ОПИТ ЗА ДИАГНОЗА

11279 | 3 май 2012 | 17:01

Под външния гланц на монумента от Кеворк КЕВОРКЯН

НА ЖИВО
28 ноем. 2014 | 18:47


asfagaga


24 ноем. 2014 | 23:02


Разпределението на вложителите към обслужващите банки е според последната цифра на ЕГН — за физическите лица, и последната цифра на ЕИК или БУЛСТАТ — за юридическите лица. Това е направено с цел да се постигне равномерно разпределение на вложителите според клоновата мрежа на обслужващите банки и да се осигури спокоен и гладък процес на изплащане.


Косьо Вълков, програмният шеф на радио ДАРИК ме вкара в една авантюра. Обади се преди няколко дни: радиото имало празник, обикновено в такива случаи канели  министри и разни други началници за водещи, та решили да опитат и с мен.
„Като какъв?” - попитах, понеже нямам нищо общо нито с едните, нито с другите.
Косьо взе да обяснява нещо, но му казах - и аз не знам защо - че ще дойда, ако осигурят Бойко. И забравих за поканата.
Обаче два часа по-късно Вълков рече, че Бойко приел поканата им. Опитах се да обърна работата на шега, че не съм разбрал точно и пр., обаче никой вече не ме слушаше.
Бре, ами сега!
После си казах, че може пък тази среща да е и полезна. Опитвам се от известно време да си обясня продължаващата доминация, и то очевидна, на Бойко на политическия ни пазар. Имам някои предположения - и сега получих възможност да ги проверя.
Той е безспорният - и особено телевизионен - водещ №1. Отначало беше много любезен със съсловието, сетне обаче постепенно стана авторитарен, такъв е и сега, и вече никой не може да му излезе на глава. Отива в което иска студио и на бърза ръка обсебва разговора. Прави собствено шоу, което мести от медия в медия, превърнал се е в нещо като

пътуващия медиен Голиат
Говоренето му е безпрецедентно за нашите условия, където добре сресаното нищодрънкане на лидерите се преплита с невнятното мучене на политическото простолюдие. Лъчо - когото наричам „личния балама на Бойко”, е един от добрите примери за второто. Но той поне е забавен - за разлика от персони като Кунева, от бъбрежа на която не можеш да изстискаш нито една оригинална фраза. Тя дори си позволяваше в продължение на две години да повтаря като папагал едни и същи баналности.
Очевидно е, че на този фон безцеремонното говорене на Бойко му носи забележителен успех. Опонентите му нямат полезен ход срещу него. Понякога сякаш екипът на Джей Лено в движение му измисля репликите, а дори и жестовете. Помните, социалистите му спретнаха един хепънинг в парламента, понеже не идвал на заседанията му. И един ден се явиха там с портретите на Бойко. Позор за големия отсъстващ! - така бяха замислили акцията си. След минутка обаче той влетя и започна да им дава автографи върху собствените си снимки. Има и други подобни изпълнения, не едно или две.
Те вероятно му създават немалко напрежение. В студиото на ДАРИК ми се видя доста остарял - репортерките, които пърхат из Министерския съвет, едва ли забелязват това, понеже всеки ден се облизват край него.
По някое време му съобщих - като един коректен рефер - че в нашия разговор той ми води с 12 на 2 точки, най-малкото. Трябваше да положа доста усилия, за да вклинявам по някой и друг въпрос, а в определени интервали

човек и карфица не би могъл да вкара
в говоренето му.
Това е един много добър похват, дори се учудих на ловкостта му - да говори делнични неща, обаче да го прави с толкова отчетлива обсебеност, срещу която няма какво да противопоставиш. А не иде да си излезеш от студиото. На някоя по-чувствителна водеща дори направо може да й спре сърцето от напрежение.
Привидно е много словоохотлив, но в същото време виртуозно прескача важни нюанси - прави го интуитивно, това е някакъв природен дар, не знам откъде си го доставят политици като него. Привидно безразборно говорене, понякога рязко и дори агресивно, но зад него се крие отличен контрол над онова, което представлява някаква дори минимална заплаха за него.
Кунева, за която стана дума, винаги говори майчински за народа - но така, сякаш все още не го е отбила от едната си гърда, а може би той смуче едновременно и от двете й.
Бойко обаче спокойно нарече един тираджия „дебил” - онзи го гледал и мълчал, а иначе бил причинил трикилометрова опашка зад себе си, понеже не можел да се движи заради негодните си гуми. Но никой няма да линчува Бойко заради тази му грубост - напротив, ще му се радват, включително и немалка част от останалите дебили. Обаче усетих, че вече държи сметка за всяка дреболия: хората от онази опашка можели да сметнат, че кортежът му я е причинил, и пр. И нещо толкова незначително го притеснява.
Обсебеността му е естествена - за мен това е вън от съмнение. Това не е някаква роля. Той не е като ония второстепенни политически актьори, които, докато си раздират ризата уж заради Отечеството, ти намигат с едното око. Някои от тях дотолкова са се обиграли, че

