Големите афери

Берлин позлатява премиера Радославов

10182 | 5 ноем. 2014 | 16:10

Скандалният заем от “Дисконто гезелшафт"


София, октомври 1917 г. Посещение на германския кайзер Вилхелм II (вляво, високият мъж с характерен бял шлем).
С Фердинанд (на преден план, в средата, с ръка пред лицето) го свързват отношения, скрепени с много злато.


В серия публикации „Преса“ ще припомни някои от най-големите политико-финансови скандали в България след Освобождението. В тях - без да е изненадващо - почти винаги виждаме корупция и почти никога няма наказани.
Започваме поредицата не хронологично, а “юбилейно“. Защото точно преди 100 години европейските Сили, уж най-грижливо подготвили Първата световна война, изведнъж се уплашиха, че не им достигат съюзници. И България, и българите - тези „прусаци на Балканите“ - както никога по-рано натежаха в Голямата Политика.


В началото на август 1914 г. германският кайзер Вилхелм II насърчава войници, заминаващи за фронта, и казва: „Вие ще си бъдете у дома, преди листата да паднат от дърветата.“
Такива думи се харесват не само в Германия, където доктрината за светкавично и победно нападение (блицкриг) води началото си от класическия военен мислител Карл фон Клаузевиц (1792-1831). Преди век в цяла Европа цари илюзията, че

всичко ще свърши
за два-три месеца

илюзия, подхранвана от пропагандата, учудващо единодушна от двете враждуващи страни, що се отнася до сроковете. Доста по-късно небивалата до онзи момент безумна касапница ще бъде наричана вече не Европейска, а Всесветска, ще се запомни като Голямата война, като Първата световна. Но през лятото на 1914-а само най-прозорливите политици и стратези на Централните сили (Германия и Австро-Унгария) и Съглашението (около Франция, Великобритания и Русия и др.) разбират какво се задава.
И те подемат в надпревара отчаян и безскрупулен лов за нови съюзници. Без да жалят злато и без да оставят нищо на случайността.

В България например Берлин сякаш се радва на една обиколка предимство - все пак монархът тук е германец, а кръвта вода не става. Но Райхът не разчита само на това, напротив, подкупва Фердинанд с почести и пари, а и дълги години след войната утешава абдикиралия монарх с тлъсти финансови благодарности.
Но и това не е достатъчно, за да бъде извадена със сигурност България от неутралитета. Трябва да се облажат и други български политици, което е част от замисъла на знаменития скандал „Дисконто гезелшафт“. Да се намерят продажни хора, не е трудно. „Колкото и да ни е тъжно - пише историкът акад. Георги Марков, - политиканите в България винаги са били значително повече от родените или поне образованите политици...“

„Дисконто гезел шафт“ (на снимката в ляво: централата им в Берлин) е името на германски банков консорциум, но самата афера е далеч

по-сложна от две дълги
екзотични думи

Нека за улеснение да обособим условно няколко точки:
1. Основният договор от пакета, който правителството на Васил Радославов (1854-1929) подписва с „Дисконто“ на 29 юни 1914 г. (12 юли по нов стил), е за заем от 500 милиона лева
най-големия за 36-те години след Освобождението.
2. От цялата сума България получаваше едва 60 милиона; останалото е за покриване на стари задължения и за оръжейни доставки. Случвало й се беше и по-рано, и то често; класическо дългово пропадане, с което мнозина са запознати и по личен опит.
3. Лихвата е 5%, изплащането трябва да се проточи 50 години и да бъдат върнати общо 1,5 милиарда лева. (На практика заемът е доизплатен през 1936 г. с последни 429 милиона лева по следвоенния курс и веднага е заменен с друг. Това става със съдействието на Хитлер през 1936-а.)
4. Заробващи са и обезпеченията по заема, сред които дори се „преотстъпват безвъзвратно и вносните мита“, т.е. традиционни държавни приходи. Има и съпътстващи споразумения за експлоатиране на български природни богатства.
5. Огромната за времето сума плюс другите условия плътно обвързват българските финанси с Германия и Австро-Унгария; от това до политическа зависимост има една крачка. В навечерието на европейска война това не е без значение.
6. Всички подробности около заема са крити от опозицията, специалистите, обществеността. А най-укриван е фактът, че за такъв заем има далеч по-изгодна оферта от френската банка „Перие“.

