Цар Самуил

Откривателят на гроба на цар Самуил проф. Николаос МУЦОПУЛОС:

Видяхме скелет в пурпурен цвят

37136 | 21 юли 2014 | 14:43

Там имаше и парче златотъкан плат - като за императори

Цар Самуил-2201jytvrjytrjytr_1024x704.jpg-bn m5bvj5ugjgy.jpg

На снимката: Възстановка на главата на Цар Самуил


Tези дни се навършват 1000 години от битката при Беласица, в която войските на император Василий II нанасят тежко поражение на българите и доближават края на Първата българска държава. На 29-30 юли 1014 година е нейният драматичен завършек. По-късно хиляди български пленници са ослепени по заповед на императора; това варварство пък предопределя смъртта на забележителния български владетел Самуил.

„Преса“ подкрепя инициативата на български учени и общественици за достойно отбелязване на годишнината, както и за почитане паметта на цар Самуил, включително чрез подходящо оформяне на неговия гроб край Преспа, в Гърция. В започнатата на 9 октомври 2013 г. Поредица „1000 години от битката при Беласица“ припомнихме за епохата на цар Самуил и за редица драматични епизоди от края на неговото царуване.
Днес представяме непубликуван досега разказ за откриването на гроба на българския владетел - интервю с видния гръцки изследовател проф. Николаос Муцопулос.


Един остров в Северозападна Гърция пази спомени за българското минало. Намира се в Малкото Преспанско езеро. Сега го наричат Свети Ахил. В началото на ХХ в. няколко пъти го посещават български учени, описват руините на базиликата, обрасли в трева и тръни. Едва ли подозират какви тайни крие тя. Времената са такива, че няма възможност за системни
археологически проучвани. Тайната успява да разбули едва преди 40 години проф. Николаос Муцопулос (р. 1927 г.). Тогава той е ентусиазиран млад учен. Започва разкопки на базиликата и след години, неочаквано дори за самия него, прави най-голямото си откритие – четири гроба. Категоричен е, че единият е на българския цар Самуил.

Сега Николаос Муцопулос е достолепен и уважаван професор. Той от десетилетия се радва на заслужена почит и у нас - откритието му на остров Свети Ахил хвърли нова светлина върху един от най-драматичните периоди от нашето минало - времето на Самуилова България.
Имах възможност да разговарям с него в кабинета му в Солунския университет, откъдето е започнало и необикновеното му пътуване към Преспа и лабиринтите на българската история...


- Проф. Муцопулос, какво предизвика вашия интерес към района на Малкото Преспанско езеро?
- Това е дълга история, която започва отдавна. Още в моята младост мечтаех да изследвам местата на големите битки между цар Самуил и император Василий II. През септември 1958 г. станах един от първите професори по архитектура в Солунския университет. Така за първи път попаднах в Северна Гърция, иначе аз съм „мехамуджи“, т.е. южняк - роден съм в Атина, а предците ми са от Пелопонес. Скоро след като започнах да преподавам в Солунския университет, взех автобуса и отидох в Преспа. В годините след гражданската война (1946 1949 - б.р.) беше трудно да се пътува. Трябваше да се вземе специално разрешение за посещение в тази гранична област.
Когато пристигнах, видях хълмистия остров и стърчащите руини на абсидата. Още тогава почувствах, че това е базиликата, която е построил цар Самуил. Беше точно според оригиналните разкази на ръкописите.

На снимката: (ляво) Гробът на цар Самуил, най-вдясно, открит през 70-те години на XX век в базиликата. Вляво от него е бил погребан юначният му син Гаврил Радомир, наследил престола, но коварно убит в гръб, след като е царувал по-малко от година.
(дясно) 
Изгледи към развалините от абсидата (съществена част от базиликата) на остров Св. Ахил в малкото Преспанско езеро.


- Твърде голяма базилика строи българският цар на един остров. Защо?
- Тя е била построена, след като той превзема Лариса и пренася като ценен трофей чудотворните мощи на свети Ахил - покровителя на града. Заедно с тях цар Самуил полага в тази базилика и мощите на други тачени светци в Тесалия, например свети Диодор от Трикала.
По всяка вероятност основите на тази голяма базилика са върху останките на по-ранна, която е построил цар Борис – открих фрагмент от тухла, върху която е написано буквеното изражение на годината 881, т.е. времето на покръстителя на българите. Може би това е един от седемте катедрални храма, които житието му казва, че е построил?! Цар Борис е извършил голямо дело, за което, извинете ме, вие в България не си давате сметка...

