Елена Иванова: Българинът харчи поне за двама чужденци

15327 | 12 окт. 2012 | 10:04

Чуждестранният летовник оставя в България между 50 и 80 евро на ден, казва Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бря


Интервю на Лалка Кипрова за бунта на хотелиерите, алкохолния туризъм, руснаците по морето и сергиите с гащи

Елена Иванова е родена в Русе на 11 септември 1967 г. Завършва английска езикова гимназия в родния си град, а след това международни икономически отношения в УНСС-София и корпоративни финанси в Пловдивския университет. Вече два мандата е председател на УС на Съюза на собствениците в Слънчев бряг и зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Гостуващ лектор е в университетите в Пловдив и София.


- Г-жо Иванова, оглавихте бунта на хотелиерите в Слънчев бряг, които се надигнаха срещу решението на парламента сергиите да останат в националните курорти. Какви са мотивите ви за тази позиция?

-Мнозина може би си спомнят думите на премиера Бойко Борисов, когато миналата година пристигна в Слънчев бряг: „Оправете си кокошарника.“ Реакцията му бе провокирана от кича, който залива комплекса. Вместо с европейски облик най-големият ни туристически комплекс посреща гости със сергии за гащи, чорапи и кинкалерия. За нас е необяснимо защо народни представители, при това от партията на Борисов, се обявиха против предложението за премахването на сергиите в националните курорти. Смятаме, че зад действията им прозира явен лобизъм. Аргументът, че общините печелели от тези временни обекти, е несъстоятелен. И за децата е ясно, че в по-голямата си част тези временни обекти работят в сивия сектор. Официално регистрирани в Слънчев бряг са 300, а работят 5000 сергии. В хазната не влиза нито една стотинка от тях, защото не плащат данъци и осигуровки. Те са олицетворение на всичко онова, което не трябва да се случва в държавата ни. Визитната картичка на Слънчев бряг в последните няколко години е с доста черен оттенък. И ние, хората, които най-много инвестирахме в този комплекс и направихме така, че той да се нарече най-големия и най-модерния, сме загрижени какво се случва там.

- Да разбираме ли, че вашето есенно недоволство е насочено  срещу  мнозинството в парламента, съставено от ГЕРБ, което отхвърли предложението на премахването на временните обекти?

- ГЕРБ дойдоха на власт с друга платформа, с други обещания. Разумът не допуска да хулиш Слънчев бряг, да му лепиш етикета „селски кокошарник“, а в същото време да не появяваш воля да промениш ситуацията. Надяваме се, че следващата година, когато дойде времето за избори, нещата ще се променят. Ако не можем да бъдем разбрани на едно място, може би ще ни разберат на друго.

- На фона на всичко това какъв все пак беше сезонът по морето това лято?

- Не съм черногледа. Ще го определя като успешен. След труса, който претърпяхме през 2009 г., когато българският туризъм изпадна в най-голямата си криза, а приходите и заетостта спаднаха до почти фаталните граници между 30 и 50%, сега с бавни стъпки се изкачваме нагоре. Опитахме се да стигнем нивата от 2008 г. и успяхме по отношение на заетостта на базите. Хотелите бяха пълни.

- Има ли я нужната реципрочност в съотношението заетост на базите и приходи?

-За съжаление това, че хотелите ни бяха пълни през целия сезон, не означава, че имаме по-високи приходи. Защото, за да запазим позициите си на туристическия пазар и да привлечем нови гости, нямахме друг разумен ход, освен да намалим цените. Спадът при тях достигна до 20%. Отчитаме, че това беше необходимо. И то се случи на фона на постоянно увеличаващите се цени на хранителните продукти, на електроенергията, на осигуровките.
Тази година Слънчев бряг бе посетен от над 1 милион души. Давате ли си сметка колко процента от брутния вътрешен продукт на България идват от курорта? Държавата трябва да има специално отношение към работещия бизнес. Съвсем различно от това, което получаваме в момента. 

