Велико Народно събрание, ВНС

У нас кадрите не решават нищо

9688 | 11 авг. 2014 | 14:50

Властта трябва да се научи да се самообновява с идеи


От 400-те депутати от Великото народно събрание малцина направиха политически кариери, останалите са отдавна забравени.


 

От 1990 г. досега сме имали 10 редовни и 4 служебни кабинета, както и седем обикновени и едно велико народно събрание. Като се има предвид, че министрите почти никога не се повтарят от правителство в правителство, а някои от тях се сменят на полувремето, без да са изкарали пълен мандат, означава, че през най-високите постове в изпълнителната власт са минали грубо около 300 души. Ако прибавим и няколкото им заместници, шефовете на държавни агенции и управителите на 28-те области, чиито позиции също са ветровити и които се подменят с всяко ново раздаване на картите след избори, числото минава 1000 души. За годините на прехода сме гласували и за около 2000 депутатски мандата, както и пет-шест пъти за 264 кметски мандата.

По груби сметки през най-висшия ешалон на страната са се завъртели около 5000 души. Това са хора, които са били разпоредители с публични средства, определяли са политиката и законодателството на страната и са имали възможност да променят нещо в съдбата й. А сега си представете сутрешните блокове на телевизиите, в които се канят експерти и авторитети по управлението и политиката, и ще си дадете сметка, че през тях

 

постоянно се въртят около 50 души от властта

 

минала и настояща. Къде са всички останали, какво имат да кажат, къде продължава развитието им, след като пуснат кормилото на страната? Именно тези 50-ина души оставят у хората впечатлението, че политическата класа е несменяема, че едни и същи ни управляват и се е възцарило някакво вкаменяло статукво. Това впечатление е измамно, защото се създава от едва 1% от хората, минали пред управлението, другите просто радарът не ги хваща. Защото и не са се записали с нищо полезно в разбиването на това усещане за стагнация и несменяемост на елита.

Пътят към висшите властови постове минава през партиите. Някои от тях са били първи политически сили в определен момент и са бълвали кадри във властта, след което са се превърнали в маргинални формирования (като СДС) или съществуват само на хартия (като НДСВ). Други са проблясвали на политическия хоризонт за един-два сезона и са потъвали в небитието (РЗС е най-скорошната, но има десетки други партийки, които дори вече не помним). Земеделците се нароиха в множество партии и също изчезнаха. Затова и нищо чудно, че ренегатството е една от най-характерните черти на българската политика - и съответно на властта. Няма как да не посегнеш към него, ако искаш да останеш във властта след края на политическата ти сила.

Не завиждам на никого, който е решил да прави кариера в управлението на страната. Той няма друг път освен през партиите, а пък повечето от тях са неустойчиви като трансуранови елементи. Вероятността да изгориш и да се изпортиш като партиен и властови кадър, минавайки през някоя от тях, е огромна. Всеки опит да реанимираш развитието си, след като политическата ти сила се загуби, мирише на кариеризъм.

От двете най-устойчиви партии у нас - БСП и ДПС - като че ли само ДПС има практика да подготвя кадри и да ги пласира систематично във властта. Очевидно столетницата е толкова закъсала в това отношение, че когато трябваше миналата година да извади един експертен премиер, не намери в своите редици, а бръкна в старата банка кадри на СДС. Всички останали партии - включително най-голямата вдясно, ГЕРБ - събират хора за управлението си по-скоро на случаен принцип, по симпатия или след доказана вярност към лидера, която е на ръба на подмазвачеството, че и отвъд този ръб. Има изключения, но те са малко.

