Велико Търново

Богородица пази Асеневци и Велико Търново

11799 | 23 ноем. 2014 | 11:16

Царски манастир се крие зад Балдуиновата кула


Църквата, за която се смята, че е част от манастир на Богородица, строен от цар Иван Асен II.


Богородица пази средновековната българска столица Търновград и бди над владетелската династия Асеневци. Култът към Божията майка не е тайна за историците, а изворите за миналото на родината разказват за три манастира, които българските царе вдигат в нейна прослава. Различни жития подсказват, че те се намират хем извън столичния град, хем пък в непосредствена близост до него. Векове наред местоположението им остава тайна и за него науката може само да гадае.

Останките от първия духовен център излизат на бял свят през изминалото лято. Намират ги великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. Двамата попадат на основите на главната църква към комплекс, който смятат за манастирски. При това не кой да е, а един от Богородичните. Историческото откритие доказва, че Девата действително е почитана от Асеневата династия. Останките са разположени точно зад Балдуиновата кула, в непосредствена близост до Царския дворец и Патриаршеската църква

Трите Богородични манастира

От писмените извори е известно, че в района на Търновград са построени три манастира в култ към Божията майка. Те нямат нищо общо със съвременния метох в архитектурния резерват Арбанаси. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Съществуването им е описано в житието на Теодосий Търновски, написано от гръцкия патриарх Калист. Историческият извор разказва как Теодосий напуска Атон и стига до Търново. Във втория след Константинопол град той намира много прочут манастир, посветен на „всеславната Дева и Богородица“.

Подобни данни се съдържат и в житието на Ромил Видински, където конкретиката е по-голяма - там се говори за „Света Богородица Одигитрия“. От текста се разбира, че духовният център е близо до брега на р. Янтра, а срещу него се извисяват хълмове. В житието се разказва как Ромил Видински помага на монасите, като им осигурява прехрана и лови риба от брега на Янтра. За „Света Богородица Одигитрия“ споменава и Григорий Цамблак. Той разказва как духовното средище се извисява в Търновската Света гора.

Археологът проф. Хитко Вачев смята, че зад Балдуиновата кула се намира манастирският комплекс „Успение на Света Богородица“. Според него метохът „Света Богородица Одигрития“ е някъде в района на хълма Света гора, където днес е построен Великотърновският университет. Историкът проф. Пламен Павлов обаче добавя, че локацията на средновековната Търновска Света гора не съвпада с днешния хълм. Така била наричана цялата територия около средновековната столица, за която се знае, че е осеяна с манастири.

Иманяри първи намират комплекса

Духовният комплекс зад Царевец е открит първо от иманяри. Археолозите започват да работят по следите, оставени от търсачите на ценности. В района зад Балдуиновата кула те попадат на стенописи и фигурни блокчета, които отнасят към периода на XIII - XIV век и на практика съответстват на историите в житията. Те са захвърлени сред бурените и храстите в малка разкопана местност от няколко квадрата.

Иманярите така и не разбрали на какво са попаднали. Хитко Вачев и Илиян Петракиев защитават проект и получават финансиране от Министерството на културата в размер на 20 000 лева. Копаенето започва в края на август и скоро дава своите резултати. Под земната маса изникват останките на голяма църква с размери от поне 150 квадратни метра. Локализирани са близо 4000 фрагмента от стенописи. Някои от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Затова археолозите смятат, че най-вероятно монашеският и църковен комплекс е строен по времето на цар Иван Асен II. При разкопките е намерен и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. В „Похвално слово за Евтимий Търновски“ Цамблак описва как последният търновски патриарх често посещава обителта. Затова историците смятат, че духовният център е просъществувал до края на XIV век, когато Търновското царство пада под османско робство.

Знатните погребения

Два факта карат учените да вярват, че скритият под земята духовен център не е обикновена църква, с която териториите около Царевец са пълни. Надписът с думата цар далеч не е единственото доказателство. Под земята зад историческия хълм Хитко Вачев и колегата му изравят 700 тесера - парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях са златни. „Поставянето на златен варак (б.р. - метален лист) около нимбовете (ореолите) на светците сочи, че тук наистина е имало царски манастир“, категоричен е проф. Вачев.

Второто доказателство, че находката зад Царевец е царски манастир, представляват няколкото знатни погребения. В центъра на останките е разположена зидана гробница с формата на кораб. Така са били изграждани само митрополитските и патриаршеските гробници, подчертава проф. Вачев. Специфичният некропол и златните парченца смалт около патронната икона карат археолога да вярва, че под Балдуиновата кула почива в мир някой от средновековните български патриарси.
Още два знатни гроба стоят в притвора на манастирския храм. В единия лежи висш пълководец от Асеневата династия - той има златна обеца на ухото си, а с подобни са се окичвали само военачалниците с най-високи постове. Традицията съществува още от прабългарско време и се запазва през средните векове, макар държавата вече да е християнска. Подобни изображения на висши военачалници са познати от Манасиевата хроника. За втория гроб археолозите смятат, че е на знатна аристократка, която е положена в него със златните си бижута - обеци, копче и пръстен, в който по перфектен начин е въплътен кварц. 



Археологът проф. Хитко Вачев показва новата археологическа находка във Велико Търново на служебния премиер проф. Георги Близнашки.

Държавата обещава помощ

Находката зад Царевец, дело на Хитко Вачев и Илиян Петракиев, впечатлява служебния премиер проф. Георги Близнашки. Той обещава 30 000 лева, за да може черквата да бъде консервирана и реставрирана, а проучванията на терена да продължат спокойно. „Тук има работа за 10 години напред“, категоричен е проф. Хитко Вачев. Музейни експерти от Велико Търново са се заели с реставрацията на патронната икона, а археологът ще изпрати тленните останки на аристократите за ДНК анализ. След като работата им приключи, ще стане ясно точно кой от Богородичните манастири е останал скрит повече от шест века зад Балдуиновата кула.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47