Дуайт Айзенхауер

Непобедимият Айк

29987 | 20 окт. 2014 | 14:49

"Дипломатът е човек, на когото се плаща много, за да мисли дълго, преди да не каже нищо.“

Автор:



Бъдещият армейски генерал и президент на САЩ Дуайт Айзенхауер (известен и като Айк) е роден на 14 октомври 1890 г. в Денисън, Тексас, в семейството на миролюбиви протестанти. Захваща се с военното дело през 1911 г., когато се класира на второ място на приемните изпити в академията „Уест Пойнт“. По време на Първата световна война е капитан, служи в САЩ, където обучава бъдещи офицери - пехотинци и танкисти. Подава рапорт да бъде пратен на фронта в Европа. Молбата му е удовлетворена, но дни преди да замине за бойните полета, идва съобщение за примирие с Германия.

След войната служи в окупираната от САЩ Панама, после на Филипините, където подготвя въоръжените сили на страната.

Японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. го заварва като бригаден генерал, началник-щаб на 3-та армия. Извикан е във Вашингтон и ген. Джордж Маршал му поверява ръководни длъжности в отдела за военно и опертивно планиране в щаба на армията.

 Войната в Европа

През 1942 г. Айк получава втора генералска звезда и в качеството му на командващ американските въоръжени сили в Европа е изпратен в Лондон със задача да гради съюзническата коалиция срещу Германия. От ноември 1942 до октомври 1943 г. командва войските на съюзниците по време на настъплението в Северна Африка, Сицилия и Италия.

След разгрома на фашистките войски, водени от „пустинната лициса“ ген. Ервин Ромел в Северна Африка, под командването на Айзенхауер е поставена и Осма британска армия на Монтгомъри. Айк планира и извършва десанта в Сицилия, но влиза в конфликт с американския президент Рузвелт и британския премиер Чърчил по условията за капитулация на Италия. Споровете дават време на германците да концентрират нови части на Ботуша, което удължава бойните действия с близо десет месеца.

След техеранската конференция на СССР, САЩ и Великобритания (28 ноември - 1 декември 1943 г.) най-после е взето решение западните съюзници да открият втори фронт срещу Германия в Европа. Командването е поверено на Айк. В началото на 1944 г. е назначен за върховен главнокомандващ експедиционните сили и е натоварен с организацията на десанта в Нормандия.

Задачата е толкова трудна - да се стоварят под носа на противника 160 000 бойци - че дори Айк не е сигурен в успеха. Предварително написва следното обръщение, открито по-късно от адютанта му: „Нашият десант в района на Шербур-Хавър не доведе до удържането на плацдарм... Войската, авиацията и флотът направиха всичко, което можеха да направят. Ако има някой, който е виновен за неуспеха, то това съм само аз.“

Десантът все пак успява и съюзниците нахлуват в Северна Франция, вторият фронт е факт. Дни преди това американските и британските войски освобождават Рим, а „архитектът“ на десанта е повишен в звание армейски генерал. Но до германската капитулация има много време.

В Ардените

В опит да обърне хода на войната на Запад през декември 1944 г. Вермахтът се впуска в контранастъпление в Ардените. Целта на немското командване, изтървало инициативата след Нормандия, е да раздели силите на съюзниците с разсичащ удар през Арденската планинска верига към Антверпен. Германците следват изпитаната тактика на танкови юмруци, която прилагат още през май 1940 г.

В нощта на 16 декември три германски армии с над половин милион бойци щурмуват фронтовата линия. За първи път след Нормандия Луфтвафе нанася и въздушни удари по съюзниците, атаката заварва съюзниците неподготвени, те са принудени да отстъпват.

Положението е овладяно благодарение на решителните действия на ген. Патън под ръководството на Айзенхауер и американците успяват за четири дни да спрат германците. Загубата на господство във въздуха, недостигът на гориво и изтощението на бойците не позволяват на Вермахта да продължи атаката. И в края на януари 1945 г. германците започват да отстъпват, вече завинаги.

