Проф. Николай Василев

Проф. Николай Василев: Доган бе готов да подкрепи Костов за премиер през 1992 г.

13046 | 5 май 2012 | 14:17

Подгизнали сме от корупция, където стиснеш - тече



- Проф. Василев, наскоро лидерът на „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев каза в интервю, че за последните 22 г. в изпълнителната власт е имало двама честни министри. Само двама! И единият от тях сте вие. (Бел. авт. - другият е Никола Василев, здравен министър в кабинета на Филип Димитров)...
- Ами не е ли тъжно?

- Ами, тъжно е. Доста тъжно...
- Да не ви прозвучи смешно, но когато прочетох интервюто, се учудих и си викам: и още един ли има? Мислех си, че съм единственият идиот в България!
Не, не съм единственият. Сигурно има и други почтени министри. Д-р Тренчев има предвид от тези, които познава. Но картината е жестока. Изпадам във все по-голяма безнадеждност. Дълго търсех точния термин и сега ще го кажа за първи път: България е прогизнала от корупция. Откъдето и да я натиснеш, тече като сюнгер.
- Как го постигнахме? Обществената матрица ли сбъркахме?
- От едната страна са обективните фактори. Световната криза е и духовна, и то отдавна. Още от 60-те години на ХХ век западната цивилизация е потънала в нея и сякаш няма изход.
Социализмът ни завеща носталгии, илюзии. Мнозина казват: „Ооо, колко хубаво беше тогава.“ Затова трябва да припомня, че икономиката преди 1989 г. беше прогнила. В годините непосредствено преди промяната анализаторите са смятали, че 85% от нашата производствена база е материално и морално остаряла. Че е пред рухване. Икономическата катастрофа също е причина да не вървим бързо към средния европейски просперитет. Ето и трета - сринаха се илюзиите ни за реакциите, които очаквахме от Америка и Западна Европа.
- Какво очаквахте?
- Честно искам да си призная, смятахме, че Америка е готова за нов план „Маршал“. Че ще налее стотици милиарди в новите демокрации.
- Откъде дойде тази илюзия?
- Като всяка илюзия - от въздуха. Никой нищо не е обещавал. Търсехме аналогии с времето след Втората световна война, когато е приложен планът „Маршал“ и Италия, Германия се вдигат на крака. Викам си, няма начин да не помогнат и на нас, ние също сме рухнали икономически. Никой не ни обърна внимание. Изобщо. Нито Америка, нито Европейският съюз, който имаше и сега има свои вътрешни проблеми. Останахме сами на себе си.
- Оставени сами на себе си - значи започват субективните причини.
- От петвековното турско робство са ни останали не толкова покорството и пасивността, колкото индивидуалното оцеляване. То е дълбоко заложено в българския ген. На българите им липсва чувството, че просперитетът на общността е най-сигурната гаранция за личния просперитет.
Неслучайно всеки, който се качи във властта, гледа първо да облагодетелства себе си. Кушлевци си слагат заплати от 9-10 хиляди лева, Калинки си уреждат служби с фалшиви дипломи. За да вземат  повече пари от ЕС, селяни си пишат повече обработваема земя - и те фалшифицират. Хитреци и далавераджии от горе до долу.
Как да разобличаваме корупцията, като корумпиран на корумпирания око не вади?
- Как живее един честен бивш министър? Каква кола карате?
- „Мерцедес“. Стар, скапан, но „Мерцедес“.
- Колко вдигате на магистрали?
- Колкото е разрешено. Не съм богат, но съм заможен. Имам заплата, хонорари, участия в проекти. Знаеш ли каква формула съм измислил за парите?
- Каква? (Разговорът неусетно е преминал на „ти“.)
- Човек трябва да има толкова пари, че да не мисли за тях. Но не чак толкова, че непрекъснато да ги мисли. Придържам се към нея и спя спокойно. С жена ми живеем в панелен апартамент в „Младост“ от 36 г.
- Тя не се ли сърди, че си толкова принципен?
- Не. За тези неща не се сърди. Сърди се за нормални неща.
Веднъж брат ми се обиди, но съм му признателен, че бързо му мина и ме разбра. Снаха ми работеше в институт към министерството, бяха картотекирани за жилище и докато бях министър, им дойде редът да го купят. Отказах да им го дам. След години взеха от общината.
