Генерал Владимир Вазов

Героят при Дойран

39279 | 30 май 2014 | 10:04

Като привърженик на Демократичния сговор той е столичен кмет от 1926 до 1932 г.


Дойран, 1917 г. Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9-а пехотна дивизия, и командващият Първа армия генерал-лейтенант Димитър Гешов правят преглед на 33-ти пехотен Свищовски полк.

 

В поредицата, която започна на 14 февруари с хан Тервел, „Преса“ разказва за най-големите български пълководци от Средновековието до XX век. Днес ви представяме Владимир Вазов.

 

     


Генерал-майор Владимир Вазов, командващ 9-а пехотна Плевенска дивизия при позициите край Дойран, около 1918 г.



20-годишният Владимир Вазов в деня, когато става подпоручик. В Шумен той развива воински качества, а негов командир е ген. Пантелей Ценов.



1936 г. Британският легион - Ген. Владимир Вазов (на втория ред в средата с бялата брада) е специален гост на годишния конгрес на Британския легион. Домакините го приветстват като достоен противник и му отдават заслужена почит.

       

Мисъл на видния руски пълководец генералисимус Александър Суворов (1748-1800) гласи: „Повече пот в ученията, по-малко кръв в боя.“ Колко успешно я прилага ген. Владимир Вазов, показва грандиозната победа, която печели през септември 1918 г. При включването на България в Първата световна война той е подполковник - първоначално командва артилерийска бригада в състава на 5-а Дунавска дивизия, дислоцирана на Солунския фронт. Не одобрява съюза ни с Германия. Дразни го надменността на немските офицери, ако съдим по дневника му: „Произведе се учебна артилерийска стрелба под ръководството на германски военни светила. Много шум за нищо...“ На 28 ноември 1915 г. е тежко ранен в сражение по поречието на Вардар. Връща се на фронта след пет месеца, повишен е в полковник и става командир на пехотна бригада.

През март 1917 г. получава съдбовното назначение - началник на 9-а Плевенска дивизия при Първа българска армия. Частта защитава неголемия, но важен участък от левия бряг на река Вардар до Дойранското езеро на изток. Той държи подстъпите към Вардарската и Струмската долина, чието завладяване би позволило на противника бързо да достигне София - затова Антантата концентрира там многочислена армия.

След първия неуспешен щурм на противника - през лятото на 1916 г., при Дойран се води позиционна война. Това позволява на Владимир Вазов да разгърне своите знания и опит, подобрявайки защитата, започната от предшественика му ген. Стефан Нерезов. „Позицията трябваше да се усъвършенства в дълбочина. Само една линия от окопи не е достатъчна, защото противникът винаги може да я разкъса и проникне в тази единствена линия. Моите усилия бяха да подготвя дивизията за упорита борба“ - отбелязва полковникът. Поверения му участък превръща в

цял лабиринт от окопи в пет паралелни линии

които са свързани помежду си - превземането на едната линия по-трудно би разстроило защитата на другите. Изградени са многобройни дълбоки бетонни бункери - наблюдателни пунк­тове, картечни гнезда, укрития за оръдията, жилищни помещения - някои още са запазени по височините над Дойранското езеро. С тях войската получава надеждна защита срещу пороя от вражески снаряди: „Главната грижа е да се запазят войниците здрави... до оная минута, когато неприятелската пехота ще се нахвърли да атакува.“ Превръщането на Дойранската позиция в истинска крепост от бетон и камък позволява на българската дивизия да възпира системния напор на шест противникови дивизии до края на войната. И да даде сравнително малко жертви при страшните вражески атаки. Например по време на епопеята от септември 1918 г. са убити над 10 000 англичани, французи и гърци, докато общият брой на убитите, ранени или изчезнали българи е три пъти по-малък. 

Вазов набляга изключително много и на работата с подчинените си командири. Той ги убеждава, че в най-критичния момент от боя трябва да проявят самоинициатива, вместо да чакат заповед от висше­стоящия началник, особено ако комуникацията е прекъсната. Постоянно организира учебни контраатаки, при които „войниците и офицерите добиваха още по-голяма вяра в себе си“.  

При втория дойрански щурм през април 1917 г. полковник Вазов не се съобразява с висше­стоящото разпореждане да „икономисва“ снарядите и прилага изпитаната тактика артилерията да помага на пехотата. Започва преграден обстрел пред целия участък, който създава истинска огнена завеса зад настъпващия противник. Така той е лишен от възможността да получава нови подкрепления. Въпреки че англичаните успяват да превземат няколко пункта, в крайна сметка са отблъснати с мощни контраатаки.

При подновяване на настъпленията на 8 и 9 май

Владимир Вазов насочва унищожителния огън по най-предните неприятелски окопи, където частите се групират в началото на атаките. За едно денонощие българите отблъскват три настъпления и накрая „англичаните избягали от силния артилерийски огън“. Противникът дава много жертви. Удържането на Дойранската позиция донася на Владимир Вазов генералмайорски пагони.

Забелязал упорството на английското командване, той не спира подготовката на дивизията за нови атаки - възстановява разрушенията, укрепва главната позиция, продължава учебните стрелби с минохвъргачки и гранатохвъргачки. Изправя се и пред още едно изпитание - болшевизирането на войската и нелегалната пропаганда за напускане на окопите и спиране на дългата война. Опитва се да убеди обезверените войници с аргументи като „защо не бягат англичаните, които са дошли от другия край на света в нашата българска земя?“.

