Лиляна Павлова: Каним бизнеса да строи язовири

8050 | 5 дек. 2012 | 09:09

Няма събота и неделя - винаги съм била на линия, когато трябва, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството


Интервю на Христо Николов за спънките при санирането и спънатите общински болници


Лиляна Павлова е родена на 6 декември 1977 г. в София. Завършила е Университета за национално и световно стопанство, специалност „Международни икономически отношения“. Била е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството (август 2009 - септември 2011), както и началник на отдел в дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите. Омъжена, с едно дете.


- Г-жа Павлова, да започнем с темата, която интересува хиляди българи - енергийната ефективност. Колко са подадените заявления за саниране на жилищни сгради и колко са одобрени?

- Над 5000 са проведените консултации с граждани, така че интересът е голям. Подадени са 138 заявления, одобрените са 42, а 8 са отхвърлени. Със сигурност няма да одобрим около 10-20 кандидатури и в това няма нищо странно. Отхвърляме преди всичко сгради, които не отговарят на най-минималните изисквания - за етажи или брой жилища.

 - Как си обяснявате огромната разлика между направените консултации и подадените заявления?

- Нормално е. От 1 юли, когато стартира кампанията, до октомври имаше доста подадени заявления. А ние от октомври активно представяме проекта и правим консултации по места. Значи дори без промоционална кампания хората бяха разбрали колко е важно санирането. Продължителността на програмата е три години и по наши изчисления парите (50 млн. лв.) ще стигнат за 200 сгради. Изводът е, че на шестия месец имаме подадени заявления за почти три четвърти от сградите, които теоретично бихме могли да финансираме.

- От какво се притесняват хората, които правят консултации, но не подават заявления?

- Основно за финансирането. В условията на криза хората не са сигурни в доходите си и се притесняват въпреки очевидните ползи. Инвестицията е средно около 5000 лв., но тя се възвръща многократно - плащат се по-малки сметки, жилищата са освободени от данък сгради за период до 10 г., имотът повишава стойността си. Вложените пари се връщат бързо, защото още в първия отоплителен сезон сметките намаляват с 50-60%.

- Намерихте ли механизъм за подпомагане на най-бедните обитатели в блоковете?

- Съфинансирането се оказа предизвикателство. Има семейства, за които 5000 лв. са абсолютно непостижими. Хората имат огромно желание за саниране, но винаги се оказва, че във всеки блок или вход има по двама-трима неплатежоспособни. Поради това блокът не може да кандидатства за европари. Първият социален инструмент е кредитният механизъм, по който хората изплащат нисколихвени кредити под пазарната им цена. Водим преговори с Българската банка за развитие за създаване на гаранционен фонд. Чрез него лихвите по кредити за саниране могат да намалеят допълнително.

- Работещ ли е вариантът съседите да помогнат на неплатежоспособните хора в кооперацията?

- Вече прилагаме модела. На общите събрания на етажната собственост това е сред най-важните теми - колко е бюджетът за саниране на сградата, колко излиза на апартамент. Ако в блока има 12 апартамента и две семейства не могат да си го позволят, техните разходи могат да се поделят поравно между останалите. Но всичко зависи от личната воля на всички обитатели. По-лесно това би се случило в малките блокове, където хората се познават.

- В началото на годината бяхте скептична за Дунавската стратегия. Напоследък се забелязва активизиране по темата. Реалистично ли е да се надяваме на европари в следващия програмен период?

- Много усилия се хвърлиха в разработването на стратегията. Документът беше одобрен от Европейския съвет, но тъй като нямаше финансиране, темпото се загуби. Затова България и другите страни апелирахме ЕК да осигури финансиране за подготовка на проектите и да се направи специална програма, която да финансира Дунавската стратегия. За наша радост това е факт - през 2014-2020 г. ще има многонационална програма „Дунав“, която един вид ще наследи програмата за Югоизточна Европа. По нея ще се финансира разработването на проекти. Бюджетът ще се определи догодина. Добри идеи имаме за общ туристически продукт на страните около р. Дунав, за велоалея по цялото поречие на реката.

- Имаме ли нужда от трети и четвърти мост над р. Дунав?

- България и Румъния имат подписан меморандум и воля за строителство на два нови моста. Дали ще има нужда, това ще покаже предпроектното проучване. Има предложение от областната управа на Силистра, от инициативен комитет в града, за нов мост до Калъраш. Другият мост, който се обсъжда, е Оряхово-Бекет. Смятам, че Силистра-Калъраш е с по-голям потенциал. Вече има инвеститори, които проявяват предварителен интерес. За Оряхово-Бекет имам притеснения, свързани с данните на Геозащита. Регионът е изключително застрашен от свлачища и брегът трябва да се укрепва. Това би струвало до 1 млрд. лв. Но за тези мостове трябва да се търси само публично-частно партньорство. Няма как да се построят с европейско финансиране, нито със средства от бюджета.

