ГЕРОИ ПО БЕЛИ ГАЩИ

40834 | 12 ноем. 2012 | 09:10

Не мога да се примиря, че Дертлиев е забравен, а пък за Костов все се намират идиоти, които да пеят псалми


 


Българските герои времето винаги ги хваща по бели гащи - късните, самонатъкмените герои имам предвид. Много пъти съм писал за притворността на силиконовите нови звезди, особено за чалга пособията - ами в политиката не е ли същото, дори е още по-зле. Кои са по-силиконови: фалшивите ни политически герои  или фолк фуриите? Нямате нужда от моя отговор. И при истинските ни герои винаги царят недоизказаност и разправии. Ботев слиза на Козлодуйския бряг и там никой не го чака. Стамболов пък казва в едно позабравено вече свидетелство, че поетът е идвал да управлява България. Самият той напразно чака хората си в нощта на Старозагорското въстание и никой не идва. И до днес е така.

Костов е хванат по бели гащи от събитията на 10 ноември 1989 година,

това е вън от съмнение. Ахмед Доган е в килията си в Старозагорския затвор - човек на ДС бил, обаче е в затвора и едва отървава смъртната присъда. Костов също е в затвор - в прашното си кабинетче на преподавател по комунистически локуми, това е по-пестеливото название на науката „Политикономия на социализма“. Повечето от останалите късни герои, всички до един хванати по бели гащи, са мижави адвокатчета, повечето бракоразводни тарикати, а както казваше Старият Хорас: „Не съветвай никого да става адвокат“. Тия белогащници са номинални хора, обикновени гласоподаватели - никой от тях не е посмял да не гласува в годините на соца, дори само това. Радой Ралин беше измислил по време на избори винаги да е в някакъв влак  например в този между Хисаря и София, за да има оправдание, че не е гласувал. Но той беше герой, вън от съмнение.

Когато след дълги уговорки се съгласих да възстановя спряната от режима на Живков „Всяка неделя“, в първата емисия на 19 ноември участваха хора, които никога не са претендирали, че са герои, обаче до един бяха лицата на несъгласието - скромна съпротива, но все пак нещо правеха, нещо казваха. И заради това белогащниците от „Раковски“ 134 ги гледаха накриво, докато накрая ги разкараха. Става дума за Блага Димитрова, Радой Ралин, Георги Мишев, Марко Ганчев… Ето какво каза тогава Блага: „Тяхното несъгласие бе нищо работа, според белогащниците, които дотогава обаче само храбро бяха мълчали - като гранитни паметници.

Луканов ме събуди същата заран и поиска да разбере кои ще участват в програмата. Започнах да ги изреждам, все пак беше новият Главен Герой по Бели Гащи, и той взе да пъшка. Явно перестройчиците, които до вчера бяха лизали обувките на Живков, нямаше как да разчитат на тия хора. И накрая Луканов рече: „Ама, между тях няма нито един наш другар“. И понеже още бях сънлив, и следователно нервен, рекох: „Ами, дай някой ваш другар.“ И той предложи Благо. А този Благо каза най-зловещото нещо за „другарите“, направо ги плесна по сурата: „БКП трябва да се извини на народа“. Беше 19 ноември, 20 часа без 5 минути, и се случи по държавната телевизия. Благо е академик Благовест Сендов - нямаше начин и него да са го харесвали късните герои, понеже беше кандидатствал шест-седем пъти и все не го допускаха да следва в Университета. И правилно: на оградата на дома им в Асеновград е пишело „Тук живее враг на народа“.Обаче промяната на белогащниците вече го завари като световноизвестен математик и член на влиятелни международни комитети, в един от тях беше заедно с бившия министър на отбраната на САЩ Боби Макнамара. Когато щурмуваш властта от адвокатски кантори, не е възможно да допуснеш до нея хора като Сендов. Бяха се разбрали вече за позивната: „Успелите - вън, страдалците от лагерите и затворите - вън, вход свободен за миши души, локумджии и тарикати!“

Дори президентът Желев, един истински дисидент, беше низвергнат и обругаван поне през половината от мандата си пак от същите гащници. Само си спомнете кои се деряха под прозорците на кабинета му, кои палеха книгите му, кои му приписваха собствената си мерзост. Под прозорците на комунистическия президент пияница Младенов (твърдението е на Живков) направиха палатков лагер, а под прозорците на демократичния президент Желев палеха книги и кълняха децата му. Българските демократи белогащници са най-големите диваци. Дотук искам да кажа, че за нищо не ставате, оттам е целият ни проблем - казвам го на късните герои, които всяка промяна все заварва по бели гащи и им трябва доста време, докато се загащят, докато налучкат вярната посока, докато се приспособят, докато се прискимбичват - едно салто наляво, едно надясно и пр.И един ден баламите българи осъмват със страхотни демократи, демократи и в червата, нали - само дето демокрацията ги е заварила по бели гащи.

