Иван Искров: Бизнесът обича изненади само от Дядо Коледа

12737 | 6 дек. 2012 | 10:59

Интервю на Цвета ДИНКОВА с управителя на Българска народна банка за банковата система, политическите дъвки в Европа и предразсъдъците към


Иван Искров е управител на Българската народна банка от октомври 2003 г., като през октомври 2009 г. бе избран от Народното събрание за втори 6-годишен мандат. През 2001 г. е избран за народен представител в 39-ото народно събрание, в което заема длъжността председател на Комисията по бюджет и финанси. През 2010 г. Иван Искров е удостоен с високото отличие Командор на ордена на Леополд от Негово Величество белгийския крал Албер II.

Г-н Искров, знаете китайското проклятие - да живееш в интересни времена. Какво е да си управител на централна банка в интересни времена? Или не ви е интересно, защото родната банкова система е стабилна?

- Напротив, много ни е било „интересно” и вероятно това е причината системата да работи добре. БНБ полага огромен труд, но той остава най-често скрит за широката публика, защото такава е работата на централната банка - тя е консервативна и дискретна институция. И не е необходимо да се хвалим - важното е резултатите да са видими. Като ще цитираме китайците, един от великите им водачи е казал: „Не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки.“

Как банките ще приключат годината и какво ще е развитието на пазара догодина?

- Българската банкова система запазва много добро състояние въпреки трудната икономическа среда. Това се отнася както за местните, така и за банките с чуждестранни акционери. Докато в еврозоната се изляха трилиони държавни пари и средства на ЕЦБ за подкрепа на банките, у нас нито един лев на данъкоплатците не е похарчен за тази цел. Това не е някаква даденост, а резултат от дългогодишни целенасочени усилия. Въпреки липсата на подобна подкрепа за банките у нас, имаме ръст на кредитите, който е по-висок от този в еврозоната. Растежът на кредита там е около нулата, докато в България е между 3 и 4 на сто. Това е над ръста на икономиката.

Много политици се опитаха да правят политика на гърба на банките.

-Банките са любима дъвка на политиците в Западна Европа, където имаха и имат огромни проблеми. В ЕС се изляха 13% от БВП за спасяване на банки, а британците похарчиха почти 30% от парите на данъкоплатците. Но на фона на тези колосални суми срещу нулевите разходи в нашата страна и досега не мога да проумея защо най-големите провокации към банковия сектор дойдоха от публични институции. Вероятно идеята е била да се добави нещичко към личен или партиен рейтинг. Ако направите един обзор за изминалите години, ще видите, че най-яростните критици на банките са сред най-нехаресваните от обществото политици и „общественици“. Въпрос на приоритети и пиари. Но е много важно публичните фигури да не забравят, че банковият сектор е част от базисната инфраструктура на всяка една икономика. То е все едно да отрежеш жиците на НЕК-а и после да се чудиш защо ти е студено и стоиш на тъмно.

През тази година имаше много вълнения в банковия сектор. Кое е най-страшното събитие, което можеше да се случи, но беше предотвратено?

-Най-големите предизвикателства бяха външни. Какофонията в еврозоната е убийствена не само за банковата индустрия, но и за бизнеса като цяло. За нас най-важното беше да предотвратим психозата, която можеше да възникне от  безразборното и непрофесионално публично говорене по отношение на държавните дългове и кредитните институции от еврозоната, най-вече от Гърция, и да сме готови с всякакви сценарии. Каквото трябваше да бъде направено от БНБ, беше направено и отговорните фактори в тази страна го знаят. За щастие най-лошите прогнози не се сбъднаха. Спомняте си, че БНБ няколко пъти още от началото на кризата категорично отхвърляше черните сценарии за България и продължаваме да сме убедени, че те няма да се сбъднат. Но същевременно добре разбираме, че когато целият свят е в криза, няма как българското общество да не се тревожи. Затова - да се върна на предишния ви въпрос - кресливата и лишена от съдържание риторика не е в полза на обществения интерес. Не липсваха и нашенски си провокации, като акцията на омбудсмана, която трябваше да помогне на уж клетите длъжници срещу банките изедници, а всъщност единствените печеливши биха били адвокатите (омбудсманът Константин Пенчев искаше бързото връщане на задължения към банките да се обяви за противоконституционно - б.а.). Оглушителният шамар от Конституционния съд (искането на омбудсмана беше отхвърлено с гласовете на 12 съдии и нито едно особено мнение - б.а.) предотврати изключително неблагоприятни последици за предсказуемостта на правната среда и спокойствието на вложителите.

