Плевнелиев и Георгиева

НО...

Моци, Йонеску и Стефка

31910 | 1 септ. 2014 | 15:38

Крясък


 


Tия дни най-сигурният начин да те обявят за българомразец е да кажеш нещо срещу Моци – а направо се готви за бесилката, ако не врякаш като обезумял, че е спасил някаква дузпа. Моци е румънец, обаче сега временно е единственият български герой. Докато за всичко неугледно в съдбата си все виняхме Румъния - например за всичките ни неразбории в Европейския съюз, изведнъж един румънец се превърна във валидния българин.

На път е някои дори да го произведат и в нашия Бог. За онези, които не са напускали своята нормалност, да поясним, че Моци е слабо известен румънски футболист, наемник в българския отбор „Лудогорец“ от Разград, който изведнъж възкръсна и бе видян като Спасителя. Между другото ние винаги сме кретали в праха след Румъния - та дори и само заради това, че те имат Йонеско, а ние все се хвалим с неосъществените си нобелисти повече, отколкото други страни с действителните си лауреати, мнимото или реално кандидатстване за литературния Олимп ни е предостатъчно. Отгоре на всичко в годините на Студеното Разделение Румъния намери начин да се озъби на СССР и доста години кремълските старци я търпяха и само скърцаха с протезите си; накрая може би и заради това Чаушеску имаше такава скотска съдба, докато нашите местни подлоги докрай ги дундуркаха и обгрижваха.
Това между другото.

Моциииииииииии манията стартира във финала на един мач с екзалтацията на коментатора Сокачев - и аз си казах, че ако преди години той имаше късмета да коментира примерно наистина феноменалния скок на Стефка Костадинова, сигурно щеше да скочи три метра от място, привичната му екзалтация като нищо можеше да го подхвърли и до облаците. Сетих се за Стефка, понеже тъкмо тия дни се навършиха 27 години от световния й рекорд, който и до този момент остава непостижим, а това е истинско чудо, особено като се има предвид чудовищният разцвет на допинг индустрията - обаче сега мнозина са се втренчили във въпросното Моци. Ако на Моцито се опитват приживе да направят мавзолей, то тогава какво заслужава пък Стефка - може би трябва

да преименуват някоя
планета на нейно име

От телевизиите ходиха до Румъния и оръшкаха всичко там, понеже Моци бил извършил „подвиг“. Така че сега и българското разбиране за подвиг вече окончателно е променено. Навремето вратарят Дудек спечели Шампионската лига за своя „Ливърпул“ в един омагьосан финален мач срещу „Милан“ - спаси две дузпи, като се кълчеше като маймуна на вратата си, на ръба на правилата, но скоро след това англичаните не се поколебаха и го продадоха, за да търка пейката на резервите в „Реал“. Вярно е, че Дудеккккккккккк се врещи по-трудно, отколкото Моциииииииииии, за да кънти „к“-то, човек трябва да има дикцията на един Сава Огнянов, а това не се среща всеки ден. (Извинявам се, че споменавам Огнянов, когато става дума за великия Моци.) Дудек бе отгърмян към Мадрид, понеже умните хора са наясно, че истинският успех не е да удариш джакпота, така мислят и умните държави. Обаче изглежда че и нашият румънец също трайно се е екзалтирал и онзи ден каза, че щял да изостави „Лудогорец“ само ако получи някаква неудържима оферта - вероятно от „Реал“, и то за не по-малко от 110 милиона евро, в краен случай може да приеме и една размяна с Роналдо. Когато някой се дере Моциииииииииии, няма как и самото Моци да не полудее в някаква степен. За щастие единственият реалист, който не гази облаците, е Домусчиев, собственикът на „Лудогорец“ - и сега поне за мен личният му предприемачески успех получи обяснение с една проста фраза: „Ще се борим - каза той в общата еуфория - при възможност за третото място в групата.“

Тази трезвост е извънредно рядка в българската патетика. Моци попадна в група с „Реал“ и „Ливърпул“, без да броим „Базел“, и дори това не стресна нашите екзалтанти, обаче Домусчиев запази равновесие. Само веднъж той допусна пробив в присъщата си разумност - когато награби един иначе отличен коментатор от „Нова спорт“ заради това, че не е достигнал подобаващи патриотични висоти, като използва новия похват и врещи подобаващо Лудогорецццццццццц. Този пробив беше още по-озадачаващ, понеже в същия този „Лудогорец“ играят повече чужденци, отколкото българи.

Българската екзалтация обаче винаги има и още една страна, винаги има един черен двойник, който я съпровожда – в случая това е неприязънта на феновете на ЦСКА към Моциииииииииии; тяхната реакция може да изглежда отблъскващо примитивна, но зад нея се крие и нещо по-сериозно, понеже е израз на борбата за футболна слава вътре в тукашната олигархия и съпътстващите я кръгове. Но това е друга тема. А иначе добрият играч на „Лудогорец“ е само един - и това е самият Домусчиев, той прави бизнес в сакатия ни футбол и дори успява; предполагам, че скоро няма да му трябва и треньор, сам ще се справя с всичко.


