НО...

Торта по лицето

32508 | 8 юли 2014 | 06:29

Внимавайте с Карбовски от Кеворк КЕВОРКЯН


В предизборен клип през 2009-а Станишев се качи на оня мърляв трамвай, като взе със себе си и Стефан Данаилов, който пък може да бъде завлечен навсякъде, понеже сърцето му било отляво. Тогава трамваят изглеждаше като метафора на бесепарския инат; клипът трябваше да представя модерната визуализация на трагичния призив „Ние сме на всеки километър - и така до края на света“...


Възхитително е умението на Станишев да маневрира.
И е жалко, че малцина, особено от соцпартията, са в състояние да схванат скрития смисъл на тази негова ловкост
Той загатна за това си качество още когато в предизборен клип през 2009-а се качи на оня мърляв трамвай, като взе със себе си и Стефан Данаилов, който пък може да бъде завлечен навсякъде, понеже сърцето му било отляво. Тогава
трамваят изглеждаше като метафора
на бесепарския инат; клипът трябваше да представя модерната визуализация на трагичния призив „Ние сме на всеки километър - и така до края на света“ от вечния филм „На всеки километър“ на Георги Марков (същия) и неговите съавтори, адепти на сакатия комунистически идеал.
Странното беше, че за нуждите на клипа беше избран един полускапан трамвай, но може би още тогава маневристът Станишев е искал да ни каже още нещо, извън лесно видимото; може би е искал да ни принуди да се присъединим към неговия ироничен прочит на терзанията на поколението на баща му - само едно намигане, нищо повече. И кой разбрал - разбрал, останалите

нека си се тътрят по урвите към Бузлуджа

Не беше на повърхността това внушение, никак не беше лесно човек да се добере до ироничната закачка, съдържаща се в него. Затова и немалко зрители останаха с впечатлението, че Станишев напълно е изперкал, още тогава.
Сега обаче става ясно, че той просто е искал - но със средствата на гротеската - да поощри усилията на собствената си партия да се довлече някак до следващата пресечка на „Позитано“ - а пък краят на света отдавна е настъпил, що се отнася до глезенето с идеали.
С подобна автоиронична нагласа ни поднесе и съботната си реч Станишев - защото е изключено сериозно да мисли, че наистина е „стълб на партията“, както сам шеговито се нарече. За жалост, пак само малцина от участниците в съботния пленум на БСП схванаха иронията на Маневриста. Някои са плакали и дори са се извинявали - един Петър Мутафчиев например, а като се имат предвид неговите габарити, вероятно е напълнил цяла кофа със сълзи. Без изобщо да си дава сметка, че по този начин дълбоко огорчава лидера си: да ревеш след неговите иронични етюди, означава сериозно да го наскърбиш.
И наистина, повече от десетилетие този лидер им казва, че пораженията му всъщност трябва да бъдат виждани като победи, като изграждането на онзи Монумент, в който се е превърнал днес - а ти да ревеш, просто е обидно, драги Мутафчиев. Ти изобщо не си проумял същността на Маневриста, досега си виждал единствено външното - и така си решил, че партията ти се е превърнала просто в един лузър - соцлузър, но лузър, който се тъпче единствено с поражения и пр. Но пък колко сила се крие зад тях!

В събота Станишев направи поредната си възхитителна маневра: Стълба просто се премества от едно място на друго, нищо повече. От могъщата соцпартия - в някаква също толкова могъща коалиция вляво, макар че засега въпросната коалиция си е една мъглявина, нищо повече. Губиш, но разширяваш пълномощията си,

това е посланието -
не се разревавайте пак

Очевидно с много дълбок смисъл е наситен и един друг жест на Стълба - изборът му на негов наследник/наместник. Всички биха очаквали това да е някой наперен апаратчик, който поне от 15 години е хвърлил паяжината си на „Позитано“, някой виртуоз в задкулисните игри, в крайна сметка - поне някое джобно копие на Румен Петков, най-влиятелния и талантлив организатор на социалистите през последните години. Да, но това би било много елементарно за вкуса на Стълба, много бакалско, без никакъв брюкселски шик, гарниран за цвят с украински гопак. Това би било решение, лишено от всякакво въображение. И отново нашият Стълб ни дава важен знак, като миросва за свой наместник невинния Стойнев. С уважение към завидните досегашни постижения на младия енергетик трябва да припомня, че в моменти на екзалтация той видимо заеква - което вероятно също е някакъв знак, даден ни от Стълба, който тепърва трябва да се дешифрира - без да се разревавате, разбира се.