- Не може да бъде! С право са ти се разсърдили.
- Принцип - да не злоупотребявам с власт, с нищо. Брат ми законно щеше да вземе жилище, но хората щяха да кажат: ей го министърът - урежда роднините си.
- Вярно ли е, че сам си си плащал кафето и бензина за служебната „Волга“?
- Вярно е.
- Някой не ти ли казваше: „Николай, ти си глупак!“ Или непоправим идеалист.
- Казвали са ми на шега. Движа се в среди, които разбират поведението ми. Аз така съм възпитан, и родът на жена ми е от кристални хора.
- В правителството на Филип Димитров финансов министър бе Иван Костов. Трябва да е бил доволен, че сам си плащаш всичко. Как се разбирахте двамата?
- Уважавам Иван Костов, въпреки че се присламчи към СДС някак така, не го интересуваше идеологията или демокрацията. Други неща го интересуваха, включително личните му проблеми. Но според мен Костов е добър държавник.
Като финансов министър е много по-добър от Симеон Дянков. Но при всички финансови министри се получава така, че стават скритите премиери. Аз седях отдясно на Филип Димитров на заседания и го наблюдавах. За да вземе решение, той гледаше към Иван Костов и го чакаше да кимне или да каже: „Да, това може.“ Спорил съм с Костов, казвал съм му: „Ти държиш финансите на страната, но не ти определяш за какво да бъдат харчени. Това е колективно решение на Министерския съвет.“
- Но Филип Димитров го е слушал...
- Да, много. Костов го подведе да поиска вота на доверие. Филип Димитров има у себе си нотки на омекотено джентълменство. Той е като герой на средновековен роман, има чувство за чест, което в слаба душица не може да вирее, трябва силен човек.
- Имаше ли той характер за премиер?
- Не. Филип Димитров беше безспорно интелигентно момче, което, първо, поради мекотата на характера си и второ, поради възрастта си не може да бъде министър-председател. Същото важи и за Жан Виденов, и за Сергей Станишев. Премиер трябва да бъде улегнал човек, събрал мъдрост и психическа устойчивост. Отговорността и напрежението са огромни. Извинявай, но Филип Димитров като че ли беше откачил по едно време, просто не издържа. Виденов също, макар че според мен е честен човек и не е откраднал и стотинка.
- Ти какво мислиш - трябваше ли Филип Димитров да иска вота на доверие?
- Не. Имаше начин да се постигне съгласие с ДПС за продължаване на мандата. Кабинетът тръгна да върши важни работи.
- Защо Костов бе на друго мнение, защо подведе премиера?
- Костов много бързо искаше да стане премиер. Доколкото знам, водили са разговори и ДПС беше готово да подкрепи Костов за премиер. Беше съгласно на второ правителство на СДС. Но Филип Димитров не позволи. Мобилизира своите хора, СДС се втвърди и се каза: Щом са ни свалили, да си гледат работата.
- Много остра сатира си писал за Ахмед Доган, но в началото сте били приятели. Тогава, през 1992 г., беше ли още приятел с него?
- Да. Казах му, че е сгрешил със свалянето на Филип Димитров. Той отвърна: Много късно ми го казваш.
- Държавна сигурност два пъти е правила опити да те вербува и ти отказваш.
- Да, първият път бе през 1971 г., когато завърших университета. Вторият - през 1978 г., преди да замина за 4-месечна специализация в Копенхаген. Държаха се съвсем културно - извикаха ме, казаха: Като се върнете, да ни напишете доклад с кого сте говорили, какви са настроенията там. Викам: Аз на вас до края на живота си доклад няма да напиша.
- Как обаче се отнасяш  към тези, които не са имали волята да откажат?
- С разбиране.
- С разбиране?
- Когато бях министър, помолих да бъдат проверени десет души от най-близкото ми обкръжение, изключвам семейството. Осем от тези десет бяха писали за мен. Осем от десет.
- Това изненада ли те, нарани ли те?
- Почувствах се наранен, но не толкова, колкото би се почувствал някой друг. Бях се сблъсквал с много човешки слабости и пороци. Няколко дни мислих как да постъпя. И решението ми бе да затворя страницата. Никой от моите близки не разбра, че зная за постъпката им. Продължих да работя с тях, да бъда приятел с тях.
