5 септември 2014 г., среща на НАТО в Уелс. Погледът на Плевнелиев към Обама - така гледат диваците своите шамани. Дори румънският президент Бъсеску не бе успял да скрие тъжната си усмивка: ето, българите пак успяха да заемат призовото място по подмазвачес

НО...

Ретроградно

35383 | 8 септ. 2014 | 16:04

Поглед към Шамана


5 септември 2014 г., среща на НАТО в Уелс. Погледът на Плевнелиев към Обама - така гледат диваците своите шамани. Дори румънският президент Бъсеску не бе успял да скрие тъжната си усмивка: ето, българите пак успяха да заемат призовото място по подмазвачество.


Понеже днес е 9 септември, можем да си позволим известна доза ретроградност. :) Можем поне за малко да приберем в калъфа славното знаме на Прехода и да не обръщаме внимание на победоносните му атрибути. Е, не бива да се лишаваме от всичко - например от онази фамозна снимка на Плевнелиев, на която той толкова любвеобилно гледа към президента Обама, че ни оставя безценно свидетелство за дълбините на истинския хуманизъм - и човек веднага се сеща за домашния си любимец, какво прави той в този момент, дали е добре нахранен и пр., горката самотна твар. Ветераните кучкари твърдят, че така гледат миниатюрните декоративни кученца, ония с панделките, които дамите си носят в специални чанти и им дават да пийват по някоя глътчица светла бира, докато си споделят коя кого е съвкупила тия дни.

Иначе на този човек с постановление на Министерския съвет трябва да му забранят да се снима, а онова, което вече се е натрупало във водевилния му фотоархив, незабавно да бъде изгорено. Ако се съберат на едно място фотоприключенията на въпросния господин, Мистър Бийн/Аткинсън незабавно ще се откаже от киното, понеже в иначе великолепната си филмова кариера той дори не се е доближил до подобни висоти на комичното себенахендряне.

Фотогалерията на нашия президент е пределно веселяшка - като се започне от онази прочута снимка, на която даваше старт на колоездачната обиколка на България - надигнал се на пръсти, за да прободе с българското знаменце остатъците от ретроградния въздух на деветосептемврийска България; и се стигне до погледа му към Обама - така гледат диваците своите Шамани - та дори румънският президент Бъсеску (също на снимката - б.р.) не бе успял да скрие тъжната си усмивка: ето, българите пак успяха да заемат призовото място по подмазвачество. Разбира се, челно място в колекцията на Плевнелиев като Аткинсън ще заеме и онази историческа снимка, на която пък моят приятел Бойко - ах, този наш агроинженер, тества колко е узряла главата на бъдещия президент. Снимка, за която Плевнелиев каза, че е една от лъжите на Живков, ако ми позволите в този ретрограден тон да смеся, донякъде волно, времевите пластове - може да не го е казал точно Живков, обаче понеже Бойко дълго време разтриваше ушите на бившия диктатор, може да е получил по този начин подтик да направи проверката си.

 Или както казваше Никита Хрушчов - Великото Лапацало на постсталинска Русия, който размразяваше съветската империя набързо и без дори да измие от ръцете си кръвта на милиони украински селяни, които лично бе изпратил до онзи колхоз там, горе, който не знам защо наричат Рай - та същият този Хрушчов веднъж бе казал, че българите гледат винаги да надплюнат всички, да са най-отпред в надплюването. Ела сега, Никита Серге- евич, да видиш как това надплюване се е трансформирало и е достигнало нови висоти -

