Генералът от запаса Кирил Косев:

Уволниха ме и заповядаха за 30 минути да напусна

46041 | 18 май 2014 | 10:20

В противен случай ще те арестуваме, заплаши Добри Джуров; Политическата работа в армията преди 10 ноември 1989 г. е укрепвала бойната готовно


       
   
В броя на в. „Преса“ от миналата неделя генералът от запаса Кирил Косев разказа каква мощ е имала соцармията ни и какви отбранителни способности е притежавала. В момента той е най-възрастният жив военачалник от онова време. Съвсем скоро, на 27 май, ще навърши 95 години. Факт е, че е бил спорна личност. Преследван е от няколко режима. Факт е още, а това потвърждават и негови колеги, които го познават, че докато е заемал високи постове във войската, открито е говорел и се е противопоставял на грешките на Тодор Живков.
   
       

 


27 май 1979 г. Гореща прегръдка от Тодор Живков за 60-годишния юбилей на ген. Кирил Косев. След 5 години Живков обаче уволнява Косев


 

Като командващ най-голямата Трета армия през 60-те години построих Сливенския гарнизон. Колкото и нескромно да звучи, но аз положих основите на полигона „Ново село“, дълъг 110 км и широк 35 км, който сега ползват американците. Тогава началник-кадри на Министерството на народната отбрана (МНО) бе ген. Михаил Цонев. Той внесе писмо в колегиума на министерството, че здравословно съм негоден за военна служба. Тогава се поде кампания за моето уволнение. Това, разбира се, ставаше със знанието на министъра на отбраната ген. Добри Джуров. Писмото бе подписано от доктори, които дори не бях виждал. Аз представих писмото в Централната военнолекарска комисия, която отсъди, че е невярно, и то не бе уважено. Какъв парадокс се получава - всички членове на колегиума от онова време, които искаха да ме уволнят, защото съм бил болен, умряха, а

аз още съм жив

Живот и здраве, скоро ще стана на 95 години. Като началник на Главното политическо управление на армията мой заместник бе ген. Стоян Гърков. Той написа писмо до Политбюро на ЦК на БКП за антипартийната дейност на началника на ГлПУНА. Основното обвинение бе, че за ядро и основен акцент на политическата дейност във войската обявявам бойната готовност, а не партийната работа. Извикаха ме в Политбюро в присъствието на всички членове да давам обяснение. Заявих, че партийната работа трябва да е насочена за изграждане на бойната готовност на войските, а не за издигане авторитета на БКП. Присъстваше и Тодор Живков. Аз попитах: „Ако говорим на войниците, сержантите и офицерите само за партията, а не за това, че трябва да стрелят, да тренират и да се каляват, каква армия ще имаме тогава? Как ще ви изглежда?“ Всички мълчаха и не смееха да се обадят. Само Тодор Живков каза: „Ами как ще ни изглежда - никак. Няма да имаме армия.“ Тогава уволниха генерал Гърков за клевета. Но по-късно ген. Велко Палин, който бе началник на военния отдел на ЦК на БКП, го възстанови и реши да го прати военен аташе в Унгария.
Такива подобни случаи с мен имаше общо осем. Всеки път ме викаше Живков, защото се оплакваха на него. Той ме предупреждаваше да внимавам, защото ми се натрупват много негативи. Готвеше се десетоноемврийският преврат в партията и аз бях опасен. Моето лично мнение е, че до 1980 г. държавата бе стабилна, след това

