3 ноември 2014 г. Прокуратурата повдигна обвинения на 7 служители на митническия пункт "Лесово". Обвиненията са след съвместна акция на специализираната прокуратура и ДАНС проведена на ГККП - Лесово. Снимка - БГНЕС.

Корупцията в България след Освобождението

Дадеш ли – ставаш съучастник

6196 | 20 ноем. 2014 | 15:14

В обществото ни има примирение към акта на корупция


София заснеха с камера пътен полицай, който взема подкуп; медиите подеха записа, разчу се... Но това „събитие“ не ме подтиква да разсъждавам за катаджиите. Вицовете за тях бездруго са много разпространени. Първото, за което случаят ме подсеща, е, че в обществото ни има примирение към акта на корупция. Някак забравяме, че това е процес между двама; те са, така да се каже, съучастници в престъплението. Още в Османската империя нашите предци са казвали: „Дай на заптието една овца, за да не ти вземе цялото стадо.“ И още оттогава онези, които дават, предпочитат да мълчат. Поради това трудно се разкриват подкупите, корупцията. Второто е, че такива неща ги правят главно хора с власт и с влияние Проблемът не допира до 20-те лева в ръката на един полицай. Катаджиите и митничарите нашумяха в епохата на прехода, но според мен не те вземат най-големите подкупи. Отдавна е така - още от Княжество (по-късно и Царство) България. Правителството на Тодор Иванчов и Васил Радославов (1900-1901) поръчва от Германия едни гнили вагони, които ужким са нови, а те са трета ръка, едва ли не са щели да се разпаднат до Софийската гара. На по-ниския етаж на далаверата няколко чиновници, които са приемателна комисия, вземат подкупи от германската фирма.

 

При заема от „Дисконто гезелшафт“ (1914 г., пак при управление на Радославов), финансовият министър Димитър Тончев също е посредник в сделката. Мнението си за този министър не е сдържал и Фердинанд (отделен е въпросът, че той също си е вземал „своето“). Царят посетил легацията на Австро-Унгария скоро след като там е бил Тончев, който подарил портрета си на пълномощния министър граф Тарновски. Фердинанд видял подаръка до писалището на Тарновски и му казал: „Абе, как така държите портрета на моя финансов министър толкова близо до вашата каса.“ И взел да се смее. Тогава често са узаконявали подкупа при сделка като комисиона, прибирали са парите и без това да е отбелязано в съответните договори. „По къщите им ще ги познаете“, се е говорело някога в София. Къщата на Димитър Тончев била на ул. „6 септември“, доколкото знам. В центъра на столицата е имало и други големи къщи на политици, но голяма част от тях са разрушени от англо-американските бомбардировки. Корупция съпътства и военни поръчки и доставки

В сделка от 1903-1904 г. участват заедно ген. Рачо Петров, който тогава е министър-председател, и ген. Михаил Савов, министър на войната. Става дума за доставка на боеприпаси, от която и двамата вземат своя процент. В печата от онова време, а и в историята, е запомнена като аферата „Шарл и Жан“. Двамата генерали би трябвало да се досещат, че заради тяхната лична изгода в Българската армия ще попаднат и негодни патрони. От тази гледна точка те се оказват съучастници в двойно престъпление.

 

А Рачо Петров е способен български военачалник, но аз го наричам „генерал бизнесмен“. Един пример за размаха му е от Първата световна война, когато е генерал-губернатор на Македония. Той тогава изкупува афион - маково семе за преработка. Това е суровина за наркотик като морфин, който тогава много се търсел заради милионите ранени войници. И той изнася афиона за Германия и Австро-Унгария... Пак от времето на Първата световна е едно любопитно признание на политик: „Депутатството - това е една далавера. Глупав е оня, който не го ползва, щом му се удаде случай.“ Той е сред обвиняемите по т.нар. Деклозиерова афера - мащабен опит на Великобритания, Франция и Русия за подкупване на български политици (виж „Жито за Антантата“ в броя на „Преса“ от 19 ноември т.г. - б.р.). Следите й не бяха изчезнали от българската политика и десетилетия по-късно.