Споменахте психоза. Ние, които нямаме проблемите на еврозоната, не си ли създаваме сами психози? Спомняте си драмата със Сребърния фонд и желанието на финансовия министър да извади тези пари от фискалния резерв.

-Какво да ви кажа - на Запад имат проблеми и се чудят как да ги решат, а у нас като нямаме такива проблеми, и се чудим как да си ги създадем. Мисля, че към днешна дата никой не се съмнява, че това беше огромна авантюра, та макар и обяснявана със загриженост за доходността на фонда. Да се извадят тези средства от депозита на правителството в БНБ точно в този момент беше изключително опасна идея и неслучайно ние реагирахме за първи път така нетипично публично и остро. Освен огромна манипулация и разстройване на пазара на ДЦК за години тази операция щеше да остави правителството без резерви.

Голямата гордост на правителството в последните месеци е, че парите във фискалния резерв се увеличават, след като през годината имаше спад до критични нива. Какъв е вашият анализ - наистина ли финансовата ситуация се подобрява, или става въпрос за счетоводен трик?

-Преди всичко да отбележа, че във финансовата статистика, включително и тази на БНБ, няма никакви трикове. И нека ви напомня - когато еврокомисарят Оли Рен през 2010 г. с едно непремерено изказване ни нареди до Гърция и стресна всички инвеститори, министър Симеон Дянков реагира много остро и беше прав. Евростат направи проверка тогава и установи, че статистиката на България отговаря на всички европейски стандарти. Обръщам внимание на това, защото трябва да сме наясно, че понякога и институции, и лица с висока репутация могат неволно да направят бели на България. Затова следва да внимаваме да не си лепим етикети сами и трябва да сме нащрек. Така че когато говорим за фискален резерв, трябва да е ясно, че информацията е безспорна и лесно обяснима. Резервът не спада по простата причина, че има много добро изпълнение на бюджетните приходи и контрол върху разходите. Например до септември хазната имаше излишък при планиран дефицит...

Да, но откъде идват повечето приходи, ако икономиката буксува? Ръстът е в рамките на статистическата грешка.

-Ама го има, нали? За тази година очакваме икономиката да нарасне до 1%. Това никак не е малко на фона на дълбоката рецесия в половината страни от еврозоната и почти никаквия растеж в останалите. А Европа е основният ни търговски партньор, без значение дали говорим за тежка индустрия, за производство на храни или услуги. Не може да подминаваме тези факти с лека ръка! Освен това, за резерва пак, България излезе много успешно на международните финансови пазари, емитира облигации и така правителството попълни депозита си с около 1,8 милиарда лева. Тази емисия ще бъде използвана, за да се платят стари външни дългове.

При положение че бюджетът върви добре, какъв е смисълът да се въвежда данък върху лихвите от депозити? Още повече - това е политически самоубийствено преди изборите.

- Политическата страна на въпроса ми е интересна, но не мога да коментирам. А и БНБ нито е участвала в подготовката му, нито е била предварително информирана. Научихме от медиите и обявихме своята официална позиция още същия ден, в който разбрахме за това решение.

Защо? Не трябваше ли да се потърси и вашето мнение?

