О.р. генерал-майор Тодор Трифонов:

Наградиха ме със златен часовник, но го взе маршал Жуков

16026 | 6 юли 2014 | 09:44

През 1956 г. свалих първия шпионски балон над България

-samoleti.jpgТодор Трифонов като млад пилот.-1421090411.jpgГен. Трифонов с дъщерите си Иванка и Милка и сина Орлин-1421090375.jpgКап. Трифонов е взел на прицел американския разузнавателен балон-1421090353.jpg

В разгара на Студената война, противопоставянето между НАТО и Варшавския договор бе в своя апогей. Политическото напрежение между двата блока бе голямо, а това се предаваше и във военната сфера. Войските поддържаха постоянна бойна готовност в очакване на война. Поради тези причини България бе обект на активни разузнавателни мероприятия от нашите противници. По това време служех на летище „Граф Игнатиево“, бях командир на ескадрила. Беше ясен, слънчев ден, идеално време с перфектна видимост. Бях дежурен в готовност номер едно. Докладваха, че в Североизточна България е открит въздушен балон. От военните летища в този район, едното от които е в Добрич, последователно

 

излетяха четири изтребителя

 

МиГ-15 със задача да го унищожат. Обаче не успяха. Пилотите докладваха, че когато наближат балона, той започва рязко да се издига нагоре и увеличава височината. Веднага съобразих, че е управляем. Само не знаехме дали управлението му е дистанционно, или е автономно. От разстояние може да се насочва от територията на Гърция или на Турция. А ако управлението е автономно, трябва да има малък локатор на самия балон. Иска ми се да поясня какво представляваха тези балони, тъй като НАТО ги използваше за разузнаване на социалистическите страни. Те излитаха от Западна Германия, преминаваха над наша територия и

 

кацаха в Турция

 

Летяха на височина 12 000-15 000 м и снимаха всичко. Бяха натъпкани с най-модерна и съвършена шпионска и фотографска техника, която правеше перфектни снимки. Иначе самият балон е много голям - висок е 45 м и е широк 35 метра. На него има апаратура, която отчита, когато срещу него лети изтребител, и той се издига нагоре. Първият у нас се появи над Добрич. Оттам именно излетяха МиГ-15, но той започнал да се вдига, а тези самолети нямат възможност да го стигнат на такава височина. Летището на Граф Игнатиево, където служех, бе въоръжено с МиГ-17, които имат доста по-голям таван на летене от МиГ-15.

Няколко дена след този случай, на 16 януари 1956 г., помня тази дата, бях отново дежурен пилот. Докладваха, че в района на Нова Загора - Ямбол на височина 14 500 м е забелязан въздушен балон. Около 14,30 ч. аларменият звънец започна да сигнализира, а от командния пункт на авиодивизията, който е на 120 м от дежурната стоянка, бе изстреляна зелена ракета - сигнал за излитане.

Във въздуха дежурният щурман старши лейтенант Диньо Радков започна да ми дава информация за целта. Още на 30-40 км източно от летището я открих. Доложих, че съм я видял, а от земята ми заповядаха: „Разбрано, 121-ви, продължавайте набиране на височина.“ Вече бях достигнал 16 000 м. Реших да стрелям с двете оръдия и и ги заредих. Третото оставих в резерв. Поставих централната точка на прицела върху балона и дадох кратка серия с оръдията. Снарядите минаха ниско. Отчетох доста голямата скорост на сближение и дадох нова кратка серия. Но и тя мина под целта, макар и по-близо. Ядосах се и си помислих, че и ако със следващата серия не улуча, ще унищожа балона с удар на дясното полукрило. Натиснах пак спусъка и пред очите ми се появи малко бяло облаче. Докладвах, че целта е унищожена на 14 800 м височина. След малко обаче старши лейтенант Радков докладва от земята: „Наблюдавам целта, продължава да се отдалечава.“ Шокирах се, изби ме студена пот. Излиза, че съм излъгал. А не може да бъде, не е възможно балонът да лети, защото бялото облаче е гаранция, че е унищожен. Това бе позор за мен, ако не съм го ударил и съм излъгал. Дори за миг си помислих зловещо да направя вертикално пикиране и да се ударя в земята. В ефира пак прозвуча смразяващата информация на Радков, че целта се отдалечава.

