Росен Плевнелиев

НО...

Гордост и памет

30728 | 28 юли 2014 | 15:08

Когато ти е нужен реланиум


19 февруари 2014 година, честване на Левски в София. А преди време Плевнелиев, както си говореше нещо, изведнъж се извини на Апостола и продължи нанякъде - така непринудено се държат един с друг великите мъже.


Не мога да проумея защо Станишев не беше взел 10 мг реланиум или нещо от този род, преди да прочете речта си на конгреса на БСП. Уж жена му минава за голям пиар спец, печели милиони, бърка се навсякъде, лудетина такава, а не се е сетила за нещо толкова просто, колкото е едно хапче реланиум - най-ефикасното решение, когато има опасност да ти потекат сополите. Станишев непрекъснато едва се сдържаше да не заплаче, поне това видях по телевизията.

Плачещият Победител

Но както си преглъщаше сълзите, така и не забрави да си поиска отново да го предложат за шеф на Партията на европейските социалисти. Може би тъкмо заради това не беше взел онова хапче - вероятно се е опасявал да не се унесе и да пропусне последната си просия. Плачещият Победител каза, че е по-стигнал много, всички сте го чули. И е прав - нищо чудно с такъв Плачещ Победител БСП съвсем скоро да се превърне в БСПП - Българска социалистическа партия на плачещите.

Сега да преглътнем сълзите си и да се вгледаме в листата на кандидатите за поста на Станишев, все едно че не знаем кой е спечелил надпреварата. Мая Манолова щеше да е много атрактивна - тя се възпламенява и дори се острастява от всяка дреболия, на нея фитилът й е много къс и с лекота щеше да осигурява един безкраен панаир за сеирджиите. Неудобството в нейния случай е, че

на „Позитано“ трябваше
да поръчат нова дограма

с тройно уплътнение срещу крясъци. С пробутването на Стойнев Станишев направи последен опит да разплаче цялата партия, до последния й член; хвалеше го по същия начин, както наскоро една хранителна верига се хвалеше, че продава най-евтините стоки, които обаче сетне се оказаха не толкова евтини, а отгоре на всичко и некачествени. С. С. не беше в София, когато Орешарски си подаде оставката, и може би заради това тикаше към стола си министър от отгърмения кабинет, друго обяснение не може да има. А може би С. С. просто искаше социалистите да видят, че може да има и по-разплакан председател от него.

Все пак малката разлика в гласовете, дадени за Миков и Стойнев, подсказва, че известна част от делегатите все още сънуват фантазиите на всесилния апарат на „Позитано“. Корнелия Нинова получи чудесен резултат - само десетина гласа по-малко от Стойнев, а тях Дъбов би могъл да ги събере с лекота дори докато прескача до тоалетната. Същият Дъбов изтърси най-зашеметяващото прозрение: не било нужно да се гласува тайно, понеже другарите си вярвали. Вярваме си, нали, другари, абсолютно си вярваме, нали, и ще си вярваме до края на света, нали! Ако Миков не изпрати този апаратчик да бърше праха в музея на Благоев скоро ще бере големи ядове. Докато С. С. събираше сълзи, за да се покаже като победител, кандидатите за поста му изговориха доста приказки, след които БСП в обозримото бъдеще трудно ще ви заприлича на нормална партия. Георги Гергов например направо заяви, че партията е просмукана от лицемерие. С. С. охотно го потвърди в мократа си реч, като заяви, че трябвало да се търсят пътища към АБВ! Сега си припомнете какви ги говореше преди време за предателите от АБВ, как ги изключиха и пр. - и веднага ще си кажете, че на тази партия сметките й скоро няма да излязат. Най-анестезиран бе Стойнев - как иначе да разбираме твърдението му, че БСП не трябва да чувства вина; това би изглеждало налудно дори за човек, който е бил на Луната през последната година. Стойнев - вън от съмнение, се очертава като

едно от най-ярките
партийни лапацала

изобщо на Прехода само човек без връзка с реалността може да смята, че с празно дрънкане е възможно да се вдъхне самочувствие на симпатизантите на БСП. Годините, които е прекарал край С. С., очевидно са му повлияли за добро. И опекунът му има същата прозорливост: например през 2008-а С. С. твърдеше, че е вдигнал летвата високо - и скоро след това катастрофално загуби изборите; хора като него все вдигат летвата, а всъщност по някакъв начин успяват да се сурнат под нея. Миков беше внимателен и направи най-малко грешки в кампанията, макар че за важното беше обтекаем - например каза, че БСП не била в идейна криза. Това Стойнев може да го каже, но Миков? Той със сигурност знае, че тъкмо вождистките партии винаги са били в идейна криза. Миков оглавява БСП в един кошмарен за нея момент - дори след Септемврийското въстание, когато вождовете й духват към Виена, тя не е била толкова смазана. Сега, разбира се, Брюксел също не е лошо място за бегълците.