сега пък с дурашко
надхилване

Казано все в този ретрограден план, ние така се надхилваме и с Историята - тя ни казва, че за нищо не ставаме, обаче ние чуваме съвсем друго и се възторгваме до нови висоти: „Пийни, маме, една глътчица светла бира, а сетне можеш и да се изпишкаш в специалната кучешка чанта „Луи Вюитон“ за хиляда и двеста евро.“ Надхилваме се до насита. Оскар Уайлд казваше, че единственият ни дълг към Историята е да я пренапишем. И точно това правим - а как нашите цървули са усвоили това умение, е цяло чудо. Главният пък болшевишки касапин Сталин беше уточнил - дали не е бил чел Уайлд?, - че не бива да се боим от Историята, ако секретарите, които я записват, са наши хора. Така е и днес -ние да се наплющим волно със знамето на Прехода, а пък хранениците ни ще нагласят Историята. Все с това ретроградно настроение се рових в архивите си - и внезапно, покрай Живков и Симеон, си дадох сметка защо сме толкова сиротни пред Историята. Ние пренаписваме отношението си към едно или друго с лекотата, с която крадлива продавачка от Женския пазар надписва сметката ви. Ето го например Живков, който непременно би харесал Плевнелиев. Той си падаше, но с мярка, разбира се, по подобни гъвкави особи, като стар ценител можеше да преглътне любвеобилността, която струи от тях, но в същото време си пазеше и обувките. Ние не разчитаме докрай първенците или по-старателните актьори на политическата ни сцена - ние просто се държим като крадливи бакалки и с лекота минаваме от култа към обругаването, в което пък сме особено талантливи; а сетне без никакви угризения хукваме обратно към възвеличаването. Живков сигурно няма мира на онзи свят, когато гледа как днес го митологизират, вероятно дори е бесен, че не може сам да присъства на това кадене на тамян - а трябва да наднича иззад някой облак розов може би, ако възприемем за момент стилистиката на априлското поколение в нашата литература. Ние не чуваме както трябва политическите актьори - вместо това с еднакво удоволствие ги натикваме в септичната яма на Историята, а сетне, дори без да сме ги подсушили, ги въргаляме в обятията си. Подробностите, толкова важни в политиката, не ни интересуват - а всъщност Историята е хронология именно на подробностите, тя придобива силата си чрез тях; бронзовите или гранитните монументи са за простолюдието, но Историята ти намига чрез подробностите: нечий червен вълнен чорап - с какъвто спял Сталин по време на луксозното си заточение; някаква сластна целувка, която е по-скоро обмяна на старчески слюнки, която трябва да минава за апотеоза на безкористната българо-съветска дружба, и пр. Между другото един (Мартин Иванов) дрънка известно време, че ние сме хранили империята СССР - и накрая стана министър на ренегата Близнашки, който пък отлично знае кой кого е хранил. Мнозина и затова не обръщат внимание на кучешкия взгляд на Плевнелиев към Обама, защото са се нагледали на далеч по-страстни целувки. Не давам, разбира се, на Плевнелиев ретроградния съвет следващия път да награби Обама и да го нацелува, все едно че е Брежнев. 

Защото ще последва
Гуантанамо

нищо по-малко. И вижте сега една друга подробност. Мартин Иванов стана министър, а пък Костов, неговото вероятно божество, навремето отказал да даде експертизата си - той открай време си е експерт, - че бащата на Станишев и другите винтяги като него не са извършвали престъпления, докато са раздали над милиард и половина долара като помощи за революционните движения по света, понеже в бюджета нямало дефицит след тия подаръци?! Вижте ги как са преплетени - като свински черва в чест на Девети септември. „Какво се случи, докато се ровеше в архивите си, бре?“ - ще викне някой нетърпелив читател. Ето какво. Когато се видях за първи път с Живков през ноември 1990 г., той внезапно ме попита: „Сега Костов ли ще направят министър-председател?“ Днес това ми изглежда умопомрачително, обаче го е казал. Защо, защо, защо, защо, защо - защо, глупако, си казвам днес, не го попита защо мисли така. Но не съм го питал. По онова време Живков беше в септичната яма и изобщо не ми минаваше през ума, че отново ще бъде въздигнат в розовите облаци. Същата разсеяност съм допуснал и в едно интервю със Симеон - не онова, което всички знаете, а едно от няколкото други, които все още не съм излъчил.

Случило се е по време на обяда на 8 февруари 1990 г. в мадридския му „дворец“, Симеон е директно срещу камерата, която никак не го смущава, докато изискано си хапва и пийва - и руска салата между другото, каква нова нишка към глупашките ни конспирации български, нали. И ми говори разпалено, надвиквайки от време на време царица Маргарита, която шумно говори за ски ваканциите си с Христо Куртев. Симеон - сега го забелязвам - е доста изчерпателен и груб дори, когато говори за отношенията между Стария цар (Фердинанд) и Царя (Борис Трети). Чак сега, цели 24 години по-късно, си дадох сметка, че това никак не е случайно - Симеон, незабележим и не знам какво си по онова време, вече мисли за връщането си в България, той знае отлично, че Фердинанд е омразен за простолюдието, а пък Борис - тъкмо обратното, и фино се дистанцира от тъмната страна на
династията. Както се казва - 

