проф. Георги Близнашки, Росен Плевнелиев

Как левият Близнашки избра десния президент

9499 | 6 авг. 2014 | 14:38

Бяха ли възнаградени ДБГ и СДС с министри и беше ли посечена ДСБ в новия служебен кабинет?



Новият служебен кабинет на проф. Георги Близнашки показа за сетен път колко условно у нас е делението на леви и десни. И колко сериозно идеологическо преосмисляне е необходимо да си направят партиите вътре в себе си, преди в България да започнем да водим нормална политика. Такава, която да се превърне в градивен сблъсък на леви и десни идеи за управлението на държавата, а не в стремеж към властта заради самата власт под празни опаковки и заблуждаващи етикети. Парадоксалният ни обществен живот роди още един куриоз във вторник - кабинет от министри с десни биографии и претенции, назначен от десен президент, но оглавяван от ляв премиер (или поне така се самоопределяше доскоро проф. Георги Близнашки). И този компромис в служебното правителство по нищо не напомня германската коалиция между християндемократи и леви, която бе продиктувана по-скоро от разума и стремежа към съгласието, отколкото от партизанщина и домогване до власт.

Проф. Близнашки бе верен син на лявата идея, докато миналата година нещо в него не се пречупи. Той ей така, изведнъж, без особени причини, напук на всяка партийна последователност въстана срещу партията, която до този момент му бе осигурила нелоша политическа кариера и обществена разпознаваемост. И то не го направи в по-кризисни за партията моменти, с каквито изобилстват 90-те години на миналия век, когато БСП бе много по-нереформирана, неевропейска и близо до комунизма. Нито дори по време на обраслото със съмнения за корупция управление на тройната коалиция. Направи го именно в момента, в който БСП се оказа приета от европейската социалдемокрация и лидерът й бе начело на ПЕС.

Проф. Близнашки се самоопределя като социалдемократ, но от негови статии и изказвания, които лесно се намират все още в публичното пространство, ни се струва, че е по-близо като манталитет и идеология до понятието

„посткомунистически социалист“

отколкото до „левицата на шампанското и черния хайвер“, както наричат с лека насмешка в Западна Европа одеснялата социалдемокрация. Веднага щом името му се завъртя като вероятен избор за служебен премиер, из интернет плъзнаха споделяния на линкове към негови статии от съвсем близкото минало, в които той говори за „истински честни комунисти“ и нарича съпартийците си „другарю“. Текстове, достатъчни да му навлекат неприязънта на „активно протестиращите“, както се нарече най-твърдото ядро демонстранти на жълтите павета от последната година, които едвам сдържат изначалното си презрение към всичко ляво и се смятат за градска класа от центъра на столицата, превъзхождаща „количеството“ от периферията. А той така много искаше да се хареса на това ядро и неотлъчно крачеше със симпатия до него цяла година по време на антиправителствените протести.

Някои съзират в раздялата му с БСП в началото на тази година принципна позиция, вътрешен интегритет, несъгласие с яловата политика на кабинета „Орешарски“, отказ да подкрепя задкулисни договорки. Само че в този си бунт проф. Близнашки не се сближи с вътрешната опозиция в левицата, не отиде при емблематични фигури от съпротивата вътре в БСП като Георги Кадиев или отцепниците от АБВ например. В същото време не напусна столетницата, а я дразни дълго и настойчиво отвътре, докато тя сама го изключи. Той не избра и друга политическа сила или течение, а избра... президента Росен Плевнелиев. Защото най-последователен се оказа в защитата на неговите тези и предложения, най-ревностен от средата на миналата година той бе в пазенето на неговия авторитет.

Държавният глава идва от бизнеса и преди да бъде избран през 2011 г. за „обединител на нацията“ бе част от едно дясно правителство. Логично е на тази база да предположим, че оценява хората, които знаят как да се потрудят, за да постигнат нещо. В този смисъл проф. Близнашки наистина запретна ръкави и като истински десен се потруди, за да заслужи благоволението на Росен Плевнелиев. Без умора събираше подписи за предложения от президента референдум за изборните правила и лобираше за него с всички сили. Дори започна да се пречупва и по отношение на управлението на ГЕРБ и да не бъде толкова критичен към него като бившите му вече съпартийци.

