Фелдмаршал Бърнард Монтгомъри

Фелдмаршал Бърнард Монтгомъри

Фелдмаршал Бърнард Монтгомъри: Предпазливият грубиянин

47619 | 4 септ. 2014 | 08:16

Генералът, разгромил при Ел Аламейн германската Пустинна лисица Ервин Ромел

Автор:



Той е груб и невъзпитан, но е предпазлив командир; последният истински тактик на британската колониална военна школа. Генералът, разгромил при Ел Аламейн германската Пустинна лисица Ервин Ромел. Англичанинът, който се определя като ирландец. Бърнард Монтгомъри - един от противоречивите, но големи пълководци от Втората световна война.



Монти с двете си кучета - Хитлер и Ромел


Бъдещият фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, по-късно станал известен във войската и с прякора Монти, е роден в Лондон през 1887 г. в семейството на англикански свещеник, чиито корени са от Северна Ирландия. Детството му минава на остров Тасмания, където баща му - Хен­ри Монтгомъри, е епископ от 1889 до 1901 г. След завръщането на фамилията в Англия Бърнард завършва Кралската военна академия „Сандхърст“. За малко да бъде изключен заради сбиване с негов съученик, но му се разминава.

Първото му бойно назначение е през 1908 г. Пратен е в Индия, тогава британска колония, служи в Кралския уоруикширски полк до 1913 г. С избухването на Първата световна война през 1914 г. полкът, в който служи, е прехвърлен във Франция, сражава се и в Белгия.
За заслугите му по време на битките за Монс и Метерен през октомври, когато е и тежко ранен в белия дроб, лейтенатът получава Орден за изключителна служба и е повишен направо в чин майор. До края на войната заема различни щабни длъжности, изпъква като отличен тактик, отдаден на бойното взаимодействие между пехота, артилерия и инженерни войски.

Между двете войни

След войната командва батальон, но бързо е разжалван. Вече придобил известност с грубия си тон и нрави, Монтгомъри изпада в немилост и през 1919 г. е понижен в капитан. Две години по-късно е възстановен като майор и пратен в Ирландия, където ври и кипи - ирландците водят война за независимост. Монтгомъри намира мястото си, той е привърженик на „твърди методи“ срещу бунтовниците. „Никога не ме е интересувало колко къщи са изгорени... За да спечелиш такава война, трябва да си безмилостен“, казва и пише той. След мирното споразумение от 1921 г. Монтгомъри е назначаван на различни позиции, за да се върне през 1931 г. в Кралския уоруикширски полк като подполковник. Служи в Палестина, Египет, Индия. В Палестина през 1938 г. организира десант, с който впечатлява Южното командване. Повишен е в генерал-майор, командва пехотна дивизия, с която потушава бунт на арабите.

Връща се във Великобритания през 1939 г. Втората световна война чука на вратата - Лондон и Париж вече са предали Чехословакия на Хитлер, а той се е споразумял със Сталин за подялбата на Полша.

Евакуацията на Дюнкерк

Ударът на Третия райх по Полша на 1 септември 1939 г. заварва Монти начело на 3-та пехотна дивизия във Франция. Монтгомъри вече има опита от 1914 г., когато германците газят френско-британските сили, затова действа предпазливо. Предусещайки бедствието, прекарва времето до германския удар в обучение на частите в дефанзивни маневри и отстъпление.

Германският пробив на Западния фронт през май 1940 г. дава възможност на Монтгомъри да докаже на какво е способен под напрежение. По време на евакуацията от Дюнкерк командващият британския корпус генерал-лейтенант Алън Брук е извикан в Лондон, така на Монтгомъри се пада честта да ръководи операцията по спасяването на цяла армия.

В рамките на десетте дни, в които трае операция „Динамо“, британското командване успява да изтегли 332 226 войници - британски, френски, холандски, белгийски, полски. В същото време над 68 000 военнослужещи са убити, ранени или пленени, повече от 250 кораба са потопени от германците.
Със завръщането си на Острова Монтгомъри критикува тактиката на Експедиционните сили и най-вече на началник-щаба генерал-лейтенант Клод Аучинлек. Заради конфликта е върнат като дивизионен командир в Югоизточна Англия.

Британски войски на път към Ел Аламейн през 1942 г.
Те разбиват германците.

Ел Аламейн

През 1942 г. Чърчил си поставя за цел да изтласка германските и италианските войски от Северна Африка. Далечната цел е евентуален втори фронт срещу нацистите на Балканите, затова предмостието е важно.

Чърчил прави големи промени в британските сили, през август посещава Египет и сменя командващия близкоизточните войски. Вихърът на кадровите рокади е благоприятен за Монтгомъри. Дошло е времето изнежени и възпитани офицери да бъдат сменени с грубияни, които обаче да вдигнат духа на бойците и да побеждават. Защото британците вече месеци наред само отстъпват пред германско-италианските войски, командвани от генерал Ервин Ромел.
Така Монтгомъри е повишен в генерал-лейтенант и поема командването на Осма армия („Пустинните плъхове“) в Египет. С пристигането си на 13 август в Ел Аламейн - опорна точка на британските позиции, незабавно се заема да реорганизира дислокацията на войските, обединява щабовете на сухопътните и военновъздушните части.