Взрив от негодувание отеква в страната, когато скритото излиза наяве (не без френска и руска помощ). Възмущението определя атмосферата и на 2 юли 1914 г., когато в XVII народно събрание трябва да започнат дебати за гласуването на заема. Същински дебати няма, скандалът е неописуем

и се стига до масов бой

Депутатите се замерят с мастилници, книги и папки със стенографски протоколи; разменят удари с юмруци, бастуни и дъски, откъртени от банките. Радославов посяга за очилата си, викват, че щял да вади револвер... Цари истеричен хаос; какво наистина е било гласувано, няма да се знае никога. Властта изважда от някъде твърдението, че 129 души са били „за“, а 116 „против“ заема.
„За“ е и Фердинанд. Това ни подсказва бързината, с която той потвърждава с указ „решеното“ от НС; на 4 юли царственият документ вече е в „Държавен вестник“. Всичко е законно...
7. Доста по-късно е изяснен един съществен механизъм на скандала - германските банкери убедително са подкупили Радославов и неговия министър - юриста Димитър Тончев* (1859-1937, на малката снимка в ляво).
Към 1 март 1915 г. двамата са ощастливени с по 750 хиляди златни франка в зашифровани сметки, като е предвидено сумите да се удвоят след окончателното приключване на сделката.

Очевидно банкерите от „Дисконто гезелшафт“ гледат не само своя интерес, но и изпълняват политически задачи на Райха. Подобна употреба на бизнеса по онова трескаво време е европейска практика. Пак към 1914-1915 г. се отнасят други германски примери. Берлин възлага пропагандно-подкупна мисия в Румъния и България на Лудвиг Розелиус, чиято фирма за кафе в Бремен е най-голямата в Европа (60 милиона марки годишен оборот). Сладкодумният „крал на кафето“ трябва да убеждава политици, военни и журналисти, че победата на Германия е сигурна. Той говори неведнъж с Радославов, както и с Фердинанд, раздава пари и хартия на вестниците „Утро“, „Дневник“ и „Камбана“. Размахът на Розелиус е впечатляващ. Създаденият в Берлин Център за германска пропаганда в Румъния и България праща насам много пари, вагони вестникарска хартия,

брошури за непобедимостта на Германия

която уж вече почти е спечелила войната. За тези цели са отделени общо 45 милиона марки.

Това усилие е разбираемо. Трезви гласове се чуват дори в самата Германия: да, военната й машина е страхотна, но ако боевете се проточат, шансовете й ще избледняват от месец на месец. У нас също има хора, разтревожени, че България ще бъде хвърлена в пожара на страната на губещите. Запомнен с такава позиция е Никола Генадиев (1868-1923), човек с противоречива и донякъде трагична политическа съдба.

Тъй като пропаганда се прави с пари, активността не е само от германска страна През март 1915 г. Радославов намеква пред германски депутат, че му трябват 3 милиона марки. Толкова пари са предоставени на близкия до Фердинанд ген. Михаил Савов, за да убеждава царя, че неутралитетът не може да се запази докрай. Хора като Розелиус полагат грижи и за джобовете на други български „агитатори“ - военни и политици.

Корупция улеснява още една -

особено опасна посока

на германските операции в неутрална България. Това е прекарването на оръжие и боеприпаси за Турция, след като тя се присъединява към Централните сили.

На два пъти през август вагони снаряди, кръстени за случая „машинни части“, заминават тайно към Цариград по лично разпореждане на Радославов. Подобни операции невинаги минават гладко заради сложните транспортни връзки по Дунав, а и заради недостатъчното „разбиране“ от румънска страна. Расте и подозрителността на Антантата към транзита на „железария“.
Твърде екстравагантно за една неутрална държава е и тайното пропускане към Турция на 621 германски военни моряци за корабите „Гьобен“ и „Бреслау“.

