ТВ говорителката Мария Янакиева: Агов ни уволни от БНТ с телеграми

46078 | 2 дек. 2012 | 13:19

Няма да забравя никога как бяха изпратили чистачката при Георги Ламбрев, един от най-добрите говорители, които телевизията е имала. Спира г


Мария Янакиева е една от емблематичните говорителки на „По света и у нас“. Макар да не е на екрана повече от 20 години, тя продължава да бъде същата чаровница с огромни сини очи и широка усмивка. Прекарала е повече от 35 години пред микрофона, а гласът и продължава да я издава, защото е същият. От 1960-а до 1996-а той звучи ежедневно или от радиото, или от телевизионния екран.

Двамата със съпруга и Веско Цоневски, който дълги години пее в известния хор „Гусла”, са големи меломани. Самата Мария е нереализирала се певица - някога са и предричали кариера на мецосопран, но... животът избрал друго за нея. Събрал я с Георги Ламбрев, Даниел Илиев, Чичко Филипов, както зрителите наричат Никола Филипов - всички те нейни партньори от радиото и телевизията. Дълги години тя заедно с Мария Тролева, Анахид Цонева/Тачева, Лили Ванкова, Любинка Няголова, Христина Христова са най- известните жени в държавата.


Почти 20 години беше едно от лицата на Българската телевизия, които влизаха всяка вечер в домовете на българите чрез екрана. Как живееш днес, Мария, разпознават ли те още хората?

- Не мога да повярвам, но и сега не са редки случаите, когато чувам зад гърба си „Я, говорителката от телевизията“. Не крия, става ми толкова мило и приятно, че все още ме помнят, макар да са минали години оттогава. Но това, което ме радва истински, е, че разпознават гласа ми.

Е, това си е истински сериозен комплимент. И какво ти казват?

- Веднъж се качвам в трамвая и попитах ватманката къде да сляза, търсех някаква улица. Без да се обръща, жената каза: „Мария Янакиева, от телевизията.“ Щях да падна, тя дори не ме погледна. „Аз ви познавам по гласа - продължи тя. - И други познавам, но вас ви зная най-добре.“ Караше си трамвая и ми говореше. Когато бях на екран, това си беше почти ежедневие. Но сега, като се случи, ме прави много щастлива. Да разпознаят гласа ти след години, това не е шега работа.

Е, като те гледам как изглеждаш и днес, не се учудвам на това, което казваш. Говорителките по телевизията в онези години преди 10 ноември 1989-а бяхте най-известните жени в България, по-одумвани дори от артистките. Какви ли не легенди се разказваха за вас.

- Вярно е. Тогава нямаше жълта преса, но пък мълвата беше страшна работа... За мен не си спомням да е имало големи небивалици, все пак и тогава много се държеше на морала.

Чувала съм приказки, че за да станеш говорителка, е трябвало да имаш големи връзки. Имаше ли наистина шуробаджанащина, налагани ли са - я жената на някого, или пък любовницата?

-В „Информация“, където бях аз и другите колеги от новините, това беше абсурдно да стане. При нас всички кадри бяха подготвени в радиото. А там аз бях спечелила много труден конкурс. Не можеше всеки да дойде да чете. Правеха ни забележка, ако прочетем нещо нелогично, следяха ни много стриктно. На кулата, където се водеше телевизионната програма, беше по-друго. Сигурно е могло да наложат някого, но аз нямам такъв спомен. Съпруга, дъщеря, любовница - не.

Как се насочи към професията, Мария, някой подтикна ли те към микрофона?

-Аз от малка бях много артистична, мечтаеех си да стана балерина, после певица, артистка. Знаеш ли, че когато бях ученичка, учителката ми по пеене беше казала на баща ми, че от мен ще излезе голяма певица, даже ми бяха определили и гласа - мецосопрано. (Смее се.) Но не станах. Между другото аз и сега продължавам да пея - е, когато се събираме с приятели. Съпругът ми е и певец, той дълги години пее в мъжкия хор „Гусла“. Иначе гласът ми бе забелязан, когато бях 18-годишна. Тогава тъкмо започнах работа в администрацията на предачното предприятие „Ернст Телман“. Пратиха ме на радиоуредбата и без да предполагам, оттук тръгна моята кариера пред микрофона.

И как се издигна до говорител?

-О-о-о, един от техниците все ми повтаряше колко „хубав метален глас“ имам, а после насила ме накараха да се явя на конкурс в радиото. Годината беше 1960-а. Това се оказа най-големият конкурс, с 3000 души кандидати! Макар и най-малката бях сред печелившите. И започна къртовски труд - четене, занимания с Борислав Бояджиев, с Георги Ламбрев - Бог да ги прости и двамата, те вече са покойници.

А как се оказа в телевизията?