започна разпадът

Иска ми се да разкажа как ме уволниха. В началото на 1984 г. по поръчка на министъра отидох в командировка в Мозамбик. С тази държава поддържахме приятелски отношения, строяхме шосета. Освен това те искаха да пращат техни военни у нас на почивка и наши да ходят там на обменни начала, без нито една от страните да плаща нещо. Затова трябваше да замина да уредя тези въпроси. В групата бе и главният прокурор на Въоръжените сили ген. Димитър Капитанов, който две години по-късно почина. Както казах, изпрати ни Джуров, дори занесох писмо от негово име до военния министър на Мозамбик. Докато сме били там, е станало някакво недоразумение и се оказа, че няма пряк полет от Мозамбик до България, и се наложи да се върнем през съседна държава. Минахме през Париж. Понесе се слух, че там съм се бил отлъчил от групата. Че едва ли не съм бил на екзотична екскурзия без знанието на министъра. Че командировката била мой каприз и той не знаел къде съм. Ето такива щуротии плъзнаха по коридорите на министерството. Някой явно умишлено инспирираше тези слухове. Затова отидох при Джуров и му казах: „Нали вие ме пратихте, дадохте ми и писмо да занеса на вашия колега в Мозамбик.“ А той: „Да, да, така е.“ Бил съм преследван в армията като враг с партиен билет. Имах изградено някакво вътрешно чувство за опасност и усещах, че и сега ще се случи нещо. В края на февруари ме извика лично Тодор Живков. Влязох в кабинета му и след малко дойде Джуров. Разбрах, че това е краят. Живков започна да ми благодари за добрата служба. Че имаме отлично подготвена армия с настъпателна мощ, а за това съм имал и аз заслуга. „Решили сме да ти дадем да отговаряш за един сектор в ЦК“, каза Живков. А Джуров мълчеше. Съгласих се, защото знаех, че ако откажа, ще стане по-лошо. Излязохме с Джуров навън и вървяхме известно време,

без да си говорим

Спомням си, че стигнахме пред мавзолея и аз му заявих дословно: „Генералите ги пенсионират законно през октомври (тогава кадровите разстановки във висшето командване на армията са били през есента, а не както сега, през май. - б. а.), а през останалото време ги уволняват.“ Добри Джуров не продума нищо няколко секунди и каза: „Не ме интересува какво мислиш. Давам ти срок от 30 минути да напуснеш сградата на министерството.“ Поисках да си взема довиждане с колегите, но той бе категоричен: „Ако не напуснеш за 30 минути, ще бъдеш арестуван.“ Тръгнах си през официалния вход. Във войските се разбра какво се е случило с мен и веднага тръгнаха слухове и брожения. През 1992 г. пък изненадващо президентът Желю Желев с указ ми отне генералското звание.

 


Стрелят противотанкисти от бившата Трета армия


 


Ген. Косев със семейството си. Крайният вдясно е неговият зет полк. Иван Ганчев (сега покойник), първият главен редактор на в. „Българска армия“ след 10 ноември 1989 г


 

 

Написах му писмо

да ми го предоставят, но не ми го дадоха. Ходих и в президентството, но пак без успех. Казаха ми, че не знаят за такъв документ. Все пак успях да се добера до въпросния указ по страничен път. В него пишеше, че ми се отнема генералското звание „за действия, уронващи престижа на висшия офицерски състав, граничещи с престъпления, за извършени политически репресии по време на службата“. Ето какво обвинение хвърлиха срещу мен осем години след като съм се уволнил от армията. Но тогава в президентството явно не са работили добри експерти и юристи.

Генералско звание не се отнема

От него могат да те лишат. Но това става само чрез съд. Нали ме обвиняват в престъпления. Какви - не знам. Не ми стана ясно и какви политически репресии съм извършил. Това може да каже само съд - дали съм го направил, или не. Но в онези години, когато „изгряваше демокрацията“, никой не се интересуваше от законността. Тогава именно се извършваха най-големите безобразия в държавата. Това е мое мнение и не ангажирам никого с него. Лично пратих на Желев няколко писма, а също и до различни институции, че съм готов да се явя пред всеки съд, който те посочат, за това, в което ме обвиниха и ми отнеха генералското звание. Исках, настоявах да ме приемат. Естествено, отговор отникъде не получих. И до ден днешен. Това ли е демокрацията, която градим?


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37

„Ди Цайт“: Новите блокади увеличават натиска върху българското правителство

-1596864984.jpg

Държавният глава Румен Радев, който подкрепя антиправителствените протести, ...

9 авг. 2020 | 10:53