За рисковете от военната контрабанда Симеон Радев, тогава пълномощен министър в Букурещ, през юни 1915 г. пише до Радославов: „Вследствие неминуемото разобличение на нашата роля, в такъв случай трябва да очакваме репресии от страна на Съглашението, защото да снабдяваме Турция с муниции е днес равносилно с това да вземем вече позиция в Европейската война.“
Министър-председателят ще да се е изсмял на това предупреждение. Към онзи момент самият той отдавна вече действа за прикачане на България към Централните сили. То става факт с Манифеста на Фердинанд от 1 (14) октомври 1915 г., който съдържа и лъжата:
„Европейската война клони на привършване.“

***
След катастрофалния за България край на Първата световна война богатият Васил Радославов бяга в Германия. През 1923 г. е осъден задочно от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на войната. През 1929 г., няколко месеца преди да умре в Берлин, е амнистиран.

-------
* През 1903 г. Тончев, както и самият Радославов, е осъждан за злоупотреби. По-късно са амнистирани.


Лудата операция на „Гьобен“ и „Бреслау“

С дръзка военноморска операция, подпомогната от куп случайности, Германия въвлича колебаещата се Турция в Първата световна война на своя страна. Но първо на Берлин неволно помага... Уилям Чърчил, който тогава е Пръв лорд на Адмиралтейството. Той нарежда да се „реквизират“ два турски бойни кораба, току-що построени във Великобритания. При това за „Султан Осман“ и „Решадие“ е платена огромната за времето сума 30 милиона долара. И гневът в Цариград е повече от разбираем. Пак тогава Германия има само два военни съда в Средиземно море - 23 000-тонния крайцер „Гьобен“ под командването на адмирал Вилхелм Сушон и „Бреслау“ (4500 т).
На 3 август британски кораби - а те са много в това море - започват да следят отблизо германците, но нямат заповед за стрелба, освен това се объркват в комични недоразумения.

Крайцерът „Гьобен“ е един от най-опасните бойни кораби от началото на Първата световна война.


Започва отчаяна гоненица, в която Сушон, често оставян сам на себе си, но и прекрасно осведомен за политическите намерения на Берлин, се лута, решава куп проблеми и накрая решително поема към Цариград. На 10 август двата кораба влизат в Дарданелите, носейки (по мрачното по-късно признание на Чърчил) „повече клане, повече нещастие и повече разруха, отколкото някъде са били докарвани когато и да било с корабен компас“.

Пристигането на адмирал Сушон в Босфора прави за смях англичаните, които едва в последния момент се решават да стрелят, но не и да улучат. То влива кураж на прогерманските кръгове в Турция, а дипломатическият проблем (как така влиза в уж неутрална страна) е решен елегантно. Няма нахлуване, има... доставка.
Корабите са „продадени“ на Турция и вече се наричат „Явуз“ и „Мидилъ“, над тях се вее флаг с полумесец, а моряците носят фесове. (Екипажите са попълнени с още германци – с дискретно българско съдействие.)

И двата крайцера са нелоша компенсация за английското коварство със „Султан Осман“ и „Решадие“. Нещо повече, те са готови да обстрелват Одеса и Севастопол и е ясно, че Турция вече е Централна сила. (От есента на 1915-а ще се окаже съюзник и на България, това – само 25 месеца след кошмара и османското варварство, запомнени като „разорение на тракийските българи“.)


 


От категорията

Die Welt: Никола Груевски – един бежанец, който е добре дошъл за унгарския премиер

-1542275673.jpg

На Балканите някои политици – например в България и Сърбия, следят ситуацията ...

17 ноем. 2018 | 16:50

Валерия Велева: Валери Симеонов в парламента е равносилно на Нерон за Рим

-1448546816.jpg

Истината е, че вицепремиерът Валери Сименов унижи премиера Борисов. Зящото ...

16 ноем. 2018 | 23:35

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1500895706.jpg

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.