-Изкарах 11 години в радиото, пет от които в руската столица, където ме изпратиха да водя популярното предаване „Говори Москва“. Когато се завърнах, много от колегите ми вече бяха отишли в новата медия, телевизията. И през 1971 г. поканиха и мен. Така там се оказах заедно с Георги Ламбрев, Никола Филипов, Даниел Илиев, Люси Няголова, Веселина Александрова, целия новинарски екип на радиото.

Мария Янакиева и Георги Ламбрев гостуват в студиото на „По света и у нас“ по случай годишнина на БНТ.

Имаше ли нещо, което да те шокира тогава, все пак двете медии са твърде различни?

-Голям шок за мен бе визията. Трябваше винаги да сме с прически, с що-годе хубави дрехи. В радиото това нямаше как да се види. В началото сами си осигурявахме и гардероба, и фризьора. После започнаха да ни обличат в ЦНСМ и „Лада“, най-големите модни къщи тогава. Годишно ни отпускаха по 1500 лв. за облекло. Тези пари не бяха много, защото дрехите там бяха скъпи. Освен това ние трябваше да се отчитаме стриктно какво сме купили.

Говорителите имахте ли специални учители, уроци вземали ли сте?

-Учехме техника на говора - правилно произнасяне на думите, ударенията, логика, паузи. Ходили сме на уроци лично при такива титани на езика като проф. Любомир Андрейчин и Мария Георгиева. Със сигурност мога да кажа, че случайни хора при нас нямаше.

Мария с актьора Джоко Росич.

Спомняш ли си някоя екстремна ситуация на колегите?

-Няма да забравя как веднъж в студиото един прожектор беше паднал до Ани (Анахид Цонева/Тачева). А тя запази самообладание и продължи да чете програмата. Знаеш ли какъв стрес е това, ами ако се беше стоварил на главата й? Просто не искам да мисля. А при земетресението във Вранча през март 1977 г. ситуацията на Телевизионната кула е била доста драматична. Така се е разтресла, че колегите са се чудели как да реагират. Имало е и малко паника... Но това са екстремни моменти, в които се иска много бърза реакция.

В какви отношения беше с Бригита Чолакова, тя беше една от дамите на телевизията, вярно ли е че са я наричали диктаторка?

-Ние двете бяхме приятелки, но не съм работила с нея в предаване. Наистина й казваха, че е диктатор. Тя обаче беше страхотен професионалист и прекрасен човек. Много се бореше, докато стигна до това признание. Когато бях вече в радиото, тя дойде да кандидатства за говорител, но без конкурс. Била съм 18-19-годишна, но още помня как влезе в стаята ни за почивка. Тя беше толкова красива жена, с една хубава коса, прекрасно лице... Веднага си казах, че просто не могат да не я вземат. Но й отказаха заради някакъв лек дефект в говора, според шефовете имала проблем и в изговарянето на „ш“, други пък намериха, че има немски акцент.

Сериозно, намерили са дефект в гласа на Бригита?

-Да, и не бяха прави. Сега, ако се беше явила, щяха да я грабнат веднага. След това се яви в телевизията и пак й намериха кусур. Според мен може би поради някакви политически причини. Все търсеха повод да се заядат. Но когато тя се наложи, стана една от емблемите на телевизията. Такава емблема беше и Кеворк. Той винаги е бил много внимателен и мил, винаги ме е спирал да си говорим. Макар че мнозина го смятаха за надменен. Той е абсолютна история. Това, че се върна отново на екран, макар не в БНТ, а в Нова тв, е много добре, защото младите днес само са чували за него. Ето сега могат да видят и усетят какви журналисти имаше преди години.

Като едно от лицата на „По света и унас“ сигурно ти се е налагало да четеш новини, които внасят по време на ефир. Спомняш ли си някой такъв случай?

-Разбира се, и това не се случваше рядко. Спомням си, че по време на вечерно дежурство (юли 1982 г.) ми внесоха буквално от телекса телеграма от съветския ръководител Леонид Брежнев до Тодор Живков. Поводът бе смъртта на дъщеря му Людмила. Признавам си, че доста се стреснах. Още помня първото изречение от текста: „Скъпи ми Тодоре, ние с теб сме преживели много неща, ще преживеем и това...“ Прочетох я, без да съм я видяла преди това.

Ами ако не можеш да разчетеш новината в ефир, как излизаш от такава ситуация?

-Веднъж пак внесоха в ефир новина от телекса, чиято втора част бе написана на ръка. Изведнъж спрях и не продължих, прочетох само началото, защото след това нищо не се четеше. След предаването в студиото влезе веднага шефът ми Петър Кожухаров и казва: „Дайте да видя новината, вие не я прочетохте цялата.“ „Вижте го, ако вие можете да разчетете този текст, аз не мога.“ Кожухаров веднага каза: „Мога, защото аз съм я писал.“ (Смее се.) Почеркът му беше ужасен, но ми се размина...

