Фердинанд

На 28 юли 1914 г. започва Първата световна война

Фердинанд и втората катастрофа на България

20166 | 28 юли 2014 | 07:50

Царят германец засекретява изгодни предложения на Антантата и ги отхвърля

Автор:



През първата половина на 1914 г. става ясно, че войната между двете военни групировки - Антантата и Тройния съюз, е неизбежна. Германия е значително по-добре подготвена във военно отношение от своите противници и бърза да се възползва от предимството. Необходимо е обаче да я „предизвикат“ да обяви война, за да не бъде смятана за „агресор“.

Като повод е използвано убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбски националисти на 28 юни 1914 г. в Сараево. Подтиквана от Германия, Австро-Унгария дава на Сърбия неприемлив и дори неизпълним ултиматум и на 28 юли й обявява война. На 1 август Германия обявява война на Русия, а на 3 август - на Франция. На 4 август Англия обявява война на Германия. На 23 август Япония се намесва на страната на Антантата. Така започналата на 28 юли 1914 г. война в Европа става световна.

През пролетта и лятото на 1914 г. повечето политически и военни наблюдатели смятат, че Антантата ще победи в предстоящата война. Някои блестящи германски анализатори, като например специалиста по международни отношения д-р Артур Бернщайн, също подкрепят тази прогноза и предупреждават германския кайзер Вилхелм II за катастрофата, която страната ще претърпи, ако започне война.
Още в първите два месеца на войната става ясно, че факторите сила и бързина, на които разчита германското командване, не сработват.

Провал търпи планът

за бърз разгром на Франция. А концентрацията на огромни войскови групировки и оръжия очертава войната да бъде продължителна и кръвопролитна. Това означава, че ще бъде спечелена от съюза, който разполага с по-големи материални ресурси и жива сила. А това безспорно са страните от Антантата. Тя контролира над 70 пъти по-голяма територия (включително френските и британските колонии) и няколко пъти по-големи човешки ресурси.


Командният пункт на 4-та пехотна Преславска дивизия с ген. Пантелей Киселов при атаката на Тутракан през септември 1916 г.

© ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, т. 8

Отделение войници с противогази и бомби бухалки. В Първата световна война за първи път са използвани (от германските войски в Белгия и Франция) задушливи газове.

© ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, т. 8

Командирът на 40-и пехотен Беломорски полк с английски военнопленник сред български офицери и войници.

АРХИВ НА РУМЕН МАНОВ

1917 година.  Български войници от Десета дивизия, защитници на полковото знаме.

© АРХИВ НА РУМЕН МАНОВ


Затягането на войната рязко увеличава потребностите от привличане на нови съюзници. Особено нараства интересът на двете групировки към България, Гърция и Румъния. Ключова роля има България, защото осигурява сухопътната връзка между Германия и Австро-Унгария с Турция. Според военни експерти и стратези едно влизане на България в Антантата би съкратило Първата световна война поне с една и половина - две години.

От началото на войната до есента на 1915 г. България е в центъра на голямата дипломация. Никога в новата си история тя не е представлявала такава възлова стратегическа точка за воюващите коалиции и никога не е била обект на такова внимание и интерес, както в първата година от войната.
Управляващата върхушка в София, с малки изключения, отново, както по време на Балканската и Междусъюзническата война, се държи

неадекватно към динамичните процеси

на международната сцена и не може да прецени критичността на времето. Причина за това е липсата и на опит в международната област, и непознаване тънкостите на професионалната дипломация. Освен това слабохарактерните, нерешителни и сервилни водачи на либералните партии безотговорно оставят българската външна политика в ръцете на една персона - Фердинанд.

В амбицията си от 1912-1913 г. да стане император българският монарх вече е извършил чудовищни престъпни актове, довели до първата национална катастрофа. Сега Фердинанд хвърля цялата си енергия и комбинативност за друга цел. А тя е да се посвети на служба на родината си - Германия, дори когато тя е изправена пред катастрофа.
Смазващи са фактите и документите, които свидетелстват за

твърдото намерение
на монарха

да вкара България в Тройния съюз. Още на 6 октомври 1913 г. той (след два месеца „усамотяване“’) провежда първия си официален разговор с чужд представител - обиграния австро-унгарски посланик в София граф Тарновски. Пред него Фердинанд заявява, че „за България има отворен само един път - към Виена“, а след няколко дни потвърждава това и на среща с император Франц Йосиф.

