Виктор Орбан, Владимир Путин

Закон за лобизма няма да навреди на никого

4917 | 23 септ. 2014 | 14:49

Няма нужда да се плашим от истината и да позволяваме на шепа самозванци, скрити зад корпоративен финансов щит, да се опитват да заченат бълг


На снимката - президентът на Русия Владимир Путин (вдясно) и унгарският премиер Виктор Орбан демонстрират добри отношения в резиденцията в Ново Огарьово край Москва на 14 януари т.г.


На 16 септември, деня, в който Европейският парламент бе потънал в еуфория около гласуването на асоциирането на Украйна с ЕС, едно събитие мина на пръсти и почти незабелязано. В късния следобед на този ден Либералният алианс (АЛДЕ) организира в Страсбург дебат за състоянието на демокрацията в Унгария и атаките срещу гражданското общество в страната. Но почти никой не му обърна внимание, след като всички световни агенции предаваха едновременния вот в Радата и в ЕП.

 

В съобщението на сайта на либералите от предния ден скромно се казва, че след като искането им за включване на обсъждането в официалната програма на Европарламента е отхвърлено, те въпреки това ще си го направят в собствената си група и канят всички заинтересовани страни да присъстват. За съжаление

 

избраха изключително неподходящ ден

 

този, в който всички погледи бяха вперени в Киев и неговото все по-голямо обвързване с ЕС.

 

Какво е притеснило АЛДЕ в Унгария и в състоянието на нейната демокрация? Общо взето същото като описаното в авторитетното немско списание „Шпигел“ в статия от 12 септември, т.г., озаглавена „Орбан путинизира Унгария“:

 

„Те са „платени политически активисти“ и „чужди агенти на влияние“. Следват „външни директиви срещу националните интереси“ и „получават милиони от международни финансови организации“. Те „унижават страната ни“ и искат „спекулативният мултинационален капитал да получи възможност за натрупване на допълнителни несправедливи печалби“ и „така да навреди на местното население“. Тези думи биха могли да са на Владимир Путин - руският президент почти по същия начин оправда прокарването на закон преди 2 години, който задължи всички неправителствени организации, финансирани от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти и да бъдат поставени под контрола на правителството. И тук става въпрос за атака срещу гражданския сектор, но той не се случва в Русия, а в сърцето на ЕС, в Унгария. От месеци унгарският премиер Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ водят по този начин кампания срещу нежелание НПО, особено тези, които защитават гражданските права и критикуват правителството.“

 

Ето затова евродепутатите от АЛДЕ поискаха изслушване в ЕП за Унгария. Те са може би единственото политическо семейство на Стария континент, което води битка с процесите в страната, управлявана от Виктор Орбан. Но тъй като той е десен политик, а Европарламентът е доминиран от ЕНП, битката върви трудно. Евролицемерието е очевидно - за едно и също нещо руският президент е громен по всички фронтове, а на унгарския премиер просто не му обръщат внимание и тихомълком го оставят да си прави каквото си иска.

 

Откакто Виктор Орбан пое управлението на Унгария, оттам все по-често идват притеснителни сигнали за международната общност. Заговори се за атака срещу медиите и свободното слово след промяна на конституцията, в която се постулира, че има „правилна информация“. А сега - и за натиск върху гражданския сектор. В същото време неговата популярност в собствената му страна е безпрецедентна - и ненапразно, защото успя икономически да закрепи Унгария. Но очевидно

 

всякакви либерални и граждански залъгалки

 

му пречат да води политиката си така, както той я вижда.

 

В същото време у нас той също е много популярен и сочен за пример от редица български политици. Родните членове на АЛДЕ очевидно не споделят битката на своя алианс и на лидера си в Европа Ги Верхофстад, защото никога досега публично не са нападали процесите в Унгария.

