НО...

Юли и юли

28295 | 17 юни 2014 | 09:01

Неизвестното неизвестно от Кеворк КЕВОРКЯН


2005 година, Кандахар, Афганистан. Военният министър на САЩ Доналд Ръмсфелд се среща с американски войници. Година по-рано той бе изрекъл философската фраза: „Има известни известни - това са неща, които знаем, че знаем. Има известни неизвестни - това са неща, които знаем, че не знаем. Но има също и неизвестни неизвестни - това са нещата, които не знаем, че не знаем.“ Нашите първенци понякога успяват така да нагласят нещата, че те да изглеждат като „неизвестните неизвестни“.


Шумът на политическите сметала стихна.
Миналата седмица по това време някои се бяха разпенили, даваха вид, че са готови да извадят бойните си знамена, колкото и парцаливи да са вече те: избори през юли, Орешарски да си ходи в петък, раята да гласува задължително.
Врява до небето, дори имаше романтични изблици ала „На прощаване“ - Сергей щял да обича винаги своята Моника, и пр.

После се оказа, че когато казва „юли“, Сергей има предвид всъщност края на септември, неизвестно коя година. А пък и Орешарски нямало защо толкова да бърза да си подава оставката, защото всъщност вече бил в оставка, също и ръководството на парламента било в оставка - това пък според Мая М. Водещият на „Всяка неделя“ е доста гламав и тъй и не разбра как се е случило това; но вие може би ще схванете какво означава ръководството на държавата да е във „фактическа оставка“, освен че подобно твърдение изглежда като невиждана щуротия.

Сега пък, може би още днес,

Плевнелиев ще извади от ръкава си

четири дати за изборите, които, както ви написах миналия път, никой не иска - ще ги джуркат тия дати известно време и накрая ще се съгласят, че не са съгласни с нито една от тях; преди това обаче на Плевнелиев, понеже той си е доста разпилян, трябва да му се обясни, че „юли“ понякога не е „юли“. Но може и да си спестят това усилие, за да чуем нещо забавно от него, в това отношение въображението му е неизчерпаемо - например от три седмици някои хора се опитват да проникнат в една негова фраза и все нямат успех, ето я: „Европейският съюз е най-доброто от всичко, което Европа изпробва в последните столетия.“ Загадката тук е в думата „изпробва“ - както „юли“ понякога е „септември“, така и „изпробва“ сигурно означава друго; българският език се преобразява в нещо невероятно, когато политиците ни го предъвкват в устите си, сякаш е парче изсушено конско месо от времето на Аспарух, което те дъвчат, докато се влачат безпътно из собствената си пустиня.

А пък в случая със засега миражните извънредни избори те „изпробват“, доколко патетични могат да бъдат, какви количества възторзи и гняв могат да „изпробват“, без да се повредят фатално, колко лъжи могат да „изпробват“, без да се спукат от гордост, и пр.

Един приятел ме заклещи неделя вечер и сто пъти ме попита защо Светослав Малинов е казал, че Реформаторският блок всъщност е предизвикал предсрочните избори, как така, и пр. Защо и защо, защо и защо - а аз нямах възможност да му обясня, че просто

тъпанът, който оповестява фантазните ни победи

в случая просто е стигнал до ръцете на Малинов.
Процесът на самолъготене се беше развихрил през последните дни, но всеки момент балонът ще започне да издиша. Никой не иска избори, не само Ст. мисли, че „юли“ означава нещо друго. Накрая, след цялата врява, ще останат две снимки, но за тях по-нататък.

Какви избори, докато оперетата около „Южен поток“ не бъде оркестрирана по най-подходящия начин; мистификацията трябва да бъде отлята съвършено - всъщност всичко ще бъде направено пределно дърварски до такава степен, че разумният човек да сметне, че зад дърварщината има нещо друго, някакъв по-тънък замисъл; но точно това е българският номер.

Навремето много се коментираше една фраза на тогавашния американски военен министър Ръмсфелд, изречена по време на иракската война: „Има известни известни - това са неща, които знаем, че знаем. Има известни неизвестни - това са неща, които знаем, че не знаем. Но има също и неизвестни неизвестни - това са нещата, които не знаем, че не знаем.“ Нашите първенци понякога успяват така да нагласят нещата, че те да изглеждат като „неизвестните неизвестни“: пусни го министър Стойнев да говори врели-некипели, а сетне нека да се включи и Орешарски - най-напред да каже, че няма договор за „Южен поток“, а пък сетне да го спре - и всеки нормален човек ще си помисли, че не знае, че не знае.

