Омайват ни с непробиваема броня

12452 | 13 юни 2012 | 18:28

Любопитни подробности от Балканската война в навечерието на отбелязването на нейната 100-годишнина



...Беше преди много време, а по-точно към края на ноември (по стар стил) 1912 година. Въпреки тягостния неуспех при Чаталджа бяхме горди с Лозенград и Люлебургас и стискахме Одрин в клещи, и българският войник вече беше смаял Европа, и се чувствахме победители.

Мирът сякаш наближаваше, в София Министерският съвет вече беше посочил делегацията за преговорите в Лондон. В обсадения и обстрелван Одрин пълзяха зарази и хората гладуваха, и лично Шукри паша беше излизал на улицата, за да утеши ридаещите жени; той също говореше за близко примирие.

Възможността за обещаващ бизнес се яви тогава заедно с един руснак, казваше се Нотович, а първото му име така и никой не научи. Разправяха, че бил директор на вестник, освен това пристигаше не откъде да е, а право от Париж.

„Победите на съюзените славяни възхищават стария руски труженик - разбрахме от в „Дневни новини“. - За да може да бъде полезен с нещо г. Нотович донесе със себе си една броня, последната дума на науката, която запазва гърдите и корема на войника от куршумите на неприятеля.“

Ден-два по-късно „Новини“ описа „желязната риза“ много по-обстойно, тънко пипайки по тревогата на хората в тила: „...всеки баща, който има синове на бойното поле, би осигурил най-добре живота на своите деца, като ги снабди с такива брони“.

Ала в тила все пак се чудехме; нали знаехме, че на бойното поле често гърмят топове „Круп“ срещу топове „Круп“ и манлихери срещу манлихери. Турските бащи спят ли? И за този въпрос в онзи вестник имаше отговор: „Турците са сключили договор за 100 000 ризи, но не са успели да ги набавят и заради това имат много убити“.

***
За въпросния факт може да се разкаже и по други начини, но той си остава факт. В късната есен на 1912 г. ненаименувана френска фирма се опитва да продава у нас „непробиваема желязна риза, която отблъсква всеки куршум“.

В извънредното издание на в. „Дневни новини“, което ден по ден следи военните и дипломатическите събития, в късната есен на 1912-а лъсва реклама „Въ внимание на българската победоносна войска“ - и то на цяла страница. (Това само по себе си е необичайно - изданието на „Новини“ обикновено излиза само на една страница, с бял гръб - това позволява да се окачи или залепи като плакат, за жадните за новини минувачи и посетители на кафенета и бирарии.)

Тонът на рекламата изумително наподобява днешните телевизионни „спектакли“ във възхвала на някой чудодеен домакински или спортен, или лечебен уред. Всичко е разяснено подробно и убедително:

„Онзи, който носи тази риза, може смело да иде на война...“ „Ризата“ тежи 3,75 кг за гърдите и един килограм за корема. Тя „леко се сваля и облича, даже при лягане в окопи“. „Изпитана е от специалисти в Англия Франция, Турция и други земи...“

Пак като в „тв магазините“ е потърсен и чуждестранен авторитет, в случая „сръбския артилерийски подполковник Г. А. Бурич“, който бил имал и личен опит. „Тая защита - пише загадъчният Бурич - намалява големия процент на смъртните случаи от куршумите и шрапнелите на неприятеля. „Освен това моралът и самопожертвуването се увеличават във войника.“ Ризата –-се уточнява в рекламното съобщение - струва за гърдите 42 лева, за корема 7 лева „и то с колет от Франция до София“.

Изглежда евтино ако чуем уверението на полк. Бурич, че „има патентовани железни ризи, за които техните изобретатели искат за една по 670 лева, и поради високата им цена не може всеки да я набави“.

Колко са днес 49 лева, „образец 1912“? Българският лев тогава все още е приравнен към френския златен франк. Това ни улеснява да сметнем частично днешната му покупателна способност (без да забравяме, че историческите, а и географските сравнения на „цени-доходи“ винаги са приблизителни и подхлъзващи). Ако си помогнем с индекса на INSЕE („френския НСИ“), чудодейната желязна риза излиза 158,89 евро, т.е. над 310 лева.

***
Струва ли си обаче парите френският „панцир“? Доколко може да се вярва на примамливата реклама? Защо в историческите източници за войните преди 90-100 години практически не споменават за бронирани бойци? Защо няма да речем в „На западния фронт нищо ново“ и в киното (с изключение на една зловеща сцена от „Хора против“ (1970) на Франческо Роси)?

С тези въпроси репортер на „Преса“ се обърна към съвременен експерт по балистика и бойни лични предпазни средства.

„Такива стоманени ризници са използвани по времето на Балканската война и преди Първата световна война“ - това каза Пламен Ташков, доктор по стрелково оръжие и веднага подчерта: „Но! Със създаването на нови оръжия те вече нямат ефективност. Такива оръжия са пушката и карабината „Манлихер“, която навлиза и в българската армия, и в сръбската, и в турската. По онова време пушките се развиват много бързо друг пример е винтовката „Мосин-Наган“, която също има много мощен куршум.“

Оръжейният специалист приведе и изчисления: „Общото тегло според обявата е 4,75 килограма. Ако торсът трябва да бъде защитен, това е площ около 0,2-0,22 кв. метра, значи тази ламарина не може да е по-дебела от 2,5-3 милиметра. При тогавашното качество на стоманата тя не може да спира куршуми от „Манлихер“. Да не говорим, че при тази цена  явно не е използван най-добрият за времето метал...“

„В обявата има нещо, което не е грешно, но е подвеждащо - продължи д-р Ташков. - Вижте как е пробвана бронята - с пистолет от 2, 4 и 10 метра. Но от какво разстояние стрелят с пушка? От 250 метра. А би трябвало да са също 10-15 метра, така се изпитват защитни средства! От 250 метра има шанс нещо да спре... Накратко, онази стоманена ризница може да е ефективна само срещу пистолети, револвери, осколки, но не и срещу дългоцевно оръжие...“

Експертът подчерта, че ефективността трябва да е съчетана с ергономия, т.е. „ризата“ да оставя достатъчна свобода на движенията, за да не пречи на войника в бой. „Като ергономия такава броня е много зле - каза той. - Тя е тежка, не е удобна, войниците не искат да я носят...“

„Затова в историята не пише за метални ризи - заключи Пламен Ташков. - Те са били използвани, но точно около Първата световна война отшумяват. През Втората световна война немците носят едни метални нагръдници, виждали сте ги по снимки. Тези нагръдници също предпазват от пистолет, от револверни куршуми и от осколки, но не са защита от дългоцевно оръжие...“


 
„Може да отворите Уикипедия - препоръча експертът по балистика. - Напишете armour и ще видите снимки на такива ризници от Първата световна война - френски, италиански, немски. Но те не са се наложили.“

***
Колко български бащи и майки преди 100 години са посегнали към спестяванията си, за да поръчат „вълшебната“ риза? Няма как да се знае. Но ако съдим по това, че рекламата излиза съвсем кратко време - не са се вързали мнозина.



 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03