1915-а, „Българското лято“

Жито за Антантата

13726 | 19 ноем. 2014 | 11:37

От масов подкуп гръмва “Деклозиеровият скандал”


През лятото на 1915 г., когато Съглашението дава мило и драго да привлече на своя страна България, силите му търпят тежки загуби в неуспешното настъпление на полуостров Галиполи в Турция.


Първата публикация от тази поредица на „Преса“ беше за скандалните договори, които през юни 1914 г. правителството сключва с германската банкова компания „Дисконто гезелшафт“ (бр. от 6 ноември т.г., „Берлин позлатява премиера Радославов“). Със заробващ заем от 500 милиона лева и с други явни и подмолни ходове Германия цели да придърпа България като съюзник в Първата световна война.

Смайващо симетрично е „ухажването“ на София откъм Антантата (Съглашението). Посоките на натиск са същите: геополитически обещания, платена пропаганда, купуване на влиятелни български политици. И средствата са същите: дипломация, много пари, използване на финансисти и бизнесмени като агенти на съответните столици.


Неудържим, отчаян е през лятото на 1915 г. стремежът на Съглашението (Великобритания, Франция, Русия, Италия) да привлече на своя страна България (виж карето долу). Толкова по-отчаян, колкото по-мрачно е положението на четирите държави по фронтовете на Първата световна. Толкова отчаян, че и войнственият британски фелдмаршал Киченер, и изисканият френски посланик в Петербург Морис Палеолог стигат до едно и също неспортсменско хрумване: Антаната трябва... да подкупи Фердинанд.

Реален опит за това не е направен, идеята е закъсняла (особено спрямо берлинските подкупвачи). Но хора за корумпиране все пак са намерени.


Никола Генадиев е убеден, че за България добрият избор е съюз със Съглашението. Но и в тази позиция не забравя личния си интерес.

Въпрос на „други“ аргументи

Петербург, 15 август 1914 г. Руският външен министър Сергей Сазонов и посланикът на Франция разговарят за „коварния и хитър“ Фердинанд. Сазонов казва: Предупредих го, че ако той крои интриги с Австрия против Сърбия, Русия окончателно ще лиши българския народ от своята дружба.
- Това е недостатъчно - отговаря Палеолог, който пет години е бил посланик в София. - Има други аргументи, към които кликата на българските политици е много чувствителна; би трябвало да прибегнем към тях, без да се бавим.
- Моето мнение е същото...

***

София, 21 юли 1915 г. На светска сбирка италианският дипломат Кучи-Боасо споделя с френски журналист: „Българите държат ключа от положението - и знаят това. Букурещкият договор (от 1913 г., след Междусъюзническата война - б.р.) беше възможно най-лошата грешка; необходимо е бързо да я поправим... България трябва да бъде или удовлетворена, или унищожена.“

По-интересно е къде двамата си говорят. На ул. „Гурко“ в градината на къща, наета от французина Фернан де Клозиер, представител на френските кредитори с интереси в България.

Един наивен французин

Милата му жена, казват, е от Централна Европа, значи французойка само по брак. Обаче браво на нея - салонът й е „съвсем френски“ по подредба и вкус. А как изглежда самият г-н Де Клозиер?

„Познава основно страната, в която има солидно лично положение - пише впечатлен негов сънародник. - Приятел на много министри, които неведнъж са искали съвет от него, притежаващ забележително дар слово и същински талант на разказвач. Той най-добре би ви въвел в българския политически свят.“

С такова обаяние и връзки Де Клозиер би могъл да е и човек за по-специални задачи. Случаят е точно такъв. Той е в България, за да изкупува зърнени храни, но... без да се пазари. Дава до 25% над нормалната цена и разбира се, навалицата от продавачи и прекупвачи расте.

Ударът на „наивния търговец“ е в две посоки. 1. Подкопава се снабдяването с храни на воюващите (следователно гладни) Централни сили - Германия и Австро-Унгария*. 2. В България се облажват и остават благодарни на Съглашението много хора по цялата верига.

