Военни

НО...

МАРЕК

28350 | 12 май 2014 | 10:24

Въргаляне в незнанието


На снимката: На 6 май ни напомниха за един Истински Погром, който неизвестно защо някои бяха преоблекли като „военен парад“. Беше тягостно да се наблюдават унилите физиономии на официалните лица, Плевнелиев обичайно си изглежда увиснал, обаче и другите също нямаха по-различен фасон.


Българските ни дивотии нямат край, никога няма да се отървем от тях.

Младо семейство от Дупница било толкова запалено от местния футболен отбор („Марек“), та булката за малко да роди на стадиона (и той „Марек“). И затова решили да кръстят синчето си Марек. Телевизиите, разбира се, веднага ги показаха - за радост всеобща българска.

Обаче. Кръстили детето на стадиона - а не знаят, че всъщност и градът им по-рано се казваше Марек (Станке Димитров-Марек). А въпросният Марек си е известен комунистически деятел, не някакъв келяв провинциален стадион. Възможно е, макар да е малко вероятно, онова запалянковско семейство да знае, че има и политик Марек, макар и комунистически разбойник, както би се изразил Филип Димитров примерно - знаят, обаче се срамуват да нарекат детето си на комунягата и решават да прибягнат до услугите на стадиона; изпитват свян да възкресят един комунистически символ и пр. Това обаче е почти изключено, екзалтираните запалянковци просто се въргалят в щастливото си незнание. Те не знаят кой е Марек, мъдреците от телевизиите - също, обаче всички са доволни и устите им дори са зейнали от блаженство.

Забравата е на път напълно да ни довърши

Вие се ерчите, че Волен примерно говори срещу евреите - обаче нали тъкмо нашенци поискаха да се изхвърли Вазов от учебниците. Утре някой друг главанак ще иска да си кръсти синчето на стадиона „Ботев“, понеже пловдивският отбор напоследък изглежда съвсем прилично - и той няма да знае, че има някакъв поет с това име. Никога не съм се чувствал толкова глупаво, както в онзи момент, когато трябваше да обясня на едно проклето циганче, което знаеше имената на сто столици по света, кой е Левски - понеже то смяташе, че Левски е Гонзо. Идиотска държава. Двайсет души хитреци ви накараха да се стеснявате, че сте българи - тия безродници, които не преставате да каните по медиите, са най-голямото Зло на Прехода. Да знаете, че утре ще се наложи да си обясняваме кой е Левски.

Българинът вече е съвършеният бедняк - беден отвътре, откъм душата и сърцето си, това е най-свирепата бедност; подобен човек не е трудно да сметне, че Злото е неизкоренимо; че Доброто, понеже е нещо далеч по-неясно, става и по-неприемливо, отколкото Злото.

Едното води след себе си друго - забравата извън всичко друго ражда и пренебрежението, което понякога е доста дръзко и нахално.
Не може да се има особено доверие на народните мъдрости (пословици, поговорки и пр.). Олдингтън ги наричаше колективната глупост на народите, събрана през вековете. Има и валидни народни умотворения, други обаче ни карат да мислим, че в тях по-скоро нарочно е заложена някаква съзнателна глупост, че колективният творец се крие - крие себе си и същността си - зад подобни излияния. „Орташката работа кучета я яли“ - та само заради тази глупост трябва да ни изхвърлят от Европейския съюз, а не заради това, че говорим невнятно и трудно може да се разчита на нас. Има една друга мъдрост и тя добре се връзва с историята за Марек. Тя пък гласи - „Кога стана калайджия, кога ти почерня задникът“. Има хора, които си въобразяват, че всички са неуки като тях, че всички са живели единствено по стандартите на техния мизерен животец, че всички са обладани от желанието да насилват Миналото, а дори и онова, което се случва току пред очите им. Приказките им са все ангро, те изобщо не се свенят от

кухостта на своята надменност

която сама по себе си е доста комична. Знаете ги и тях - знаете също чии куфари носят. Както и да е.

Тия дни искрено се развеселих от едно твърдение - „Телевизорът отива на боклука“. Имам вземане-даване с въпросния „телевизор“ от десетилетия и дори се твърди, че поназнайвам нещо за телевизионния занаят - макар иначе и досега да казвам, че продължавам да чиракувам - е, на себе си, понеже няма на кого друг, но все пак чиракувам. Да хвърлиш на едро подобно твърдение за „телевизора“, се иска колосален кураж. А и поначало е доста странно от страниците на вестник да твърдиш, че телевизорът е за боклука, понеже всички знаем как стоят нещата и с вестниците, там също има немалко изделия, готови направо за вторични суровини. Освен това, ако телевизорът е за боклука, защо тогава вестниците му обръщат толкова внимание - и то най-често е безмозъчно-сервилно, особено към някои истински боклуци. Обаче наред с тях има и немалко свестни продукти, които далеч надхвърлят и нивото на забързаната, потна от надпревара преса - и какво, и те ли трябва да отидат на сметището?

