Рицарите от IV кръстоносен поход завладяват Константинопол през 1204 г. (западна миниатюра от ХV в.).

Цар Калоян

Победител на рицарите

27779 | 22 апр. 2014 | 14:41

Той приложил успешната стратегия на св. цар Борис Покръстител - да използва в интерес на България съперничеството между византийския Изток


 

   

В поредицата, която започна на 14 февруари т.г. с публикация за хан Тервел, „Преса“ разказва за най-големите български пълководци от Средновековието до XX век.

Досега представихме още хан Крум (28 февруари​), цар Симеон Велики (14 март) и цар Самуил (28 март). Днес разказваме за забележителния владетел и боец цар Калоян.

   

През 1204 г. рицарите от IV кръстоносен поход завладяват столицата на Византия и балканските владения. Основават Латинска империя с център Константинопол и избират за неин ператор Балдуин, девети на Фландрия (днес в Белгия). Калоян се опи тал да търси мир с кръстоносците, но след като те

високомерно му отказали

започнал да стяга войските си. Междувременно византийската аристокрация в Тракия помолила Калоян за помощ - обещали му да го приемат за владетел, ако ги освободи от кръстоносците. Така в началото на 1205 г. византийските градове, които били под латинска власт, вдигнали въстание. За да ги усмири, император Балдуин потеглил с войски от Константинопол - числеността им възлизала на 10-12 хиляди души заедно с обслужващите оръженосци. Когато Балдуин стигнал Адрианопол (Одрин), видял, че върху крепостните кули се развяват знамената на Калоян - градът признавал властта му, въпреки че вътре нямало негови войски.

Скоро след Балдуин към Адрианопол се приближила и многолюдна българска армия, в която като съюзник участвала и 14-хилядна куманска конница. Калоян се установил на около 30 км от града и постоянно следял обстановката в Балдуиновия лагер. На 13 април изпратил куманите на 

демонстративна атака

 


Оригиналният златен пръстен на цар Калоян

   

срещу кръстоносците. Вечерта Балдуин и бароните свикали военен съвет и решили да водят сражение край лагера, отказвайки се да преследват нападателите, ако отново атакуват. На следващия ден се случило точно обратното. На 14 април 1205 г., Велики четвъртък, куманската конница отново нападнала лагера на кръстоносците. Рицарите се вбесили от дързоста им и отрядът на граф Луи дьо Блуа се втурнал след тях, пренебрегвайки решението от предишната вечер. Последвал го и самият император Увлечени в преследването, кръстоносците разкъсали строя Тактиката на Калоян успяла - леката куманска конница привлякла латинците в предварително подготвената засада, където българският цар изчаквал с основните си сили. Рицарите се озовали на 10 км от лагера си в непознато за тях

мочурливо и тинесто място

Тежко бронираните коне и ездачи започнали да затъват. Никита Хониат описва битката: „Като гъст черен облак българите нападнали латинците и не им давали възможност нито да разгърнат конницата си, нито да избягат. Загинала най-добрата част от латинската войска, която била опитна да си служи с копия.“ В битката при Адрианопол загиват 12 графове и барони. Робер дьо Клари пише, че са убити 300 рицари, но това са само елитните кръстоносци. Всеки рицар е имал свита от
помощници, а в бой бил придружаван от 4-5 конници сержанти. Което означава, че загиналите са много повече.

Оцелелите се отказали от реванш

и бързо се отправили към Константинопол, където за регент на империята избрали брата на Балдуин - Анри. Някои изследователи подценяват победата на Калоян заради численото превъзходство на армията му. Не е изключено обаче западните хронисти да преувеличават броя на българската войска, за да оправдаят латинското поражение. Но е факт, че за първи път, откакто кръстоносците стъпват на Балканите, тукашен владетел сразява тяхна армия. При това пленява владетеля им - Балдуин е отведен в Търново, където първоначално Калоян се отнасял почтително с него, но след едно съмнение за съучастие в заговор го наказал със смърт.

След победата при Адрианопол Калоян поставил под контрол обширни земи южно от Стара планина. „Йоанис... бе с всички свои армии и бе завзел цялата земя; и страната, и градовете, и замъците бяха минали към него; и неговите кумани направиха набег до пред Цариград“ - свидетелства Жофроа дьо Вилардуен. Калоян се насочил и към солунските владения на маркиз Бонифаций Монфератски, един от водачите на IV кръстоносен поход. Българите превземат Сяр, избиват видните рицари и пускат на свобода „бедните и незначителните“. По-късно в Родопите над Мосинопол (Гюмюрджина) ариергардът на Бонифаций е нападнат и разгромен, а отрязаната глава на маркиза изпращат на Калоян като трофей. Междувременно антибългарската партия във Филипопол (Пловдив) отхвърлила съюза с Калоян - местният управител Алексий Аспиет се провъзгласил за император. Българският владетел отвърнал с наказателна акция и превзел града, подпомогнат от пробългарската партия в него. Алексий Аспиет и местният епископ били жестоко наказани, а крепостните стени - разрушени.

В следващите години Калоян удържа Тракия с променлив успех, но победата му при Адрианопол има по-далечна проекция. В известна степен той успява да стабилизира престола на Асеневци, над който често надвисвали заговори. И така оставя една силна държава - при неговия племенник Йоан Асен II тя се превръща в хегемон на Европейския югоизток.