Трети мотив няма. Историкът акад. Георги Марков припомня: „На колониалните империи не им трябваше българско жито...“

Описват начинанието на Де Клозиер като „пирамида“. Но тя не е от онези схеми, в които „върхът“ засмуква отдолу каквото смогне, преди да изчезне с парите. В горещите месеци на 1915-а благата се стичат отгоре надолу и достигат мнозина в България - от партийния лидер, депутата и едрия банкер до местния политик, търговеца на жито и заможния селянин.

Нима е възможно? Да. По предложение на британския външен министър сър Едуард Грей държавите от Антантата са се договорили да инвестират по 50 милиона златни лева(!) в „частния бизнес“ на г-н Де Клозиер.



Разбира се, златото на Антантата едва ли е достигнало до извора на зърно, до дребния производител.

Делови мъже

Как се е родил остроумният замисъл? Някои го проследяват до Жан Крюпи (1855-1933), френски адвокат и политик. През юни 1915-а той посещава България и учудващо много се интересува от очакваната богата реколта.

Според други работата е тръгнала от Никола Генадиев (1868-1923), лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия, силен оратор, много деен, но и много противоречив политик с нелека съдба. Той е българският организатор на операцията, в която Де Клозиер е лице и диспечер на паричните потоци.

За ниския, синеок и нервен Генадиев французинът Марсел Дюнан си спомня: „Много интелигентен, с широки възгледи, той по едно време имаше голямо влияние в двореца...“

Но към юни 1915 г. влиянието е отстъпило на височайша неприязън. Причината е, че Генадиев се отмята от прогерманската линия на коалиционното правителство на либерала Васил Радославов, в което партията му участва.** (Път към национално обединение той вижда само в съюз с Антантата; още по-убеден в това е след една полуофициална мисия в Париж и Рим към края на 1914 г.)

Роли в житната операция имат доста хора от няколко страни, включително дипломати. А Генадиев въвлича много политици, предимно от опозицията - свои съпартийци, народняци, демократи, някои земеделски лидери. Изкушени са и хора, близки до управниците, като зетя на Радославов Христо Георгиев, депутат и подпредседател на банка „България“, и кмета на Бургас, либерала Никола Александров.

Схемата

В специално създадената търговска компания агенти са политическите приятели на Генадиев. Тя е регистрирана със закъснение, така част от сделките минават „на тъмно“. Но се знае, че само през август 1915 г. са изкупени храни за близо 20 милиона лева.

Компанията работи с Търговската банка (ТБ) на Буров и Губиделников, свързана с Народната партия. От тази банка Де Клозиер получава - обменени в левове и без да му задават излишни въпроси - огромни преводи с неизвестен първоизточник. Дали парите ще минат през голямата френска банка „Креди Лионе“, или през английската Уестминстър банк, те никога не липсват в начинанието на французина.

Естествено, ТБ не действа за едната гола идея. На всеки прехвърлен зад завесата на банковата тайна милион тя печели 100 хиляди лева. В аферата са привлечени и шефове на Вносно-износната банка, както и търговски мрежи като „Народен магазин“. Приятелите на Генадиев намират закупчици в провинцията; той пък пътьом им продава и юридически съвети.

Мрежата се разширява и в нея се омотават стотици. Де Клозиер не се ограничава само с апетитни изкупни цени; той плаща на агентите комисиона 5% (вместо общоприетите 3%) плюс един лев на всеки 100 кг. (В книжата му е забелязана и партида „екстра комисиони“ - определено изящен синоним на „рушвет“.)

Само за 30-ина дни през юли-август цените на зърното скачат от 21 до 30 лева за 100 килограма. Изкупува се не само жито; вагоните се товарят с фасул, царевица, овес, просо... След като възниква проблем за съхраняване на изкупеното, бързо растат и наемите за хамбари. Обаятелният французан с лекота плаща и тях.
Има логичен въпрос. Нима целият този златен дъжд не донесе и мъничко полза за обществото, за хазната, за общата икономическа среда?

