Писателите Бойко Ламбовски и Деян Енев: Управлява ли простотията, идва беднотията

12190 | 10 окт. 2012 | 09:53

Интервю на Ива Йолова за общата книга, за разменените роли на поета и на белетриста, за Вазов, Ботев и след тях, за графоманията


Тези дни Бойко Ламбовски и Деян Енев си размениха ролите в обща книга – прозаикът Енев дефилира като лирик, а поетът Ламбовски – като белетрист. Което си е събитие в литературния ни живот. И двамата са родени през 1960-та. Бойко е учил френска гимназия в София и /доколкото това се учи/ поезия в Москва. Автор е на десетина стихосбирки, сред които отличаваните „Ален декаданс“, Господ е началник на караула“, „Тежка картечница преди сън“, „Бране на думи“.  Деян е завършил английска гимназия в София и българска филология в СУ. Работил е като бояджия, санитар, учител, журналист. Има дузина белетристични сборници, сред които отличаваните „Ловец на хора“, „Господи, помилуй“, „Всички на носа на гемията“... На два пъти по негови разкази напоследък се провеждаха изпити – 7-класниците се потиха през 2008-а над „Заложна къща“, а този май – над „Бабата, която хранеше котките“.


- То бива приятелство и колегиалност, ама чак пък обща книга... Защо се решихте на този колективен труд?

Деян: - Това не е колективен труд. Просто събрахме в едно книжно тяло моята стихосбирка и разказите на Бойко. Идеята ни хрумна на 15 декември миналата година, когато двамата заедно с други хора се бяхме запътили за церемонията около наградата „Хеликон”. До мероприятието обаче имаше време и седнахме в „Петното на Роршах” да ударим по едно кафе…

Бойко: - Деян се шегува. Не сме хора, които удрят по едно кафе.

Деян: Аз похвалих един-два разказа на Бойко, които вече бях прочел.

Бойко: А Деян за кой ли път ми каза, че има много написани стихотворения. Нещо, към което, няма да крия, дотогава се отнасях леко майтапчийски… Смятам го за един от най-добрите български разказвачи, но към поезията му бях скептичен…Но изведнъж ми хрумна, че такава идея – ние двамата в нови жанрове, би била предизвикателство за нас, и изненада за читателя…

Деян:  Слава Богу, наистина имах готова цяла стихосбирка. 

Бойко: И си стиснахме ръцете, а идеята се хареса и на „Сиела“…

- И Илф и Петров са писали заедно /а у нас братя Мормареви/, ама поне в един и същи жанр...

Бойко: - Не пишем заедно. Само че сме връстници, родени сме през 1960-та и двамата, живеем в един и същи град, познаваме се вече около 35 години…Мисля, че така правим експеримент, но и отваряме една важна врата към природата на писането изобщо – и на нашето в частност.

Деян: - Така създаваме работа и на бъдещите дисертанти и дисертантки. Защото в изследването на този наш експеримент има много хляб. Между другото, може би най-ценното в книгата са двата предговора. Те разкриват много от секретите на творчеството.

- Искам всеки от вас честно да си каже без да се ограничава, че ще обиди другия  – кой литературен труд е по-лек и по-безотговорен  - поезията или прозата? И какво ви донесе намесата в новото поприще? Или по-скоро - опитът на чужд терен?

Деян: - В стихотворението си „Постскриптум” поетът Николай Кънчев казва: „На края на града, /където свършват къщите, /е манастирът. /На края на света, /където свършват думите, / е Словото.” Макар и прозаик, като си сложа ръка на сърцето, трябва да призная, че всъщност именно голямата поезия е Словото /с главно „С”/, поне аз така смятам. Затова и се осмелих да застана пред затворената порта на манастира в края на града и да дръпна камбанката, която известява, че идва посетител. Сега ще видим дали ще ми отворят. И друго нещо: заниманията с поезия по един ненадминат начин ти връщат усета към ярката дума, към езика. И да не са ми успешни стиховете, това ще се отрази благотворно на заниманията ми с проза.

