Момчил Неков стана лице на преференцията, въпреки че влезе в Европарламента в резултат на грешка.

Копнеж по отчетност

6573 | 10 окт. 2014 | 13:28

Преференцията даде надежда, че чисто мажоритарният вот е възможен


Над една трета от гласоподавателите на изминалите парламентарни избори се възползваха от възможността да гласуват преференциално, твърдят социолозите. Което недвусмислено показа, че у нас се заражда един нов избирателски копнеж - копнежът по мажоритарност. А това не е нищо друго, освен желание на гласоподавателя да знае кой точно ще го представлява във властта и да може да му търси отговорност в лично качество. Тази отчетност е един от основополагащите темели на демокрацията, който у нас силно се клати.

 

Вероятно на тези над 50% избиратели, които пък на 5 октомври си останаха у дома, не им достигна преференциалният вот като начин за

 

персонализация на депутатите

 

и у тях надделя отвращението от политическите партии. Дали при други правила на играта и те биха отишли до урните?

 

Малко преди изборите медиите представиха изследване на Дружеството на психолозите на профила на негласуващия българин. Според това проучване най-масовият типаж сред тях от 2007 г. насам е т.нар. властохолик. Той е високо образован, с добро финансово състояние, активен зрител на предизборни дебати и жаден потребител на социологически прогнози. Но въпреки това не пуска бюлетина на изборите, защото презира политическата ни система и смята, че знае резултата предварително, че избирателният ни механизъм е дълбоко корумпиран, неработещ и - така да се каже -

 

„под нивото му”

 

Ако обаче избирахме напълно мажоритарно, смея да твърдя, че именно властохолиците не само биха били по-активни, но сред тях биха се намерили нови кандидати за политическата власт, освободени от възможността да се асоциират с някоя от политическите сили, които недолюбват. В момента те просто нямат достатъчно мотивация да правят партийно строителство и избират по-лесната, пасивната съпротива.

 

Да си представим, че тези около 7 млн. българи с право на глас (ако вярваме на списъците на ГРАО) се разделят на броя места в парламента и така се оформят 240 едномандатни района от около 28-29 хиляди избиратели (нещо като малки градове с размерите на Лом, Петрич или Самоков). Пред всеки един от тях партиите представят по един кандидат-депутат, в надпреварата се включат и независими - онези прочути

 

„местни, свестни и известни“

 

които вероятно в момента са част от морето отвратени „властохолици“, - и всички те заедно се състезават за едно място в парламента. В най-добрия случай между първите двама се организира балотаж и тогава Лом, Петрич или Дупница ще знаят точно кой отива от тяхно име в парламента. При балотаж този човек ще има достатъчно голяма представителност.

 

Междувременно, докато се води предизборна кампания по така описания модел, в тези малки градчета няма да се изсипват целите ръководства на партиите, за да представят безименни и безадресни обещания, чиято отчетност може да се търси някъде на незнайно място в София. А всеки един кандидат ще има възможност да говори лично с интересуващите се от политика в региона и после да бъде държан лично отговорен, ако не изпълни обещанията си.

 

Какво лошо може да ни се случи, ако имаме такава система? Според

 

прочутия Закон на Дюверже

 

ако в една политическа система достатъчно дълго работи чисто мажоритарен избор, тя неизбежно става двупартийна. Но дали това за нас е толкова зле точно сега, когато осем партии в новия парламент полагат кански усилия да съвместят егото и претенциите на партийните си лидери с националните интереси?

 

В добрата стара Великобритания например мажоритарният модел работи от векове, но срещу него все по-често се надигат гласове, твърдящи, че рушал демокрацията. Противниците му не са доволни, че понякога партиите вземат чисто номинално повече гласове, но имат по-малко представители в парламента, тъй като тежестта на избраните представители в различните едномандатни райони е различна. Освен това недоволстват, че с очертаването на избирателните райони, което е във властта на управляващите, може да се манипулира вота.

 

Всичко това обаче у нас би изиграло положителна роля в състоянието, в което се намираме. На първо място, българинът наистина е закопнял за възможността да търси лична отговорност от своите представители във властта и да има усещането, че наистина ги назначава,

 

наистина е техен суверен

 

Това усещане с пропорционалните листи много трудно се създава, освен ако не си част от твърдите електорални ядра на големите партии. А те, както виждаме, от година на година се смаляват, може би само ДПС не мърда в това отношение.