След като говорим за нещо като футбол и за екзалтациите около Моциииииииииии, неизбежно е да се сетим и за Бойко - той вече взе да се усеща, макар и със закъснение, че екзалтантите от служебния кабинет - служебниците, както ги наричам - са му поставили капан, докато

иначе се кълнат пред иконата му

Изсилванията им обаче нямат край.
Веднъж Бойко искрено ме разсмя, и то в студиото ми, когато ми препоръча да обръщам повече внимание на Фейсбук - той тъкмо бе навлязъл в покоите на тази безпътница и смяташе, че може да му е от полза, а сега вече е редовен автор там; заради това от утре всяка заран до 5 октомври трябва да пуска по едно послание, че няма нищо общо с кабинета на Близнашки. Възможно е екзалтациите на служебниците да са от чиста глупост, но има вероятност и да не е само заради това. Например при военния министър Шаламанов, за когото „Преса“ писа предостатъчно, русофобската екзалтация може да се дължи и на още нещо: да са му навили пружината да тества русофилските настроения в България. Ако те са отчетливи, това ще даде специален знак на западните ни приятели. И после пак Бойко трябва да сърба борша, все трябва да каже нещо, няма как иначе; а когато вдигнат цената на газа, той дори да занесе в Кремъл главата на Шаламанов – като верен съюзник на руснаците в хибридната им война, - пак няма да ги умилостиви. По дяволите, защо все се притесняваме да приемем, че сме малки – нищо че сме имали половин дузина кандидати за Нобелова награда, които взаимно се обругаваха, нищо че сега пък си имаме и Моциииииииииии. А малките държави трябва да имат и малки усти, поне така се предполага, тъй че българските политици трябва да проговарят само пред взвода за разстрел, ако, разбира се, Европейската комисия разполага с такъв.

Екзалтантите направиха всичко възможно да навредят и на Кристалина Георгиева - а беше ясно дори за Моци, че тя няма особени шансове в конкуренцията за външен министър на ЕС не защото не притежава качества, а защото постът, към който

екзалтантът Плевнелиев
несръчно я тикаше

е прекалено голяма лъжица за малките ни усти. Предполагам, че самата Кристалина е гледала с насмешка на напъните на нашите първенци, тя дори го и спомена в едно кратко интервю, въпреки че иначе има забележителна кариера – и когато казва за себе си, че е „дялан камък“, това е самата истина. Тя е човек с блестяща биография, но е въздържана тъкмо поради това. Примерно автор е на високо ценен учебник, който има вече четвърто издание - за разлика от колегата й от Икономическия университет Костов, който си остана и досега с онази своя прословута статийка - как да се променяме, като си останем същите – която сам бе занесъл в комунистическия официоз „Работническо дело“, и то вече след Промяната през 89-а, представяте ли си.

Всички се чудят на екзалтанта Сокачев, но си помислете колко още хора се дерат със своето Моциииииииииии - и Костов го прави, също и Шаламанов, и не са само те, край нямат.
Очаквам някой доктор на литературните науки да ни подскаже, че в крясъка на Сокачев може да открием атавистична отсянка, понеже в един от образците на българската словесност е казано „Грабвайте телата! - някой се ИЗКРЯСКА“. Но в кланицата на онзи свещен връх един кратък крясък е нещо все пак естествено, докато това Моциииииииииии днес отключва съвсем друго – какво, нека докторът да ви го обясни. Тъй или иначе ясно е, че след Моциииииииииии патриотизмът ще придобие нови измерения, може би вече всеки трябва да се съобразява с това кресчендо, ако иска да бъде чут: идат циганиииииииииии и пр.

Журналистическият професионализъм след Моци вероятно също ще придобие нови стандарти. И т.н.
Лесно ставаме жертва на екзалтациите си, после отрезвяваме и се измъкваме на пръсти, а нашите довчерашни герои остават наскърбени и унизени. Григор Димитров е нещо извънредно в световния тенис, играта му е вдъхновяваща най-напред заради красивото в нея, той самият физически ми напомня на Пит Сампрас, който бе възприеман като по- лубог; но да се надяваме, че не слуша българските медии, а Федерер, който и в оценките си е точен като швейцарски часовник „Патек Филип“ - твърдението му, че други тенисисти в по-млада възраст са имали успехите на нашия Григор, е добро предупреждение за екзалтантите ни, но и в никакъв случай не е обидно за нашето момче.

---------------
Други публикации на автора може да намерите на сайта www.kevorkkevorkian. com, както и на сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23