Проф. Илия Балтов: България е най-богата страна на злато в Европа

46888 | 9 окт. 2012 | 09:05

От река Искър добивахме по 8-9 кг чисто злато на месец. И това продължи около 10 г. От река Огоста изкарвахме по около 15 кг. Струма обаче е най-бо


Интервю на Леонора ЛЕКОВА за богатите ни златни залежи и за липсата на държавна политика в тази област

Проф. Илия Балтов е роден на 11 ноември 1935 г. в София. Завършва Минно-геоложкия институт през 1958 г. и постъпва в единствената златна мина в България „Злата“ в Трънско. По-късно кариерата му продължава в НИПРОРУДА, където работи над 30 г. Бил е директор на компанията, а днес работи в нея като консултант. Давал е консултации по някои от най-големите проекти за търсене, проучване и добив на златни и златосъдържащи руди в България.

- Проф. Балтов, десетки хора са обхванат от треска за злато и бродят по реките в търсене на богатство. Каква е тази лудост?

- Това не е лудост. Злато в нашите реки наистина има. Аз съм един от хората, които започнаха да го търсят още във втората половина на миналия век. Тогава работех в института НИПРОРУДА и някъде през 70-те години ни разпоредиха отгоре да почнем проучвания. Оказа се, че има речни тераси, където е налице набогатяване на самородно злато. То се отмива от рудните жили, които са близо до повърхността под влияние на атмосферните условия. Златините тръгват по течението на реките и тъй като са по-тежки, се концентрират на определени места. Това са т. нар. разсипни руди, в които металът е без каквито и да е примеси и компоненти. Златото не е в руслото на реката, то в терасите, там, където водата се е разливала. Тези тераси са на 500-1000 до 2000 м встрани.

- И кои са златоносните ни реки?

- Първото, което се установи, е наличието на благороден метал в река Огоста. Тя е много богата, защото около Чипровци и Мартиново има големи рудни жили. Оттам златото се е отмивало и е отнасяно надолу. Щом се разбра тази работата, купиме от Съветския съюз една промишлена инсталация за промиване. Направена обаче беше грешка. Хората, които бяха поръчали машината, не бяха преценили, че нашето злато не е като руското. Там в разсипите по Сибир златините са много едри. Някои са с големината на фасове. А нашето беше дребно - половин-един милиметър, но беше много. Драгата, която бяхме купили, беше реконструирана и работи до 1994 г. Но нали знаете какво стана след промените. Машините бяха нарязани на скрап. Затвориха рудниците и всички се ликвидира.

- Къде другаде работихте?

- Между 1970 и 1985 г. с екипи съм обходил цяла България и бих казал, че Струма е най-богатата река. Златото се носи главно от десните й притоци, които минават през Трън, Брезник и Земен. Неслучайно в Трънско е едно от най-големите нови находища, за което сега предстои да бъде регистрирано търговско откритие. От Пирин и Рила също има потоци, които носят. За съжаление концентрацията е в Кюстендилския регион, където се гледат много овошки. Затова по времето на социализма се каза така: какво искаме да имаме - плодове или злато. И се реши да се гледат плодове. Така че сега металът си стои отдолу.

- Правилно ли беше това решение?

- Това е овощната градина на България, която щеше да бъде унищожена от рудодобива. Така че аз също бях за плодовете, защото иначе щяхме да вземем хляба на хората. За изненада на всички златоносна река се оказа и Искър. Тогава се зароди идеята да добиваме злато паралелно с инертните материали, които се вадят по течението на реката. Всъщност по Искър има много баластриери, откъдето пясъкът се използваше за пътища и в домостроителните комбинати. Затова някои се шегуваха, че панелите ни са златни. Ние наистина не знаем колко злато е вкарано в комплексите. Така в една от тези баластриери в Нови Искър добивахме по 8-9 кг чисто злато на месец. И това продължи около 10 г. От Огоста изкарвахме по около 15 кг месечно. По това време за тези неща не се говореше. Те бяха секретни. Металът се даваше директно в „Цех 100“ на МДК „Пирдоп“ за рафиниране и производство на кюлчета.

- Как се работеше в Нови Искър? Не си ли пречехте със строителите?

- Те отделяха по-едрите фракции - чакъла и филца, а ние промивахме по-фините. След това им ги давахме за производство на пясък. Всички се убедиха, че когато има съпътсващо производство на ценен компонент, добивът на баластра е изключително ефективен. Благороден метал има и в Тунджа, и в Марица, и в р. Чехларска, и в Места и Арда. Но местата трябва да се проучат и да се види къде добивът може да се осъществи. Тогава тези терени могат да се дадат на концесия и производството на инертни материали да върви паралелно с това на метала.

- Изчислявал ли е някой по ваше време колко злато има във всичките ни реки?

- Навсякъде по света 80% от добива е от руда, а делът на самородното злато е 15-20%. Това съотношение е валидно и за България. Но природата е еднакво зависима и при двата способа. Някога в Дивия запад се е добивало кой колко иска и кой където иска, но сега и там не е така. Трябва да се щади природата.

