Планина Кавказ

Безенгийската стена – малките Хималаи на Кавказ

17071 | 13 авг. 2014 | 15:42

Съветските алпинисти не признават подвиг на австрийско-немска експедиция



На планетата има много върхове, а изкачването им е изпитание за човешките възможности и доказателство за силния дух на алпинистите. „Преса“ продължава поредицата „Най-опасните върхове“, като в този брой ви представяме не един или два надоблачни гиганта, а цяла стена. Тя е известна с изключителната си трудност, с невероятната красота и със смазващото си величие.


Безенгийската стена не е много популярна у нас, но всеки уважаващ себе си алпинист знае какво изключително предизвикателство представлява нейното изкачване и преминаване. Този огромен планински масив е разположил величествената си снага в централната част на Кавказ и е съставен от 6 върха над 5000 метра и още четири над 4000 метра. Най-ниският от тях е Лялвер (4350), а най-високият – Главна Шхара (5200). Всичките 10 гиганта са свързани помежду си от тесен и заледен гребен с дължина около 12 км. Неговото преминаване обикновено отнема повече от седмица, което говори за сериозната му трудност. Сред руските алпинисти Безенгийската стена е известна като малките Хималаи най-вероятно заради ужасяващите ветрове и непостоянните метеорологични условия.

Северните склонове наистина напомнят суровите условия на далеч по-високата планина, защото се отличават с почти отвесни вечноснежни стени и със свирепата си красота. Южните са характерни с по-мекото излъчване, липсата на ледове и наличието на пъстри цветя, чиято избуяла прелест краси подножието на масива.

Кавказката стена се явява граница между Грузия и Кабардино-Балкарската република. Именно първи на един от върховете - Гестола (4858) през 1930 година се качват грузинци, предвождани от знаменития по това време алпинист Николадзе. Пионер в цялостното преминаване на стена обаче е  немско-австрийска група, включваща трима смели мъже - Карл Молдан, Зеп Шинтлмайстер и Карл Попингер. Постижението им се допълва и от факта, че успяват да изминат маршрута за около 5 дни между 23 и 28 август. Освен това са първопокорители и на два от върховете. Успехът обаче не само не е признат от съветските хроникьори, но и дълги години въобще не е споменаван. По-вероятно е истината да е на страната на западноевропейците, защото местни жители признават, че склоновете на Кавказ са разузнавани в началото на 30-те години на миналия век точно от австрийци и германци. Като доказателство за добрата високопланинска подготовка на чуждите алпинисти се изтъква и фактът, че през 1943 г. по време на Втората световна война фашистите превземат кавказкия първенец Елбрус (5621). Част от войската на Хитлер дори успява да забие немския флаг на купола му. Планът предвиждал преименуване на петхилядника, като той трябвало да носи името на жестокия диктатор, но руснаците отблъснали враговете и осуетили намеренията им.

Лагерът „Безенги“ на 2200 м е подготвил хиляди руски и чуждестранни алпинисти.


Каквото и да се е случило през 1931 г., то не намира място в руските исторически справки, напротив, като първи, преминали Безенгийската стена, са обявени четирима руснаци. Техен ръководител е бил Евгений Белецкий. През 1938 г. групата от ленинградчани се озовава по склоновете на стена, но по същото време пълен траверс се опитват да направят още две експедиции. Едната била от московчани, изпратени от комитета по физическа култура, и втората от грузинци, които бързо се отказали.

Хората на Белецкий предприели изкачването на своя глава и подсигурени от собствени средства. Те започнали опитите си на 26 юли, като били притиснати от времето. Част от тях били взели отпуск от работните си места заради опасното приключение и трябвало до 4 август да се завърнат. Сред смелчаците имало инженер-електромеханик и дори телефонен техник. Метеорологичните условия не били на тяхна страна, над планината се стелели гъсти облаци, валял и сняг. Това забавило групата и тя изпуснала обявения срок за прибиране. Въпреки че алпинистите знаели, че в подножието ще започнат спасителни работи, нямало как да известят, че са добре. На 18-ия ден експедицията завършила пълния маршрут и силно изтощена поела надолу. Посрещането било неочаквано неприятно, жестоки критики се изсипали върху Белецкий, че не допуснал първа групата от Москва, която била подсигурена от комитета по физическа култура. В резултат е отнето званието му майстор на спорта.

След преминаването на руската експедиция имало още девет успешни опита, но само на съветски алпинисти. Първата чуждестранна група, постигнала успех, е българска.