Уви, по-скоро не. За икономическия ефект от операцията свидетелства Димо Казасов:

„Войната се промъкна в домакинствата, където се настаниха оскъдицата и скъпотията, в резултат на спекулата и на масовото изнасяне на хранителни продукти за Германия. Франция изпрати в България своя агент Де Клозиер, който започна да закупува огромни количества жито и други зърнени храни. Скъпотията и оскъдицата станаха непоносими...“

Привиден плюс се явява през есента на 1915 г. Тогава правителството реквизира „Деклозиерови“ храни на обща стойност 18 милиона лева и иззема в полза на хазната 2,5 милиона лева, неизползвани от ТБ. Само че в Париж и Лондон точно смятат колко са похарчили и начисляват наказателни лихви. А сметката е поднесена на България покрай Ньойския договор.



Далаверата рухва

За разлика от други масови афери (като „кредитните милионери“ от 90-те години на XX век) Деклозиеровата не се проваля по механизма „много маймуни на клона“. В Антантата далеч не са свършили подготвените пари, а в България остават за изкупуване неколстотин хиляди тона зърно.
Само че толкова бурна търговия няма как да остане скрита. По следите на закупчиците тръгва тайната полиция. Радославов, който има богат собствен опит в тъмните сделки, хем изчаква противниците да се накиснат по-дълбоко в „житарската афера“, хем взема мерки да я спре.

Докато продажбите на зърно са свободни, износът му е забранен. Това не смущава особено агентите на Де Клозиер; така и така целта им е по-малко храни да стигнат до германците. Правителството контраатакува и с „таван“ за изкупната цена на житото - 26,50 лв за 100 кг.
На 30 август е обявен държавен монопол върху житото - за по-сигурно попълване на военновременния резерв. А с обявяването на мобилизацията (10 септември) всякакви продажби са прекратени.

Фернан де Клозиер поверява на ТБ приключването на сделките, а самият той стяга куфарите, още преди България да е обявила война на Сърбия (1/14 октомври). На 8 октомври заедно с напускащите френски дипломати той хваща влака до Дедеагач, откъдето ще вземе кораб. А за партньорите му в България започва неприятно време.

„Предатели“

В средата на октомври е подето следствено дело №1/1915 г. на Софийския военнополеви съд, през ноември започват арести и обиски. В кантората на Де Клозиер са открити красноречиви документи, включително за раздадени 1,5 милиона златни лева на видни политици. А кампания в проправителствения печат заклеймява замесените в схемата като „предатели“ (това не е трудно, след като страните от Антантата вече са врагове на България). Радославов използва този мотив, за да дискредитира противниците си; върху тях се оказва и натиск да подкрепят правителството, което е притеснено от крехкото си мнозинство в парламента. Отчасти тези игри обясняват протакането на следствието (над една година) и съда.

По „житарските дела“ са привлечени 38 обвиняеми, 20 от които са депутати. В затвора обаче са пратени само най-несговорчивите, сред тях земеделците Александър Стамболийски и Райко Даскалов.

Зад решетките попада и Генадиев. Освобождават го - както и други, през 1918 г. И той се връща в политиката, но не за дълго. На 17 (30) октомври 1923 г. Никола Генадиев е застрелян на кръстовището на улиците „Шипка“ и „Кракра“. Той е третият - след Стамболов и Димитър Петков - лидер на Народнолибералната партия, убит в центъра на София. 


* Стратезите на Съглашението основателно разчитат, че Германия няма достатъчно ресурси за една продължителна война.

** Заради този грях Генадиев упорито е набеждаван, че е подбудител на кървавия бомбен атентат в Градското казино в София на 1 (14) февруари 1915 г. Но в съда това не е доказано.

Източници: История на България, т. 8, 1999; Георги Марков. „Нашумелите международни афери на Третото българско царство“, 1998; Иван Йовков, „Кобургът“, 1980; Иван Илчев, „България и Антантата през Първата световна война“, 1990; Marcel Dunan, L'Ete Bulgare (Juillet-Octobre 1915) 1917; Морис Палеолог, „Царская Россия накануне революции“, 1991; Димо Казасов, „Видяно и преживяно“,1969.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47