- През 2013 г. кои големи инфраструктурни обекти ще успеете да завършите?

- Надявам се най-късно до май да са готови оставащите 32 км от магистрала „Тракия“, да пуснем лот 1 на магистрала „Струма“ и важната връзка на софийския Околовръстен път с магистрала „Хемус“.

- Първоначалният срок за „Тракия“ беше февруари 2013 г.?

- Срокът е февруари, но при зимни условия спираме обектите и ги размразяваме, когато може да се работи. „Тракия“ зависи от времето. Строителството е възможно при постоянни температури над 5 градуса. Надявам се до юни догодина да пуснем и участъка от „Хемус“ между Шумен и Белокопитово. Там се забавихме заради археологията. През ноември очакваме да приключи довършването на магистрала „Марица“. Продължаваме работата по отсечката Кърджали-Подкова.

- А кои проекти ще започнете догодина?

- Ще тръгне реалната работа по обходите на Габрово, Монтана и Враца. Основните търгове, по които предстои да изберем изпълнители, са: София-Калотина, Северната скоростна тангента на столицата, Западната дъга на Околовръстното шосе на София, както и пътят Мездра-Ботевград, част от направлението София-Видин. Паралелно се надяваме, че скоро ще приключи процедурата за избор на изпълнител за лот 2 на магистрала „Струма“ и напролет да започнем участъка от Дупница до Благоевград. В следващия програмен период имаме 4 приоритета - довършването на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, изграждането на магистрала „Хемус“, тунела под Шипка и пътя София-Видин.

- Преди време български пенсионни фондове заявиха интерес към инвестиции в пътища. Постъпиха ли конкретни предложения?

- Добре са дошли, но още никой не е предложил нещо конкретно. Всички, които имат желание да инвестират в пътища, могат да го направят. Усилено търсим и инвеститори в язовири за питейна вода - една голяма тема за нас през следващата година предвид новия закон за публично-частното партньорство.

- Ще осигурите ли добра възвръщаемост, за да привлечете бизнеса?

- Освен че ще изградят пречиствателни станции за питейна вода, на инвеститорите ще дадем възможност да си направят ВЕЦ на язовира. И благодарение на производството на ток да си избият инвестицията.

- Къде другаде разчитате на публично-частно партньорство?

- За пътя Русе-Свиленград, както и за въвеждане на толсистемата за камиони. Те ще плащат за изминато разстояние. В момента сме в процедура за избор на консултант, който да анализира каква точно да бъде толсистемата. Леките автомобили твърдо остават на винетки.

- По колко часа на ден работите?

- По много. Нямам събота и неделя - винаги съм на линия, когато трябва.

- Не ви ли пречи, че много пътувате?

- Напротив, помага ми. Аз съм регионален министър и трябва да съм на място, по регионите, да се срещам с хората, да чуя какво казват и местните власти.

- Преди два месеца предупредихте, че ако до края на 2013 г. не разплатим 1 млрд. евро по програма „Регионално развитие“, може да загубим парите. Какво се промени оттогава?

- Мина кратко време оттогава. Целта ми беше да вдигна шум, за да се стреснат всички с рискови проекти. От този 1 милиард евро съм спокойна за половината - тях ще усвоим. Но другият половин милиард е рисков. И ако бенефициентите не се засилят, ще има неуспешни проекти.

- Стреснахте ли когото трябва?

- Мисля, че да. Сега текущо се срещаме с всеки един бенефициент - да видим кои са рисковите проекти. Ако трябва да се откажем от някои за сметка на други.

- Има ли прекратени проекти след апела ви?

- В Девня предстои да прекратим проект за ремонт на училища и детски градини, както и за социална инфраструктура. Много сме зле с общинските болници - одобрени са близо 30 проекта за финансиране. Договорите бяха подписани през януари, вече сме декември. До ден днешен те не са обявили търгове. Абсурдът е пълен - да искаме пари за подобряване на здравеопазването, а те да не стартират търговете. Имахме тежка среща с тях и сега ще правим нова.

- Какъв им е проблемът?

- Вече и аз не мога да разбера. Предния път, като се събрахме, проблемът беше в техническите спецификации на оборудването. Отне им време да ги нагласят. Но явно не са ги изпипали докрай, защото още не са им готови тръжните документи. Заплахата е, че до юни догодина те няма да обявят търгове и ще им останат само 6 месеца, в които да реализират проект, за който са имали две години. Вероятността да се провалят е много голяма. А е грехота да се връщат пари за здравеопазване. Така ощетяваме българските граждани, които имат право на по-добри здравни услуги.

- Колко пари сме заплашени да не връщаме?

- Общо парите за общински болници са 140 млн. лв. Рискови са около 100 млн. лв.


(в. Преса, печатно издание, брой от 331 от 5 декември 2012)


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16