О.р.ген. Петко Драгоев: С танк Т-55 се изкачих на връх Руен (2251м)

15189 | 28 окт. 2012 | 12:27

Отзад дърпах БТР 60 ПБ, на Македония подарихме най-добрите си танкове


 

О.р. ген. Петко Драгоев е роден на 20 март 1942 г. в София. Завършил е с отличие 11-а математическа гимназия, след което учи във военното училище във В. Търново, профил танко-строеви команден. Служи общо 41 г. в редовете на войската. Кариерата му тръгва от командир на взвод, преминава през всички основни командни длъжности и стига до зам.-командващ Сухопътните войски. Бил е и началник на Военната полиция. Три години е служил в щаба на Обединените въоръжени сили на Варшавския договор. В момента е председател на Комитета на випуските на военното училище „В. Левски“ (сега Национален военен университет) и зам.-председател на столичния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.


През 1964 г. завърших първия висш петгодишен курс на военното училище във В. Търново. Произведоха ме лейтенант, службата ми започна като командир на взвод в танковата бригада в Горна Баня, чийто командир бе полк. Бакалов. Тогава тя беше на полкова организация и имаше в състава си два танкови полка (седми и петнадесети). Когато се явих в поделението, ми предложиха да стана комсомолски секретар на 7-и танков полк, но отказах. Назначиха ме в рота с най-опитния командир капитан Георги Атанасов. В поделението разбрах, че теорията, която усвоявахме във военното училище, е едно, а практиката - съвсем друго нещо. Службата в Горна Баня беше много тежка, защото бригадата бе елитното съединение на армията ни. Всички чуждестранни военни делегации, които идваха,   ги водеха задължително там.

През 1967 г. у нас се проведе учението „Родопи“. Тогава вдигнаха бригадата по тревога и тя се изнесе в района на Радомир. Задачата на моя взвод бе като челна походна застава да осигурявам летище „Върба“. На него трябваше да се извърши стоварване на съюзнически части с военнотранспортна авиация. Тогава за пръв път видях реално


стоварване на съветски войски


Беше страхотна гледка. Каца един самолет. Рулира по пистата, а отзад се отваря голям десантен люк и излизат хора и бойна техника. Самолетът после излита и веднага след него каца следващият, после друг. Беше невероятно. Като на кино.

Около 15 ч. Същия ден ме извика ротният и ми връчи запечатан плик. На на него пишеше „Да се отвори в 16 ч.“. Отворих го в заповядания час. Вътре имаше бойно разпореждане, което трябваше да изпълня и маршрут за движение с изходен и краен пункт и времената за тяхното преминаване. Трябваше с моя танк и с колесния БТР на командира на един от мотострелковите взводове да се изнесем по заповядания маршрут и да се изкачим на най-високия връх в Осоговската планина - Руен (2251м). Известно време карахме по междуселски път. Но той свърши и се озовахме в гора. Наложи се да се придвижваме през нея, да се катерим с танка и БТР-а към върха. Обърнах куполата с дулото назад, закачих БТР-а с буксирните въжета и поехме към върха. Танкът теглеше тежкия БТР, мачкаше и събаряше дърветата пред себе си, но напредваше. Друг начин да стигнем до върха нямаше.

Към един часа през нощта се изкачихме на Руен. Гледката беше изключително красива. Горе, на върха, имах усещането, че ако протегна с ръка, ще хвана звездите. Спускането от върха обаче се оказа по-опасно и рисковано. Имах чувството, че ще се преобърнем през оръдието - толкова стръмен беше теренът. Сутринта в 5 ч. стигнахме крайния пункт - с. Крупник. Там ни чакаха две джипки - в едната имаше офицери от МО и Главното политическо управление на армията, а в другата бе комбатът. Докладвах, че съм изпълнил задачата, а командирът на батальона съобщи, че трябва незабавно да отидем на стрелбището в местността Беталовото до Банско, където ротата ни ще бъде изпитана по стрелба. Издържахме изпита с отличен.

За изпълнението на задачата да се изкачим на връх Руен командващият армията ме награди с ръчен часовник „Полет“, а от ЦК на комсомола ме отличиха с книга на Тодор Живков. Освен това бях повишен в старши лейтенант и станах командир на рота. Бригадата до 1967 г. бе въоръжена с танкове Т-34, но през 1967 г. дойдоха първите Т-55. В ония години те бяха най-новите в българската армия и, естествено, бяха засекретени.