Алпийският лагер в подножието обучава и военни

За алпинистите Безенгийската стена е това, което за мюсюлманите е Мека. Твърдението е на Алий Анаев, директор на подготвителния лагер „Безенги“, който е на 2200 м височина в подножието на масива. Базата се намира на територията на Кабардино-Балкарската република, а през нея обучение преминават най-изявените руски алпинисти, които впоследствие атакуват върхове като Еверест и други континентални първенци.

Наскоро обаче от лагера се похвалиха, че пълен траверс на стената са направили и група военни. В началото на юли тази година алпийска част от въоръжените сили на руската федерация е преминала маршрута от изток на запад. Експедицията е отнела 6 дни.

Всеки, покорил шестте петхилядника на стената се прибира с награда у дома. От 1997 г. ръководството на алпийския лагер „Безенги“ връчва сребърна звезда на успешно изкачилите се.

Любопитно е, че всеки посетител на базата оставя депозит от 2000 рубли (около 55 долара), когато се настани в някоя от хижите. При напускане може да си вземе парите обратно, но само при положение, че отнесе със себе си и всички боклуци, които е направил.


Първото зимно преминаване стана факт тази година

Първият зимен траверс на Безенгийската стена стана факт на 7 януари тази година. Преминаването отне на четирима руснаци 11 дни, като се наложи експедицията да посрещне Нова година на гребена Джангитау под едноименния връх, който е 5085 м и се явява най-високата точка на Грузия. Любопитно е, че ръководителят Виктор Ковал и неговите съмишленици Николай Тотмянин, Пьотр Кузенков и Сергей Кондрашкин са от Санкт Петербург, от където са и  първите съветски покорителите на стената през 1938 г.

„Изумително е да видиш Кавказ в нозете си – възклива Ковал, когато групата му се озовава на връх Главна Шхара (5200 м). - За да се завърнем живи от тази снежна пустуш трябва да сме много внимателни и да се молим горещо.“

Четиримата алпинисти слизат успешно, но през цялото време са преследвани от спомените за  драматичната развръзка на друга експедиция през 2007 г. Тогава загива 33-годишният руснак Максим Землянников също при опит за зимно преминаване, а други двама са спасени с хеликоптер.


Четирима българи постигат успех, трима загиват

Четирима български алпинисти изминават 12-километровия леден ръб през 1964 г. Единият от авторите на поредицата „Най-опасните върхове“ Сандю Бешев е част от експедицията.

„През 1961 г. направихме първи опит за преминаване на Беденгийската стена, той обаче завърши трагично – започва разказа си Бешев. - В експедицията попаднаха 8 души, останалите освен мен бяха Аврам Аврамов (ръководител), Енчо Петков, Георги Атанасов, Радко Бреянов, Йордан Мачирски, Цанко Бангиев и Тодор Николов.“

Още в началото Николов се разболява и отпада от състава. След няколко дни по ледените склонове се слючва фатален инцидент, който слага края на начинанието. След подхлъзване в пропаст падат Бангиев, Бреянов и Мачирски. Останалите тръгват веднага да търсят сънародниците си, но от тях нама и следа.

„Три години по-късно отново се върнахме в лагер „Безенги“ - спомня си Бешев. - Тежката задача да направим пълен траверс се падна на мен, Георги Атанасов и Ангел Петров. Аврам Аврамов остана да изпълнява ролята на кординатор, той ме съжали и ми даде неговите обувки, защото моите страшно много ме измъчваха.“

Силен снеговалеж поставя като в капан родните алпинисти за около 40 часа. След това времето е благосклонно и нашите изминават 12-те км за 7 дни.
„Мнозина нарекоха този успех „виза към най-високите върхове“, истината е, че това беше Еверест на моето поколение – признава Бешев. - Вече 50 години нито един български спортист не е направил опит да мине по нашия път.“ 


 


Намери своята история

От категорията

Григор Димитров на четвъртфинал на Индиън Уелс: Постигнах един от най-големите обрати в кариерата си

Сн. Туитър-1634197561.png

Мисля, че бях много агресивен още от самото начало и се опитвах да движа ...

14 окт. 2021 | 10:43

Борислав Михайлов: Знам, че не се радвате, но аз съм избран за президент

Михайлов: Знам, че не се радвате, но аз съм избран за президент-1634100624.jpg

Своеволието, което имаха хора на Бербатов, без да са делегати. Всичко беше ...

13 окт. 2021 | 07:48

Борислав Михайлов остава президент на БФС

-1422025868.jpg

Той получи подкрепата на повечето делегати на извънредния конгрес - 241 гласа ...

12 окт. 2021 | 16:56

Стотици се включиха в „Споделените игри“ за спорт на хора със специфични потребности

Снимки: Столична община-1633969579.jpg

Събитието е организирано от „София – европейска столица на спорта", ...

11 окт. 2021 | 19:25