Студентът, който върна 5000 лв.: Липсват ми усмивките на хората по улицата

11371 | 3 дек. 2012 | 08:00

Мирослав Ангелов получи тазгодишната награда на "отворено общество" за най-добър ром студент по медицина


Мирослав Ангелов е един от младите хора у нас, който би накарал и най-големия песимист да повдигне учудено вежди. Роден в ромско семейство и израсъл в крайния столичен квартал „Христо Ботев“, Миро остава пълен сирак. Отглежда го баба му Добрина, която чисти входове, за да изхрани внуците си. Миро е доброто доказателство, че всички сме в калта, но някои от нас гледат към звездите. От малък иска да стане лекар и въпреки ниския старт в живота почти е докоснал мечтата си. Мирослав учи за лекар в столичния Медицински университет и е сред отличниците на випуска си. Планира да специализира кардиология. От сърдечни заболявания си отишли и двамата му родители.


- Миро, принадлежиш към ромския етнос. Чувствал ли си се някога дискриминиран заради това? Сред колегите си в университета, на улицата?

- Не, не се чувствам дискриминиран. По-скоро бих се чувствал такъв, ако след време заплатата ми е по-ниска от тази на работещите в някой хипермаркет.

- Обиждаш ли се, като чуеш думите „цигания“ или „циганска работа“?

- Понякога се обиждам, понякога - не. Зависи от ситуацията. Често и аз се възмущавам от някои неща, които се случват и провокират хората да кажат „циганска работа“. Но в повечето случаи този израз се използва като нарицателен за всяко нещо, което направи един циганин - независимо добро или не.

- От години се дават милиони левове за ромска интеграция. Дават ли според теб някакъв ефект? Или повечето хора все още са бедни, гладни, необразовани?

- Да, разбира се че има ефект, но според мен той не е задоволителен. Все още в ромската общност безработицата е голяма. Това принуждава родителите да възпрепятстват образованието на децата си, това от своя страна води до проблем в интеграцията им, ако изобщо може да се говори за такава. И естествено оттам идват всички проблеми на общността, която все още живее в изключително бедна обстановка. Затова мнението ми е, че държавата трябва да инвестира в ромите, защото са хора с потенциал, който трябва да бъде разгърнат.

- Само в парите ли е проблемът? На теб какво ти липсва най-много?

- Липсва ми детството, липсват ми годините, в които са ме възпитавали родителите ми, учителите ми. Липсват ми усмивките на хората по улицата.

- А какво те прави най-щастлив?

- Най-щастлив ме прави фактът, че съм здрав и имам възможност да се развивам. Възможност, дадена ми от Бог и хората, с които ме е срещнал, хората, помогнали ми да стигна дотук.

- Как се виждаш след 10 години?

- Преди всичко завършил, работещ в България и все още оптимист за устойчивото ни развитие като нация.

- Би ли отишъл да работиш в чужбина?

- На този етап, не. Все още съм оптимист и вярвам, че ако има политическа воля за справяне с проблема, като завърша, ще остана тук да се реализирам.

- Ти с колко пари би се чувствал добре? Колко ще ти стигат на месец, за да живееш нормално и спокойно?

- Достатъчно, за да съм спокоен за физическото си оцеляване и продължаване на развитието ми като бъдещ лекар.

- Колко пари според теб би трябвало да е лекарската заплата?

- Лекарският труд не бива да влиза в някакви рамки, затова трудно бих могъл да кажа. Според мен заплащането трябва да бъде адекватно според условията, в които живеем. Лекарската заплата би трябвало да е достатъчна за издръжката на дадения лекар, да му гарантира неговото постоянно развитие. Но за съжаление днес нещата не са такива - заплатите на лекарите са по-малки от заплатата на една сервитьорка например. Ето това трябва да е знак за държавата, че нещо не е наред.

- Какво според теб трябва да направи държавата, за да задържи лекарите си?

- Много е просто - трябва да инвестира в тях, за да ги задържи тук. Но явно, че държавата ни полага усилия да осигури здравеопазването на други страни с ресурс, какъвто са всички наши специалисти.

- Какво би направил, ако беше здравен министър?

- Вижте, не е лесна работата на министъра и затова не бих могъл да коментирам в детайли. Но ако имах такава възможност, бих се постарал да не гоня лекарския ресурс от България. Бих се заел сериозно с темата за специализациите - не може да искаме специалисти, а същевременно да използваме труда им и за капак да ги караме да си плащат за това. Дейността на НЗОК също бих се опитал да подобря, като бих премахнал т.нар. клинични пътеки, които принуждават лекарите да работят извън правилата на медицината, като например да лекуват неврологично заболяване за 5-6 дни. Мисля, че всички са запознати с факта, че не е възможно да се лекуват пациентите по този начин. Неслучайно здравеопазването ни е най-трудната област за управление и координация.

- Блазни ли те такъв пост? Или искаш да си в кабинета, в отделението, до хората?

- Не, такива върхове нямам намерения да гоня. Но и засега не се виждам като кабинетен лекар, а по-скоро като лекар, който работи между хората, на терен, в клиника... Искам да има динамика, това е.

- Интересуваш ли се от здравната реформа? Какво мислиш за нея?

- Разбира се, че се интересувам. Все пак това е секторът, в който ще работя, като завърша. За мен здравната реформа е неефективна, защото не може да се пести от здравето на хората и ресурса на лекари. Реформа за мен се прави с ясни цели, с точните хора като екип и с много средства, които очевадно държавата ни пести за сметка на магистрали например.

- Като спомена магистрали, какво мислиш за сегашното управление? Харесваш ли премиера, президента, депутатите?

- Истината е, че не искам да коментирам. Показателна е бройката на сменени здравни министри за последните 3-4 години.

- Задават се избори догодина. Ще гласуваш ли?

- Да, ще гласувам, защото аз искам да живея и да се развивам в България и това, което тя ще ми предложи като управление, зависи от мен.

- Сега в църквата тече напрегната борба кой да седне на патриаршеския престол след смъртта на дядо Максим. Как мислиш, какъв човек трябва да оглави църквата на българите?

- Преди всичко да бъде обединител, да бъде добронамерен и да показва своя пример на обществото, като бъде близо до тях. В това число да бъде и аполитичен.

- Вярващ ли си? Ходиш ли на църква?

- Вярващ съм, да, но не прекрачвам границата с фанатизма. Не ходя на църква, защото вярвам, че Бог не е в сградата, а в душите на хората, които го обичат и търсят.


(В. Преса, печатно издание, брой от 329 от 3 декември 2012)


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16