Управленци с 15-20-годишни кариери у нас наистина са малко - Георги Първанов, Румен Овчаров, Георги Пирински, Янаки Стоилов, Иван Костов, Йордан Цонев и т.н. И са точно онези 50-ина души, които се въртят из всички публицистични предавания от години. Останалите са безгласна масовка и дори не успяваме да им научим имената, преди след кратко пребиваване във властта да се върнат там, откъдето са ги взели - често от някой пътен разклон. Обикновено чуваме за тях,

 

ако направят някоя велика глупост

 

както беше с депутата от ГЕРБ Даниел Георгиев, който съвсем скоро за 24 часа три пъти смени политическата си принадлежност. След този срамен случай можем само да предполагаме какви са по-неизвестните му колеги, които дори не са успели да направят впечатление с нещо лошо, да не говорим за добро.

Но така ще бъде, докато партиите ни са лидерски проекти или клубове по интереси с единствена цел вземане на властта и облагодетелстване от нея. Докато те не стъпят на ясни позиции, докато и десните, и левите не станат устойчиво десни и леви заради идеологията, която изповядват, а не заради този, когото мразят и не искат да допуснат до управлението. Лидерският проект не отглежда кадри, той събира послушковци, които да не засенчат Първия, а да крепят и да множат властта му. Там не се позволява дебат нито за бъдещето на партията, нито за управлението на страната, защото той може да застраши върха на пирамидата. Така политическата сила с авторитарна конструкция може да вкара във властта предимно калинки, а не толкова подготвени кадри.

Всяка човешка дейност изисква натрупване на опит на терен. А разместването на хората от висшия политически ешелон като пешки по шахматна след всеки вот и горенето им като бушони не позволява натрупването на този опит. Така всеки път след избори във властта нахлуват огромна бройка аматьори, за които постът е самоцел, връх в кариерата и повод за гордост и самозабравяне. Повечето от тях прекрачват прага си на некомпетентност в мига, в който заемат поста, без да осъзнават, че той е средство, с което могат да провеждат определени политики. Тази тяхна некомпетентност много често изглежда отвън на публиката като злонамереност, а всъщност е обикновена глупост и неподготвеност. Защото един некомпетентен човек с бездействието и безхаберието си може да свърши много повече поразии от един злонамерен, но умен и подготвен човек.

Този властови модел за съжаление е едно от най-тежките ни наследства от комунизма. В България от 25 години в политиката не може да възникне пазар на идеи, а

 

има само пазар на риска и на послушанието

 

това са двете неща, които ти осигуряват управленска кариера. Лидерите рискуват и играят ва банк, обграждайки се с послушници, без да полагат усилия да превърнат партиите си в дългосрочни проекти, които да са жизнеспособни и като опозиция. Затова и българските политически сили изпитват абстиненция, когато не са на власт, само тя ги храни и ги поддържа живи, а не идеологията им.

Макар и рядко в тази политическа котерия се намира по някой бунтар, който влиза във властта, за да промени нещо, но машината много бързо го смила и изплюва като негов антипод. Така брадатите седесари от първите демократични години, които олицетворяваха промяната, много бързо се научиха как се печели от приватизация. Млади леви активисти, които преди избирането си във властта дават мило и драго за повече социална справедливост и битка с неравенството, бързо научават коя марка костюми е най-скъпа и авторитетна и забравят за бедните и онеправданите.

Най-тревожното е, че този модел е заразил и бизнеса. Една от най-големите му беди е липсата на подготвени и ефективни кадри. Висшите мениджъри непрекъснато се оплакват, че нямат хора, на които да разчитат на добра производителност, но повечето от тях пръста си не мръдват да ги обучават и развиват. Малцина са тези, които инвестират в подготовката на кадри.

За да стане страната ни ефективна машина, която да работи за благото си, трябва да създаде системи, които сами да произвеждат кадри както за бизнеса, така и за властта. И бизнесът, и властта трябва да се научат да се самообновяват с идеи и хора, а не да циклят неефективно, за да пазят върха на пирамидата. Ако не го направим, сме обречени на онези 50-ина души от телевизионните екрани, които ще си тръгнат от тях само след края на естествения си земен път.


 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35