- На същия остров ли се е издигал и Самуиловият дворец?
- Да, може да се предположи това, защото да се построи толкова голяма базилика означава, че е имало много хора около езерото, че там е била столицата. В хрониките на Скилица-Кедрин се казва, че мощите на свети Ахил са положени в Преспа, където се намирали Самуиловите дворци. Когато дойдох, местните хора още наричаха острова „град“...

Смъртта на българския цар Самуил при вида на негови войници, ослепени по заповед на император Василий II. Миниатюра от българския препис на Манасиевата хроника.


- Кога започнахте разкопките?
- Необходими ми бяха 3-4 години, докато получа разрешение от Министерството на културата. Тогава организирах малка група от трима-четирима доброволци, все студенти. Настанихме се в Преспа - на остров Свети Ахил. Имахме съвсем малко пари - тези от заплатата ми. Живеехме в къщата на старо семейство, от задругата на Петковците (споменава я с българската фамилия, а не с гръцката Парашкевопулос, която сега носят наследниците й - б.а.). Старците от тази задруга ни помагаха и в разкопките, защото млади хора нямаше - всички бяха избягали през гражданската война.

- Колко време ви отне проучването?
- За 12 години разкрих цялата базилика и продължих разкопките на гробовете. Наоколо има 300 гроба. И съвсем случайно в един октомврийски ден в началото на 70-те години, когато бяхме готови да приключим разкопките за годината, защото парите ни бяха свършили, се случи нещо неочаквано. В десния неф (надлъжна част на храм, отделена от основната с колонада – б. а.) забелязахме струпване на пръст - около 7 метра. Разровихме земята и открихме саркофаг. Отворихме го и в него имаше скелет - в пурпурен цвят.

- Оцветен скелет?!
- Беше ясно, че пурпурът се използва само за царски одежди - очевидно беше изтлял и бе оцветил костите. Това означаваше, че там е погребан цар, че останките принадлежат на видна личност. Скелетът беше в отлично състояние - главата бе положена на „възглавница“, направена от керемида. Случайно забелязах, че върху костта на лявата ръка има белег от голяма фрактура. Тогава си спомних, за раната на цар Самуил от битката при река Сперхей (през 996 или 997 г. - б.р.). Ранен е точно в лявата ръка и го спасява синът му Гаврил Радомир. Бях убеден, че това е цар Самуил. После завих костите и другите находки в тоалетна хартия - изкупих всички видове хартия, които имаше селото. С пироните, които си бях донесъл, направих нещо като сандък, за да ги запазя. И когато ги пренесох в моята стая, възрастната баба от фамилията на Петковците се пренесе в съседна къща, защото суеверно смяташе, че домът й е станал обиталище на духове...

- Впечатляваща е реконструкцията на Самуиловия портрет по намерения череп...
- Черепът беше особен, с голямо чело и основа на прегърбен нос - спомних си за арменския произход на майката на Самуил - Рипсимия (вариант на името на арменската светица Хрипсиме - б.а.). След завръщането ми в Солун се обърнах към известни гръцки антрополози. Изпратих копия от черепа и на всички специалисти, които биха могли да се заинтересуват – на първо място, разбира се, на българските учени, сетне на руски
учени, а също и в Арменската академия на науките. Когато направихме реконструкция, първо видях едно фантастично лице, като на конкистадор, с буйни коси. Може би е прекалено романтичен този образ...

Работата ми в Преспа, която аз много обикнах, бързо стана известна. Често ме канеха моите колеги в България да изнасям лекции. По молба на моя приятел акад. Николай Тодоров (историк, балканист, председател на Седмото Велико народно събрание - б.р.) направих гипсов макет на всички гробове с разрез на саркофага, където се вижда скелетът на цар Самуил. И му го изпратих (сега този макет е в Националния исторически музей в София заедно с отливка на черепа на цар Самуил - б.а.).