Имала ли си комични гафове, докато четеш новините?

-Има един случай по време на централната емисия „По света и унас“, който и досега ме разсмива. Бяхме водещи с Даниел (Илиев - б.а.), а с нас беше шахматният коментатор Владилен Попов. Той беше малко разсеян човек, слагаше таблото на стената, движеше си магнитните пешки, мърмореше си нещо, пъхваше ги по джобовете си, те падаха... Предупредихме го да бъде по-тих, защото все пак ние гледахме в камерата, четяхме съсредоточени, но периферията ни виждаше какво става настрани. И както си четяхме, изведнъж той пак изпусна пешка, наведе се и се чу един много смешен човешки звук. Ние едвам удържахме смеха си, операторите се превиваха, но Владилен си остана абсолютно невъзмутим.

Срещала ли си се с Тодор Живков?

-С Тодор Живков съм се срещала два пъти. Първия път дори закъснях, защото така се бях притеснила, че не знаех какво да облека. Всъщност с колегата Мария Тролева, Бог да я прости, бяхме определени да го поканим на професионалния ни празник. Щом влязох в кабинета, Живков в неговия стил веднага стана и със смях ми вика: „Айде бе, Мария, къде си, заповядай, сядай.“ Вътре около масата вече седяха Мария Тролева и Иван Славков-Батето. Живков първо беше започнал да ни разказва спомени от партизанското движение и изведнъж спря. „Забравих да ви почерпя. Какво ще пиете?“ Мария веднага каза: „Чинцано, другарю Живков.“ Секретарката му донесе нещо червено. Двете с Мария обаче нещо се усъмнихме дали това е чинцано. До този момент бяхме пили само бяло, но не и червено. Живков се учуди и попита Славков: „Иване, бе, я виж това не е ли чинцано.“ Иван обаче напълно спокойно и категорично каза: „О-о-о, др. Живков, аз от питиета не разбирам.“ Втората ми среща с Тодор Живков беше съвсем случайна в Бояна и тя стана след 10 ноември, когато той беше под домашен арест. Той не беше умърлушен, а имаше дух, и това ме изненада. Знаете тогава какво се говореше в медиите, бяха първите години на демокрацията. Тогава се оказах в компанията на група млади журналисти. На въпроса дали ще се съгласи на телевизионно интервю и уточнението им „Ние ще платим за него“, Живков само се изсмя и рече: „Знам, че това няма да стане.“ И позна.

Пак заедно след толкова години! Мария посреща в дома си скъпи гости - говорителите Анахид Тачева, Лили Ванкова, Веселина Александрова (първи ред от ляво на дясно), Никола Филипов, Георги Ламбрев, Христина Христова, Любимка Няголова, Мария Янакиева, Николай Колев и Димитър Игнатиев (най-горе) .

Новото време обаче дойде с уволнението на всички говорители.

-Заради това, че сме работили при Тодор Живков, Асен Агов ни уволни с телеграми през 1992 г.. Няма да забравя никога как бяха изпратили чистачката при Георги Ламбрев, един от най-добрите говорители, които телевизията е имала. Спира го тя и му казва: „Трябва да ви дам една бележчица.“ Това беше заповед за уволнение. Никой не е искал да му я даде и затова работата свършила чистачката. Но това са минали времена.

Как ти се струва телевизията сега?

-По-модерна, по-хубава, по-цветна, по-красива и със супермодерна визия. Журналистите са много по-нахакани. Ние преди бяхме по-обикновени, но може би по-интересни на хората, защото бяхме само шест-седем човека. И всички ни познаваха. Сега всичко е много по-цветно, по-красиво, с големи екипи, модерни камери.

Имаш ли сантимент към БНТ?

-Имам, разбира се. Аз основно гледам БНТ. Най-добрите новини са на БНТ, в това съм категорична. Сутрешният им блок е много добър, особено втората част, която е за културата. Напоследък много ми харесва и ТВ 7. Има много интересни предавания и интервюта. Водещите от Би Ти Ви са просто чудесни. Харесва ми Виктория Петрова, тя много се промени. В началото правеше някакави мимики с лицето, но сега е направо прекрасна. Красота! Ани Салич е невероятна водеща.

Завиждаш ли им тайно на сегашните водещи?

-Разбира се, че им завиждам, завистта ми обаче е напълно бяла. Те сега имат всичко, което ние нямахме - техника, аутокю, а ние се мъчехме над едни машинописни страници, в които нямаше всички букви. Но се справяхме, защото бяхме много добри професионалисти. Не казвам, че на днешните им е лесно. За тях обаче работят толкова много хора и всичко се получава перфектно.

(в. Преса, печатно издание, брой от 328 от 2 декември 2012)


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37