ГЕРБ реформатори Борисов

Правосъдието чака съгласие, а не ултиматуми

8068 | 15 окт. 2014 | 07:51

Животът е доказал, че и най-добрите намерения може да се превърнат във фиаско, ако бъдат налагани с натиск.



Поредният кръг от преговори за съставяне на кабинет продължава днес между ГЕРБ и Реформаторския блок. Общото между двете партии е и, че те са сред малкото, отделили почтено място на правосъдието в предизборните си програми. Изненадващото е, че именно по проблемите на съдебната власт лидерите им кръстосаха шпаги още преди политическия пазарлък. За да подкрепи правителството на ГЕРБ, лидерът на ДСБ Радан Кънев постави задължителни условия за реформи в съдебната система - поиска разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска квота, поиска пряк избор на членовете на ВСС от съдиите и прокурорите и т.н. Даде да се разбере, че реформаторите няма да отстъпят от условията си. Това предизвика светкавично реакция на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който пред „Преса“ изригна:

„Каква реформа в съдебната система искат реформаторите - тази от времето на Костов или Иван Григоров ли? За това трябва да има широк консенсус на съсловните организации - прокурори, съдии, следователи.“

Разнобоят
в съдебната власт

Очевидно Реформаторсият блок взе под крило исканията на Съюза на съдиите и още седем неправителствени организации, които отдавна поставят въпроса за отделни колегии, които да решават кадровите и дисциплинарните въпроси на съдии и прокурори. Тяхното настояване е получавало подкрепа и от Европейската комисия, а е факт, че разнородната дисциплинарна практика на ВСС е създавала проблеми. За едни и същи по вид нарушения (забавени дела) едни съдии бяха наказвани с понижение, други с уволнение, а трети, по-близкостоящи до силните на деня, минаваха с порицания. Съюзът на съдиите скочи и срещу тенденцията прокурорите във ВСС да имат водеща роля при атестирането на съдии и при избора на съдебни шефове.

Тлеещият конфликт намери място и в актуализирания вариант на стратегията за съдебна реформа, която екипът на служебния правосъден министър Христо Иванов вчера пусна за обществено обсъждане (виж стр. 10). В нея е заложена и подялбата на ВСС на отделни колегии на съдии и прокурори по кадровите и дисциплинарните въпроси. Очаква се документът да бъде приет от служебния кабинет, но изпълнението му ще зависи от следващите правителства.

„Обсъждаме проблема, склонни сме да подкрепим разделянето на ВСС между съдии и прокурори, но нека не предрешаваме преговорите“, коментира Румяна Бъчварова (ГЕРБ) ултиматума на Радан Кънев, че реформаторите ще подкрепят правителство само ако бъдат изпълнени условията им.

Бъдещето на реформата обаче не е безоблачно. Срещу идеята за отделни комисии от съдии и прокурори се обявиха други неправителствени организации - Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите, Асоциацията на административните съдии, Сдружението на съдебните служители и Камарата на следователите. Те са категорични, че по конституция 25-членният състав на ВСС е колективен орган, в който отделните членове губят статута на магистрати. Без промяна в основния закон подялбата му на две камари е невъзможна, защото практически ще доведе до нищожност на решенията му, смятат те. Заради непреклонната им позиция тези съсловни организации бяха заклеймени от Радан Кънев като „лобитата на главния прокурор“.

Тъй или инак като препъникамък пред разфасоването на ВСС се очертава конституционният ремонт, а той, както е известно, не е лесна работа. Доколкото предизборната програма на ГЕРБ не предвижда преструктуриране на ВСС, всичко зависи от масата на преговорите.

Технологията на политическите разговори може и да включва опъването на нерви, без непременно това да вещае провал. Но опитните политици знаят, че когато искат да постигнат нещо, не заплашват! Нито пък се заиграват в ролята на добрите, на които всичко е позволено. Радан Кънев е обещаващ млад политик, амбициозен и самоуверен, често много симпатичен, досущ като пастрока си Иван Костов. Съдебната реформа обаче засяга всички магистрати - съдии, прокурори, следователи, плюс огромната армия от съдебни служители. Животът е доказал, че и най-добрите намерения може да се превърнат във фиаско, ако бъдат налагани с натиск.

