Акордеонистът Нешко НЕШЕВ: Политиците докараха чалгата и мутрите

22338 | 9 дек. 2012 | 12:02

Интервю на Красимир АНГЕЛОВ за съдбата на българския фолклор, за признанието на музикантите в България и пътя на едно момче от Кърджали до



Нешко Нешев е роден в Кърджали на 20 ноември 1954 година. Един от най-известните български акордеонисти, автор на много мелодии и песни. Издал е два самостоятелни албума в България и четири в Турция. Свири със световноизвестния кларнетист Иво Папазов от 40 години, заедно имат 5 албума. Носител е на много международни награди. Посланик на добра воля към ООН. Член на Института за световна музика в САЩ. Единственият български музикант, свирил с „Пинк флойд“. Участвал в концерти с Маклафлин, Ал ди Меола, Нона Хендрикс, Дейвид Санбрукс, „Джипси кингс“


Къде изчезна хубавата българска музика, г-н Нешев?
- Не знам вече. Толкова неща се говорят по тази тема. Но откакто закриха надсвирването в Стамболово, нещата тръгнаха назад. Вече ги няма хората. А помните какво беше Стамболово - за него се говореше по целия свят. Хиляди се стичаха там. Сега на доста млади музиканти казваме - пробийте този кръг, не се въртете около нас. Направете нещо по-интересно, за да избиете някъде. Да кажат, че сте по-различни от нас - Иво Папазов, Нешко Нешев, „Канарите“, „Орфей“ и така нататък. Но не става, не се получава.

- Защо?
- Навремето хората слушаха с удоволствие народна музика. Не че беше забранено един кючек да изсвириш. И сме го правили. Но хората търсеха българската музика. Като сме свирили на мегдана, какво чудо беше - един носеше агне, друг - прасе, трети носи бъчва с вино - кой кого ще надсвири и на кого да дадат награда. Това бяха тракийските, полските села. По три-четири оркестъра на мегдана. Народ - хиляди. На футболен мач не ходеха толкова, колкото идваха при нас.

- Ти имаш ли обяснениезащо чалгата измести българския фолклор?
- Де да знам. Аз рядко слушам такава музика, но и там има доста интересни неща.
Има и тъпотии, но има и неща, които може да се слушат. Не знам - голотата ли, сексапилът ли измести нещата. И лошото е, че младежта навлезе натам. Навремето в дискотеките се слушаше и народна музика. Сега е само чалга. Тук никой не ни обръща внимание. Аз съм взел голяма световна награда, но никой не се интересуваше, а се вълнуваха Иван Костов
какво казал, Петър Стоянов къде излязъл, каква гюрултия се вдигнала в Народното събрание. По света ни стават на крака, пък тука... А толкова се борехме, толкова неща праве- хме за тази народна музика. От живота си късахме.

- Значи политиците вкараха чалгата?
- Според мен е така. Те направиха народа ни такъв. Беден и озлобен. Те докараха и мутрите. Не искам да говоря на тази тема, не искам да обиждам никого.

- Като ти е криво и хванеш акордеона, какво си свириш?
- Какво си свиря ли? Ами отивам в друг свят. Гледам картина - на една поляна как агне тича, около него кученце играе. Нещо такова ми се появява и тази картина ми звучи като музика. И си я свиря. Картини гледам. Знаеш ли как написах „Беломорска сюита“? Никой дотогава не го беше правил - соло акордеон с битов оркестър и хор. Ама тогава ни забраниха, защото Беломорието било в Гърция и нещо да не стане, междудържавен кон- фликт, та я кръстихме „Момински танц“. Записахме я в Пловдив и това нещо в Чехия взе най-голямата награда и само за един месец беше излъчено 130 пъти по тяхното радио. После имаше голям интерес и у нас. А знаеш ли как стана? Случайно минах край едно село до Ивайловград - Свирачи се казва. Там на гробищата една баба оплакваше своя мъж. Тя буквално пееше на гроба. Бях спрял колата и като я чух, онемях. Та музиката е там, у българина.

- Сега ни залива чалга отвсякъде. Какво трябва да се направи, че да се върне бъл- гарската музика?
- Много трудно ще стане. Ние сме работили с големи бизнесмени. Един ни вика – дай да направим така, че да възстановим народната музика, да дойде над чалгата. Събрахме се ние, „Канарите“, оркестър „Тракия“ и оркестър „Орфей“. Обиколихме цяла България. И пак не се получи. Народът, изглежда, вече така е затъпял. В чалгата има голота, а пък бъл- гаринът, като види голо, знаеш какво става. Не го интересува какво слуша, гледа, гледа...
като пие две мастики, чука на масата и гьобекът му трябва на него. Преди на всяка българска сватба накрая се свиреше кючек. А сега обратно - през цялото време върви кючек и акосе сетят, накрая изсвирят едно хоро или ръченица.