В първите месеци на 1945 г. немската съпротива е смазана, съюзниците пресичат Рейн и навлизат в долината Рур. Британското военно командване настоява Айк да насочи войските към Берлин. Той обаче смята, че това ще води до прекалени загуби и убеждава Вашингтон да не се поддаде на натиска на Лондон. Вместо това Айк хваща в обкръжение и пленява 325 000 германци в западната част на Германия. Съветските войски превземат Берлин на 2 май, а на 7 май Айзенхауер приема от ген. Йодл капитулацията на германската армия на Западния фронт.

Позициите на съюз ниците на Изток и Запад в края на военните действия ще послужат за разделяне на Германия и на Европа, така както е договорено в Ялта от Рузвелт, Чърчил и Сталин. А Айзенхаеур става кавалер на съветския орден „Победа“.

От НАТО към Белия дом 

Завръща се в САЩ в края на 1945 г. и е назначен за началник на Генералния щаб. Убежденията му, че Западът ще може да поддържа стабилни и приятелски отношения със СССР, се променят с натрупване на напрежението в Източна Европа и към средата на 1947 г. генералът вече е защитник на политиката за възпиране на съветската експанзия.

През 1948 г. става президент на Колумбийския университет, изглежда, с военната служба е свършено завинаги. Но на 18 декември 1950 г. по телефона се обажда президентът Труман. Той го информира, че страните членки на НАТО единодушно са решили Айк да бъде назначен за командващ на обединените сили на организацията. Генералът си взема академичен отпуск и на 7 януари 1951 г. пристига в Париж, за да оглави въоръжените сили на НАТО. За заместник кани стария си съратник маршал Монтгомъри. „Вярвах в НАТО. Бъдещето на западната цивилизация зависеше от успешното й развитие“, пише Айзенхауер в мемоарите си. А дали е вярвал, че СССР ще атакува Америка? Брат му Милтън споделя през 1975 г.: „Нито веднъж в живота си не чух Айзенхауер да сподели мнение или опасение, че СССР ще нападне САЩ. Аз също мисля, че такива опасения не можеше и да има.“

Студената война

Годините в НАТО са успешни, времената са сурови и САЩ се нуждаят от президент, който е мирисал барут. Така Айк се включва в президентската надпревара през 1952 г. като кандидат на републиканците в тандем с Ричард Никсън. Печели с 55% от гласовете и през 1953 г. встъпва в длъжност като 34-тия президент на САЩ. Държавен секретар става Джон Дълас, брат на директора на ЦРУ Алън Дълас, а министър на отбраната - Чарлз Уотсън, бивш шеф на „Дженеръл мотърс“, автор на репликата „което е добро за „Дженеръл мотърс, е добро и за САЩ“.

Екипът за водене на нова война - Студена, е окомплектован.

Управлението на Айзенхауер остава в историята с драматичното ескалиране на напрежението в света и с надпреварата във въоръжаването. Скоро тази надпревара обхваща и атомните оръжия. Малко след смъртта на Сталин през 1954 г. президентът генерал формулира своята прословута теория на доминото за борба с комунистическото влияние (виж горе). Под негово ръководство и с вещите напътствия на Джон Дълес ЦРУ започва глобална намеса във вътрешните работи на чужди страни. Шпионската централа стои зад превратите в Иран (1953 г.), Гватемала (1954 г.), по-късно зад войната в Конго (1960-1965 г.), атентатите срещу Кастро.

Но времената се променят, започва да надделява концепцията за мирно съвместно съществуване. През 1961 г. изборите се печелят от младия демократ Джон Кенеди, а Айк се оттегля от политиката. На 28 март 1969 г. непобеденият генерал умира от сърдечна недостатъчност във Вашингтон.


