Михаил Кутузов

Tактикът, надхитрил Наполеон

61438 | 10 юли 2014 | 11:32

Поредица на Преса: Великите пълководци

Автор:



Фелдмаршал Михаил Кутузов осигурява на Русия победата в нейната първа Отечествена война срещу страховит нашественик - Наполеон. Въпреки критиките, че никога не дава решително сражение на французите и не спечелва победа в голяма битка срещу тях, той блестящо надиграва военния гений на епохата в тактиката.
Талантът му да изчаква и да предприема най-доброто решение в най-доброто време се проявява не само на бойното поле, но и в политиката и дипломацията. Кутузов се радва на доверието на трима руски императори - Екатерина Велика, Павел I и Александър I - нещо, което не се отдава дори на великия му учител Александър Суворов. 


Кутузов е роден на 16 септември 1745 г. в Санкт Петербург в едно от най-благородните дворянски семейства. Започва военната си служба на 12 години в Артилерийското училище. Бързо се отличава като един от най-умните възпитаници и научава английски, френски, немски, полски, шведски и турски. По математика е толкова добър, че го оставят като преподавател година след завършването.

Ученик на Суворов

След училище през 1762 г. е произведен направо в чин капитан и назначен за командир на рота в Астраханския пехотен полк, командван от Александър Суворов. Според признанията на Кутузов от великия руски пълководец той научава да издава прости и ясни заповеди и да се грижи за бойците. Именно популярността му сред войниците се оказва от ключово значение за назначаването му за главнокомандващ при нашествието на Наполеон през 1812 г.

В първата Руско-турска война (1768-1774) Кутузов е зачислен в армията на княз Пьотър Румянцев. Но заради донос, че се подигравал на пълководеца и го имитирал зад гърба му, скоро е прехвърлен в армията на княз Васиилий Долгоруков и му е поверено командването на казашки баталион.
За младия подполковник по онова време, смел и талантлив командир, става ясно, че е белязан от съдбата с невероятен късмет. Докато води атаката на казашката кон­ница срещу турско укрепление в Южен Крим през 1773 г., куршум улучва Кутузов в лявото слепоочие. Оловото премина през главата и излиза до дясното око. Кутузов се възстановява, но ослепява с дясното око и периодически го налягат тежки главоболия. Екатерина Велика го награждава с орден и го праща да се лекува в Германия.

Главният паметник на героите от Бородинското сражение е построен през 1837 г. През 1932 г. болшевиките го събарят. Възстановен е през 1987 г. 


За двете години на лечение Кутузов обикаля Европа, задълбочава познанията си по военна тактика, оръжия и униформи. Става личен приятел с пруския крал Фридрих Велики. Запознава се и с опита на Джордж Вашингтон в Американската революция и стига до извода, че не е задължително да победиш в големи битки, за да спечелиш война.

След завръщането му на служба през 1776 г. е зачислен отново под ръководството на Суворов в армията в Крим. Суворов вижда потенциала му на командир и до 1782 г. го издига до генерал, като пише, че дори няма нужда да обяснява на Кутузов какво иска, за да изпълни замислите му. През 1787 г. Кутузов отново е ранен в слепоочието по почти същия начин и отново се възстановява, като само дясното му око остава по-изкривено.

След оздравяването е назначен за губернатор на Крим и превзема Одеса, Бендер, Исмаил. „Генерал Кутузов беше на лявото крило, но беше дясната ми ръка“, пише отново Суворов. В края на войната през 1792 г. е изпратен за посланик в Истанбул, после за генерал-губернатор на Финландия (тогава в границите на империята), следва служба като посланик в Берлин и губернатор на столицата Санкт Петербург.

Аустерлиц

През 1805 г. младият амбициозен цар Александър I назначава Кутузов за командир на руските сили, изпратени в Австрия да спрат нашествието на Наполеон, но нито слуша, нито се доверява на своя опитен пълководец.
В ключовата битка при Аустерлиц Кутузов предвижда нещастието, до което ще доведат неопитните действия на царя. Дори остро се противопоставя на заповедите да се изостави стратегически хълм до града, но Александър остава твърдоглав.

Смъртоносна игра

Веднага след изтеглянето на руснаците Наполеон завзема височината и от нея нанася катастрофално поражение на съюзниците. В битката загиват 25 000 руснаци, Александър е съкрушен, но не обвинява Кутузов за поражението, а дори го награждава, за изтеглянето на оцелелите части. Той остава убеден, че за провала е допринесъл и „проклетият характер на Кутузов“, но после никога не му противоречи.