- Наскоро руските медии обявиха, че държавната агенция по туризъм „Ростуризъм“ включва 22 български хотела в Слънчев бряг и Златни пясъци в черния си списък и ще препоръча на руските туроператори да избягват да работят с тях заради некоректно отношение. Какъв е вашият коментар?

- Въпросът може да се разгледа и от друг аспект. Налице е едно ново негативно явление - масови фалити на руските туроператори, за които имаме сериозни опасения, че никак не са случайни. В крайна сметка това рефлектира върху българския хотелиер, той е последният във веригата и е този, който няма да си получи парите. Защото туроператорът вече е взел цялата сума, преди туристът да тръгне на почивка. Няма турист, който да се е качил на самолета, преди да си е платил. А се получава така, че тези пари не стигат до хотелите.

- Означава ли това, че хотелиерите пък ще правят черен списък на руските туроператори?

Това е общ бизнес и да тръгнем на война е безсмислено. Но действително много сме опарени. Затова ревизирахме отношението си към  туроператорите, с които работим. Сега искаме в договорите си с тях да да има вече повече защитни клаузи. Променяме също начините на плащания и скъсяваме сроковете на отложените плащания, защото не е тайна, че имаме договори, при които разплащането с хотелиера става 30 дни след заминаването на туриста. А действителността е динамична и за това време може да се случат много неща. Сега искаме парите да са при нас с пристигането на госта или максимум две седмици след това. От друга страна, все пак не можем да пренебрегнем факта, че това беше руското лято. Туристите от Русия и републиките от бившия СССР бяха със 7 - 8 процента повече в сравнение с предходните години.

- Какъв е профилът на руския турист?  През лятото концесионерът на Южния плаж в Слънчев бряг изпрати писмо до медиите, в които нарече руските туристи „проблемни“, като „най-неприятното им качество е, че не проявяват никакво уважение“?

- Не бих казала, че руснаците се държат най-безобразно. Има туристи от утвърдени европейски страни, които, идвайки на почивка в България, разбиват всичките ни представи за цивилизованост. Не само младежи, но и възрастни, улегнали хора се напиват до безпаметност. И трябваше да ги изнасяме на ръце от фоайетата на хотелите.  Но това е общ системен проблем - държавата ни се е поставила в позицията, че тук всичко може да се случи и то ще остане безнаказано. Тази линия на поведение следват и участниците в т.нар. бар-кроулове (алкохолни турове). В тази пияна тълпа няма българи, руснаци или румънци. Там има англичани и скандинавци.

- Може ли страната ни да се отърси от представата за алкохолна дестинация и трябва ли според вас да бъдат забранени алкохолните турове из баровете?

- Въртим този проблем в пространството от 2-3 г. Ясно е, че страната ни трябва да се изчисти от имиджа на алкохолна дестинация. Но не мога да кажа, че тези турове трябва да бъдат забранени, защото има интерес към тях и пазарът ги изисква. Те обаче трябва да се променят, да се провеждат по коренно различен начин. Слънчев бряг не е само за млади туристи и алкохолни турове. Тук идват възрастни хора, семейства с деца, пред чиито погледи се разкриват ужасяващи картини - младежи, които крещят, пълзят на четири крака, събличат се и уринират по кьошетата в 2 ч. след полунощ. Алкохолните обиколки трябва да бъдат изнесени в друга част на комплекса, където не пребивават останалите гости. Като алтернатива е възможно да се обособят паркове, които предлагат точно това мероприятие. Туристите, които желаят да се забавляват по този начин, могат да правят това, но зад ограждения.

-Как може да се случи това?

-Трябва да се инвестира в тази насока. Алкохолните турове в момента се извършват без всякакви инвестиции. Нашето предложение е тези мероприятия да изглеждат далеч по-благоприятно. Да няма това ходене по улиците с тези знамена, окъсани фланелки, биберони, памперси и прочие подобни гледки. И след това не да ги пускат пак по алеите, а да си ги приберат обратно с транспорта, да  ги откарват в хотелите и с това да се приключи мероприятието.
Не си струва да затрием един прекрасен комплекс с такива дадености, с база, която никъде в Европа не може да се види, с уникален продукт и превъзходно съотношение между цена и качество само заради елементарното схващане на нещата.

