглед на Качулките. 

(в. Преса, печатно издание, брой 280 (631 от 14 октомври 2013)


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28