Родителите му са пацифисти

Колкото и странно да звучи, родителите на бъдещия американски генерал са били пацифисти, убедени противници на войната. Бащата Дейвид произхожда от рода на Ханс Николас Айзенхауер, емигрирал в САЩ от Германия още през 1741 г. Причините са религиозни - Ханс е бил протестант от холандската секта на менонитите, които били преследвани в родината му. Майката на Дуайт - Айда, също е родена и възпитавана в семейство, първоначално принадлежащо към менонитите, но по-късно членовете му стават последователи на обществото „Уочтауър“, което сега е известно като „Свидетелите на Йехова“. 

В дома на Айзенхауер винаги царели ред и дисциплина, сутрин и преди лягане семейството се събирало да чете Библията. Бащата, въпреки че бил пацифист, носел вкъщи книги, описващи сраженията на Ханибал и Наполеон, и малкият Дуайт се „заразява“ от делата на великите пълководци. Когато през 1911 г. постъпва във военната академия, майка му не казва и дума срещу това негово решение, въпреки че в рода им в продължение на 400 години не е имало нито един военен.

Айзенхауер е кръстен едва след като става държавен глава на САЩ - на 1 февруари 1953 г. в Презвитерианската църква, разклонение на калвинизма в протестантството. Това е единственият известен случай, когато се кръщава действащ президент.


Автор е на теорията на доминото

Теорията на доминото, формулирана от Дуайт Айзенхауер през 1954 г., служи за платформа на американската външна политика от периода на Студената война чак до 80-те години на ХХ век.

Постулатът твърди, че ако дадена страна попадне под влиянието на комунизма, то околните държави ще я последват, както падат една след друга плочките в т.нар. ефект на доминото. Теорията служи за оправдаване на американските военни интервенции по света, за да бъде предотвратен и спрян този ефект.

Самият термин „теория на доминото“ не е използван буквално от Айзенхауер, но в свое изказване от 7 април 1954 г. по повод влиянието на комунизма в Индокитай той заявява: „В крайна сметка добиваме по-широка представа за това, което можете да наречете принцип на падащото домино. Имате плочки, подредени в редица, и ако бутнете първата, сигурно е, че последната ще я последва много бързо.“

Теорията на доминото се прилага интензивно в Индокитай - за да се спре разпространението на комунизма от Северен Виетнам на юг към Лаос и Камбоджа.


„Великият поход“ на генерала

За десанта в Нормандия (обръщение към войските, 6 юни 1944 г.):

„Тръгвате на Велик кръстоносен поход, към който се стремим от много месеци. Очите на света ви гледат. Надеждите и молитвите на свободолюбивите хора навсякъде ще са с вас. Заедно с храбрите ни съюзници и братя по оръжие на другите фронтове ще разрушим германската военна машина!“

За световната роля на САЩ (послание към Конгреса, 15 януари 1957 г.):

„Позволете ми още веднъж да се обърна по въпроса за исканите пълномощия за използване на въоръжените сили на САЩ за оказване на помощ... на която и да е държава или регион срещу комунистическата въоръжена агресия. Тези пълномощия няма да се използват, ако нападнатата държава не изрази съответното желание... Аз се надявам, че никога няма да възникне и необходимост от използването на тези пълномощия.“

За атомното оръжие (в интервю за „Нюзуик“, 11 ноември 1963 г.): 

„Бях против (атомните бомби в Хирошима и Нагасаки - б.р.) по две причини. Първо, японците бяха готови да се предадат и нямаше нужда да ги удряме с това ужасно нещо. Второ, отвращаваше ме мисълта, че нашата страна ще е първата, използвала подобно оръжие.“

Крилати мисли:

„Ние ще постигнем мир, дори ако се наложи да воюваме за него.“
„Не рискувайте живота си без нужда, докато не ви дам сигнал.“
„Дипломатът е човек, на когото се плаща много, за да мисли дълго, преди да не каже нищо.“
„Откакто не съм президент, все по-рядко побеждавам на голф.“


Семейството на Айзенхауер, 1902 г. Айк е крайният вляво


Айзенхауер разговаря с американски десантчици във Франция, юли 1944 г.


Президентът на САЩ Хари Труман (вляво) посреща бъдещия си приемник Айзенхауер, Вашингтон, 1945 г.


 


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39