Когато през лятото на 1812 г. Наполеон нахлува в Русия, Александър няма друг избор, освен да назначи Кутузов за главнокомандуващ - той е единственият висш офицер, който има опит, доказани победи, обичан е от офицерите и войниците и е руснак (повечето висши командири по това време били чужденци).
Наполеон пресича руско-полската граница при река Неман на 24 юни 1812 г. с 422 000 войници - най-голямата армия в Европа.

Тактиката на Кутузов за избягване на решителна битка често е критикувана, особено от дистанцията на времето. Според военните историци обаче тя е била най-правилната за епохата - когато враждуващите армии нямат изявено технологично или стратегическо предимство, за да решават бързо битките, изходът от войната зависи само от това кой ще успее да запази повече сили.

В тази смъртоносна игра Кутузов побеждава Наполеон безапелационно - въпреки първоначалното превъзходство на французите като численост, опит, мотивация и въоръжение, когато френският император пресича Неман в бягство от руската си авантюра през декември 1812 г., с него успяват да се спасят не повече от 10 000 войници.

По петите му е запазената руска армия на Кутузов с над 200 000 войници и до април 1813 г. тя стига до река Елба в Германия.
Там възрастният вече фелд­маршал се простудява и разболява. Когато император Александър I идва да му иска прошка за Аустерлиц, умиращият военачалник му заявява: „Аз прощавам, господарю, но Русия никога няма да ви прости.“ 


Четвърт милион души са в кървава сеч при Бородино

Бородинската битка на 7 септември 1812 г. е най-голямото сражение, което познава историята до онзи момент. Оценките за числеността на армиите се разминават, но според повечето историци в сблъсъка участват над четвърт милион души, като франзуците са около 130 хиляди, а руснаците - около 120 хиляди.
Битката продължава цял ден и след 12 часа кръвопролитие завършва без ясен победител. Французите успяват да спечелят известно преимущество, но след прекратяването на огъня се връщат на първоначалните си позиции.

Френски генерали твърдят, че Наполеон често казвал: „Бородинското сражение беше най-прекрасното и най-страшното, французите се показаха достойни за победата, а руснаците заслужиха да бъдат непобедими.“

Кутузов избира хълмовете на Бородино за решителна битка, защото зад гърба му вече е само Москва и всички очакват на нашественика да се даде отпор.
Вечерта след битката става ясен мащабът на дадените жертви и Кутузов решава да се оттегли. Фелдмаршалът обосновава решението си така: „Като изоставим Москва, ще съхраним армията, ако загубим армията, ще изгубим и Москва, и Русия.“ 


Султанът му прощава нахлуване в харема

Кутузов има слабост към жените през целия си живот. На 30 години, през 1778 г., се жени за красивата дворянка Екатерина Илинична и тя му ражда 5 дъщери.
Докато е посланик в Истанбул, през 1793 г. успява тайно да си уреди посещение в градината на султанския харем. В Османската империя за мъж това е престъпление, което се наказва със смърт, но дори когато се разчува, султан Селим III предпочита да си затвори очите и да не закача посланика на Екатерина Велика.

През октомври 1812 г. в донос до императора за главнокомандващия пише, че „много спи, при това не сам. Довел си е една молдованка, предрешена като казачка, да му топли леглото“. Генералът, до когото стига донесението, слага следната резолюция: „Румянцев ги водеше по четири. Това не е наша работа. Щом му се спи, да спи. Всеки час от съня на този старец неумолимо ни приближа към победата.“ 


Маршалът е първият пълен
кавалер на Георгиевския кръст

Маршал Михаил Кутузов е първият от общо 4 души, които са удостоени с четирите степени на учредения от Екатерина Велика орден за храброст на бойното поле „Свети Георги“. В неговата най-висока, първа степен към белия кръст с изображение на светеца има звезда и лента на жълти и черни ивици. Именно от тази лента произлизат и „георгиевските лентички“, който от няколко години руснаците си слагат в Деня на победата и на други военни празници, за да почетат воинската слава на Русия.

Екатерина Велика удостоява Кутузов с четвърта степен на ордена през 1775 г. за раняването му. Трета и втора степен са му присъдени за превземането на кримските крепости Измаил и Мачин през 1791 и 1792 г. Най-високата, първа степен му дава Александър I през декември 1812 г. за прогонването на Наполеон от Русия.
Тъй като по-голямата част от военната си кариера Кутузов е прекарал в Крим, а по-късно през 1806 г. е бил и губернатор на Киев, при избухналите антируски настроения в Украйна през тази пролет той беше припознат от украинските националисти като символ на влиянието на Москва. Паметник на маршала в град Брод в западната Лвовска област беше демонтиран и прибран в местен склад през март. 
 

(в. Преса, печатно издание, брой 184(890) от 10 юли 2014) 


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47