Джузепе Гарибалди

Джузепе Гарибалди

Революционерът скитник

50324 | 11 авг. 2014 | 15:01

Италианецът е пример и за Раковски

Джузепе Гарибалди-garribaldisponchocover.jpg-Untitledgarribaldiromegraviura.jpg

Автор:



„Единствената универсално харесвана фигура в съвременната история.“ Така през 2007 г. американското списание „Тайм“ описва италианския революционер и пълководец Джузепе Гарибалди. За негов най-голям исторически принос се смята обединението на Италия за първи път след падането на Римската империя през VI в.

Но Гарибалди е и въплъщение на революционния дух на ХIХ в. С участието си в редица значими въстания по света, с околосветските си пътувания, с безпрецедентната световна слава, на която се радва приживе, той е едновременно символ на първата глобализация на империите отпреди две столетия и на съпротивата срещу тях на потиснатите и угнетените.


Легендарният италиански революционер е роден на 4 юли 1807 г. в Ница в семейството на Доменико и Роза Гарибалди. Времената са бурни, Европа е обхваната от пожара на Наполеоновите войни. През 1807 г. Ница е част от Франция, за нея претендират и италианците, но през 1814 г. Виенският конгрес я предоставя на Австрия.

   
 

Гарибалди и неговите „червени ризи“ в битка в Сицилия, литография

 
     

Съдбата отрежда на младия Гарибалди да наследи от баща си търговията по море. Още 15-годишен плава на търговски съдове и в сардинския флот, минава през всички етапи на развитие - първо юнга, после матрос, а през 1832 г. се дипломира като ка- питан на търговски кораб. Още първото му по-дълго пътуване на следващата година до руското пристанище Таганрог на Азовско море го тласка по друг път.

Докато чака 10 дни да разтоварят портокалите от кораба му, той се запознава с емигранти активисти на движението „Млада Италия“ на идеолога на италианските републиканци Джузепе Мацини. Движението има за цел да освободи Италия от австрийско влияние.

Смъртна присъда

Оттогава бунтът е неговото призвание. В края на 1833 г. се среща с Мацини в Женева, става негов последовател. За участието му в опит за въстание в Пиемонт през 1834 г. съд в Генуа го осъжда задочно на смърт и той бяга в Южна Америка.

Гарибалди се изгражда като професионален революционен и военен лидер в битките на латиноамериканските освободителни движения в Бразилия, Уругвай и Аржентина през 11-те години от 1836 до 1847 г., които прекарва в Южна Америка.

Той се присъединява към бразилските републиканци още с пристигането си. Сред тях среща и жената на живота си - Ана Рибейро да Силва, която го въвежда в живота и културата на гаучосите, ездачите от пампасите на Южна Бразилия, Уругвай и Аржентина. От тях Гарибалди заимства характерното си пончо.

В Уругвай събира италиански доброволчески легион от поддръжници на революцията и за пръв път ги облича в червените ризи, които стават емблема на гарибалдистите. Ризите конфискувал във фабрика в Монтевидео, те били предназначени за работно облекло в кланица в Аржентина.

През 1848 г. в Италия избухва Първата война за независимост и Гарибалди събира отряд доброволци, за да помогне за обединението на родината. Той изоставя републиканския идеал и се присъединява към силите на савойския крал Виктор Емануил II, защото решава, че само той има реалистични шансове да постигне заветната цел.

Походът на хилядата

Общите им сили обаче губят войната и Гарибалди отново е принуден да бяга в чужбина. Решава да си изкарва хляба с търговско корабоплаване. С кораби на богати италиански търговци обикаля света. Живее известно време в Ню Йорк, Англия, Перу, Чили, пътува до Китай, Филипините, Австралия. През 1854 г. се връща в Италия, купува с наследство от брат си малкия остров Капрера близо до Сардиния и се отдава на земеделие. Спокойният му живот не продължава дълго. През 1859 г. избухва Втората война за италианската независимост между Австрия и Савойското кралство и кралят го назначава за генерал. Гарибалди организира с „червените ризи“ партизанско движение срещу австрийците в Италианските Алпи.

Най-голяма революционна слава на Гарибалди носи Походът на хилядата. На 5 май 1860 г. тръгва с около 1000 свои привърженици с два кораба от Генуа, за да помага на току-що избухналото въстание в Сицилия срещу Неаполитанското кралство.

