ТРОХИ ПОД МАСАТА

38838 | 26 ноем. 2012 | 08:05

Снимка с Джак


 


Най-важните фрази в политиката се появяват изневиделица. Понякога могат да ги изговорят и редови политици, дори хора, които нямат особена роля във важни събития, а са само предани статисти. Тези фрази обаче не само остават във времето, нещо повече - те се превръщат и в

липсващия ключ към някоя политическа мистерия

обяснение за провала или възхода на една кауза. В момента на изговарянето им те могат да изглеждат без особен блясък, дори безлични - особено пък в българското политическо дрънкане е съвсем трудно да им се обърне внимание. Българските политици, или поне повечето от тях, са най-обикновени провинциални дрънкала, за тях думите нямат никакво значение, въпреки че винаги имат гигантски апетит за публичност. Газени фенери, които искат да играят ролята на морски фарове, ехей - но въпреки това никак не държат на думите, които ръсят след себе си.

Малцина от тия персони са в състояние да оформят важни послания. Затова, когато някой от тях изтърве нещо наистина важно, е нужно време, за да се схване какво всъщност е казано. Така една от най-знаменитите фрази на Прехода беше изтървана тия дни около комедията с кандидатурата на Петър Стоянов за Конституционния съд. Ето я: „Заради едни трохи от трапезата на ГЕРБ ръководството на СДС са си заврели главите под масата.“ Тя спокойно

може да се превърне в епитафията на цяла една партия

която навремето изсмука - без изобщо да е заслужила това! - антитоталитарните нагласи на българското общество, а по-късно и ги оглозга и ликвидира с яростта на канибал. Доста време от СДС все се хвалеха с прословутия предизборен митинг на 7 юни 1990 година - вместо да се опитат по всякакъв начин да заличат спомена за него. Правеха го и нахалници, които имаха главната заслуга за опозореното доверие на народа. С митинга злоупотребяват и досега дори и най-провалените политически мискини.

Мискинин - това е някакъв нищочовек, обаче със склонност да прави номера, той не е дори остроумник, а просто си е дребен заядливец. Ако трябва да помогне на някой слепец да пресече оживено кръстовище, той ще го направи по най-тъпия начин и ще се радва, когато горкият човечец се спъне в нещо. Навремето в отегчението си провинциалните бръснари се занимаваха с подобни нелепи шеги, или по-скоро подлости: оставят някаква монета на пода пред касата, но предварително я залепват здраво, за да гледат сеира на клиента, който иска тайно да си я прибере. Ей такива мискинлици. Онзи митинг беше наистина внушителен, спомням си го отлично, защото и „Всяка неделя“ направи немалко, за да го подготви - достатъчно е да спомена само поредицата ни за концлагерите. А късните демократи, повечето от тях все келяви адвокати, имаха цялата власт и не осъдиха дори един надзирател от тия лагери. Координационните им съвети координираха главно амбиции, пазарлъци и тайни.

Днес онзи митинг е позорната присъда над „демократичните“ координатори. Като изключим първата вълна в СДС - страдалци и почтени хора като Желев, Дертлиев и останалите край тях - по-късно там повечето бяха дребни рибоци, някакви лисунгери - мелези между лисици и чакали, имаше и безподобна паплач. Тарикати, предвидливо женени в тоталитарните години за партийни секретарки, адвокати - сътрудници на ЦК на Комсомола, идеологически полицаи - преподаватели по политикономия на социализма, гастролирали неуспешно в Москва. Все криви хора, които до Промяната бяха просто едни номинални типове.

Каква революция, каква промяна ще правиш с тия комплексари - и дори да я направиш, и тя също ще е комплексарска, недо...ана. Така и стана. На късните демократи онзи митинг и досега им изглежда като Големия им Триумф - а всъщност си е най-яркото доказателство за Големия им Провал. Впрочем тия храбреци нямаха и нищо общо с този митинг - те по-късно просто го приватизираха и го вложиха като една снимка в подправения си албум за годините на Прехода. И от време на време ви тикат в очите тази снимка, без да си дават сметка, че това е най-достоверното свидетелство за собственото им гигантско фиаско. Стотици хиляди хора - повечето току-що прогледнали, бяха дошли на Орлов мост, но само година-две по-късно

