Кралското семейство

Уестминстър

Дворецът на имперската мощ

10281 | 20 май 2014 | 12:16

В поредицата "Сградите на властта" представихме Белия дом и Кремъл, сега разказваме за Уестминстърския дворец

Кралското семейство-9876543345678.jpgЛондон, Уестминстър-united_kingdom_100320121345_4.jpg


Британската демокрация не е най-старата в света. Но британците смятат, че е най-истинската и с най-здрави традиции, които започват още от „Магна Харта“ през 1215 г. Британците имат още една основателна претенция - че са единствената демокрация, управлявала световна империя.

В началото на ХIХ в. слънцето никога не залязва над владенията на младата кралица Виктория. Когато започва да се строи съвременната сграда на британския парламент, двореца Уестминстър през 1840 г., за всички е ясно, че той трябва да е олицетворение на мощта на империята.

Над 150 години по-късно домът на британския парламент единодушно е определян като най-голямата архитектурна забележителност на Лондон.
„Собствената архитектура на Господ“, така Би Би Си нарече наскоро силуета на брега на Темза, който се е превърнал в символ не само на Великобритания, но е приеман и като храм на демокрацията - с характерни ритуали, традиции и история, пропита в стените.

Звънът на Биг Бен

Днешният Уестминстърски дворец е построен между 1840 и 1870 г. по проекти на архитек­тите Чарлз Бари и Югуст Пюджин, след като голям пожар през 1836 г. изпепелил предишната сграда. В него се помещават заседателните зали на двете камари - на лордовете и на общините. Най-голямата забележителност на комплекса е часовниковата кула Биг Бен. Тя е построена през 1859 г. и постепенно приема името на най-голямата камбана. През 2012 г. тя бе официално преименувана на Кулата на Елизабет в чест на 60-годишнината от управлението на кралица Елизабет II.

Съоръжението е високо 96 м и има пет камбани, които звънят на всеки 15 минути. Най-голямата тежи 13,76 тона и бие на всеки кръгъл час. Звънът на Биг Бен става особено популярен през ХХ в., когато с него започват информационните емисии на световната служба на радио Би Би Си.

Часовникът се извисява на 55 м над земята. Минутните стрелки са дълги около 4 метра и се отместват със 17 см на всеки 30 секунди. Биг Бен се слави с абсолютната си точност, като се сверява два пъти дневно по Гринуичката обсерватория. В основата на всеки от четирите циферблата на часовника е инкрустиран надпис на латински: „Боже, пази нашата кралица Виктория!“

Най-голямата зала в Европа

Уестминстърският дворец е част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1987 г. Най-старата част от него е Уестминстърската зала. Тя оцелява в пожара от ХIХ в. и е запазена повече от 900 г. Смята се, че построена през 1097 г. и е била най-голямата зала в Европа за времето си. Тя има уникален дървен покрив, изграден от дъбови греди. Първоначално монархът е събирал в нея двора си, след това става съдебна зала, а днес се използва само при особено тържествени случаи, когато на виден държавник от чужбина бъде оказана изключително рядката чест да говори едновременно и пред двете камари на парламента.

Тъй като на лордовете е забранено да влизат в Камарата на общините, а на депутатите не се разрешава достъп до залата на лордовете заради кървавите сблъсъци между двете прослойки в британската история, единственото място, където те могат да се съберат в парламента, е именно най-старата зала.
От Втората световна война тази чест са имали само френският президент Шарл дьо Гол (1960 г.), президентът на Южна Африка Нелсън Мандела (1996 г.), папа Бенедикт XVI (2010 г.) и американският държавен глава Барак Обама (2011 г.).

14 пъти е бомбардиран през Втората световна война

Заради символното си значение залата става обект на терористично нападение. На 17 юни 1974 г. в нея избухва 9-килограмова бомба, заложена от ирландските сепаратисти от ИРА. Тя нанася значителни щети и ранява 11 души.

Общата площ на Уестминстърския дворецът е 32,4 дка. Във вътрешността му има 1100 стаи, 100 стълбища и коридори, дълги 4,8 км. От кулата „Виктория“ в южния край на комплекса до Биг Бен в северната част сградата е дълга близо 300 м. В двореца се намират също резиденциите на председателите на двете камари. Комплексът има около 16 дка градини, а най-популярни са зелените площи в триъгълна форма пред Камарата на лордовете, където се правят телевизионните интервюта.

През Втората световна война дворецът е ударен 14 пъти от бомби. Най-разрушителна е бомбардировката от 10 май 1941 г., когато е съсипана Камарата на общините и трима души загиват. През 2004 г. министър-председателят Тони Блеър е замерян с брашно от галериите за посетители. В резултат на това са променени правилата за допускане на граждани в Уестминстърския дворец. Днес е необходима писмена покана от член на парламента, който гарантира за посетителя или групата туристи. 