Една от първите му заповеди е да бъдат унищожени плановете за отстъпление. Но не бърза с офанзивните действия, за което настоява Лондон, отново е предпазлив, разузнава противника, изчаква подкрепленията.
Резултатът е убедителен.

На 23 октомври 1942 г. Монтгомъри влиза в бой с Пустинната лисица Ромел с почти двукратно британско превъзходство на силите, снабдителните артерии на германеца са прекъснати. Над 220 000 британски войници, 1000 танка, 750 самолета и 2300 оръдия и минохвъргачки се хвърлят срещу германските позиции и разпилява противника в три посоки.

Сраженията край Ел Аламейн траят 12 дни, като по брой жертви - едва 13 500, съвсем не могат да се сравняват със Сталинград. Загубите на Съветската армия там възлизат на половин милион души срещу близо 600 000 убити германци. Но битката има голямо значение - това е първата голяма и решителна победа на съюзниците по суша.

След нея Осма армия напредва повече от 2000 км до Тунис, преследвайки германците, Ромел е изтласкван от всички отбранителни позиции, които се опитва да заеме, а Монтгомъри се сдобива с рицарско звание. Той продължава настъплението до средата на декември, когато американците правят първи десант в Мароко и Алжир, и към началото на май 1943 г. заедно изтласкват германците от Северна Африка.

През юли 1943 г. Осма армия на Монтгомъри и Седма американска армия на генерал Джордж Патън дебаркират в Сицилия. През септември същата година съюзническите части започват бавното си настъпление на Ботуша. Въпреки успеха различията в характерите на двамата се оказват голяма пречка. По това време се появява пословичното напрежение между Монтгомъри и американските военачалници. Поведението му се възприема като демонстрация на превъзходство, а той се оплаква от липса на координация и разпиляване на усилия и средства.

Войната в Европа

През декември Монтгомъри е извикан във Великобритания, където му е поверено командването на 21-ва армейска група. Тя се състои от всички съюзнически сухопътни сили, предвидени да участват в десанта в Нормандия. Монтгомъри е основен так­тик в планирането на операция „Властелин“, която се ръководи от американския генерал Дуайт Айзенхауер. Десантът в Нормандия е извършен на 6 юни 1944 г. След него Айзен­хауер поверява на британеца по-нататъшното настъпление. Въпреки критиките на американските генерали Патън и Брадли Монтгомъри успява в ранните дни на кампанията да превземе ключовия град Каен, което се оказва решаващо за успеха на десанта.

Струпването на американски войски в Западна Европа променя политическата картина. Няма как британец да остане начело на сухопътните сили на съюзниците. И за върховен главнокомандващ е определен генерал Дуайт Айзен­хауер. Монтгомъри запазва командването на 21-ва Армейска група, за компенсация Чърчил го повишава във фелдмаршал.

На 16 декември 1944 г. германците хвърлят последни сили в мащабно настъпление при Ардените в опит да спрат напредването на съюзниците към Берлин. Монтгомъри поема командването на северния фланг на американските сили и успява не само да спре пробива, но съвместно с Трета американска армия на Патън да мине на 1 януари в контраатака. Натискът му към долината Рур продължава до март 1945 г., когато неговите войски пресичат Рейн.

Властелин на Северна Германия, британецът превзема Хамбург и Рощок, преди да приеме капитулацията на германските войски в Северна Германия на 4 май. След войната командва британските окупационни сили в Германия, през 1946 г. получава титлата виконт Монтгомъри Аламейнски. Пет години по-късно е назначен за заместник-командващ силите на НАТО в Европа, заема поста до пенсионирането му през 1958 г.
Умира на 24 март 1976 г. на 89-годишна възраст и е погребан в английското градче Бинстед. 



Генералите Бърнард Монтгомъри и Джордж Патън при десанта в Сицилия


Превзема цял град на бас

Монтгомъри е известен с липсата на чувство за такт и дипломатичност. Неговият пряк началник - ръководителят на Британския имперски щаб лорд Алънбрук, често споменава във военните си дневници, че „допуска невъзможни грешки от липса на такт“. „Трябваше отново да го завъртя над огъня заради обичайната му липса на дипломатичност и егоистичната му гледна точка, които му пречат да осъзнава чувствата на другите на хора“, твърди лордът.

Един от най-подходящите примери за поведението на Монтгомъри се случва по време на кампанията в Северна Африка. Той се хваща на бас с началник-щаба на Айзенхауер - генерал Уолтър Бедел Смит. Облогът е, че ако успее да превземе тунизийското пристанище Сфакс до средата на април 1943 г., неговият американски съюзник ще му подари „Летяща крепост“ („Боинг Б-17“) с пълен екипаж за нея.

По-късно Смит забравя за баса. Не и Монтгомъри. След като превзема Сфакс на 10 април, изпраща телеграма до американския генерал, в която настоява за наградата си. Спорът между двамата стига до Айзенхауер. Американският генерал бил бесен заради баса, но в крайна сметка се погрижил Монтгомъри да си получи самолета. А лорд Алънбрук описва историята като „пълна глупост“.



Ген. Дуайт Айзенхауер (в средата) и фелдмаршал Монтгомъри (вдясно) на Западния фронт през есента на 1944 г.


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39