висш пилотаж и руска салата

Обаче да не забравяме прекалено дълго, че обещахме да бъдем поне за малко ретроградни. В навечерието на 9 септември пак имаше намеци за аномалиите на соца - вече рутинни и без особено въображение, някак вяло пласирани, а няма и как да е иначе, след като цяла България се превръща при всеки дъжд във вонливо блато. Макар че тя си е това и без дъжд, както ви е известно. И пак намесиха и името на Найда Манчева, знатната тъкачка. И ми стана толкова жално - сякаш за момент бях влязъл в кожата на Плевнелиев, когото Обама не иска да погали. Милост и венцехваления за Живков, които тепърва ще избуяват - и ирония към тази достолепна жена, вече на пределна възраст, понеже навремето е искала да се вгради с труда си във Времето. Ирония към нея - а ми-лост и възхита от някой тарикат, който е направил временния си паметник, като е започнал с далавери от началото на 90-те години - времето на Голямото разграбване. Плоския селски тарикат - срещу великата Найда. Това е калташката българска съдба. Между другото и по ония времена политиците разсипваха всичко, до което се докоснат. А тарикатите от борсите днес вече са олигарси. Нашите политици дори с тях не могат да се сравняват, и от тях загубиха мача. Тъй или иначе днес тарикатите на алъш-вериша минават за нещо, а такива като Найда ги иронизират. Много рядко, в някакъв проблясък, ние се усещаме, че Андрешко е далеч по-отровен за нас. Иначе се съюзяваме с дивия Ганю Балкански - примитивен, обаче все пак поносим - ще хапне на аванта една круша и толкова. Представата, че маята ни е по-скоро от Андрешко обаче, е направо непоносима. Добре, че има наивници като Плевнелиев - погледът му към неговия личен Шаман може да ни утеши, че сме по-скоро будали нещастни, а това е за предпочитане все пак.

Пак тия дни Росен Цанков от Би Ти Ви, който се развива много успешно в занаята, попадна в една схватка с цигани. Надявам се, че поне той вече няма да ги нарича роми. Докато анонсираха репортажа му, използваха музика, която ми напомни за музикалния сигнал към шапката за украинските събития - ония от по-ранните месеци, когато нечии пари се харчеха все още само на площада в Киев. Чух въпросната музикална фраза и си казах, че се сблъскваме с един намек, който лично на мен ми подейства като кроше в лицето. Никой не обърна внимание на факта, че броени дни преди изборите телевизия СКАТ отпадна от мрежата на най-могъщия кабелен оператор - „Булсатком“. Телевизията не е получила никакви обяснения за това. Или от „Булсатком“ се надяват да надплюнат останалите в предизборните сношения, или

 политическата секта вече притежава лостове 

за които дори не подозираме.

Но да не сме чак толкова ретроградни. Изобщо трябва да търсим по-усърдно някакви утешения. Аз специално си гледам снимката на Плевнелиев: „Пийни една глътчица, маме“ и пр. Получавам една лекота на духа, макар че се сещам и за някои криви сметки: същият Пл. в обръщението си на 6 септември каза, че тъпчем на едно място от 15 години насам. Обаче ние правим това от 25 години - от 1989-а досега. Защо президентът пропусна първите десет години? А тъкмо тогава или поне през 7 от тях управляваха любимите му комунисти - те не са ли тъпкали на място, или Пл. им направи този жест заради ретроградния празник. А може би това е индиректен отговор на следния въпрос: Какво свързва Близнашки, който е по-червен от болшевишка Русия, Плевнелиев, който непрекъснато си слага демократичен фон дю тен, за да прикрие червените си пъпки, Прокопиев - с неговия
произход, и пр. - какъв интерес свързва тия хорица. Кой да ти каже.

Онзиден отидох в предаването на Сашо Диков, което трябва да замени „Всяка неделя“ - на някои това може да им е изглеждало асиметрично, но не е. Трябваше да дадем някакъв знак заради реномето на Нова телевизията. Колко сме успели, не е ясно. Във всеки случай аз поне не натисках много газта.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47