 

 

Кралицата влиза само при лордовете

Уестминстър има статут на кралски дворец, но кралицата влиза в него само веднъж годишно, и то само в Камарата на лордовете. Там тя има специален трон, от който в началото на всеки парламентарен сезон изчита тронното слово, подготвено от премиера. В него излага приоритетите в законодателната дейност на правителството.

Монархът не влиза в други части на двореца. Единствения нарушил „парламентарната неприкосновеност“, е Чарлз I, който на 4 януари 1642 г. нахлува с въоръжени гвардейци в Камарата на общините. Този акт довежда до гражданска война, спечелена от силите на парламента под командването на Оливър Кромуел, а Чарлз е обезглавен на 30 януари 1649 г.
Камарата на лордовете има 760 членове. Наследствените благородници са 92-ма.

 

В Камарата на общините опозиция
и власт са на 2 меча разстояние

Най-важната зала, където се кове всеки ден британската политика, е Камарата на общините. Тя е доста малка за 646-те депутати, които единствени имат право да влизат в нея на заседание. По зелените пейки има 427 места и за да си запазят място за определен ден, депутатите си слагат визитните картички на седалката.
Залата се препълва с правостоящи, когато има важни гласувания, защото гласува само който е вътре. Тъй като британските министри са и депутати, в критични дни се изпразват шефските кабинети на съседните министерства.

Няма система за електронно гласуване, няма тайни вотове, председателят брои кои са „за“ и „против“. Когато гласуването е критично и точната бройка е от особено значение, се прави т.нар. разделяне на парламента. В двата края на залата има фоайета за „да“ и „не“. Всеки член на входа заявява ясно своя вот „Aye“ (да) или „Nо“ (не). Писари записват имената и регистрират гласа. Ако силите са изравнени, председателят дава своя решаващ глас.

В залата управляващите седят на десните пейки, а опозицията - на левите. Депутатите се изказват прави от място, но лидерите на правителството и опозицията са винаги на първата пейка. Между катедрите, на които говорят премиерът и водачът на опозицията, има символично разстояние от 2,5 м - повече от дължината на  два меча, за да не е възможно дори теоретично да се намушкат в гнева си. 

   

Оттук тръгва лобизмът

Терминът „лобизъм“ води своето начало от централното фоайе (англ. - лоби) на Уестминстърския дворец. Историкът Ърскин Мей (1815-1886) го описва като „политическия център на Британската империя“. То се оказва уникално средище, защото свързва двете камари архитектурно и според правилата на парламента е единственото място, на което депутатите и лордовете могат да се срещат. До него имат достъп и граждани.

Във времената на империята, когато Камарата на лордовете е имала много по-съществени правомощия и е била важна координацията с депутатите, на практика в това фоайе се е случвала британската политика. Днес това продължава да бъде най-важното място, на което се срещат депутати, журналисти и граждани.

Правилата са най-важното нещо в британския парламент. Пушенето, яденето и пиенето са забранени от ХVII в.

Само финансовия министър може да се подкрепя с алкохолно питие, докато представя бюджета.
Четенето на вестници в залите не се позволява. Забранено е на ораторите да четат предварително написани речи, макар че може да ползват бележки. Заседанията се предават от фиксирани тв камери, като разрешените планове на кадрите са точно определени.

В залата на общините се ръкопляска само в изключителни случаи, макар че може да се вика, тропа и дюдюка. Последните аплодисменти бяха при оставката на Робин Кук като външен министър заради несъгласие с нападението над Ирак през 2003 г. и при последния парламентарен контрол на Тони Блеър през 2007 г. 

 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 133(839) от 20 май 2014)


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Мазня... Здравният министър не помни какво излиза от устата му.

-1477587010.jpg

Радев няма какво да говори със служебните министри – прави си лоша услуга, все ...

25 окт. 2021 | 10:20

Г-н президент, спрете COVID-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия

Г-н президент, спрете ковид-хаоса и въведете Националния план за действие в условията на пандемия-1635058394.jpg

Властта в България създаде хаос, който ще ни струва скъпо. А този хаос е ...

24 окт. 2021 | 09:43

„Файненшъл таймс“: Световният недостиг на газ ще продължи няколко години

-1552300717.jpg

Според енергийния министър на Катар няма как светът да премине през реалистичен ...

26 окт. 2021 | 08:52

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!

Йордан Цонев: Трите провала на Радев - като лидер, като управленец и като обединител!-1635064749.jpg

Най-тъжното от всичко е, че абсурдното му твърднеие, че партиите брояли ...

24 окт. 2021 | 11:37