Повечето политически наблюдатели смятат, че влизането във втория служебен кабинет на Росен Плевнелиев не е особено престижно и плодотворно за политическата кариера на участниците в него и си струва само ако срещу него се договори друго след края му. Затова и много предварително спрягани имена отпаднаха на финала. По пътя на логиката не е трудно да се досетим какви може би са амбициите на проф. Близнашки, който е един от най-видните ни конституционалисти - съдействие на президента за влизане в Конституционния съд. Така че нищо чудно да се окаже, че новият ни уж ляв премиер е поставил кариерното си развитие над политическите си пристрастия, ако те изобщо са били истински, дълбоко лични и непоклатими, в което сме склонни вече да се усъмним. Или пък може би катарзисът не е запазена марка само на Сергей Станишев.

Министрите във второто служебно правителство на Плевнелиев можем да наречем десни с доста уговорки. Така, както твърде условно е и дефинирането на родните десни партии. Много от тези хора са със солидно западно образование и бизнес биографии, но политическите десни фигури се броят на пръстите на едната ръка. Сред тях може би МВР шефът Йордан Бакалов е най-последователен партийно и стои най-стабилно политически вдясно. Въпреки центробежните сили в автентичната десница Бакалов си остана непоклатимо в СДС, партията, която той твърди, че му е дала най-много и която е носител на антикомунистическата политическа марка.

Чисто корпоративен играч е министърът на икономиката Васил Щонов, който най-вероятно след като си изпълни задълженията в служебния кабинет, ще се върне в частния бизнес, защото едва ли гони политическа кариера. Но трудно бихме нарекли „десни“ хора с опит предимно в неправителствения сектор като Даниел Митов и Христо Иванов. Автентичната дясна биография изисква

да знаеш как се борави с капитали

и се изкарват пари, както и трайно обвързване със съответна идеология и партия. Прелитанията на младия и амбициозен външен министър Даниел Митов през партиите ДСБ и ДБГ, както и през неправителствени организации, обвързани с американската политика и нейното разпространение и налагане в неразвития свят (като Националния демократически институт), оставят неприятно впечатление за ренегатство и кариеризъм. Христо Иванов е последователен борец за чиста съдебна система, но на истинските десни в евроатлантическия смисъл на думата той би изглеждал по-скоро като левичар бунтар. За гравитиращите около президента Екатерина Захариева, Илияна Цанова и Мартин Иванов можем да предположим, че по-скоро правят услуга на Росен Плевнелиев, влизайки в служебния му кабинет, отколкото, че дават заявка за политическа кариера.

И нещо друго прави впечатление. Можем да предположим, че дългото и мъчително ухажване между Реформаторския блок и ГЕРБ вероятно е намерило своя проекция в новия служебен кабинет. В него влязоха представители на СДС (Йордан Бакалов) и ДБГ (Даниел Митов), но не бе уважена най-голямата партия в блока - ДСБ. И няма как да не се зачудим: дали излъченият от ГЕРБ президент Росен Плевнелиев не се отблагодари за подкрепата на тези две партии за редица предложения на партията на Бойко Борисов (като актуализацията на бюджета например) и

дали ДСБ не бе наказана

защото председателят й се опъна? И има ли нещо общо хвърлената ден преди назначението на служебния кабинет оставка на лидера на ДСБ Радан Кънев като говорител на Реформаторския блок с тази конфигурация в служебния кабинет и с някакви други неогласени договорки на сините с бъдещите управляващи от ГЕРБ?

Отговорите на тези въпроси са много по-интересни, отколкото чуденето каква политика ще води служебният кабинет. Най-добре за държавата би било той да не се занимава с ревизия на досегашното правителство и пренасочване на националната политика в ново русло, което е редно да остави за излъченото на изборите през октомври управление. А просто да успокои политическите страсти и да подготви вота наесен. А дотогава партиите и вляво, и вдясно имат време да си пренастроят политическия компас и да започнат да излъчват разумни предложения за бъдещето на страната.


 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35