Проф. Иван Илчев

Проф. Иван Илчев: Води се страшна атака срещу духовността

15502 | 14 юни 2012 | 17:38

Догодина ще изстреляме първия български комуникационен спътник „Алма матер“.


Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Завършва столичната английска гимназия и история в СУ „Св. Климент Охридски“.
Последователно е асистент в Историческия факултет на СУ (1978 г.), кандидат на историческите науки (1981 г.), доцент (1990 г.). През 1993 г. става доктор на историческите науки, а през 1995 г. - професор по нова и най-нова история на балканските народи.
Декан на Историческия факултет на Алма матер от 2003-та до 2007 г. Сега е втори мандат ректор на СУ.
Автор на многобройни статии, монографии, книги.
Син на историка акад. Илчо Димитров (1931-2002).


- Проф. Илчев, наскоро на „Дондуков“ 2 се събра първият съвет по образованието след встъпването в длъжност на Росен Плевнелиев. Бе отчетено, че трябва да има добро взаимодействие между науката, бизнеса и държавата, което президентът нарече триъгълник на знанието. Вие как предлагате да заработи това взаимодействие?
- Подобно заключение ми звучи като едно решение, което човек взема сутрин, след като се събуди: днес трябва да дишам.
То е логично. Говорим го от години. Резултат няма.
- Какво да се направи, за да има резултат?
- На държавно ниво нещо вече се прави. За съжаление на правителствено заседание беше необходима намесата на Бойко Борисов, за да се стигне до решението да има отделна програма за образование, наука и иновации в следващия период на ЕС - от 2014 до 2020 г. С тази програма кандидатстваме за финансиране от ЕС. Първият приоритет на ЕС са наука и иновация, третият - образование. Въпреки това плановете бяха разпокъсани между Министерството на икономиката, на земеделието и други, а Министерството на образованието бе оставено накрая като постно дробче.
След намесата и на премиера бе решено до есента да се подготвят основите за отделна програма. Работи се усилено. След 3-4 г. това ще осигури по-добро бъдеще на българските наука и образование.
- Активна ли е другата страна в триъгълника – бизнесът?
- За да да си поръча научно изследване, бизнесът трябва да е силен. Да си говорим откровено – нашият бизнес не е мощен.
Но има и друго. Постиженията ни минават незабелязано. На изложба на 24 май показахме важните научни проекти, върху които се работи тази година в Софийския университет. Нямаше нито един представител на медиите, въпреки че всички бяха поканени. Ако бяхме спрели топлата вода в някой студентски блок, щяха да се накачулят всички. Там показахме и едно от достиженията на нашия център за въздушно наблюдение - безпилотни устройства, с които могат да се снимат пожари, катастрофални бедствия. Те търсиха оцелели хора след взрива в Ямбол. Но тогава – никакъв интерес.
- Вие сте и един от критиците на бизнеса. Многократно сте подчертавали, че бизнесът не отделя пари за образование за разлика от други държави.
- Поздравих наскоро шефа на БСК Божидар Данев, с когото много сме спорили по този въпрос. Стопанската камара публикува изследване, което доказва, че в България има 300 хиляди собственици на фирми, от които само 20% са с висше образование. Те нямали интерес да назначават хора с дипломи за висше от страх, че ще ги конкурират. За какво говорим!
- Утопично е очакването бизнесът да бъде превъзпитан. Но не е ли жалко, че частният капитал през последните 22 г. инвестира в частен лукс, а не в обществен интерес?
- Превъзпитанието става бавно. Имахме предложение, което мислехме да обсъдим с президента, бизнесът да отделя пари във фонд за заплащане на патенти. В момента не можем да защитим нашите открития да речем, защото патентите са много скъпи. Едно от нещата, които ограничено патентоваме сега, е изобретение на колеги от Химическия факултет за производство на тухли без печене. Спестява се енергия, с помощта на химикали тухлите се втвърдяват. За да бъде защитен в чужбина един патент, струва безумно много пари.
- Внедряването му в производство - също.
- Така е. Ние, научната общност на Софийския университет, имаме голям грях. Не разбираме от маркетинг.
За съжаление, според нас поне