От 1970 до 1973 г. бях слушател във Военната академия „М. В. Фрунзе“ в Москва. След завършването й (вече капитан) ме назначиха за началник-щаб на 11-и танков полк в Банско. Поделението бе дислоцирано в Симитли, но го преместиха в Банско. Ние отидохме там на голо поле, както се казва, и се наложи всичко да строим сами. Командир на полка бе майор Любен Петров (бивш шеф на Генералния щаб – б.а.).

Ген. Петко Драгоев като шеф на Военната полиция посреща служебния премиер Ренета Инджова

През лятото на 1974 г. полкът проведе първото учение, като се изнесе през Харами бунар в района на Баничан. В хода на учението една от ротите трябваше да бъде изпитана по огнева подготовка на стрелбището в Блатска. Командирът на полка отиде на стрелбището, а аз останах на КП-то на полка. Изненадващо на КП-то пристигна микробус от София. С него бяха дошли генерали и офицери от командването на Сухопътните войски и няколко съветски генерали - съветници. Командирът беше на стрелбите и се наложи аз да докладвам обстановката и решението на командира по нея. Тъй като  присъстваха съветски генерали, докладвах на руски. Като завърших, съветските генерали останаха много доволни и се поинтересуваха откъде знам толкова добре езика им. Отговорих, че съм завършил академия „Фрунзе“ в Москва. През есента имаше дивизионно учение. Щабът на полка се изнесе пак в района на с. Баничан. На нашия команден пункт пристигна пак същата група проверяващи. Командирът отново отсъстваше и се наложи пак аз да докладвам.  Като ме видяха, руснаците само махнаха с ръка: „Не нужно, нам все ясно“.

От 1980 до 1982 г. учих в академията на ГЩ на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“. А през есента на 82-ра в България се проведе учението на Варшавския договор „Щит-82“, в което участвах като началник-щаб на оперативно-маневрената група (ОМГ) на фронта във фронтовата настъпателна операция. По време на тези маневри за първи път авиацията, която поддържаше въвеждането на ОМГ в сражение, нанесе удари по „противника“ с


обемни бомби


Бях свидетел на тази зрелищна картина на боя. След завършването на епизода генерал от МВР ми предложи да продължа службата си в системата на МВР, но без да се колебая, отказах.

През 1994 г. станах началник на Военната полиция. Година по-късно разработихме правилник за дейността й. Законът бе съгласуван с всички институции, които имат отношение към него, и бе внесен в правната комисия на Народното събрание, но така и не видя бял свят. Съвсем изненадващо през есента на 1995 г. в управлението на Военната полиция дойде лично тогавашният служебен премиер г-жа Ренета Инджова. Придружаваха я министърът на вътрешните работи ген. Чавдар Червенков, военният министър Бойко Ноев и началникът на ГЩ ген. Цветан Тотомиров. Г-жа Инджова искаше лично да ни връчи първия Правилник на Военната полиция, приет от кабинета. Дойде в 10 ч. сутринта и си тръгна чак в 19.30 ч. Запознахме я с организацията, структурата и дейността на Военната полиция. Показахме й музея, заведохме я на стрелбището, където демонстрирахме различни упражнения по стрелба. Предложих на г-жа Инджова да стреля с моя личен пистолет „Астра куб“, калибър 6х35мм, след което военният министър Бойко Ноев я награди с точно такъв пистолет.

Много добре помня и как подарихме танковете на Македония. Това се случи през пролетта на 1999 г. Тогава аз бях първи зам.-командващ на Сухопътните войски. Един ден пристигна разпореждане да подготвим 100 танка Т-55 с по два боекомплекта снаряди за всяка машина и да ги предадем на Република Македония. Подбрахме най-добрите танкове, с най-малко изразходван ресурс от моточасове. Машините минаха на освежителна профилактика през нашите военни заводи, ремонтни бази и работилници, след което заминаха за Македония. Действително бяха най-добрите и най-здравите ни танкове Т-55. По-късно Македония ги продаде. Колко жалко! Това можеше да направим и ние и да спечелим, тъй като имаше интерес към тях от друга държава.



 


От категорията

Die Welt: Никола Груевски – един бежанец, който е добре дошъл за унгарския премиер

-1542275673.jpg

На Балканите някои политици – например в България и Сърбия, следят ситуацията ...

17 ноем. 2018 | 16:50

Валерия Велева: Валери Симеонов в парламента е равносилно на Нерон за Рим

-1448546816.jpg

Истината е, че вицепремиерът Валери Сименов унижи премиера Борисов. Зящото ...

16 ноем. 2018 | 23:35

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1500895706.jpg

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.