НО...

Кой и защо 2

23814 | 29 септ. 2014 | 15:09

Брошки, знамена, руски ансамбли


„Атака“ си беше една ръждива, бодлива брошка - и дали се компрометира окончателно, ще видим на 5 октомври.


Ясно е - след разправиите около интервюто му пред Ройтерс, - че Бойко продължава да се колебае. Или играе тази роля.

Не бил казал, че ще прави широка коалиция, както твърди Ройтерс. Излиза, че тази идея вече му я пробутват и чуждите медии - а тя е напълно неприложима. Не широка, а никаква коалиция не е възможна у нас. Тройната коалиция беше Сговор между БСП и ДПС, а Симеон беше просто една брошка - царска, обаче брошка. Същото се отнася и до последната „тройка“, която всъщност си беше пак Сговор между БСП и ДПС, този път обаче довел до крайно охлаждане на отношенията между двете партии. А „Атака“ си беше една ръждива, бодлива брошка - и дали се компрометира окончателно, ще видим на 5 октомври.

Пак пред Ройтерс Бойко казал - за това му твърдение все още няма опровержение, - че България има нужда от силна лява партия, това пък сякаш го изкъркорва на гладно някой прикрит ляв социолог. „Силна лява партия“ всъщност означава богаташи, скупчени около някакви стародавни левичарски ритуали за заблуда на овцете - но това е друга тема. 

Бойко иска да изглежда като джентълмен, като за първи път изразява милостиво снизхождение към БСП - но не да си дава сметка, че немалка част от неговите симпатизанти са си левичари, които никак не харесват БСП. Това е опасна игра - но джентълменът Б. Б. изглежда не знае правилото на харвардските възпитаници, че джентълмен е онзи, който знае кога да престане да бъде джентълмен.

Много, много по-важното е, че Бойко се е загрижил за „лявото“, но изобщо не се сеща за патриотичните формации.

Веднага

ще получи шестица от западните посланици

и други кокошки от Брюксел. Но оценката на Историята ще бъде съвсем друга. 

Историята няма да прости на нашите политически пеликани, че заедно правят всичко възможно да сложат кръст на патриотичните идеи - евтин кръст, като за бездомен скитник, никому неизвестен.

Никой идиот от Запада няма да пита Бойко или друг от нашите първенци какво мисли за патриотичните формации. Това е все едно да питат Марк Зукърбърг - създателя на будоара за клюки Фейсбук - за интимността на човешкото съществуване.

Обаче Историята все някой ден ще ги пита - когато българското знаме ще се валя в прахоляка. То и сега си е там; вижте само какви хорца друсат гвардейците по време на национални празници, остава само и да валсуват по двойки.

Добре, а каква оценка към момента ще получат патриотите, които разчекват помежду си Идеята за българското, сякаш е някаква евтина държанка?

Волен беше разтерзаван в продължение на почти цяло десетилетие и накрая нервите му съвсем не издържаха; непрекъснато беше провокиран, докато на самия него не му хареса да живее в режим на провокации, немалка част съчинени от него; обаче на финала си позволи да стане жертва на собствената си отмъстителност - търсеше реванш срещу Бойко
на всяка цена заради скритата война, която онзи бил водил срещу него. Така стана ръждивата брошка на Сговора. Това го компрометира жестоко, въпреки че той доста условно крепеше властта на Сговора. Но по някое време изглежда му хареса да се изживява като Властелина на парламента, а си беше и такъв; писал съм в „Преса“ за златния му среден пръст, който се превърна в метафора на нашенското разбиране за коалиция - известно е накъде е насочен българският среден пръст; как изтърпяха този сърбеж двете партии от Сговора, само те си знаят, сигурно

и досега скрито се почесват

За този ли среден пръст мечтаят онези, които припяват за коалиции?

Атаката срещу Волен беше извънредно могъща, но в последния парламент не успяха да купят никого от депутатите му, може би времето за пазарлъци беше кратко; а може би причината беше в инерцията, която получи Фронтът на Симеонов, и търговците започнаха да се оглеж дат натам. Тъй или иначе от Сговора и ГЕРБ ще спечелят извънредно много от противоборствата между патриотичните партии, особено ако те останат извън новия парламент.

Волен се измъкна от нокдауна относително запазен, което се дължи и на краткия мандат на Сговора, и бързо се ориентира към новото си послание - русофилството, и то в момент, когато Русия и всичко руско трябва да минава за нещо мръсно. Тестът му за русофилските настроения на нашия народ ще има изключително значение, а и последици. Картата на Волен изглежда силна, но дали наистина е такава; той яростно демонстрира пристрастията си - в Русе в кампанията му участвал Ансамбълът на руското МВР, пял и Кобзон, най накрая може би и Путин ще му изпрати някакво видеопослание.

Важното е друго: това пристрастяване подлага на нови изпитания самото разбиране за българската патриотична идея.

Встрастяването в Русия трябва някак да бъде обяснено и от тази гледна точка, а това никак не е лесно; четвърт век комунистите/социалисти не успяха в това начинание и накрая наметнаха овчите кожи на западни послушници.

Между другото, понеже стана дума за видеопослания, навремето и аз излъчих едно конспиративно доставено ми послание на президента Роналд Рейгън седмица преди първите свободни избори през юни 1990 г. - резултатът по-късно ви е известен, като изключим изцъкления поглед на Георги Пирински, който го изгледа в студиото ми.