Заповядаха ми да кацна по най-бързия начин. Приземих изтребителя на дежурната стоянка. Откачих парашута и неволно докоснах пистолета си. И отново ме опари предателската мисъл. В този момент при мен спря служебната „Победа“ на командира на дивизията. Шофьорът извика отдолу: „Другарю капитан, трябва да ви закарам

 

веднага при командира

 

Слязох бавно от машината. Пристигнаха техникът на самолета лейтенант Видол Енев и оръжейникът старшина Деянов. Вписах в книжката на самолета отличен за поддръжката на техниката. На оръжейника казах, че всичко е работило безотказно и че съм изстрелял 39 снаряда. Толкова отчитаха броячите на оръдията. Седнах в колата и шофьорът подкара с пълна газ към командния пункт. Изкачих стълбите и спрях пред вратата за бойно управление. Влязох, подходих към полковник Желязков и му рапортувах: „Другарю полковник, бойната задача не изпълних.“ „Трифонов, как да не си я изпълнил. Изпълнил си я. Въздушният балон е разузнавателен. Апаратурата и парашутът са намерени, прибрани и утре всичко ще бъде докарано при нас. Командващият ВВС те награждава със златен часовник.“ Сега вече разбрах, че щурманът насочвач от земята е наблюдавал парашутите, които са се отдалечавали със скоростта на вятъра, и се е забулдил, че целта не е унищожена.

След няколко дни се проведе съвещание в щаба на ВВС, което ръководеше командващият генерал Кирилов. Той запозна всички с операцията по свалянето на първия разузнавателен балон.

Заповядаха ми и аз да присъствам. Началникът на щаба полковник Дечев започна да чете заповед на министъра на отбраната за награждаването ми със златен часовник. Ген. Кирилов ми връчи отворена кутийка и видях, че часовникът не е златен, но си замълчах. Не исках да вдигам скандал пред целия команден състав. Генералът ми подаде кутийката с думите: „И от недисциплинираните ставало нещо.“ Отговорих му в същия тон: „Особено ако се има предвид вас.“ Казах това, защото знаех, че като млад офицер той е бил чест гост на ареста.

След малко дадоха почивка. Отидох при командващия и му дадох часовника да види, че не е златен. Той го пое, огледа го и процеди: „Ах, тяхната мамица. Остави ми го.“

Тръгнах си без часовник. След около две седмици в Граф Игнатиево пристигна офицер кадровик. Подава ми същия часовник с обяснението, че министърът няма право да награждава със златен часовник. Тогава не се въздържах: „Ако не знае, че няма право, това говори много лошо за него. Но още по-зле говори за кадровиците, които трябва да знаят и да не пишат такива заповеди.“ След месеци ми разказаха, че точно в това време късно вечерта в събота срещу неделя изненадващо у нас пристигнал министърът на отбраната на СССР маршал Жуков. Решили, че трябва да му подарят луксозен подарък, но през нощта всички магазини били затворени. Някой се сетил, че има един златен часовник. Става дума за този, който бе предназначен за мен. Вземат и го подаряват на високия гост. А на мен ми дават обикновено дубле. Останах доста огорчен. И с чувство за някаква нечестна игра на бюрократите. Наум си казах: „Нека маршалът носи този часовник, ако е опрял до него, но трябваше поне да го гравират с думите „На маршал Жуков от българския летец капитан Трифонов“. (Часовникът дубле днес се съхранява в Музея на авиацията в Крумово - б.а.) 


Още по темата

Тодор Трифонов е роден на 28 март 1929 г. в с. Одърне, Плевенско. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Випускник е на Военната академия „Г. С. Раковски“. Учи и в Генералщабната академия на руската армия в Москва. Преминал е през всички основни командни длъжности във ВВС.

Генерал-майор от запаса Тодор Трифонов е един от малцината легендарни въздушни асове на България. Удостоен е със званието „Заслужил летец на НРБ“. Той е сред първите осем бойни пилоти, които получават най-високото професионално звание във ВВС - „Военен летец първи клас“. От тях са живи трима. Генерал Трифонов е първият пилот от Варшавския договор, който сваля американски разузнавателен балон, като в бойната му биография са вписани общо четири.

И по наше време масово напускаха бойни летци

-letci.jpg

В авиацията грешките се плащат с кръв

14 юли 2014 | 11:42

Возехме властта, но получавахме по-малко от цивилните пилоти

Димитър АНТОНОВ. Снимка - личен архив-1421078235.jpg

"Летял съм с Горбачов, Кисинджър, Караманлис и Чаушеску"

4 ян. 2015 | 17:32

О.з. полк. Слави ПАВЛОВ:

За 2 секунди катапултът спаси живота ми

Полк. от запаса Слави Павлов-1421150765.jpg

Изстрелях се от изтребител МиГ-23 малко преди да се взриви на пистата

2 февр. 2014 | 08:19

Първият и последен бой на поручик Списаревски

Втора световна война, бомбардировач-2201_lib.jpg

На 20 декември 1943 г. са свалени три четиримоторни бомбардировача Б-24 ...

20 дек. 2013 | 15:25