Полковник от резерва Васил Христов:

Обучих над 2000 млади командоси

11081 | 22 юни 2014 | 09:48

Моят бивш враг от Гърция ми помагаше да си строя къщата; на снимката - Васил Христов по време на тренировка

-v hristov.jpgМладите командоси тренират умения за оцеляване в планината. Снимка - Георги Колев-1421100976.jpgМомичетата проявяват завидно старание при стрелба с „Макаров“. Снимка - Георги Колев.-1421100917.jpgНай-завладяваща е стрелбата с автомат „Калашников“. Снимка - Георги Колев.-1421100893.jpgТренировка по ръкопашен бой. Снимка - Георги Колев.-1421100869.jpg

През 1980 г. отидох да следвам във Военната академия „Ленин“ в Москва, която завърших с отличен успех. Там освен на оперативно изкуство и военна дипломация ни обучаваха да стреляме с почти всички видове оръжия - от пистолет, автомат, картечница, ПТУРС (противотанков управляем реактивен снаряд - б.а.), до пуск на ракетни установки. В академията имаше офицери от държави от почти всички континенти. Ние, четирима българи и петима германци, бяхме в един поток. Българите и германците бяхме най-добрите войници - така ни класираха руснаците. След нас се нареждаха поляци, чехи, унгарци, румънци, кубинци. Накрая бяха йеменци, либийци, мозамбиканци и други националности. Редовно побеждавахме германците на учения и в спортовете, които тренирахме. Руснаците често ни организираха на полигона „Кубинка“ състезания с танкове Т-72, Т-80 и БМП (бойни машини на пехотата - б.а.). Застават два танка на старта - в единия е български офицер, а в другия - германски. Отгоре на куполата седи руски инструктор с хронометър в ръка и се кефи. Полигонът е направен така, че да имитира най-тежки условия - кал един метър, която стига почти до люка на водача. По трасето се редуват огромни дупки, оврази, ровове, спускания и изкачвания. Ако си добър, ще се откъснеш още от първите метри. Въртим се в кръг. Трябва да направим

 

12 обиколки по 4 км всяка

 

В такива тежки условия вдигахме с мощната машина скорост 70 км/ч. Руснаците отгоре се смеят - колкото повече кал, толкова по-весело става. Кормуването е с отворен люк на механик-водача. Главата ти стърчи през него. Ако си професионалист и управляваш майсторски танка, няма да се оплескаш целия.

В академията учех заедно с майор Емануел Брук от Куба. Той бе командир на парашутен батальон. Преди това е бил лична охрана на Фидел Кастро. Брук бе кръгъл сирак, родителите му загинали като партизани в отряда на Фидел Кастро. Команданте го осиновява и го праща да учи във военно училище в Куба, а по-късно и в Москва.

Първо служел като негова лична охрана. След това го назначава за командир на парашутен батальон. Веднъж Фидел му дойде на свиждане и дори успях да взема автограф от него. Емануел ми е говорил много за кубинския революционер. Разказваше колко е естествен, как помагал на много изпаднали в беда, как често се скривал от личната си охрана и изправял на нокти гардовете си.

В Москва се запознах и с много легендарни личности. Едни от тях бяха генералите Громов, Лебед и Зайцев. Лично генерал Генади Зайцев, герой на СССР, който е бил командир на най-секретния антитерористичен отряд „Алфа“, ми е разказвал как е предотвратил кръвопролитието в Москва през 1993 г., като осигурява с бойците коридор до първата метростанция и извежда

 

невредими депутатите

 

от парламента. За него академик Евгени Примаков пише: ,,Честта и честността са дали на генерал Г. Зайцев моралното право като участник в горещите събития от октомври 1993 г. с добре премерените си действия да не допусне гражданска война в Русия.“