Втората е формирането на правителство (през декември 1913 г.) от слаби политици, но крайни германофили начело с лидера на Либералната партия Васил Радославов. Този акт не е изненада за Европа. За него френският вестник „Тан“ пише: „Когато Фердинанд реши да наложи открито своята прогерманска политика, той избра за премиер г-н д-р Радославов - посредствен държавен мъж, който не разбира нищо от външна политика, но... царят цени неговата посредственост и покорност.“

Действително монархът има и безусловната подкрепа на правителството, което съдейства на безумните му амбиции. То дори не е информирано за условията, при които България влиза в Тройния съюз.

Фактор, осигуряващ произвола на Фердинанд, са репресиите. Всеки опит за изразяване на мнение, различно от неговото, е смазван. Пример за това е бруталната разправа със земеделския лидер Александър Стамболийски, отстранен от парламента и хвърлен в затвора. Подобна е съдбата и на външния министър Никола Генадиев. Убеден германофил, след като посещава няколко западни столици, Генадиев рязко променя позицията си и разгневява Фердинанд, заявявайки в Народното събрание, че Германия ще загуби войната.
Такава е реалната обстановка в България в навечерието на войната и през първата й година. Сурова власт,

повсеместен страх от репресии

пълно пренебрегване на всички органи на власт и управление. Монархът, чийто едноличен режим достига апогея си, по същество сам секретно извършва цялата политическа и военна подготовка за присъединяване на България към Тройния съюз. Разбира се, със старателното съдействие на Радославов.

В края на януари 1915 г. се случва поредното съдбоносно за България събитие, което също е укрито от ръководните й среди. Информиран е единствено Васил Радославов, който пише в дневника си: „Днес (25 януари 1915 г.) царят ми съобщи строго поверително, че от страна на Поанкаре - президент на Франция, и Делкасе - френски външен министър, е пристигнал в София и отседнал в хотел „България“ под името Д'Орляк Орлеанският дук, който предложил на царя да напусне неутралитета и България да влезе в Антантата. Франция гарантирала на България да си получи всичко отнето и загубено от нея през 1913 г...“.
Българският монарх не само отхвърля предложение, лично направено от президента на държавата, която след войната разкроява политическата карта на Европа, но и го държи в пълна тайна! Това също е доказателство, че той не е имал друго намерение освен съюз с Германия, следователно пълно подчиняване на българските национални интереси на великогерманските амбиции.

Макар и неопитен във външната политика, Фердинанд все пак отчита отговорността, която поема в този момент. Затова измисля версията, че с Антантата не можело да се постигне споразумение по териториалните искания на България.

Тази дезинформация

е категорично разобличена от българските пълномощни министри в европейските столици. Един от тях - Михаил Маджаров, пише от Петербург: „Много пъти съм посочвал на правителството, че разбирателството със Съглашението (б.р. - Антантата) е напълно възможно и само под негова закрила можем да осъществим нашето обединение.“
Сред първите български дипломати, които осъждат открито поетия от България курс към Тройния съюз, е и пълномощният министър в Лондон Панчо Хаджимишев. Той полага усилия да вразуми ръководните фактори в София и разобличава тезата им, че Антантата е несговорчива.

„Какво може да иска повече правителството на нашата държава - пита в една от шифрограмите си Хаджимишев, - когато вече ни предлагат линията Мидия - Енос и безспорната зона от Македония, обещават ни съдействие за връщане на Добруджа и Кавала. Като имам предвид, че изходът от войната ще бъде в полза на Съглашението, не трябва да губим време за спорни зони, а да почнем веднага преговори на солидната база, която то ни се дава.“

Почти същото съобщават пълномощните министри: Стефан Чапрашиков от Белград, Димитър Станчов от Рим, Димитър Ризов от Берлин... Техните информации не само са засекретени от премиера по нареждане на царя, не само по тях не се реагира, но и някои от авторите им, като Чапрашиков, Станчов, Хаджимишев са уволнени, а други дипломати са отзовани. Михаил Маджаров, наследник на родолюбив и заможен род от Копривщица, хвърля оставка и завършва дипломатическата си кариера с думите: „Мога да служа на държавни идеи, но не и на лични и непозволени капризи.“

За да оправдаят влизането във войната, Фердинанд и царедворците прибягват до груба дезинформация: България щяла да бъде нападната от Сърбия. И тази лъжа е опровергана от Чапрашиков: „Това е абсолютно невярно. Никога Сърбия не е съсредоточавала войски на нашата граница, нито има подобни намерения.“ В друга шифрограма той отива по-далеч: „Ако България реши да атакува Сърбия, тя ще извърши страхотна авантюра, която ще коства бъдещето й.“ С подписа върху този документ достойният български дипломат си подписва и уволнението.