Човешко е и да отстъпиш понякога, да направиш компромис. Ако постъпваш с хората според твоите високи критерии, ако искаш всички да бъдат като теб, ще останеш сам. Аз не искам да бъда сам. Аз искам да бъда сред хора.
- Как трябваше да постъпим като общество с досиетата?
- И моята теза за обществото се формира така - трябва да знаем истината, да отворим и да прочетем страниците и да ги затворим. Без лустрация. Да гледаме бъдещето.
Но искам непременно да уточня - разузнавачите изобщо не трябваше да ги вадим на светло. Това е национално предателство, за което много хора трябва да лежат в затвора. Трябваше да бъдат разкрити само доносниците.
- Срещнах любопитен факт - партия АСП, на която сте председател след 1989 г., е най-елитната по състав и до днес - 90% от членовете са висшисти, 50% имат научни звания, другите са с артистични професии. Въпреки това не успявате да влезете сами в парламента. Как си обясняваш този парадокс?
- Точно затова не успяхме. Не бяхме партия, а научен кръжец. Но мога да кажа защо АСП пропадна и защо си тръгнах от политическата сцена.
- Защо?
- Защото АСП, напук на всички, които смятат, че е била корумпирана партия, се оказа единствената в България, която не пожела да носи бизнесмените си под мишница, да живее в разбирателство със собствените си богаташи. БСП няма ли милионери в ръководството си? Кой спечели в сблъсъка между червените бабички и червените мобифони, за които говореше Стефан Продев? Мобифоните, разбира се. БСП изхвърли ли някой от тях? Не.
СДС има своите милионери, всички партии имат. Ние загубихме битката с мобифоните и се разпаднахме. Това е.
- Но нали идеалът не е да ни управляват бедни хора.
- Нека има богати, но да са забогатели по нормален начин, не чрез политиката или властта.
- Има ли честни забогатели в България?
- Почтени методи за бързо забогатяване няма открити, няма открити, както е казал поетът...
- Имаш много хубав термин - хайдутизация.
- По едно време започнах да броя очевидно корумпираните министри. В нашето правителство имаше двама, при Беров - петима, при Виденов - 7-8, при Костов - десетина.
- А в сегашния?
- За Сергей Игнатов не съм сигурен.
- Нали не го казваш, защото той ти е министър?
- По принцип винаги съм бил мек към министрите на образованието след мен.
- Някой от тях потърси ли те за съвет?
- Не, никой.
- С какво си тръгна от министерския кабинет?
- Аз там нямах нищо. Голямата ми трагедия беше, че в продължение на година и месец трябваше всяка сутрин да стана и да си сложа риза, вратовръзка, костюм. Така се полага по протокол. А аз най-мразя да ме души вратовръзка и да ходя с костюм. Сега гледам министър-председател с тениска. Съжалявам. Нека малко изтърпи, докато е министър-председател. После как може премиер да ходи стриган?! Уникално. Моят син е стриган, Слави Трифонов - също, но той е човек на изкуството. За министър-председател съм против.
Спомням си едно време Исак Паси (бел. ред. - професор и философ, баща на бившия външен министър Соломон Паси), още бяхме млади асистенти, ни внушаваше - на изпит ще държите студентите да дойдат облечени с костюм. И вие ще се обличате с костюм. Това е уважение към университета.


 


От категорията

Валерия Велева: Счупената държава

-1448546816.jpg

Борисов можеше да се измъкне. Преди девет месеца. Тогава имаше път назад със ...

13 юли 2020 | 13:21

Първан Симеонов: Ако избилото в последните часове напрежение закипи, Борисов може да направи ход

-1588574956.png

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов ...

9 юли 2020 | 21:23

Васил Стоянов: БСП ще продължи по пътя на промяната, Корнелия Нинова е без алтернатива

Васил Стоянов-1594729847.jpg

Лидер на БСП трябва да е този, който има визия и политическа воля да реши ...

14 юли 2020 | 15:28

Кънчо Стойчев: Ахмед Доган спира мощно влияние от Турция и трябва да разполага с държавна охрана!

-1592287679.png

„Да пазим нашия парламент! Изборите са неизбежни и колкото по-разумно се ...

14 юли 2020 | 13:32