- Казвате, че залежите под земята са много повече. Проф. Вълко Гергелчев твърди, че в недрата на България лежат 20 000 тона. Това не са ли фантасмагории? Какви са вашите данни?

- Аз ще ви дам не прогнози, а данни, базирани на действителни проучвания и доклади. Според тях находищата в различни райони на България са 25 и в тях има запаси от 576,9 млн. тона руда, в които се съдържат 442 т злато и 3930 т сребро. Убеден съм, че златото е много повече и мога като някои други да прогнозирам, че залежите ни са два, три дори пет пъти по-големи, но така не става. Обичам да се говори със сигурни числа.

- Големият въпрос е кой трябва да добива това злато, за да имаме всички полза от него? Някои казват държавата, други - частният бизнес. Вие как мислите?

- „Челопеч“ беше държавно минно предприятие. Това бе пълен провал. Отровиха реките. Беше нещо страшно и по тази причина мината бе спряна, преди да я продадат на ирландска компания. Затова бих казал, че държавата е собственик на природните богатства, но сама с добива не може да се справи, защото са нужни големи инвестиции, а и ние нямаме достатъчно подготвени кадри. Тя обаче може да има акционерно участие в някои от минните дружества, което означава, че ще получава част от печалбата плюс данъците и концесионните такси. Може също да се договори с инвеститорите да изкупува златото на преференциални цени и да го продава. Компанията „Дънди прешъс металс“ например, която е собственик на мината в Челопеч, бе предложила да дава на държавата злато на привилегировани цени, ако то почне да се добива като метал. Представете си колко щеше да печели България. Но никой не обърна внимание на това предложение. Така че държавата трябва да защитава своите интереси.

- Трябва ли добивът на злато да стане национален приоритет наред с природния газ?

- Да, трябва да стане точно така. Преди на първо място по добив бе ЮАР, но след политическите промени производството падна рязко. За сметка на това на хоризонта излязоха други държави. Сега на първо място е Китай, а преди тях въобще ги нямаше в класациите. Сред големите производителки се наредиха страни като Австралия, Индонезия, Перу, които също почнаха да развиват този отрасъл приоритетно. А ние сме най-богатата страна на злато в Европа. Това мога да го кажа категорично. Изключвам Русия, защото нейните ресурси са в Азия. Изчислил съм, че от тези 25 находища ние може да получим стокова продукция на стойност 21,9 млрд. долара. Това е по цена на метала от 1600 долара за тройунция. Умишлено съм взел по-ниска цена, защото златото може да падне, макар че съм сигурен, че до края на годината ще мине 1800 долара. Ще поскъпне и среброто. Това са 22 млрд. щатски долара, макар че съм сигурен, че ще бъдат повече. Тези пари България може да получи за 15 или 20 г. В зависимост от темпото, с което ще се добива металът. Така може да получаваме продукция за 1-1,5 млрд. млрд. долара годишно.

- Защо не напишете това на финансовия министър Симеон Дянков? Той търси начин да увеличи БВП на държавата.

- Да, ние наистина ще изпратим писмо до вицепремиера с много данни и разчети, защото развитието на тази промишленост е един от начините да се увеличи броят на работните места. Там, където има модерен добив, ще се развива и инфраструктурата. В момента там, където се добива злато - в „Челопеч“, „Асарел“, „Елаците“ и „Горубосо“-Кърджали, хората получават над 1000 лв. на месец средна заплата.

- Казвате, че сте държали злато в шепите си. Какво е въздействието му върху хората?

- За мен нищо не е. Аз съм го гледал толкова много пъти, че не изпитвам нищо. Но съм наблюдавал сцени, в които то има страшно въздействие. Очите на хората светват, губят контрол върху емоциите си.

- Защото е красиво или защото е скъпо?

- Защото е богатство. Златото се добива от хората по две основни причини. За направа на бижута, защото не се изменя. Не ръждясва, не е химически активно и си запазва блясъка. Но много повече във времето златото е използвано като източник на богатство. То и днес е пари. Златото е сериозен конкурент на всички валути и всички развити страни трупат резерви. Затова и нашата държава трябва да има злато и да го използва в ефективна подкрепа на своята валута особено в кризисните моменти.


От категорията

Валерия Велева: Счупената държава

-1448546816.jpg

Борисов можеше да се измъкне. Преди девет месеца. Тогава имаше път назад със ...

13 юли 2020 | 13:21

Първан Симеонов: Ако избилото в последните часове напрежение закипи, Борисов може да направи ход

-1588574956.png

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов ...

9 юли 2020 | 21:23

Васил Стоянов: БСП ще продължи по пътя на промяната, Корнелия Нинова е без алтернатива

Васил Стоянов-1594729847.jpg

Лидер на БСП трябва да е този, който има визия и политическа воля да реши ...

14 юли 2020 | 15:28

Кънчо Стойчев: Ахмед Доган спира мощно влияние от Турция и трябва да разполага с държавна охрана!

-1592287679.png

„Да пазим нашия парламент! Изборите са неизбежни и колкото по-разумно се ...

14 юли 2020 | 13:32