Е, какво ще се случи с една клета държава, когато белогащници я обяздват? Нищо и половина, разбира се. Луканов си разменял тайни писъмца с другия руски наемник превратаджия Младенов - по децата си ги пращали един на друг, вижте им акъла - те се пазят, защото са герои, а използват децата си. Сергейчо Ст. пък дори за куриер не са го използвали, и от това са го пазели, макар че татко му беше също човек на Кремъл. Ако съдя по напредъка на Сергейчо, сякаш Господ е имал някакво специално време за него. Господ или някой друг. Героят Луканов хващал треска само като го погледнел Живков, има предостатъчно свидетелства за това, Ани Младенова е автор на едно от най-колоритните. Живков от едната дипломатичност, а може би и за да си играе на театър, нали и той си беше театрал, го търпеше, макар че можеше да го унищожи за пет секунди. Луканов беше неговият лакмус - да следи дали и някой друг няма

да се подведе по предателския му нагон

Хич не се плашете от думата „предател“ - няма друга, по-подходяща дума за човек, който се заиграва с чужда държава, а ако ви е толкова мила истината, отворете както трябва архивите - за всички, и за мъртвите включително, ще ви заболи главата от това, което ще прочетете. Белогащниците обаче са и много зли. Спомняте си какво направи сетне героят с най-големите бели гащи - Луканов: разкарва стария човек по арести и следствия, унижаваше го до краен предел, плашеше го непрекъснато, слухтеше и в дома му. Ден след като посетих Живков в Бояна през ноември 1990 година, загадъчно усмихнат - той все се усмихваше загадъчно, Луканов ми рече: „Много интересни срещи имаш напоследък“. Това е смелостта на гащниците. Луканов имаше все пак късмет: представете си какво щеше да преживява, ако все още беше жив и гледаше днешната, нечувана никъде другаде реставрация на комунистическия вожд.
Предателят отдавна е забравен - обаче диктаторът все повече го помнят. Защо - заради белите гащи ще е. А, между другото,

превратаджиите, които търкаха гръб в оградата на Кремъл,

изобщо не са си давали сметка, че срещу себе си имат един извънредно ловък системен заговорник, който успя да преметне, с малки изключения, почти всички първенци на антифашистката Съпротива - подлъга ги, обърка ги, вкара ги в различни капани и накрая смъртоносно ги унижи. И срещу този човек тръгва страхливецът Луканов, дето го заболява ухото преди един пленум, понеже мисли, че ще го сменят, и онзи Младенов, душичката, и той с него. Или пък посланик Шарапов, който продължава да цеди истината като същински Буда на КГБ, но така и никой идиот досега не го е питал как оценява днес формения преврат, което едно чуждо правителство организира в една суверенна държава.

А и късните храбреци на перото, белогащниците, които се научиха да пишат с писалки „Монблан“ - всички от комунистически семейства, знаете ги пък тези подлеци - все се дерат, че България щяла да става 16 република. Но никога досега поне не са смутолевили, че Москва прави държавен преврат у нас - най-голямото достижение на другия заговорник, също и хвалипръцко Горбачов, който обаче дори не усети, че го разкарват, горкият, седеше като някаква чучело във Фарос. Питам се вече дали „нежната революция“ през ноември 1989-а е нещо, с което трябва да се хвалим, защото тъкмо тя даде възможност на късните герои да размахват белите си гащи под носа ни. Ако събитията бяха поели по един по-трънлив път, те изобщо нямаше да се появят. Но не се плашете -

хора като Дертлиев или Илия Минев нямаше да бесят никого,

както лъжеха подлеците на Луканов, напротив, страдалците имат друго, свято разбиране за справедливостта и възмездието. Най-много да бяха отворили някой и друг концлагер за късни герои - белогащници и слагачи: който иска да се прави на демократ, най-напред да натроши един вагон с чакъл. Щеше да има и крило за късните европеиди и цивилизатори: ако тъст ти е командвал разстрел на тютюноработници в Пловдив, вагон и половина. Ако си чел прекалено усърдно Маркс, а пък сега го опикаваш - два вагона. Ако просто си обикновено нищожество - поне три вагона, без никакъв достъп до вестници, телевизия и радио, за „Всяка неделя“ да не говорим. И като си изчукаш нормата - хайде чупката!, и да те видим накъде ще поемеш - към гората или под юргана на жена си.

Не мога да се примиря, че Дертлиев е забравен, а пък за Костов все се намират идиоти, които да пеят псалми. Правят паметници на Лучников, но никой няма да направи на Дертлиев. Затова скачат сега и на турците, нашите турци, понеже белогащниците не искат да се види Историята такава, каквато е. С всичката й сладост и отрова. Ако сме честни с нея, къде щеше да е мястото на белогащниците? На майната им, естествено. И все се случва едно и също. Мерзките душици си знаят едно - и такива ще бъдат докато светът светува. Ето, патриарх Максим не е още изстинал, а те пак делят Църквата - а всъщност искат имоти, имоти и пак имоти, пак започва далаверата за тях. Видяхте ги какви бездушни нахалници са: отваряха досиетата на владиците, крадяха имоти, лъгаха тъпаците от Европейския съд и накрая, какво? Хиляди и хиляди изпратиха Патриарха.

Но тия хора не мислят за бъдещето, понеже идват от нищото, и то по бели гащи - то не ги интересува, впили са се само и единствено в днешния ден, денят на Големия Лапач. Един ден, който продължава вече повече от 22 години, и никой и нищо не може да смути това лапане. Историята на белогащниците ще бъде най-забавната книга след време - стига да има кой да я напише. Но и тази идея отсега ми изглежда обречена. Тия типове вече започнаха да си правят паметници - утре дори приживе ще започнат да си ги и издигат. Мрежата на интернет е тяхна, отрядите им от черносотници са навсякъде в нея, Лъжците са все на мода и т.н. А в събота вечер по една телевизия Костов вече се изпъчи като ясновидец на промените. След още пет години ще твърди, че той е докарал промяната. Да влезе чичко Фройд.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47