 

Дебатът около Русия и Унгария напомня и дискусиите около нашето гражданско общество от последната година. Доколко лепенето на етикети „чужди агенти, прокарващи тайно външни интереси“ са резултат от опорни точки на враговете на демокрацията или умора от лъжата и опитите за монополизиране на единствената истина и скрито прокарване на дневен ред от определени кръгове, можем само да гадаем. Защото у нас истинско обсъждане на проблема така и не се състоя. Само се затвърди усещането, че и в гражданския сектор има задкулисие. Неправителствените организации обикновено стават изключително агресивни, щом се спомене финансирането им, идващо от чужбина, макар в него да няма нищо незаконно и то да е публично оповестено на техните сайтове и на интернет страниците на донорите им.

 

Очевидно е, че представители на определени неправителствени организации и у нас защитават ревностно каузи, които

 

спокойно биха могли да минат за лобистки

 

Едно от първите неща, които служебният външен министър Даниел Митов направи след встъпването си в длъжност, бе да изрази подкрепа за Трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство (ТТИП) на среща с американския посланик Марси Райс. Не е никаква тайна, че Митов допреди да стане български министър е бил служител на Националния демократически институт на САЩ, фондация, основана и финансирана от американското правителство, която си поставя за цел да „подкрепя демокрацията“ в развиващите се страни. А от ТТИП най-заинтересовани са САЩ, тъй като след евентуалното му приемане ще паднат много забрани пред износителите отвъд Атлантика. Въпросното споразумение се обсъжда в пълна секретност между Щатите и ЕС и според критиците му може да направи така, че АСТА (търговското споразумение за борба с фалшификатите, единодушно отхвърлено от цялата демократична общност по света, а през 2012 г. и от ЕП) да ни се види детска игра. И въпреки че у нас не знаем за какво точно става въпрос в ТТИП и дебат по него не се води, външният ни министър вече го подкрепи от името на страната ни.

 

В същото време у нас има и регистрирано Национално движение „Русофили“ с председател доскорошния депутат от БСП и издател на партийния вестник „Дума“ Николай Малинов, което не се занимава основно с разпространение на шедьоврите на Чехов и Достоевски, а с оправдаване на политиката на руското правителство и президента Путин за пред широката общественост.

 

Това са само два от примерите, в които е напълно ясно, че у нас под формата на „гражданско общество“ се прокарват влияния, които, меко казано, не произтичат от българската политика. В същото време имаме и защитници на добива на шистов газ в лицето на партии и НПО, на златодобива с цианиди, на руското присъствие в АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ и други корпоративни каузи с чуждоземен произход. Всичките техни лобита твърдят, че работят единствено в името на доброто на страната и нейните граждани.

 

Съмненията в непочтено присвояване на демокрацията и националните интереси не биха възниквали, ако у нас имахме закон за лобизма. Но след 25 години демокрация това е все още дума, която плаши както управляващите от всички партии, така и обикновените хора. На политиците не им изнася, защото ще се разкрият поръчителите и донорите им, а на избирателите това им се струва като узаконяване на корупцията. А всъщност едно подобно законодателство би могло просто да създаде правила и да отсее плявата от семето.

 

Лобизъм съществува официално и в ЕС. Европейската комисия насърчава лобистите да се регистрират и да прокарват открито своите идеи. Според различни европейски издания в Брюксел работят между 15 и 20 хил. лобисти, но регистрираните не надхвърлят 5000.

 

В Словения, страна от бившия източноевропейски блок, лобизмът е регулиран от 2010 г. с акт, който се нарича Закон за превенция на корупцията. Специална комисия наблюдава кога една идея се прокарва задкулисно като „защита на демокрацията и националните интереси“, а всъщност се финансира корпоративно, и кога наистина бизнесът се изразява през лобистите си открито и почтено. Защото както гражданите, така

 

и предприемачите имат право на глас

 

те са също много важен елемент на обществото. И няма нужда да се крият зад неправителствения сектор и да го помпат да говори високопарно от името на имагинерен морал, когато могат директно да изложат аргументите си от свое име.

 

Закон за лобизма ще пресече недоразуменията и ще изчисти съмненията. Също така ще върже ръцете на политици като Путин и Орбан да атакуват неправителствения сектор, когато той е в чистия си вид. Няма нужда да се плашим от истината и няма нужда да позволяваме на шепа самозванци, скрити зад корпоративен финансов щит, да се опитват да заченат българското гражданско общество в грях и лъжа.

 


 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35