И хайде, пристига сенаторът Маккейн - пак добре, че не долетя с бойния си самолет. А в Москва ще се спукат от смях, понеже „Газпром“ щял да съди направо Европейската комисия заради нашите дърварщини. Дори Доналд Ръмсфелд не може да проумее хитростите ни и вероятно се мъчи да допълни по някакъв начин знаменитата си фраза; и накрая в безсилието си сигурно ще изтърси нещо цинично - както навремето Чърчил се задоволи да иронизира българското прозрение, че човек е честит, след като вземе една баня, без да прекалява с това занимание, разбирасе. В неделя същата г-жа Мая, за която споменах по-горе, чак се изцъкли от възмущение, когато я питах дали е виждала фамозния договор за „Южен поток“.

„Откъде накъде?! - рече тя. И допълни: - Това е договор между търговски дружества.“ А аз си мислех, че понеже сме парламентарна република (уж), поне ръководството на Народното събрание трябва да е наясно с тънкостите на един договор, заради който дълги години

ще ни въртят допълнително
на шиш –

и от Евросъюза, който „изпробвано“ е най-доброто нещо, и не само оттам; с една дума, ще преживеем вдъхновението на знаменития български лаф: „Емавам те, че подхвърчаш!“
Всъщност по всяка вероятност цялата врява около „юли“, който не е „юли“, е предизвикана от тия, които са чели въпросния договор - но някои от тях не само са го чели, но са го и писали; останалите дори не знаят, че не знаят. Заради този договор - а не заради някакви избори - тракат сметалата, скоро може да звучат и като картечници.

На някого от тия, дето са чели договора, не са му издържали нервите и е заплашил с „юли“ някого от тия, дето са писали договора. На всички обаче им е нужно време - докато и те започнат да си мислят, че не знаят, че не знаят. Някои български политици прекрасно изпълняват тази роля, с особено вдъхновение - подписват договори за милиарди, а очите им се изпълват със сълзи за бедните и онеправданите;

може и „На прощаване“ да ви изрецитират
Дори два пъти едно след друго.

На Бойко също му трябва време - той още 200 църкви да беше ремонтирал и построил, нямаше да го сполети такава Божия милост с въпросния договор, който уж не съществува, пък вече се съдят заради него; докато разчоплят клаузите му, той ще печели точки, още преди да се е качил на ринга; любимата му тема през следващите години също вече е ясна, а тя го представя в изгодна позиция едновременно пред Брюксел, Москва и Вашингтон. Строй, църкви, строй.

А Орешарски няма защо да се снима с Маккейн - по-добре да се снима с договора за „Южен поток“ в ръка; и това ще е достатъчно - дори не смея да си помисля, че е в състояние да прекрати „седянката“, още повече че тя е уредена от други. Преди години, по време на една среща със стачкуващите учители, той бе записан да казва на вицепремиера Даниел Вълчев, че е време да прекратят „седянката“/срещата. Тогава това прозвуча доста грубо, макар че би могло да бъде прието и като протест на един рационален човек срещу пустословието, с което изобилстват синдикалните прояви. Сега обаче за Орешарски е сигурно, че знае, че знае - и не виждам защо точно той трябва някой ден да плати цената на това знание. Но негова си работа.

В крайна сметка след цялата „юлска“ суматоха ще останат две снимки.
Едната - на

неловко усмихнатия Орешарски, заобиколен от Маккейн

и още двама американски сенатори, за която дори ястреб като Малинов каза, че е унизителна. Другата е на Бойко със Збигнев Бжежински, който казал, че „Борисов е най-знаковият български политик за последните 25 години, а правителството му е било най-доброто българско правителство“. У нас почти никой не обърна внимание на този факт, а нищо чудно вече да не знаят и кой е Бжежински. Обаче Радан Кънев - наместникът на Костов, каза, че не му харесва ГЕРБ.

Други публикации на автора може да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

(в. Преса, печатно издание, брой 161 (867) от 17 юни 2014)


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23