-Въпрос на разбиране за смисъла на комуникацията между институциите. Тук най-важното не е дали да се облагат или не лихвите. А за модела и стимулите за развитие на страната. Винаги съм подозрителен, когато някой ми каже: „Правим нещо, защото така е еди-къде си.“ Хайде тогава в България колите целогодишно да карат със зимни гуми, понеже в Скандинавия е така! За да знаем защо нещо някъде се прави по определен начин, трябва да познаваме историята на съответната страна. Ако постоянно даваме за пример Западна Европа, трябва да знаем, че тя е трупала капитали в продължение на столетия. Говорим за държави, които са били огромни империи и са черпали от ресурсите на целия свят - от Африка, от Азия, от Америка. Наред с това западноевропейските страни имат големи икономически достижения. В България през 90-те си мислехме, че разграждаме комунизма, а се оказа, че сме разградили държавата и пак започваме от нулата. Затова след кризата избрахме либерален модел на икономическо развитие, с който да наваксаме изоставането си. Ние трябва да натрупваме капитал. Това става със стимули за спестяванията. Още в първите лекции по макроикономика се учи, че S (спестявания) = I (инвестиции). Ако нямаш едното, нямаш и другото. Когато се говори за какъвто и да е данък, всички дискусии за това кого ще удари - бедни или богати, отстъпват пред големия въпрос. И този въпрос е как влияем върху дългосрочната възможност за инвестиции и растеж на страната. За да има и за едните, и за другите. 

Масовият депозит у нас е твърде малък. Едва ли във фиска ще влязат много пари от новия данък.

-Не това е проблемът. Няма нищо лошо, когато на една държава й трябват пари, да търси възможност за нови приходи. Думата ми е за модела и логиката на решенията. И не на последно място - има го елемента на изненадата. Това е вредно за добрия бизнес климат, който е задължителен фактор за създаването на доходи. Не е достатъчно само да имаш плосък данък от 10%. Може би по-важни са предсказуемостта и последователността. Това липсваше в цялата дискусия около новия налог, а не дали да го има и кого щял да засегне.

Стреснатите хора не правят добър бизнес. Това ли искате да кажете?

-Да, доказана истина! Бизнесът обича да бъде изненадван само от Дядо Коледа. Както и всеки един от нас.

Според данните за 10 години сме удвоили брутния си продукт. Това добро постижение ли е?

.Много добро. Затова ме боли като българин и винаги обръщам внимание, че трябва да сме предсказуеми и последователни. Преди година попитах един от моите най-добри приятели, управителя на люксембургската централна банка (току-що избран  за член на борда на ЕЦБ - б.а.) Ив Мерж, кажи ми как така вие, една толкова малка държавица, разположена между две воюващи в миналото империи, успявате да сте най-богати? Отговорът беше: „Иван, при нас нито един закон, който касае бизнеса, включително данъчните закони, не се променя внезапно. Организираме големи дискусии преди това и ако въобще се стигне до промяна, тя влиза в сила след 2-3 години, за да могат инвеститорите и гражданите да знаят накъде върви държавата.“ Защо тогава се учудваме, че огромните инвестиции в цяла Европа минават през Люксембург? Ето такава държава искам да бъде и моята родина - разумна, консервативна и предсказуема. Само така можем да станем по-богати и по-уважавани.

Има ли предразсъдъци спрямо България в Европа?

-Разбира се, това е очевидно. Пресен пример - съвсем наскоро в „Икономист интелиджънс юнит“ бяха изчислили, че след 20 години в България ще се живее по-лошо, отколкото в Египет, Тунис и Доминиканската република. Това са уникални глупости! Често въпросът дори не опира до липса на знания или предразсъдъци, а до материални интереси на други държави или отделни играчи. Поне 50 пъти от началото на кризата съм ви говорил за продавачите на страх. Просто трябва да информираме нашето общество, че и това го има в правилата на играта, да не сме наивни и да сме хладнокръвни. Спомнете си колко пъти съм говорил за апокалиптичните сценарии за българската финансова система, които се пускаха в чужбина от 2008 г. насам. Когато нищо драматично не се случи и видяха, че сме много по-добри от тях в много области, тогава нашите критици се изпокриха - тихомълком и без никакво извинение, разбира се. Ами за т.нар. гръцки банки в България - не се ли изписаха сума щуротии само преди няколко месеца? Но всичко това коства много работа, която поради своя характер остава встрани от медийното и общественото внимание. Да, когато сгрешим, не трябва да се притесняваме да си го признаем. Но когато сме прави, спокойно можем да кажем: „Момчета, тук сме по-добри от вас и не желаем да правим вашите грешки. А вие ако искате можете да следвате добрия пример на България.“

(в. Преса, печатно издание, брой от 332 от 6 декември 2012)


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37