С пристигането в Сицилия на 11 май въстаници се присъединяват към армията му и тя расте и печели победи - до края на май превзема Палермо, а в края на юли пада и пристанището Месина. Гарибалди прехвърля армията си на континента и поема към Неапол, а населението го посреща като освободител. До решителната битка с неаполитанците на 30 септември армията на Гарибалди вече нараства на 24 000 доброволци.

В най-голямата си и решителна битка с неаполитанците при Волтурно на 30 септември 1860 г. Гарибалди побеждава с решителната помощ на пристигналата от север армия на савойците.

На 26 октомври 1860 г. се случва най-важното събитие в модерната италианска история - срещата на Гарибалди с краля. Тя е обгърната от такава дълбока тайнственост, че дори точното място не е съвсем ясно. Това, което е сигурно, е, че след нея революционерът предава на савойския монарх всички завладени територии и Виктор Емануил II е обявен за крал на обединена Италия, а Гарибалди се връща във фермата си на Капрера.

На върха на славата

С този героичен епизод легендата на Гарибалди е вече напълно завършена, а той е на върха на световната си слава. Обект е на възхищение на най-големите интелектуалци и революционери на времето. Виктор Юго и Жорж Санд са вдъхновени от него, а Александър Дюма му помага да напише мемоарите си.


Пончо и червена риза на Гарибалди в Музея на Движението за обединение на Италия в Милано


През 1861 г. Гарибалди предлага услугите си на Ейбрахам Линкълн да води войските на Севера в току-що избухналата Американска гражданска война. Това не се случва, защото италианецът поставя условие като основна цел на войната да се обяви отмяната на робството. А Линкълн се страхува, че с такова публично признание съвсем ще отблъсне южните щати.

Макар че голямата политическа цел е постигната и Италия на практика е обединена, Гарибалди продължава борбата да освободи Рим от властта на папата и Венеция от австрийците и участва във всички други основни войни до смъртта си през 1882 г. В крайна сметка и двата района са присъединени към Италия без негово участие.

Гарибалди умира на 2 юни 1882 г. на своя остров Капрера. Преди смъртта си 75-годишният революционер поискал само едно нещо - да го преместят до прозореца, за да може да вижда синевата на морето.


Италианецът е пример и за Раковски

Макар че никога не е бил в България, Гарибалди оказва огромно влияние върху българското националноосвободително движение през ХIХ в. Гарибалдист е идеологът на националните борби Георги Раковски. Създадената от него през 1862 г. Първа българска легия в Белград е изградена по модела на „червените ризи“ на Гарибалди.

Тактиката на БРЦК за подготвяне на чети от доброволци в чужбина, които да подпомогнат въстание и да увлекат привърженици сред населението, е построена върху успеха на Похода на хилядата в Сицилия. Именно с такава цел и надежди Христо Ботев тръгва да пресича Дунав през май 1876 г. По това време Гарибалди изпраща лично писмо до БРЦК в Букурещ, в което заявява: „Аз скърбя, че не мога лично да участвам във вашите боеве. Пожелавам ви постоянство в святата ваша мисия.“

Най-големият почитател на Гарибалди у нас е Капитан Петко войвода. Още на 22 години през 1859 г. той заминава за Италия, за да се срещне с кумира си. Гостува известно време в дома на италианеца и надълго и нашироко разпитва за неговата тактика и опит. С препоръката на Гарибалди Петко Киряков набира 220 доброволци италианци и 67 българи и заминава за Крит, за да участва в Критското въстание.


Борисов и Берлускони откриха негов паметник

Паметници на Джузепе Гарибалди се извисяват в повечето големи градове на Италия, в Европа и Южна Америка. В Ню Йорк, къщата, в която той живее за кратко, е превърната в музей.

В София паметник на италианския революционер беше открит на едноименния площад на 13 юни 2010 г. За рязането на лентата, което съвпадна с 51-вия рожден ден на тогавашния български премиер Бойко Борисов, от Рим долетя приятелят му Силвио Берлускони, също начело на италианското правителство по онова време.

Фигурата на Гарибалди на кон е дело на скулптора Георги Чапкънов, а разходите са поети от италианското посолство и паметникът е подарък за София от италианската държава.

През 2011 г. при започналите разследвания срещу Берлускони избухва голям скандал, свързан с това негово посещение в София. Оказва се, че незаконно и в последния момент на правителствения му самолет е била качена Сара Томази, една от героините на неговите бунга-бунга партита. Според прокурорите тя не била част от официалната делегация и присъствието й доказвало злоупотреба със служебно положение от страна на дон Силвио.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47