- Слънчев бряг не е само на хотелиерите, той е една от перлите на страната. И би следвало държавата да има специална политика за неговото развитие и утвърждаване на европейския и световния туристически пазар. Това забеляза ли се тази година?

- Мога ясно да кажа, че количественият ръст тази година не е заслуга на политиците. Те, разбира се, накрая ще се ударят в гърдите и ще кажат: „Вижте какво направихме!“ Аз питам - какво направи държавата за този ръст? Къде е рекламата, която да показва, че България и през май, и през октомври е чудесно място за почивка? За сравнение - преди 5 г. Турция отдели 50 млн. долара за реклама на туризма си. България задели едва 5 млн. лв. Коментар, струва ми се, тук изобщо не е нужен.

- Нека погледнем нещата и от социалната им страна - на колко души Слънчев бряг осигурява работа през лятото?

-  Това са не са по-малко от 100 000 души. Само един хотел има около 200 души персонал. След края на сезона повечето от тези хора остават на улицата. Едва 15-20% от тях имат право на обезщетение от борсата. Никой не пита какво се случва с останалите. Ако държавата работи в посока за удължаване на сезона, както преди години работехме плътно от 1 май до края на октомври, ще има и по-дълго заети хора.

- Според изследване на Института за анализи и оценки в туризма един чужд турист харчи на ден 43,10 лв., а  българите – 28,50 лв. Какви са вашите изчисления?

- Чуждестранният турист оставя в България между 50 и 80 евро на ден. Парите, които той дава на хотела, също са реален приход, защото ние плащаме данъци на държавата. Старото положение вече е променено и българите са най-желаните гости. Българинът тук развързва кесията си. Факт е вече, че един български турист харчи поне колкото двама чужденци. Така че не съм съгласна с цитираната от вас статистика. За съжаление по традиция българите идват в къс сезон - от 10 юли до 25 август, и са едва 5% от туристическия поток.

- Това лято самата вие се обявихте против повсеместния ол инклузив. Какви са основанията ви за това?

- Проблемът идва от това, че в хотелите, независимо дали имат дадености, или не, масово предлагат такъв вид почивка. Това, от една страна, доведе до  много неприятна тенденция - изпразни заведенията за свободна консумация от клиенти. Ресторантьорите започнаха да негодуват и са прави. При един и същ пазар ние отчитаме успешен сезон, а те едва кретат. Но проблемът не се изчерпва само с това - ол инклузивът не е само закуска, обяд, вечеря, легло и напитки на бара. Той изисква много повече - сцени за анимации, басейни, детски площадки. Това могат да го предложат не повече от 10 обекта в Слънчев бряг. А в момента на ол инклузив работят 60-70% от хотелите, без да  разполагат при това с необходимата база. Оттук идва и негодуванието на гостите. Те казват: „Вашият продукт е много некачествен!“ Докато всъщност той е много по-добър, отколкото например в Испания. Но трябва да има правила. Туроператорите в диалог с хотелиерите трябва да преценят кой може да предлага ол инклузив.


 


От категорията

Първан Симеонов: Ако избилото в последните часове напрежение закипи, Борисов може да направи ход

-1588574956.png

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов ...

9 юли 2020 | 21:23

Защо НСО охранява денонощно Ахмед Доган

Защо НСО охранява денонощно Ахмед Доган-1594280141.jpg

Комисията безспорно е установила рискови заплахи, както от територията на ...

9 юли 2020 | 10:39

Владимир Костов: Без мафията и мутрите! Нима? Кой? Къде? Как?

-1469249999.jpg

През почти вече век и половина „независима“ България, обществото ни – с ...

11 юли 2020 | 20:45

Проф. Здравко Попов: Макрон вижда зелената идеология като голям приоритет

-1587201971.jpg

Президентът на Института за публична политика напомня, че до края на мандата на ...

11 юли 2020 | 13:16