Има и друго - кой поощряваше нахалната примитивност на „телевизора“, кой и досега не смее дума да каже за някои телевизионни вандали, които замърсяват нравите, езика и природата дори десето­кратно повече, отколкото го правеше навремето клетият „Кремиковци“. В телевизиите има направо формени идиоти, има и непоправими маниаци, има и откровено неграмотни хора, които се гордеят, че не са чели нито една книга през живота си. Но това не означава, че в „телевизора“ няма и свестни хора. Вестниците обаче, с малки изключения, нямат сетива за стойностното - когато непрекъснато

тичаш след кривокраките
„риалити“ програми

и цивриш по тях, няма начин да си наясно какво всъщност се случва в този занаят. Пак тия дни кършеха ръце, че на някакво предаване му се сринал рейтингът. Само дето никой години наред не се сети да обели и две думи, че въпросното предаване е абсолютен плагиат, дори заглавието му е присвоено най-безцеремонно. Колко сериозни са тогава вестниците, та не ги интересуват подобни кражби? Първият рефлекс на Тошо Тошев, когато му казах, че телевизорът бил за боклука, беше: „Сякаш повечето вестници също не са за боклука“ - но той може да си позволи да го каже, понеже е Майстор-вестникар. Смяхме се, обаче работата не е до смях. Няма вече кой да отсее плявата от зърното, няма истински познавачи, за да ни кажат кой продукт от телевизора е качествен, а кой просто пълни гушите - на продуцентите с кинти, а на публиката с шума. Мнозина правят едно и също, крадат и имитират като обезумели - но това не означава, че телевизорът е за боклука.

А и високомерието е позволено само на много талантливите хора; бил съм близък с повечето от най-качествените ни писатели, художници и изобщо Артисти, но никога не съм срещал у тях нелепото високомерие на сегашните смелчаци: например издали му някаква книжка и той ходи като завеян от „Люлин“ до центъра и се чуди защо се занимават с Маркес, а не с него, тъпанаря. Големите фигури имат таланта да ти кажат нещо по един тънък начин, с една фраза - обаче я носиш цял живот. Един Тончо Жечев например с голямо колебание щеше да употреби думата „боклук“, по-скоро щяхме да се разберем с очи - пък и не се знае откъде ще се пръкне нещо, може да си написал 20 калпави книги, но 21-вата изведнъж може да грейне, така ме вразумяваше той, когато се нахвърлях на някой синковец. Сега сами си се издават, сами се хвалят, а накрая и сами си се четат.

Ще спомена една история, за която вече може би е ставало дума, но не намирам за излишно пак да я разкажа. Тя се случи пред очите ми с двама знаменити писатели. В един летен ден чаках асансьора, за да се кача до третия етаж на писателската сграда на „Ангел Кънев“ 5 - до редакцията на „Литературен фронт“, където работех. Дойде и Емилиян Станев (знаменит български писател, все още не е кръстен стадион на негово име), а по стълбите от мецанина се зададе Георги Караславов (знаменит български писател, и за него ще научите, когато кръстят някой стадион). Видя Емилиян Станев - те не бяха в добри отношения, но пък си бяха големи майстори, и рече: „Чета те, Емилияне, чета те. С молив в ръка.“ Сегашните марекострастници трудно ще се ориентират, затова да поясня: тъкмо беше излязъл романът на Емилиян „Иван Кондарев“ и партийната критика леко ръмжеше срещу него, понеже героите му не бяха в калъпа на предписанията. Затова Караславов подхвърли за молива, с който четял романа. А Станев се изпъчи - както се изпъчват физически дребните хора, погледна храбро и рече: „И аз те чета, Гьорге, и аз те чета. С гума в ръка!“ Ето, по този начин каза, че стилистиката на Караславов, а и откровената му партийност никак не са по вкуса му. Но как е казано само, с какво изящество и с каква сила! А сега - Марек на боклука.

На 6 май ни напомниха за един Истински Погром, който неизвестно защо някои бяха преоблекли като „военен парад“. Беше тягостно да се наблюдават унилите физиономии на официалните лица, Плевнелиев

обичайно си
изглежда увиснал

обаче и другите също нямаха по-различен фасон. По същото време в Москва репетираха за парада на 9 май и изтребители изрисуваха в небето руското знаме. Какво ли трябваше да изрисуват в проклетото ни българско небе нашите изтребители, ако изобщо ги имахме? Може би буквичките НАТО - а отдолу Плевнелиев да отдава чест?

В навечерието на парада запитаха един летец как се чувства - и той рече: „Много е въодушевяващо.“ Сетне след кратка пауза допълни: „И е много отговорно, разбира се.“ На другия ден по време на „парада“ изтребителят не излетя - сигурно са се усетили какво го гризе онзи летец. Оставаше само единственият ни самолет да се разбие върху официалните ни унилости.

Така докато някои кръщават децата си на стадиони, военните ни паради се превръщат в цирково дефиле на гвардейската ни дружина - „Искри от не знам какво си“ беше наречено това дефиле. И хората му се радваха - българският цирк винаги е имал успехи, радваха се и избягваха да поглеждат нагоре към небето.

Какво щеше да се случи, ако Дивизиева (началник на кабинета на Орешарски) и Стоянович, негов министър на културата, бяха примерно англичани - а може би дори дукеса и дук, понеже Стоянович много държи на семейната си близост с царската фамилия на Симеончо, нашето скъпо юрганче.
Дали щяха да си дадат незабавно оставките?

Орешарски обаче е много сладък, той рече, че аферата на Дивизиева била от времето, преди да стане шеф на неговия кабинет - следователно нямало защо да я разкара. Това е най-несмисленото нещо, което Орешарски е казвал досега, това е неговият личен шедьовър. Възможно е причината да е и друга: може би трудно ще се намери кандидат за мястото на Дивизиева - след като Бареков вече си назначи вътрешен министър, сигурно е набелязал някоя хубавица и за този пост.

А Петър Стоянович сътвори друг шедьовър - на дебелоочието: отиде и присъства на тържествената церемония по повод връщането на паметника на Вап­царов на старото му място. Това е същият Вапцаров, за когото Стоянович преди време каза, че е терорист и няма защо да мислим за него. (Напишете „Стоянович - Вапцаров-терорист“ и вижте каква воня ще се разнесе от Мрежата.)

Тъй че кръщавайте и децата си на футболни стадиони - сега като се размислих, това вече не ми изглежда толкова дурашко, колкото някои други неща.
Други публикации на автора може да намерите в presadaily.bg, www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“. 


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23