с едното око ронят сълзи, а с другото те опипват
Тия дни в един чудесен том, побрал разговори с великия аржентинец Хорхе Луис Борхес, се натъкнах на следната мисъл: „Историците са толкова прозорливи за миналото и толкова слепи за настоящето.” Тя спокойно може да се отнесе и към политиците. Споменавам я, защото е свързана със следващата ми констатация.
Веднъж бях написал, че политическата класа ще бере големи ядове с Бойко.
Потвърждавам го и сега. Той се вижда непрекъснато в настоящето, но то за него има съвсем ясни очертания. А отгоре на всичко и изобщо не е лимитирано във времето. Наблюдавах го, докато говорехме за това - и не видях никаква сянка на съмнение върху лицето му. Тъкмо по тази причина той изобщо не калкулира Плевнелиев като някаква заплаха за себе си. Този негов избор е спорен, понеже става въпрос за прехвърляне на собствен авторитет върху някой друг. Обясненията му в събота колко прозорлив и забавен бил Плевнелиев, докато се возели из страната, бяха фриволно подхвърлени - мисля, че и Бойко не го криеше. Добре, че все пак не са спали заедно на някой паркинг. Това проклето спане - най-важният детайл от несръчната митология на новия президент.
Казвал съм за други политици, че те упорито се спасяват от бъдещето си. Мисля, че тази фраза е достатъчно ясна сама по себе си. Но парадоксът при Бойко е, че той изобщо не показва признаци да мисли за нещо друго, освен за настоящето.
Вече избягва да говори за Живков - питах го дали той му е давал някакви съвети за медиите, обаче Бойко отказа да отговори на този въпрос. Но пък видимо още малко се е доближил до образа на покойния диктатор - не толкова чисто физически, колкото като

излъчване на власт, която се усеща от него
Иначе всеки ден отива да рита с неговите си „тигри” от Бистрица - и това му е напълно достатъчно. А Живков се моташе по ловните полета с някои от най-умните ни и прозорливи интелектуалци, което не му помогна кой знае колко.
Бойко ще си остане единак - прозорливият наблюдател ще схване това, колкото и да говори друго. Който при това няма никакви задръжки -  Живков, например, щеше да свика цял пленум на Централния комитет на комунистическата партия, за да нарече някого „дебил”. Правил го е, макар и да не е използвал точно тази дума, но имаше подръка доста по-сурови.
Фиксациите на Бойко му вършат засега добра работа. Упорито продължава да говори за ордена на Марин и публиката вече забрави репликата му за пържолите на клетия Гаро - която и без друго беше извадена от контекста. Дори започвам да си мисля, че публиката сама си налага забрава по отношение на всичко, което го уязвява.
Наблюдавах го много внимателно, докато му задавах един важен въпрос: дали приема като осъдителна репликата си, че у нас „изключително малко са неоцапаните хора”.
Но той изобщо не се притесни, самообладанието му вече е добре възпитано. Дори не трепна. Вярвам абсолютно в публичното опознаване на един човек, например в някакво студио - това е опознаване от съвсем друг, по-висш тип, стига, разбира се, да не си сляп и нечувствителен.
В случая исках да разбера - и то пред публиката - показва ли Бойко вече някакви дефицити на самочувствие. Могат ли у него да се забележат ония процеси, които се развиват под външния гланц на монумента. Не мога да успокоя опонентите му - не забелязах нищо подобно.
Пространните му разкази за свършеното от него самия, които могат да уморят дори и най-настъпателния му събеседник, извикаха в съзнанието ми образа на

един занаятчия, който се радва на продукта
който е създал. Този образ иска да наложи Бойко.
Забелязах обаче и едно-две неща, които подсказват за наченките на известна колебливост. Той продължава упорито да защитава своите хора - например Младенов. Това е странно, след като в същото време в разговора пак се потвърди убеждението ми - изразявал съм го и по-рано, че Бойко дори и тенис на двойки играе сам. Затова вероятно въпросната защита е леко насилена.
Много любопитен би бил отговорът на един въпрос, който не успях да му задам - каква е разликата между Станишев и Младенов. Аз не я виждам. Бащата Станишев бе секретар на ЦК на комунистическата партия. Бащата на Младенов пък е бил чекист 100 карата - по-предан на ДС от 100 митрополити.
Разбира се, Бойко не пожела да се сети за нито една впечатляваща външнополитическа акция, а дори и за една реплика на Младенов. Макар че само ден преди това се наложи отново да защити шефа на разузнаването генерал Кирчо Киров, когото Младенов може би иска да натири чак в Сибир. Такива ветропоказатели като Младенов - каквото и да кажем за Станишев, той поне е по-въздържан в това отношение - ако ги оставят, биха лустрирали целия български народ. Може би заради това Бойко не му отдели внимание - и това също е проява на ловкост.
Писах още в средата на 2007 година, че Бойко вече подготвя своята „царска” 2001 година. И тя се случи две години по-късно. Но без самият той да има обяснение на какво се дължи успехът му - също както впрочем и царят не беше наясно с това.
И сега, повече от четири години по-късно, Бойко все още няма това обяснение. Или го пази единствено за себе си. Във всеки случай, когато го попитах „Как те изтърваха?”, отговорът му го отведе в съвсем друга посока. Реши, че става дума за Държавна сигурност.
Ако не даде някой ден по-ясен отговор на този въпрос, ще излезе, че ние всички обитаваме в някаква мистерия - в която обикновените хора, включително и „дебилите”, се справят доста по-добре, когато правят своя избор.
Изобщо не се добрах и до обяснението му защо така лесно, без нито един изстрел, покори повечето медии. Това е факт за него и той не иска да се занимава с него. Чувства се техният повелител, и толкова. И както винаги се оплаква от тях - макар че става въпрос за дребни заяждания от тяхна страна, нищо повече.
Навремето Лили Попова, обсебена от своето слънце Костов, пропусна да покаже цяло слънчево затъмнение. Днес болшинството от медиите, които искрено са обсебени от новото си слънце Бойко, едва ли се питат, какво могат да пропуснат те на свой ред. За самия Бойко този въпрос изобщо не съществува.
Пък някакво репортерче написало, че в началото на авантюрата в ДАРИК съм се ужасил, понеже Бойко закъснявал. Преживял съм безподобни неща в занаята си, тъй че не бих се впечатлил от ничие закъснение. Друго ме интересуваше - но то в никаква степен не ме ужаси.



asfagaga

От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35