 

Кризата на доверие в партиите вече е толкова силна, че все повече избиратели предпочитат пред тях да застане някой с лицето, биографията, семейството, бизнеса и данъчната си декларация, отколкото анонимно партийно политбюро. Омръзна им политическите централи да им спускат по места парашутисти, верни на лидера, чиито имена дори не са чували. Помним скандала с наложения от „Позитано“ водач на листа в Благоевград Кристиан Вигенин, както и драмите в пловдивските структури на Реформаторския блок заради спуснати по коалиционни съображения първенци в листите. Те получиха някакви гласове, обаче не заради тях самите, а заради по-задните в списъка, които бяха по-познати в регионите си. На евроизборите стана грешка „15/15“, Момчил Неков от БСП обра симпатиите дори на избирателите от противниковите партии, но на парламентарния вот гафове от подобен характер бързо бяха неутрализирани с партийната дисциплина и всички вдигнали се по този начин в листите бяха

 

активно посъветвани да отстъпят

 

Ето как централизацията на политическите сили надигра този път преференцията и ще я надиграва още повече занапред по този начин. При чисто мажоритарен вот това няма как да стане. Дори не изключвам възможността при него в един едномандатен район да се сблъскат и по двама представители от партия. Почти съм сигурна, че бунтар като Георги Кадиев например би рискувал в такава игра, стига централата му да не го изключи за подобно прегрешение.

 

Ако една политическа сила има възможност да издигне само един кандидат в едномандатен регион, тя много ще внимава кого да посочи. Защото няма да има „опашка“ в листата от т.нар. местни, свестни и известни, която да го подпре. Това ще отслаби диктата на централата и верността към лидера ще значи все по-малко. Нещо, от което партийната ни система в момента ужасно много се нуждае.

 

Разбира се, ние

 

винаги можем да побългарим и най-прогресивния избирателен модел

 

Някои нови Братя Галеви да сплашат например цяла Дупница и да влязат в парламента по този начин. Или партиите да започнат лобистки да разпродават едномандатни райони на предложилия най-добра цена местен феодал. От друга страна, може пък влизането във властта на регионалния деребей да го освети, цивилизова и направи отчетен на друго ниво пред подопечните му, пък и пред цялата страна. Защото с попадането си в парламента той ще стане национално видим, а оттам и по-безопасен и по-контролируем на местно ниво. Пък и какво знаем за всеки един в безименните листи, които в момента политическите сили ни спускат? Не сме сигурни, че някой от тях не е лобист, прикрит под партиен щит, комисионата за който е взел само лидерът. Мажоритарният вот ще освети всеки един по места и ще даде по-голяма възможност за разнищването на биографиите и зависимостите на кандидат-депутатите на регионално ниво, където му е мястото на това разнищване.

 

И при всички положения ще се разбие партийната и политическата централизация,

 

ще се отслабят вождовете

 

партиите ще се консолидират идеологически, ще се отчете местната специфика на всеки регион, ще се изстрелят на национално ниво регионални лидери. Ще стане неизгодно на корпоративни сили от прочутото задкулисие да финансират митингаджийски партии за един избирателен цикъл.

 

Проф. Евгиний Дайнов твърди, че на обществото ни му трябват здрави стени вляво и вдясно, защото само между тях вирее демокрацията, а извън тях вият бури и се разхождат

 

демоните на популизма

 

И ако не са здрави стените, тези бури и демони влизат вътре и рушат демокрацията, казва той. А при нас и от двете страни стените са от картон, защото партиите са изгубили идеологическата си ориентация по оста ляво - дясно. Ако въведем мажоритарния модел, Законът на Дюверже сработи и тръгнем в посока двупартиен модел, стените, за които говори проф. Дайнов, ще укрепнат. А ако прекалено много се бетонират, винаги можем да помислим как да променим начина, по който избираме представителите си във властта. Нищо не е изсечено в камък за вечни времена. На демокрацията й е позволено да се учи от грешките си и да се самопоправя, когато се налага.


 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35