   

Красив и... „кръвожаден“

   


Пластична антропологична възстановка на лицето на цар Калоян, направена от проф. Йордан Йорданов по черепа на владетеля.

     

Името му няма нищо общо с делата му - поне според противниците, които е побеждавал. Калоян (1196-1207) - „хубавият, добрият Йоан“, бил според кръстоносци и византийци „свиреп“ и „кръвожаден“. Не без основание, но и обяснимо поради драматичната му съдба. Той е по-малкият брат на Асен и Петър, които възстановяват българската държавност в края на ХII в. Подписаният през 1187 г. мир между България и Византия изпраща младия Калоян за заложник в Константинопол.

След две години успява да избяга. Завръща се с омраза към византийците, която няма да стихне чак до неговата смърт. Съвременникът му - византийският хронист Никита Хониат - го характеризира в най-черни тонове: „Калоян започнал да опустошава и граби така жестоко ромейската страна, както и покойният му брат
Асен.“ Сетне византийците ще му припишат какви ли не жестокости и ще го нарекат Скило йоан - „кучето Йоан“. Той пък ще се обяви за Ромеоубиец - припомняйки, че мъсти на Византия за злините на Василий II Българоубиец...

Асен и Петър приемат младия си брат като помощник в държавните дела. Но и двамата последователно стават жертва на дворцови заговори. След убийството на Петър Калоян успява да елиминира противниците на Асеневци и през 1196 г. се възкачва на трона. Ще управлява 11 години, но и те ще се сторят твърде дълги за неприятелите му.

Скоро след възцаряването си Калоян организира антивизантийска коалиция и превзема важната крепост Констанция в Тракия (край днешен Симеоновград). След още три години се насочва към последния византийски плацдарм в Североизточна България, който бил удобен пункт за атака откъм море срещу Търново. В
края на март 1201 г. Калоян е при Варна. Очевидно разполагал с изпитана механизация, защото пред силно укрепената крепост той изправил едно необикновено обсадно съоръжение - четириъгълната машина била широка колкото рова и висока колкото крепостната стена!

Никита Хониат продължава: „Придвижил я с колела до самия ров и като я поставил върху двата му бряга, достигнал едновременно две цели: едно и също съоръжение му служело за мост през рова и за стълба, която достигала до върха на градските стени. По този начин той превзел Варна за три дни.“ През 1203 г. българската войска, подпомогната от куманска конница, възстановила властта на Калоян над Ниш, който бил отнет от унгарците. После ги разгромили по поречието на Българска Морава и присъединили Белградско и Браничевско към България, които преди унгарската окупация били владени от самостоятелния български болярин Белота.

 

Печеливша дипломация пред папата

Византия смятала Асеневци за узурпатори на властта й в Мизия и не ги признавала за български владетели. Затова Калоян се обърнал към папата. Приложил успешната стратегия на св. цар Борис Покръстител - да използва в интерес на България съперничеството между византийския Изток и папския Запад. В кореспонденцията си с папата той му показва, че е твърде наясно с дипломатическите игри: „Мнозина идваха в земята ни да ни излъжат, но ние умеем добре да се пазим.“ През 1204 г. папа Инокентий III изпраща своя кардинал Лъв да увенчае с корона „благородния мъж Йоаница“, както наричал Калоян. По пътя обаче унгарският крал Емерих задържал папското пратеничество, настоявайки Калоян да му върне Белград и Браничево. Папата става арбитър и защитава интересите на Калоян, заявявайки, че той и братята му „започнаха не толкова да завземат, колкото да възвръщат земята на своите бащи“.

Емерих е принуден да пусне кардинала и на 15 октомври с. г. той коронясва Калоян в Търново, връчвайки му също скиптър и знаме. Папата дал на българския владетел титлата крал (rex), която чувствително отстъпвала пред царската, т. е. императорската. Но Калоян се престорил, че не забелязва разликата, и започнал да се титулува „цар на българи и власи.



Велико Търново, 19 април 2007 година. С държавни почести в реставрираната църква „Свети 40 мъченици“ са препогребани тленните останки на българския цар Калоян.

© БГНЕС

   

Куманската конница в България

Поради политическата разпокъсаност на българските земи между няколко самостоятелни владения първите Асеневци били принудени да търсят съюзник сред куманите - степен народ от Северното Черноморие. Калоян продължил политиката на братята си, използвайки в походите си кумански конници, като им предоставял за плячкосване завладените територии. Принуден постоянно да бъде нащрек за болярски заговори, Калоян дори направил свой приближен покръстения и „българизиран“ кумански вожд Манастър, който не бил свързан с българската аристокрация - смята проф. Пламен Павлов. Няма сведения обаче, че Манастър е бил брат на куманската принцеса, за която Калоян се оженил.

Българският цар се оказал лош психолог - Манастър все пак бил заплетен в заговор. При злополучния поход срещу Солун през есента на 1207 г. той убива Калоян в палатката му часове преди атаката. Според една от хипотезите ръката на убиеца била насочена от кръстоносците. Зато- ва венчавката на Калояновия племенник Борил за царицата куманка след смъртта на Калоян изглежда по-скоро опит да се спаси Асеневата династия от посегателството на заговорниците, свързани с Манастър.

 

 


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39