правителството направи грешка 

Бяхме сключили договор с IBM за създаване на център за нанотехнологии в България. Правителството, СУ и Техническият университет щяхме да осигурим сивото вещество и кадрите, а IBM се ангажираше в продължение на 5 години да се занимава с маркетинга на продуктите, които щяхме да правим. Не зная защо, но когато правителството на ГЕРБ дойде на власт, то се отказа от проекта. А бизнесът би трябвало да се грижи за маркетинга.
- Но бизнесът не е щедър май към науката.
- Не обичам да говоря като Политбюро от името на целокупния български народ. Има хора в българския бизнес, които отделят сериозно внимание на връзките с образованието и ние съответно им отделяме сериозно внимание. Много фирми, които работят в областта на информационните технологии, разчитат на нас.
Нашият проблем е, че фирмите, когато назначават нашите току-що завършили студенти, обикновено ги назначават със заплати, по-високи от заплатите на професорите, които са ги обучавали до момента. Парадоксална ситуация…
- В президентския документ „България 2020“ има данни, че 27% от българите са с висше образование, 60% - със средно, 12% са с основно. Изводът е, че работна сила с подобен профил не може да генерира растеж в ключови сектори и че висшистите трябва да станат 36% при 33% за Европа. Постижима ли е тази цел? Не е ли по-важно качеството на висшистите, защо трябва да надминем и страните от ЕС?
- Няма проблем да напечатаме дипломи не за 36%, а за 46%. Въпросът е какво стои зад дипломите. Имаме ли толкова много хора с интелектуален капацитет за висше образование?
Висшето образование не е панацея. Добър стругар се цени не по-малко, отколкото добър инженер. Нека всеки си тежи на мястото с това, което умее.
- Университетът е висока летва. Ние ли не го разбираме, или в България вместо култ към знанието има култ към дипломата?
- В България през последните 20 г. се води страшна атака срещу духовността. Кои са героите на нашето време, за които се пише в българските медии? Свързани ли са с образованието и културата?
Скоро четох интервю с проф. Димитър Съселов от Харвард - в една трета от интервюто той хвалеше качеството на българското образование. При мен преди 2-3 седмици бяха семейство физици, българи, които работят в Лос Аламос, САЩ. Те искат да създадат фондация, която да подпомага нашия Физически факултет. По техни сметки в Щатите има не по-малко от 70-80 професори по физика, които са завършили нашия физически факултет.
- Мит ли е, че образованието по времето на социализма бе по-добро отсега? Или идеализираме тази епоха? Колко бяха висшистите например преди да дойде преходът?
- Броят на студентите през последните 20 г. се увеличи почти двойно. Сега са 270 хиляди в България и вероятно около 20-25 хиляди в чужбина. През 1989-а бяха близо 170-180 хиляди.
- Защо непрекъснато се оплакваме, че качеството на образованието пада?
- Кой се оплаква?
- Всички се оплакват.
- С интернет се сменя моделът на грамотността. Същите оплаквания ги има и през XVI век, когато влиза книгопечатането - че ето сега всеки простак ще може да чете книга, докато книгите са дял на високообразованите.
Не можем да предскажем какво ще се случи в бъдеще с развитието на технологиите, но трябва да си даваме сметка, че преминаваме от едно качество на грамотност в друго.
- Вие не се присъединявате към оплаквачите на българското образование?
- Аз съм историк, който изследва събитията от XIX и XX век. Нашето образование никога не е било похвалено. Точно обратното – било е жестоко критикувано.
Сред нас, историците, е популярен надпис на писар от Древен Египет, не зная дали е истински. Той гласи: „Какво време настана!

Младото поколение се измързеливи

никой не иска да чете, никой не иска да пише.“
- Споменахте парадоксалния факт за заплатите. Как искаме образовани хора, ако трудът на тези, които ги образоват, е нископлатен?
- Точният израз е, че не са добре платени. Това, което не се разбира, е, че структурата на разходите на различните семейства е различна. Много се извинявам, но един професор и един строител, които получават по 1500 лева месечно, ги дават за различни неща. Един професор трябва да може да си купува книги, да отиде на кино, театър, концерт, да се абонира за списания. За да създава духовен капитал, трябва да осигуриш на този човек възможността да харчи за духовен капитал.
- В СУ сте пред поредната кампания за прием. Как ще убедите кандидатите, че трябва да изберат точно вас, след като в България има около 50 университета?
- През последните 7-8 години при нас няма спад на кандидати, независимо, че всяка година все по-малко деца завършват средно образование. Положителна роля изигра и системата за рейтингите, която показва, че Софийският университет обучава в 23 професионални направления.
Ние сме на първо място сред държавните университети в 23 направления от 23. Това кандидат-студентите го знаят. Друг е въпросът дали това не ги плаши, смятат, че при нас много се учи. Добрата слава понякога има и обратния ефект. Но изследването на БСК доказа, че възпитаниците на Софийския университет си намират работа. Вярно, не винаги в рамките на професията. Но е трудно на 21 години да очакваш, че животът ти ще се развива в една сфера. Най-малкото е скучно.
- Кой освен медиите и бизнесът ви е длъжник?
- Неразумните решения, които се вземат от правителството. Някои от нашите възражения срещу закона за развитие на академичния състав бяха взети предвид, други - не. Сега образователното министерство се опитва да наложи национални минимални критерии за научните степени, но ситуацията е неудържима. На 1 януари 2011 година Софийският университет е имал 205 професори. Скоро ще бъдат 280. 40% е увеличението за една година. При нормална ситуация за година трябваше да имаме 30 нови професори, а са избрани 74. Зад титлите трябва да има съдържание и високи критерии.
- Взе се решение за спиране на строежа на АЕЦ „Белене”. Това ще промени ли приема и обучението в катедра „Атомна физика“ на Физическия факултет, където обучението е на европейско ниво? Или вие ще ги обучавате, а те ще се реализират в чужбина?
- Аз от физика малко разбирам. Но искам да ви кажа, че в момента в Красноярск е делегация от Физическия факултет. Преди година установихме отношения с Института за космически изследвания там. Надяваме се догодина в чест на 125-годишнината от създаването на Софийския университет да изстреляме първия български комуникационен спътник „Алма матер“. Колегите се опитват да работят в нови за България сфери. Това е.


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23