През 1990 г. се уволних от армията. Дадоха ми осем заплати и напуснах строя. Започнах да живея с пенсия 330 лв. Когато дойде на власт правителството на Филип Димитров и Иван Костов бе финансов министър, ми я орязаха на 115 лв. Как с тези пари да издържам семейство, а имах и дъщеря абитуриентка. Строя къща, а пари за покрива не стигат. Принудих се да замина за Гърция, защото в България нямаше хляб за мен. Там започнах работа като екскурзовод, преводач и същевременно шофьор на бус в Александруполис, хотел „Егнатия“. За три месеца успях да събера малко пари. Живеех във Ферес. Там от дума на дума с местните хора, те знаеха какъв съм и откъде съм, разбрах, че от този град е

 

бившият подп. Николаос Гомафзидис

 

Той е бил командир на Втори парашутен батальон в Солун, който е бил пряк противник на нашия. Логично е, те са имали същите задачи като нашите. Един ден го доведоха при мен и така се запознахме. Той даже сам ми каза: „Бях командир на Втори парашутен батальон.“ Оказа се, че сме служили по едно и също време. Когато ние сме решавали задачи за изпълнение в Гърция в случай на война, в същото време това са правили и те, но за наша територия.

Сприятелихме се и той ме покани на гости в Солун. Аз също го поканих и ми гостува в България с жена си. Беше много красива гъркиня, за разлика от повечето жени там. Двамата помагаха на нашето семейство в строителството на къщата. Носеха вар, пясък. Когато бяхме в Гърция, той ни черпеше с узо, а в Етрополе аз го гощавах с домашна ракия. Въобще срещах­ме се и прекарахме доста дни приятелски и дружелюбно. Дори успях да побратимя Етрополе с Ферес.

 

От славното време

 

когато служих във войската, изминаха немалко години. Но армията ме  научи на много неща. Ето тези свои знания сега предавам на младежите. Автор съм на програмата „Млад командос“ и обучавам ученици от VII до XII клас. Сега в отряда „Млад командос“ на Етрополе тренират 30 ученици. Иначе за цялата страна съм обучил около 2000  младежи. Учениците - момчета и момичета, сами изявяват желание да се запишат в курсовете. Това е похвално и ме радва, защото в свободното си време, вместо да усвояват пороците на улицата и да попадат под вредно влияние, се учат да оцеляват в екстремни условия и да се каляват физически.

Тренираме ги сами да си устройват бивак, да си запалят огън с подръчни средства, да си добиват сами питейна вода и да разпознават ядливите дарове на природата. Освен това преминават и специализирана подготовка: парашутна, леководолазна, алпийска и т.н. Изучават и оръжия. Така учениците се формират и израстват като стойностни личности. Но най-важното е, че възмъжават и умеят да посрещат рискове. Доста от момчетата, преминали през отряда, се насочват към военната професия. Ето, Янислав Василев сега завършва XII клас. Това момче за 12 секунди слага 20 патрона в пълнителя на автомат „Калашников“. Наш ученик от отряда веднъж спаси живота на дете, което карало колело и паднало с главата напред. Ударило се в мека почва. Детето си глътнало езика и започнало да посинява. Оставали секунди, за да се случи най-страшното. Нашият млад командос случайно бил наблизо и реагирал светкавично. Оказал първа медицинска помощ, както сме го учили в курсовете - извадил езика и направил

 

изкуствено дишане

 

През юли ще водим децата от отряда на десетдневен лагер в Черноморец. Там ще плуват, ще тренират и ще играят на воля. Всяко дете дава по 130 лв. и отделно ние от Алианса на командосите прибавяме по още 100 лв. Много ни помага и кметът на Етрополе инж. полк. Богомил Георгиев, който поема транспорта за лагера. Учениците чакат с нетърпение тези волни дни за тренировки и обучение. Работя с децата и се гордея с постиженията им. Отборът на Етрополе е петкратен републикански шампион по многобой ,,Млад командос“. Оптимист съм за България, защото пред очите ми расте будно, родолюбиво поколение, което обича страната си. Звучи шаблонно, но е вярно поне за младите командоси, които възпитавам.


Още по темата

Днес публикуваме последната част от спомените на полковника от резерва Васил Христов. В два предишни броя на вестника от неделя той разказа как армейската база за специално разузнаване в Мусачево е търсела ядрените оръжия на НАТО в Гърция. И как бойците са тренирали да оцеляват в сурови планински условия без храна и вода.