 

В средата на 80-те години в „Общество и право“ - едно много добро списание, ми публикуваха няколко текста, които после влязоха в книгата „Нашумелите международни афери на Третото българско царство“. Но за Деклозиеровата казаха „Не!“. Защото Райко Даскалов и други земеделски лидери също са замесени, не е само Никола Генадиев. И ми казаха: „Абе, младеж, това е бащата на министъра на правосъдието Светла Даскалова! Ако можеш да махнеш земеделците...“ Отговорих „Няма как да ги махна“ и си изтеглих статията. Иначе в Народна република България имаше контрол за корупция - дори във висшите етажи. Някъде в средата на 70-те години беше разкрит дори един генерал чавдарец (партизанин от близкия до Тодор Живков отряд „Чавдар“ - б. р.).

 

Като началник на тила в МВР раздавал от ведомствените апартаменти на близки хора, включително на своята любовница. И го осъдиха, мисля, на 10 години затвор. Последните 25 години много ни развратиха. Корупцията е навсякъде и огромно народно богатство се похити или разхити. А приватизацията? Трудно ще се разкрие някога колко подкупи са дадени за облагодетелстване от приватизация на държавно и общинско имущество. Възможно е цялата история на България след Освобождението да се напише или разкаже като история на корупцията в България. Но това е вярно и за абсолютно всяка друга държава. И на Запад, и на Изток има такива случаи на корупция, че ние просто се губим в нашите малки мащаби.

 

Корупция има, защото човешката природа е податлива. Има, разбира се, и почтени политици. Но както пише в едно от евангелията, човешкото око само шепата пръст го запълва. Корупция има и в науката, за съжаление, има съмнително минали дисертации, има поръчани рецензии и т.н. Но „науката корупция“ не е специалност на катаджии и митничари от вицовете и видеозаписите.

 

Има подкупни политици. Само че те умеят, те знаят как да се пазят, по какви банкови сметки да получават облаги, в коя чужда банка. При тях е цяла наука как да не бъдат разкрити. Пак там се предлагат и служби, и длъжности, за тях дори си има вероятно ценоразпис, който ние не знаем... Но всичко това е скрито, потайно и го правят хора с власт, те са силни. Както народът казва, „той държи и хляба, и ножа“... има такава поговорка.

 

Има и други поговорки - например „Рибата се вмирисва откъм главата“ - и остроумното допълнение - „...а се реже откъм опашката“. Но не трябва да се примиряваме с корупцията, не трябва да я приемаме като нещо неизбежно. И това не е работа само на съдебната система. В тази посока също имаме исторически опит от първите 30-ина години на XX век - със същински наниз осъдени и амнистирани. Александър Малинов (1867-1938), който освен голям държавник е и адво- кат, неслучайно предупреждава новодошлите в управлението: „Внимавайте, защото и вие ще паднете от власт и вие може да бъдете съдени и осъдени...“

 

Действително, като си отиде едно правителство, новото се засилва да въздаде справедливост и да вкара предишните в затвора. Но това не става, защото те общо взето си знаят тайните сметки. И народът точно е рекъл: „Гарван гарвану око не вади“, само че това прозрение развращава и народа. Щом онези горе крадат милиони - си казват хората - защо и аз да не задигна малко. Не трябва да се примиряваме. Човек е податлив на изкушения, но не трябва да се оправдава със своя бит, с условията на живот - семейство, деца, ремонт... Самото общество трябва да се настрои за противодействие - да не се дават подкупи. Защото дадеш ли, ставаш съучастник. И заради още нещо. Без някой да даде, няма кой да вземе. 


От категорията

Защо сега се появи списъкът на Бобокови. Кой кой е?

Защо сега се появи списъкът на Бобокови-1590905420.jpg

Доказани доходи, западни партньори, източни пазари – Бобокови не са били за ...

31 май 2020 | 09:05

Отстрелването на олигарсите

олигарси-1590677394.jpg

Да следим внимателно какво ще каже Валери Симеонов, който преди дни предупреди ...

28 май 2020 | 19:06

Валерия Велева: Рубиконът за курса "Нинова" и абонираните за исторически грешки

-1495117440.jpg

Отпорът срещу въвеждането на прекия избор на председател и бламирането на ...

31 май 2020 | 23:52

Георги Йорданов: Акад. Лихачов за Кирил и Методий, 24 май и България като „Държава на духа“

Георги Йорданов-1544457900.jpg

Думите на световноизвестния учен „Обичам България – и древната, и съвременната, ...

31 май 2020 | 17:22

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.