- Какво беше началото?
- Баща ми, Юлиян Нешев, беше един от известните музиканти. Имаше приятел от Шумен, беше дошъл на гости. Двамата свириха цяла нощ и сутринта са оставили една цигулка до моето легло. Аз, като я пипнах тази цигулка и като подскочи този лък върху струните, си викам: „А, това нещо не е за мен.“ Изплаших се. После друг приятел на баща ми донесе едно акордеонче и аз се влюбих в него. С него лягам, с него ставам и на третия ден вече бях просвирил няколко народни песнички, без никой да ми покаже. Бях на девет години.

- С Иво Папазов откога свириш?
- От 40 години. От деца. И сега продължаваме заедно. Ако не пътуваме нанякъде, отскачаме до Турция – там участваме в шоупрограми. Там свиря в една група - „Пандора“ се казва. И с големия цигулар Недим Налбантоглу. Той е роден в Къркларели – Лозенград, и умира за българска народна музика. С него напоследък правим много неща.

- Къде точно свирите в Турция?
- Свирим на големи културни мероприятия и в тяхната държавна телевизия ТРТ. В предаването „Като се каже „музика“. Там свирим балканска музика с техни известни певци. Всичко - и гръцко, и българско, и турско, и сръбско. Там се слуша много българска музика. И я ценят за разлика от нас.

- А награди?
- Наградите са доста. Имам награда от Института за световна музика в Ню Йорк от 2004 година, тя ми е много мила. Посланик съм по света на добро желание от ООН... Имам специален медал от папа Йоан-Павел II. На концерт в НДК при посещението му в България свирих моята „Носталгия“ и той, Бог да го прости, тактуваше с ръката, седнал на стола. После ме благослови. Първата ми голяма награда е още от 1979 година от Хелзинки – акордеонен фестивал, спечелих първо място. В Америка - в Сан Антонио, бях почетен гражданин. А на местно ниво нищо интересно - плакет от общината, чинийка, писалки.

- Кога започна да композираш музика?
- Още в началото. Бях корепетитор в читалище „Авицена“ в Кърджали и там започнах. После продължихме с Иво Папазов. С него сме от 1968-69 година. Правихме заедно два филма. С Иван Личев - във филма „След края на света“ върви моята „Носталгия“. В няколко филма звучи тази „Носталгия“. Даже навремето, когато гимнастичката Мария Петрова спечели златен медал, играеше на моята „Носталгия“.

- Свирил си с „Пинк флойд“.
- С Джо Бойд - мениджъра на „Пинк флойд“, започнахме да работим през 1989 година. Той всъщност ни изкара на голямата сцена - Папаза и мен с оркестър „Тракия“. „Пинк флойд“ харесаха „Носталгията“ и помолиха - можем ли да изсвирим нещо от нея. „Разбира се, с голямо удоволствие.“ Как мога да не им позволя. И сега звучи там, в една тяхна пиеса. Имам много пътувания зад Океана. С „Джипси каравана“ се бяха събрали унгарци, румънци, ние,
американци, испанци, португалци, индийци. Голяма група от 50 човека. Направихме над 60 концерта в Щатите.

- Кой концерт помниш най-добре?
- С „Джипси кингс“ сме правили концерти в Бордо. Навремето тяхната песен „Бамболейро“, като излезе на мода, бяхме в една огромна зала. Публиката скочи на крака, седем биса направиха. А ние трябваше да свирим след тях. И се чудим какво да правим, как този на-род да замлъкне и да ни чуе. И си викам: „Трябва да измисля нещо.“ Защото те тропат, викат, свирят. Решихме да излезем един по един, като на сватба. Като че извеждаме булка. Все едно че от махалите излизаме и се събираме на мегдана. И тъпана думка. По едно време хората млъкнаха - сигурно си викат: „Тия пък какви са, какво ще направят.“ И тогава Папаза, той обича това, импровизира на тема „джаз“. После импровизира рок. Мина на класика - и публиката онемя. Изкарахме повече бисове от „Джипси кингс“.

- С какво се занимаваш сега в България?
- Тук работя в Дома на културата. Корепетитор. Децата се учат с мен да играят народни танци и ми е хубаво да ги гледам. Ръководя и битовия оркестър, пиша музика. Така.

- И колко ти плащат?
- Аз на един колега, като му казах, че получавам 150 евро, той ми вика: „На ден ли?“ Но така е засега в България.

- А в чужбина?
- Не ме питай.

- Кажи поне за едно предаване в Турция колко ти плащат?
- Охо, за едно предаване за един ден идва колкото за половин година в България.

- И сега какво стана у нас? „Музикант къща не храни“?
- Натам отиват нещата. Особено народен музикант. Няма ги вече онези сватби, кръщенета. Не сме се спирали, навремето един ден нямах свободен да си видя жената и децата. Но вярвам, че всичко ще си дойде на мястото. Кръвта на българина ще проговори. И чалгата започна да заглъхва, хората започнаха да се усещат кое е истински ценно. Не съм се отчаял.


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37