започнаха да се отнасят към тях като към безпомощни слепци

водеха ги насам-натам, лашкаха ги из лабиринтите на недомислиците и лъжите, а накрая просто ги изоставиха. Защото единствената мечта на късните демократи винаги беше да бъдат сътрапезници около масата - Масата на властта. Винаги и само тя ги е интересувала, нищо друго, никога. Затова и сега изплува тази фраза. Тя не е случайно изпусната. Нито пък е нечий внезапен проблясък, още по-малко е някакво осъзнато прозрение не толкова за миналото, колкото за бъдещето. Тя е плод на 20- годишните напъни на няколко вълни приспособенци и случайници. Тя е

лаконичен израз на идеалите на Сърфистите на Прехода

които все киснат в плитчините край брега и чакат да възседнат някоя вълна. Това е най-съкровената им фраза, в която се отразява най-ясно тяхната Идея - велика за самите тях. Но мерзка за всички останали, които отвратени наблюдават отстрани големия Цирк, в който някакви номерца изпълняват и омърлушените клоуни на тъй нареченото дясно. Макар че дори „първенците“ на това „дясно“ сигурно всяка заран се събуждат с въпроса: „Какво е това чудо, по дяволите?“  И сами си отговарят: „Е...ш ли му мамата!“

23 години се предъвква нещо, което и досега няма нито един свестен идеолог. От това личи цялата яловост на българската политическа класа, която тъй и не успя да формулира дори някаква мизерна теорийка за въпросното „дясно“. И по този начин новото българско политическо глумене остана до другите изкуфелщини: „Зрелият социализъм“, „Социализмът с човешко лице“, и пр. глупости. Вождовете комуняги сами си знаеха, а Живков дори го е казвал публично, че социализъм няма и няма да има. Обаче въпреки това за простолюдието го кръстиха „Зрял социализъм“ - трупът вече е зрял, напълно зрял, сервиран е на масата - заповядайте, господа, започвайте обяда си, може и с ръце, не ви трябват прибори. Какви идиоти - с какво са живели! Същото е и днес. И как тогава искате да се роди нещо свястно през тия 23 години от 1989-а насам? И защо впрочем младите днешни зяпачи изобщо трябва да излизат изпод полите на разни Преслави и да се заемат с нещо смислено.

Не успяха дори някаква друга гнилоч да съчинят

някакъв деликатес на дясната философия: зрял, презрял, с червейчетата насам-натам. Обаче Масата добре я виждат - тя е тяхното въжделение. За нея е вечната им битка. Тя е тяхната мечта за Византия. Да се доберат до нея, да насядат - и шумно да си късат с ръце от гнилочта, каквато и да е - все пак е даром. За тия трябваше да се роди един нов Добри Ганчев, за да опише простотията и лакомията им - дори и за трохите под масата. Когато някой казва, че Бойко допускал СДС само под масата - той просто изразява общия протест, че ги допускат до трохите, а не до истинските мръвки. Какъв Стоянов, какъв Конституционен съд, по дяволите!

Все Масата на властта е в главите им - само тя, нищо друго.  Тази фраза захлупи всичко останало, изговорено от изкормвачите на дясното. Захлупи дори казаното от самия Джак Изкормвача (Костов): „СДС ще изпие до дъното чашата на позора!“ - ако приеме предложението на Бойко да номинира кандидат за Конституционния съд.  И това той го просъска по адрес на Петър Стоянов - каза го мъжът на партийната секретарка - търговка с нефтени продукти от „Плама“, авторът на комунистическото „Работническо дело“, апологетът на криминалната приватизация, човекът, който съсипа всичко, до което се добра. Точно той!

Тези хора са отмъстителни и под ноктите си

 Г-н Провал никога няма да прости на Стоянов фразата „Иване, кажи си!“. Никога. И след 100 години. Той знае, че това е последната есен, в която се тътрузи по сцената, макар че фактически отдавна е политически труп. Но дори от фризера, в който отлежава „дясното“, той направи немалко поразии. И ще продължава да ги прави - докрай. За всички той е Главният Гробар на СДС. Това обаче никак не го смущава. Идете на Орлов мост и се пребройте - Джак и кликата му.  Снимайте се за спомен - сигурно ще изглеждате много щастливи.

А на минувачите, доколкото ви обръщат изобщо внимание, им раздавайте снимки на онзи митинг на 8 юни 1990 година - скъп спомен от Времето, което изкормихте без никакво угризение. Великите съдници. Джак и неговите джуджета. А сетне съберете пари за надгробието на СДС - поне това направете.
Епитафията вече е ясна: „Те бяха вечно гладни за трохите под Масата.“


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23