Пред болката всички са равни

11344 | 14 септ. 2014 | 16:04

Само ранените украинци ли страдат?



България ще лекува за своя сметка ранени украински войници. Това предложи Росен Плевнелиев на срещата на НАТО в Уелс тези дни. На форума обещанието прозвуча трогателно. В чисто човешки план обаче е аморално. Всъщност президентът лансира идея на подопечния си военен министър. Велизизар Шаламанов може да е безупречен математик, но като политик е недалновиден. Той може да иска всичко, но Плевнелиев е този, който трябва седем пъти да премисли, преди да отсече. Двамата не са ли чували за Международно хуманитарно право, за Женевските конвенции, според които на боеца се оказва помощ и лечение без значение от коя страна на барикадата е. И че всяка страна има право на войнишки паметник, независимо от каузата на войната.

Не им ли е ясно, че пред страданието всички са равни? Че болката няма цвят. Проявата на милосърдие и откритото демонстриране на пристрастие са несъвместим абсурд. Когато става дума за хуманност, политиката трябва да мълчи. Родният елит не проумя, че в конфликта в Украйна страдат и украинци, и руснаци. Там се води братоубийствена война, в която вина и грешки имат и двете страни. В много от украинците тече руска кръв, и обратно. Ние как ще отсеем кой е чист украинец? Ако видим ранен руснак, ще го подминем ли, защото не е от нашите? А безплатното лечението, което предлагаме, отнася ли се и за главорезите от „Десен сектор“, които се сражават с редовната армия на Киев? А не заслужават ли поне хуманна почит и изгорените живи 47 рускоговорещи жители на Одеса? Вероятно Плевнелиев и Шаламанов не са ходили в град Лвов, Западна Украйна, столицата на украинския национализъм и на движението „Бандера“. Учил съм там 4 г. във военно училище и знам за какво иде реч.

Рано или късно големите играчи на световната сцена ще се разберат и конфликтът ще остане в историята. Защото е индикация за глобални интереси и нищо друго. Но нас ще ни запомнят с наведената поза, от която поколенията ще се срамуват.

В ранното утро на 22 юни 1941-ва Брестката крепост на река Буг поема първия страшен удар срещу СССР на групата армии „Център“ на Вермахта - 40 000 германци срещу 4000 опълченци. Сраженията са свирепи, но немците продължават към Москва. Крепостта е в обсада.

Нацистите използват танкове, артилерия и огнехвъргачки. Битката се пренася в тунелите на крепостта, която пада след месец. Руските бойци са избити, оцелява един лейтенант, който се сражава до последен патрон. Пленяват го вече полуослепял. Извеждат го навън. Немският генерал строява дивизията и заповядва: „Това е руски войник и е наш враг. Но той се би геройски. Затова - „За почест!“ Така е - и в истинската политика, както и във войната има място за джентълменски жест. Но тя не е арена за малодушните ни държавници.


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37