2014 година ще се окаже съдбоносна за патриотичните партии; но отсега е ясно, че Историята няма да им прости, че не успяха да преодолеят личните си сръдни - а те и днес да се обединят, със сигурност ще развалят спокойствието дори на Сговора. Сидеров и Симеонов не разбират ли, че дребните им дрязги са нищо в сравнение с лишаването им от сериозна роля в българската политика? Нека Симеонов осмисли какво се случва с Волен и да си даде сметка какво го очак ва и него (същото се отнася и за Каракачанов). „Атака“ и Фронтът са патетични в различна степен, но те са виждани като еднакво опасни и ненужни от нашите колаборационисти и системни въртигъзовци. Ако загубят влиянието си, дори идеята за чистия патриотизъм скоро ще бъде изпратена на пазара в „Илиянци“. Двамата все още имат възможност да бъдат припознати от Историята като сериозни политици, ако заровят свадите си; и двамата познават подобни перипетии от нашата История, но и знаят, че големите ни мъже са намирали сили да преодолеят противоречията си.

Народът има нужда от родолюбиви идеи, каквото и да ви говорят търгашите. Няма да мине много време и чудесните текстове на Борис Цветанов от вестник „Десант“, вземам този пример наслуки, вече няма да има къде да се печатат, никой няма да рови в старите хроники, ще се фукаме с интернет тарикатите и хакерите си, които нямат чувство за никаква принадлежност освен към чуждите кредитни карти. И накрая ще дойде времето, когато ще лапаме мухи, това ще ни остане. Вестникът на Волен е силно патетичен и агресивен, „Десант“ е по-спокоен, често на първата му страница има цитат от Хайтов - но скоро и този голям наш писател ще бъде затрит, освен ако соросоидите не се омилостивят да отпуснат пари за някой гид, който да развежда желаещите из развалините на българската литература.

Това са истинските ни кахъри, за които от Ройтерс нямат никакво понятие, подобно познание не им е и нужно.

Но да се върнем към колебанието - привидно или истинско - на Бойко.

Той ще спечели изборите, но

играе някаква извратена игра за пред баламите

от Ройтерс: казва им например, че ако БСП спечели, той щял да ги подкрепи. Увъртането му доставя удоволствие открай време, понеже и открай време е победител, но сега това никому не е нужно, най-малкото на него. Има само едно нещо, което е важно за публиката: да каже ясно и отчетливо, че ще управлява сам, без на другия да ни съобщава, че не сме го разбрали добре.

Да забрави тъй наречените „реформатори“ - окончателно и веднъж завинаги. Той трябва да си припомни в какваоперета го беше вкарал навремето Костов - беше му натрапил трима заместник-министри, сетне обаче болонките му непрекъснато го нападаха и ругаеха, но Костов така и не си прибра заместник-министрите в драгалевския двор; това беше нахално дори по нашите стандарти. Това ще се случи и сега, ако Бойко реши да направи някакъв жест, а и поначало, както казваше Старият Хорас - не ти трябва партньор, чиито депозити са блокирани. (Кой е този Хорас, кажи си най-сетне!)

Публиката не знае една необяснима слабост на Бойко. Той може да прибере край себе си и хора, които откровено са го ругали - такъв беше и комичният министър на правосъдието, натрапен ни от фалцетното дуо Плевнелиев/Близнашки. Защо го прави - каква слабост издава това; той вече със сигурност е най-обругаваният съвременен български политик, но отдавна стана ясно, че носи на як медиен бой като никой друг. Има медии, които са се специализирали в това да го мърсят, и нали уж написаното остава - а Бойко непрекъснато печели избори. Чудя се на тази негова

щедрост към измекярите

тя се нуждае от по-сложни обяснения; когато съм му казвал, и то публично, че понякога иска да бъде схващан като наивник, той отвръща едно и също: още майка му казвала, че е будала - и се смее. Тази преструвка може да е подходяща пред някой закъсал социолог, на когото подхвърля сладък пост, или пред някой очевиден идиот, който се мисли за политик. Но да управляваш държава - с твоя си мандат и с такива плевели край себе си, е просто несериозно, а дори и пагубно.

Бойко не отива на поправителен, той спечели през 2009 година - и преди прозорливо да се оттегли, накара народът 44 месеца да смуче един горчив хап - надписан „Симеон Дянков“; и сетне, какво - въртейки из устата си горчивия хап, народът отново му даде победата на евроизборите. В дните до 5 октомври Бойко трябва да остави за чуждите посланици и медии типичните си дъвки - и да бъде откровен с публиката. Ако иска да бъде по-различен от останалите, нека да подпечата един ясен договор с нея.

Миналата седмица доста хора ме питаха за една фраза от дописката ми „Кой и защо“, тя е: „Дали Бойко ще успее да се отърси от страховете си, че сам може да държи контролния пакет над себе си“.

Според мен в нея няма нищо неясно или енигматично; просто се питам дали Бойко ще успее да удържа властовия си инстинкт в някакво приличие. Възможно е, ако разкара плевелите край себе си. За сравнение, само си представете какво ще се случи, ако по един фантастичен начин някоя заран се събудим с Костов като премиер - ох, какво сладко клане ще настъпи, съчетано с набожности в Драгалевския манастир.

И да престане Бойко да говори от името на някакво „ние“ - никой не му вярва, когато го прави.

Да престане и с шегичките, дребните заяждания и остроумните реплики: време е да извади шишенцето с хапчетата и да ни каже кои са горчивите, кои - недотам, и пр.

Надявам се да знае, че на най-горчивото хапче от неговото лично шишенце пише „Коалиция“ - хапче, предписано му от някакъв измамник билкар, сляп и глух, който никога не ползва собствените си отрови.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03