Бойко: Деян туря поезията на заслужен пиедестал, но аз мисля, че на такъв пиедестал тя често става скучна и е склонна да се самолюбува. Цял живот съм в нея, но понякога се хващаме гуша за гуша, ругаем се като съпрузи в едно семейство… Мисля, че Вдъхновението и Майсторлъкът са важните неща във всяко творчество, независимо дали е проза, поезия, кино, музика, каквото и да било… Всичко е трудно, всичко е отговорно, но читателят не бива да го разбира, на него трябва да му е леко и устремно… 

- И двамата се храните и от журналистика. Изпитвате ли носталгия към времената, когато писателят можеше да си седи вкъщи, да пише книжка-две на година и с това да издържа семейството си?

Бойко: Няма да скрия, че това би харесало на всеки с перо в ръката, но онова време има и минус. Не тъгувам по онази държава, защото запушваше част от устата на писателя…Е, понякога с жълтици, но си е все запушване. Тъгувам по друго – писателят едно време – Толстой в Русия, Иван Вазов у нас, Гьоте в Германия, е бил донякъде и Учител, и Утешител, чакали са го да каже нещо важно за най-страшните и най-драматичните събития в историята, в духа човешки… Днес настроенията са такива, че обществото сякаш казва на писателя: „Ти, драги, пишеш? Значи си в сферата на развлекателния бизнес… Бъди добър, развличай ме, забавлявай ме - или се скрий… Виж, държа мишка и дистанционно в ръцете си, нямам време за дискусии по този въпрос“.

Деян:  Тоталитарната държава наистина имаше своите лостове, с които управляваше живота на писателя. Но едновременно с това имаме пред очите си житейския избор на Константин Павлов, на Атанас Далчев, на Генчо Стоев, направен все в ония времена. Да не забравяме и друго - че сега също действат подобни механизми. Така че това е въпрос на личен избор. Ако изпитвах носталгия към онова време, би трябвало за пример да ми служи творческото дело на един Камен Калчев.

- В литературата ни вие сте от второто „буферно“ поколение на прехода – след 60-65 годишните днес. Отпред са живите класици, зад вас новите модни икони в писателския занаят. Каква според вас е собствената ви роля?

Деян:  Ролята на нашето поколение е важна – ние помогнахме да не се прекъсне приемствеността в българската литература. Ние, така или иначе, осъществихме щафетата. И това рано или късно ще ни се зачете. 

Бойко:  Не мисля по тези въпроси. Винаги ме е вълнувал вертикалът във времето, не хоризонталът. Усещам се част не от поколение, а от имена като Емануил Попдимитров, Николай Лилиев, Ламар, Фурнаджиев, та до живите днес мои връстници и по-младите от мене - Васко Балев, Иван Ланджев – много са…

- При това парцелиране на терени, лобита, приятелски кръгове и т.н. – може ли да се говори за някаква традиция в  българската литература? Необходима ли е според вас? Или нишката е скъсана безвъзвратно?

Бойко: Единствената ми нишка е тази с българския език, свързан съм с него някак кръвно, и понякога мисля, че съм жив единствено благодарение на него, честно. Той обаче е такова обитаемо пространство, че понякога там срещаш сродни души, припознавате се, сприятелявате си, дори понякога се оглеждате един в друг, както с Деян…

Деян: Континуитетът на една национална литература е същностна част от нейната характеристика. А на свой ред националната литература е най-плодотворната част от паметта на нацията. Така че ако се скъса наистина традицията в литературата, това може да означава само едно – че нацията е пред разпад.

- Как да накараме днешните деца и тийнейджъри да харесват и разбират Ботев и Вазов?

Деян: Някъде вече го казах много отчетливо – когато българският учител си стъпи финансово на краката, той ще знае как да направи Вазов и Ботев интересни за децата.