- Някои учени обаче не приемат, че това е скелетът на цар Самуил?
- Има византийски текстове - хронистът Михаил Аталиат пише, че след битката при Беласица през 1014 г. Самуил умира на „блатистия остров Преспа“. Всичко е много точно. Има хора, които, както вие казвате, не приемат това. Но те са единици, които правят от това политика. Аз не съм човек, който прави политика.
Гробът е в централната част на базиликата - място, където често се погребват забележителни, велики хора. Оцелял е случайно при разрушаването на базиликата от норманите, защото е бил засводен и специалният свод - архосолий, го е предпазил от падащата стена.

- Тезата ви оспорват дори ваши гръцки колеги...
- Много е глупаво да водят война срещу мен. Всичките си пари вложих в Преспа. Има една стара славянска дума „сполай ти“. Това е „благодаря“ на старобългарски, но всъщност най -старият смисъл е „направих това за душата си“...

- Има ли други податки, че това наистина е царски гроб?
- Когато внимателно оглеждах скелета, видях, че под едната ръка има някакво малко парче. Когато след 4-5 месеца успяхме да го почистим и направихме изследвания, се видя, че това е парче плат, златотъкано с изобразени на него две птици, приличащи на папагали, и с други символи. Този плат е изтъкан от копринени нишки, всяка от които е обвита с по-тънка златна нишка. Аз мисля, че това е царски признак. Това е много скъп плат - точно такъв са тъкали императорските ателиета в Константинопол.

- Чии са другите три гроба, които се намират до този на цар Самуил?
- Тези гробове са на членове на семейството на цар Самуил. Предполагам, че единият е на Гаврил Радомир, сина на Самуил, които се възцарява на деветия ден след смъртта му – 15 октомври 1014 г., но само след година е убит от братовчед си Иван Владислав.

В друг гроб намерих кости на малки деца, на бебета. Вероятно са на синовете на Гаврил Радомир, които Иван Владислав може би е убил, за да запази трона за своя син. Четвъртият гроб е на зетя на Самуил - сръбския княз Иван Владимир, женен за Самуиловата дъщеря Теодора-Косара и васал на българския цар. След като се възцарява Иван Владислав, той вика Иван Владимир в Преспа, за да преговарят, но го убива на входа на базиликата на остров Св. Ахил през май 1016 г. Иван Владимир първо бил погребан в същата базилика, край гроба му започнали да стават чудеса, но Самуиловият племенник бил много учуден и ядосан. Той накарал братовчедка си Косара да вземе костите на мъжа си и да ги пренесе в неговите владения - в Дукля, сега в Черна гора.

- Как ще коментирате тезата на историците в Скопие, че Самуил е македонски цар?
- Всички византийски текстове много ясно говорят, че той е български цар. По това време под България се е разбирало цялата област от Преспа до Сърбия на север. Византийците са я нарекли „хора вулгарияс ото булгаро василевс“ т.е. основни са били българите. Когато Самуил завладял целите Балкани, той е бил цар на всички българи, и на византийците, които са населявали тези земи.
В абсидата на базиликата „Св. Ахил“ аз разчетох имената на около 20 селища – Главиница (дн. Кефалония в Северна Гърция - б.а.), Скопие, Велбъжд (Кюстендил), София, Видин... Това са митрополиите, които са били на българската патриаршия при цар Самуил. Това са земи, които са му принадлежали. И Василий II във втория хрисовул от 1018 г. отбелязва, че дава всички тези епархии до Верия на архиепископа на Охрид, така както е било и по времето на цар Самуил. Така е написал Василий II. И за вас, българите, тези неща са много ценни.


 


От категорията

Живодар Терзиев: В последните две години сме се превърнали в държава на бидоните, на тубите

Живодар Терзиев-1563442540.png

Истинската девизна стока на контрабандния пазар е дизеловото гориво. Много ...

18 юли 2019 | 12:31

Тихомир Безлов: Източените данни от НАП могат да "родят" повече скандали от Апартаментгейт

-1559135329.png

В изтеклата информация има сметки на български граждани в чужбина до 2018 г., ...

18 юли 2019 | 12:47

Мирела Костадинова: Писателят Константин Константинов се увлича по последователка на Айседора Дънкан

Константин Константинов-1563539527.png

Съдбата разделя трагично двамата. Балерината загива на 10 септември 1944 г. при ...

19 юли 2019 | 15:29

Пат Бюканън: Америка може и да няма изход от последната си близкоизточна криза

Пат Бюканън-1486196596.jpg

„Великите държави не водят безкрайни войни“, заяви Тръмп. Да, така е. Както ...

19 юли 2019 | 14:52

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.