Битката за Темида

В зората на демокрацията сценаристи на съдебна власт бяха най-вече сините, които най-дълго се задържаха във властта. „Прокурорският, съдийският и следователският състав трябва да бъдат променени навсякъде“, бе категоричен бъдещият президент Петър Стоянов през 1991 г. (тогава зам.-министър) „Няма да позволим в България да правораздават сталинисти! Няма да позволим на идиоти и полуидиоти да останат в съдебната система!“, бе мотото на отявления тогава син функционер Георги Марков, по-късно конституционен съдия.

Досущ като след 9 септември 1944 г. завихрилото се торнадо отнесе 650 магистрати по параграфа „морална непригодност“. Съдебните зали бяха заприличали на канцеларии, в които се внасят писмени защити, за да имат време насаме новите съдии да се ориентират по делата.

Илюстрация за политическата целесъобразност бе и печалният факт, че до 2002 г. само един състав на ВСС бе изкарал пълния си 5-годишен мандат. С дейното „рамо“ на Конституционния съд, който постановяваше диаметрално противоположни решения, така че „синята метла“ да свърши добра работа.

„Сталинистите“ бяха сменени с ярки демократи

През 1992 г. Иван Григоров оглави Върховния съд, а шест години по-късно застана начело и на Върховния касационен съд. Същата година адвокатът Иван Татарчев, излъчен от сините, стана главен прокурор и започна бурни политически процеси срещу бившата номенклатура.

Не спечели нито един, но нашумя с култови реплики: „Ще докарам Огнян Дойнов в чувал (б.р. - от Австрия)“, „Над мен е само Господ“ и т.н. А България стана първата източноевропейска държава, осъдена в Страсбург за ареста на покойния премиер Андрей Луканов.

Едно от най-ярките предпочитания на кабинета „Костов“ бе изборът на Никола Филчев за главен прокурор (15 февруари 1999 г.). Доскорошният тогава зам.-министър на правосъдието зае поста, след като Петър Стоянов отказа указ за назначение на шефа на НСлС Бойко Рашков, избран за обвинител №1 от поредния ВСС с предсрочно прекратен мандат. Рашков пък бе изпаднал в немилост, защото написа доклад за полицейското насилие, без да пита никого от властта. На това се гледаше като на тежко политическо прегрешение.

Татарчев пя и пи с видни клиенти на правосъдието (Иво Карамански), но лудориите му бяха несравними със скандалите по Филчево време. Нищо не отказа Филчев от поста - нито публичните обвинения за психологически натиск над самоубилия се прокурор Николай Джамбов, нито недвумислените намеци, че е свързан с покушенията над прокурора Николай Колев (застрелян на 28 декември 2002 г.), нито поисканата му от ВСС оставка, която той не даде.

Рожби на синьото единство, Никола Филчев и тогавашният шеф на ВКС Иван Григоров дълго бяха в приятелски отношения. Но когато те се влошиха, последва невероятен професионален конфуз - Иван Григоров от кабинета си разпространи епикриза за здравословното състояние на Филчев, която трябваше да ни убеди, че главният прокурор има сериозни здравословни психопроблеми. После се оказа, че е фалшива - на езика на закона - документно престъпление. С днешна дата бедна му е фантазията на Лазар Груев какво би последвало, ако си бе позволил подобна артистичност. Но тогава не се случи нищо! ВСС оневини Григоров, че не е нарушил етичните правила. И тихо и кротко историята приключи.

На този фон Борис Велчев, Лазар Груев и Константин Пенчев изглеждаха като аристократи.
Изборът на тримата големи винаги е вълнувал управляващите политици. В това няма нищо скандално, в края на краищата главният прокурор и председателите на двата върховни съда провеждат законодателната политика на държавата. Скандално е обаче, че ако се провалят, никой не носи отговорност за избора си. Иван Костов също мълча за провалите на протежетата си, но не пропусна нито една лекция по морал в политиката.

Сред многообразното народно представителство в 43-тия парламент най-логично изглежда новото правителство да бъде съставено от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Никак не е изключено дори Министерството на правосъдието да се озове под крилото на реформаторите. Нищо лошо - там има много компетентни хора. Но ще бъде крайно разочароващо, ако маниерите от зората на демокрацията бъдат възпроизведени в министерството на Темида. Тогава с чиста съвест можем да заключим: Преоблякъл се Илия, пак в тия. Нима Радан Кънев би допуснал римейк на разочарованията? 


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37