Бойко: Не само учителят, когато българинът започне да е горд със себе си, ще му е интересно и откъде е тръгнал, сам ще си търси изворите.

- Графоманията винаги е имала добра почва у нас, но сега, когато можеш да си платиш, за да те четат – е особено опасна. Какви мерки ще препоръчате?

Деян: В айкидито има един прийом – да използваш засилката на противника, за да го оставиш да падне. При графоманите е същото – просто им се махни от пътя и те сами ще се строполят. Така че нека да издават книги.

Бойко: Да си платиш можеш, а да те четат – това е невъзможно. Ако си скучен и посредствен, няма да те четат, колкото и да си плащаш. Да те хвалят може, а да те четат - не.

- Деяне, твои разкази вече два пъти са били изпитен тест за учениците и имаш и субективни наблюдения. Какво й куца на образователната ни система в областта на родната литература и граматика?

Деян:  Как бих постъпил аз, ако бях министър на образованието? Ето как. Бих направил моя лична кратка антология от най-хубавите за мен стихотворения на наши и чужди, на живи и мъртви поети. В скоби – вътре спокойно бих могъл да сложа поне по едно стихотворение и от младите български поети – Владислав Христов, Йорданка Белева, Мария Донева, Иван Ланджев, Марица Колчева, Златозар Петров, Васил Балев, Иво Рафаилов. И бих настоявал учениците също да се опитат да ги обикнат. Ако това се случи, пътят на любовта им към литературата ще бъде открит. Едно дълго прозаично произведение изисква технологично време да бъде прочетено. Докато хубавото кратко стихотворение иска само проумяването на нещо много просто – „че на измъчената усмивка на поетите цялата планета се крепи.” (Янаки Петров)

- Бойко, знае се че Вазов е изкарал двойка на съчинение за „Под игото“, което писал за племенника си. Ти до каква оценка би се добрал, ако трябва да анализираш твоята поезия?

Бойко: До тройка поне. Бих преписал нещо от Светлозар Игов и Митко Новков.

- Приятелството и колегиалността, с които започнахме този разговор, са морални категории. А откъм морал обществото ни доста издиша днес. Беднотията ли ни пречи или простотията?

Бойко: Обществото ни е като нас, и ние сме като него. Не по-високо и не по-ниско. Има прекрасни хора в България, по-точно е да кажем, че има хора, които в някои моменти са склонни да се обърнат с прекрасната си страна към другите… Струва ми се, че част от задачата ни, на такива като Деян и мене, е да търсим тая страна и да я предизвикваме да се покаже. Дано с тази книга да сме го направили.  

Деян:  Това са скачени съдове – когато простотията започне да управлява, задължително идва беднотията. И беднотията започва да се кланя на простотията, да я имитира, да се просмуква от нея, за да промени, ако може, горчивата си участ – по светлия пример на тънещата в лукс високо горе простотия. Между другото, знаете ли как най-лесно се разпознава управляващата простотия – че тя много говори тъкмо за правда и за кривда. В такива времена на фалш литературата си остава едно от най-силните лекарства срещу него.


 


От категорията

Валерия Велева: Счупената държава

-1448546816.jpg

Борисов можеше да се измъкне. Преди девет месеца. Тогава имаше път назад със ...

13 юли 2020 | 13:21

Първан Симеонов: Ако избилото в последните часове напрежение закипи, Борисов може да направи ход

-1588574956.png

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов ...

9 юли 2020 | 21:23

Васил Стоянов: БСП ще продължи по пътя на промяната, Корнелия Нинова е без алтернатива

Васил Стоянов-1594729847.jpg

Лидер на БСП трябва да е този, който има визия и политическа воля да реши ...

14 юли 2020 | 15:28

Кънчо Стойчев: Ахмед Доган спира мощно влияние от Турция и трябва да разполага с държавна охрана!

-1592287679.png

„Да пазим нашия парламент! Изборите са неизбежни и колкото по-разумно се ...

14 юли 2020 | 13:32