Миков ще успее, ако си припомни една известна поговорка: „Когато къщата рухне, първият проял я термит е също толкова виновен, колкото и последният.“ Той вече каза, донейде иронично, че напливът от спасители на БСП го плаши - важното е обаче да не се уплаши истински от самия себе си. Най-коварният му проблем ще бъде, че БСП упорито продължава да не иска да си спомня. Несръчното въображение на нейните лидери винаги е било по-силно от паметта им. Ницше е размишлявал за това противоборство, ето как: „Аз го сторих - казва паметта. - Не е възможно да съм го сторил - отговаря гордостта и остава непоклатима. Накрая паметта отстъпва.“ Да се надявам, че това размишление не изглежда прекалено сложно, когато става дума за БСП.

Има нещо далеч по-важно от конгреса на социалистите - и това е формирането на служебния кабинет. Бойко каза, че подозира „злоупотреби за милиарди“, извършени в енергетиката в последните дни на кабинета. Хубаво - обаче докато се върти рулетката за служебен премиер, все се премятат имената на някакви душички. Мнозина си представят въпросния премиер като някакъв занесен учен - кротичък и послушен, или пък като някой мазен дипломат - като 

онзи Райков, който сръчно се изсули

 макар че по негово време направиха „Конспирацията Костинброд“, докато той вече си е мислил дали да целуне папата по пантофката, или някъде другаде. Най-важното, което трябва да притежава служебният премиер, е характер - като този на старозагорския кмет Живко Тодоров, който за първи път от четвърт век насам не отстъпи пред циганското своеволие.

Лили Павлова настоява, че трябвало да се състави Бяла книга за управлението на Орешарски. Кога обаче - след три месеца, когато всичко ще бъде заметено, тогава ли? Един закон властва неизменно през годините на Курвата Преход - това е Законът на Омертата, всесилният Обет за мълчание. И заради това

 не е нужен някакъв лигльо за служебен премиер

а човек, който решително и честно ще направи рекапитулация на последния кабинет, за да не позволи на следващите управляващи да удавят истината - и себе си - в калта на измислиците. Много се съмнявам, че Плевнелиев може да се справи с този избор. Между другото и медиите ще се окажат безсилни - щом като и напълно невзрачната министърка на здравеопазването Андреева ги е захлебвала. Въпросната женичка плащала, за да я учат на медийно поведение - представяте ли си за какво се харчат пари в българското здравеопазване, което иначе изнемогва от скотски недоимък.

А пък споменатият Плевнелиев като нищо може да подбере някой храбрец от „Раковски“ 134 - тия дни си бяха направили майтап с централата на Реформаторския блок, която се помещава там, като подхвърлиха пред нея един бутафорен калашник; лидерът на СДС веднага рече, че някой иска да ги плаши, но те няма да се уплашат. Ето това е българският кураж - винаги се проявява пред бутафорни заплахи. Президентът да си назначи един такъв смелчага, да го закичи с един картонен автомат - и ето ти служебен премиер точно по неговата мярка. За по-голям авторитет може да го накарат да последва и примера на Камерън Отенс - това е онзи американец, който си татуира една от свещените фрази на Левски с известни корекции, разбира се, по калифорнийски: „Ако печелим, печелим за всички, ако загубим, губим само себе си.“ Браво на Камерън. Сега остава да го последва и самият Плевнелиев: преди време, както си говореше нещо, той изведнъж се извини на Апостола и продължи нанякъде - така непринудено се държат един с друг великите мъже. Ако обаче татуира мострата на Камерън върху гръдта си, оттук насетне само ще си разтваря ризата - и хайде, чупката, на ония, които се съмняват в качествата му.

 

 Други публикации на автора може да намерите в pressadaily.bg и www. kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.


 


От категорията

Марко Семов: Нашето "Дано"

-1625947504.jpg

Има хора, родени за хаоса и безредието – за тях това е най-добрият ред. Време ...

6 дек. 2021 | 14:25

Валерия Велева: Управляващата коалиция ще е петорна. Радев има своя квота в кабинета "Петков"

Валерия Велева: Управляващата коалиция ще е петорна. Радев има своя квота в кабинета "Петков"-1638786584.jpg

Недоумение буди и решението всяка партия сама да отговаря за министрествата, ...

6 дек. 2021 | 12:10

The Times: Путин е готов да нападне Украйна след Нова година

-1636746878.jpg

Служители на американското разузнаване смятат, че Москва е разработила планове ...

6 дек. 2021 | 20:36

Десет са спорните въпроси, които ще обсъдят във вторник Байдън и Путин

-1616091713.jpg

Сред тях са евентуалната руска "агресия" в Украйна и западните ...

6 дек. 2021 | 17:36