Ген. Владимир Вазов прекарва при Дойран година и половина. През лятото на 1918 за малко не е убит при нощен противников обстрел, който го сварва, докато обикаля позициите. Сутринта на 16 септември англичаните атакуват с артилерия нашите позиции. Като опитен стратег Вазов разбира, че това е подготовка за нещо по-страшно. Отново разпорежда батареите масирано да стрелят по предните английски окопи, за да осуетят групирането на пехотата за нападение. На следващия ден дивизията за първи път е обстрелвана с газови снаряди. Но Владимир Вазов е подготвил подчинените си с чести учения за водене на бой с газови маски, както наричат противогазите. Затова и неприятелската газова атака срещу българите имаше слаб ефект - отбелязва прозорливият военачалник. 

Очакваното нападение, което държи нащрек дивизията, започва на 18 септември. Въпреки силния преграден огън противникът успява да превземе цялата първа линия на Дойранската позиция. Генералът е леко изненадан, но не и разколебан. Разпорежда постоянни контраатаки, разчитайки и на психологическото предимство - успешната атака винаги е изтощителна. След превземането на българските позиции противникът има нужда от отдих - контраатака, която не му дава почивка, била най-резултатна. Така съглашенското настъпление в първия ден е обърнато в отстъпление. Подновено е през нощта на 19 септември - англичани и гърци „заливат българските позиции като лава“, според сравнението на Владимир Вазов. Той отново разпорежда стремителни контраатаки на пехотата, подкрепена от артилерията: „След почти петчасова близка и свирепа борба между два храбри и достойни противника надделя българинът, защото защитаваше родната си земя.“

Радостта от грандиозната победа е помрачена

още на следващия ден - българският фронт при Добро поле е пробит и генералът получава заповед за отстъпление. Съкрушеният при Дойран противник не е в състояние отново да напада и Плевенската дивизия успява да се оттегли, запазвайки цялата си артилерия и обоза. Докато други български части попадат в плен, ген. Вазов връща у дома цялата си дивизия. Дойранската епопея впечатлява съглашенското командване и след като България иска примирие, то решава да не допусне нахлуване на гърци и сърби в територията й. Според Вл. Вазов „подвигът на 9-а Плевенска дивизия спаси България от страшно унищожение и гибел, спаси нейната чест“.

Противникът дълго ще помни боевете при Дойран като българския Вердюн. През 1936 г. Британският легион кани ген. Владимир Вазов като специален гост на своя годишен конгрес. Домакините го приветстват като достоен противник, „един от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“. Империята прави реверанс пред един български пълководец, а той скромно споделя, че това е заслужена почит за цялата му дивизия. 



6 май 1931 г., „Лагера“, София. Парад по повод празника на победата и ордена на храбростта. От ляво на дясно са ген. Кутинчев, ген. Ценов, ген. Владимир Вазов (цивилен като кмет на София), ген. Тодоров, ген. Янко Драганов, ген. Бърнев (цивилен), ген. Климент Бояджиев и ген.-майор Василев.

 

Воинът кмет

Владимир Вазов проявява талант на ръководител не само на фронта. Като привърженик на Демократичния сговор той е столичен кмет от 1926 до 1932 г. Поема занемарена, следвоенна София и я оставя истинска европейска столица. Кореняците софиянци още помнят с носталгия бистрата и студена вода на прочутия Рилски водопровод, който е изграден при неговото кметуване.

Героят при Дойран подобрява уличната хигиена, движението на трамваите, събирането на общинските данъци. Изследователката Елинка Бояджиева отбелязва и неговия нетрадиционен социален почин - разкрива народни кухни, които предлагат храна на достъпни цени за бедните столичани. Изгражда и нови сиропиталища. Поради съпротивата на общинските финансисти не успява да реализира идеята си за газифициране на София. Споделя, че приключва „кметската си кариера с една придобивка: диабет (на нервна почва)“. Комунистическият режим не го преследва и той издъхва в старостта си през 1945 г. във вилата си в Рибарица (Тетевенско). 

 

 

Брат на достойни братя 

     


1906 г. Семейство Вазови - майката Съба и нейните деца (от ляво на дясно): прави - Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали - Анна, Иван, Никола.

© LostBulgaria.com

       

Дневникът на генерал Владимир Вазов (1868-1945) е рядък пример за усета на военен към писането. Разбираемо. Неговият най-голям брат е народният поет Иван Вазов. А заради другия си батко - генерал Георги Вазов, се увлича по войската.

Владимир е шестото дете на Минчо и Съба Вазови от Сопот. Още като юноша иска да стане доброволец в Сръбско-българската война. После го приемат във Военното училище. Специализира артилерийска подготовка в Русия и Франция - след десетилетие ще приложи наученото срещу техните съюзни армии, които съставляват Антантата.

Владимир Вазов е сред основоположниците на българската артилерия. Той е първият помощник-началник на основаната през 1906 г. Артилерийска школа към Военното министерство. Обявяването на Балканската война го заварва командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк при Първа Софийска дивизия. При превземането на Люлебургаз командваната от него артилерия методично поддържа атаката на пехотата и спира контраатаките на противника. При Чаталджа съсредоточава масирания огън на батареите срещу основни цели и благодарение на това пехотата дава малко жертви при настъпленията си - щаденето на войнишкия живот е част от бойната тактика на Владимир Вазов. 

 

 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47