Участието на България в Първата световна война завършва катастрофално. Благодарение единствено на героизма на българската армия, която три години храбро се сражава със значително превъзхождащия я по численост и въоръжение противник, България договаря с представители на Антантата

едно сравнително приемливо примирие

подписано на 29 септември 1918 г. в Солун. Според него на българска територия не се допускат окупационни войски на съседни страни. Тази клауза има изключително значение за съхраняването на самата българска държавност. Ако българи от пределите на царството бяха попаднали под сръбска, гръцка и румънска власт, биха могли да споделят съдбата на своите сънародници от Тракия, Вардарска и Егейска Македония и Добруджа, т. е. да бъдат ликвидирани като етнос.

Фердинанд абдикира, без да успее да стане император на „Нова Византия“, нито да помогне на Германия да бъде първа сила на планетата. В преследването на тези илюзорни амбиции той обаче проиграва хазартно, подло и престъпно всички благоприятни възможности за обединението на българския народ. Но защо той бе оставен на престола след 1913 г., т.е. след първата национална катастрофа?

Блестящ отговор дава Добри Ганчев, негов учител по български език: „Не зная за какво ще го споменават Фердинанд грядущите поколения, ала ние, които преживяхме погрома, доживяхме туй страшно падение - няма да го забравим. Фердинандовата самозабрава се крепеше върху нашето унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност издигнаха този неуравновесен тип. Мигахме пред самовластие­то му, глупешките му махове и дори пред пороците му.“
Смразяваща оценка!
А не съхрани ли българската политическа прослойка същите си качества през целия ХХ век и дори в настоящото столетие? 

--------

Митът за „колебанията“ на монарха

Свидетелство, опровергаващо версията, че Фердинанд уж се колебаел между двете воюващи групировки, дава ген. Иван Фичев. Три дни, след като е назначен за военен министър, на 22 септември 1914 г., премиерът Васил Радославов му показва проектодоговор за съюз с Германия. „След като го прочетох - пише в спомените си генералът, - останах силно смутен и казах: „За Бога, господин Радославов, да не се излъжете да подпишете този договор, защото ще погубите България.“
„Че нима съм луд, отговаря премиерът. Аз ви дадох да го прочетете, за да видя какво ще кажете. Никому нищо няма да казвате, включително и на другите министри. Те нищо не знаят за това.“

Това признание, потвърдено и в личните бележки на Радославов, е поредното смазващо разобличение за лицемерието и подлостта на Фердинанд.
А и за какво колебание може изобщо да се говори, щом една година преди формалното влизане на България в Тройния съюз проектът за договора с Германия вече е факт. А такъв документ се изготвя според международната практика само след като страните са постигнали изрично съгласие за съюзяване. 


 


От категорията

Александър Урумов: Макс и Мориц от Харвард и стадо патки на финала

-1548142627.jpg

Предстои да видим колко години ще отнеме на Румен Радев да направи същото ...

26 септ. 2021 | 19:14

Кеворк Кеворкян: ПочЕтени и с много топки

-1568320806.jpg

Прословутото Харвардско Дуо/Петков и Василев изхвърля лекомислено въодушевление ...

26 септ. 2021 | 19:22

Световният недостиг на енергия заплашва да се превърне в цялостна глобална криза

-1632764162.jpg

Въпреки всички приказки за преход към т.нар. "зелена енергия", ...

27 септ. 2021 | 20:35

„Северен поток 2“ вече дава на Москва допълнително влияние - дори преди началото на доставките

-1600434274.jpg

В случай на студена зима Европа ще трябва да влезе в ценова война с Азия за ...

27 септ. 2021 | 20:21