Понеже по-горе стана дума за онзи Ламбо с лявото сърце, подхвърлянето на неговото име като евентуален избраник на Стълба също бе една иронична проверка доколко сме проницателни. Станишев никога не би поверил поста си на въпросния актьор, понеже отлично знае, че това е непосилна роля за него; той не е толкова коравосърдечен, за да унизи по този начин Ламбо; той просто проверява наивността на обкръжението си, а и изобщо на публиката.
Сега да потърсим утеха в маневрите на българските рекламисти, които, колкото и да дават вид, че доста често еректилната дисфункция води въображението им, все пак винаги могат да ни подскажат някоя

моралистична поанта
за Одисеята на Стълба

Например има една реклама за ипотечен кредит, в която се разиграва следният дърварски скеч: най-напред едно момченце ни съобщава, че татко му е „голям пич“. Десетина пъти попадах на тази реклама и все не можех да повярвам, че чувам въпросната дума, но накрая от една социологическа агенция ме убедиха, че е точно така - а от тази агенция от години мерят и теглят пичовете в българската политика и все не познават, но това е отделен въпрос. Та въпросният „пич“ има рожден ден, празненството е в разгара си, съпругата му тържествено внася тортата - и в този момент синчето на пича я спъва с една своя играчка и тя залепва тортата - къде - направо върху лицето на пича! Честит рожден ден, тате, ти си голям пич, наистина.

Сетне нещата се успокояват, понеже пичът получава като подарък ипотечен кредит. (Драги Мутафчиев, не се разревавай.)
Пленумът в събота на БСП идеално се разви по драматургията на въпросния рекламен скеч: тортата на поредната маневра на Стълба се е разтекла по лицето му, обаче иначе си е Пич, това е вън от съмнение.
Не е ясно само срещу какво е ипотекирал партията си, с която тръгва към нови победи.

След всички възхитителни словесни пируети около банковата криза накрая все пак стана ясно, че криза има. Най-напред заради мудността на централната банка и нейния управител; сетне - заради ангелогласния хор от всевъзможни експерти, които са толкова категорични в хвалебствията си, че предизвикват по-скоро обратния ефект - мнозина вероятно са си спомнили за клетия проф. Шиндеров, който в интервю пред един още по-клет журналист бе принуден да се закълне, че няма никакви вредни последици след ядрената авария в Чернобил. И накрая - заради стръвното желание на властите да сложат под похлупака на законовите забрани всякакви коментари около банковата система. Този похлупак според тях трябва да е по-здрав дори и от онзи, с който покриха Чернобилската централа. А това може да им изиграе много лоша шега, ако изобщо си дават сметка за това. Продължавам да мисля, че е далеч по-добре да сме подвластни на преувеличените си страхове, отколкото на нашенския ураджилък, който накрая свършва все по един и същи начин:

сами си се
набиваме на кол

обичайно това е дръжката на знамето, което ентусиазирано сме развявали до последно.
И накрая, има още една последица от кризата и тя може да се окаже драматична - сериозно може да си изпати Мартин Карбовски, поне това стана ясно от думите на Бареков в неделя. Най-напред да кажа, че Мартин е уникално присъствие в новата ни журналистика, много различен е от всички всезнайковци в телевизионното ни блато, за които сякаш е измислена поговорката „Кога стана калайджия, кога ти почерня задникът“. Преди време Мартин се премести от Нова телевизия в ТВ7, мотивите за това са лично негов въпрос и няма защо да ги обсъждаме. Оказа се обаче, че дължи колосална неустойка на бившите си продуценти, Бареков спомена за милион и половина лева - нещо, което е напълно нелепо, сякаш Мартин Скорсезе е отказал да завърши филма си. Навремето ТВ7 му е гарантирала, че ще изплати тази неустойка, но сега, след нейния фалит, това изглежда невъзможно. Нова телевизия трябва да покаже един висок стандарт и да укроти бившите продуценти на Карбовски, с които тя и досега работи. Другото ще ни вкара в още по-миризлива бъркотия от сегашната - не стига, че нищо особено не се случва в телевизионното блато, а пък накрая ще се опитат да удавят едно от редките истински дарования там. Никак не ми се иска това да се случи.

Други публикации на автора може да намерите в pressadaily.bg и www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“. 

(в. Преса, печатно издание, брой 182 (888) от 08 юли 2014)


 


От категорията

Валерия Велева: Радев свали юмрука. И трудното започва

-1619525109.jpg

Дертлиев, който учеше новопроходците в демокрацията, казваше, че най-добрият ...

26 ноем. 2021 | 14:56

Проф. Искра Баева: Защо само леви кандидати печелят втори президентски мандат?

-1557828259.png

Десните президенти и до днес се смятат за прави, а онези, които не са гласували ...

26 ноем. 2021 | 13:17

Кеворкян: След балотажа - ползваш и хвърляш. Радев не получи пропуск за Рая

-1568320806.jpg

Първият си мандат Радев спечели сам – той беше „Внезапният герой“, както го ...

25 ноем. 2021 | 17:10

Валерия Велева: Генерационният "преврат". С тези избори приключва Преходът

Валерия Велева:  Генерационният преврат. С тези избори приключи Преходът-1448546816.jpg

Този вот се превърна в дълбока разделителна линия - това бе една НОВА БЕЗКРЪВНА ...

24 ноем. 2021 | 17:21