Николай Вълканов: Нямам един лев в банка, защото инвестирам

23787 | 17 дек. 2012 | 08:49

Истинската криза бе по времето на Жан Виденов, казва президентът на "Минстрой холдинг"


 


Николай Вълканов е роден през 1950 г. Завършил е Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ в София. Работи в „Минстрой холдинг“ от 1975 г., а от 1990 г. е генерален директор. След приватизацията на холдинга през 1999 г. е председател на управителния съвет. Сега е председател на съвета на директорите на „Минстрой холдинг“ АД и шеф на  надзорните съвети на „Горубсо-Златоград“ АД и на „Горубсо-Мадан“ АД. Член е на президиума на Световния минен конгрес от 1992 г.


Интервю на Леонора Лекова за кризите, през които минахме, и за "Горубсо" като сбъдната мечта


- Г-н Вълканов, с какви чувства изпращате 2012 година? За някои беше много лоша, други казват, че бизнесът им е тръгнал нагоре.

- „Минстрой“ е от втората група. За нас годината беше много успешна и за това говори наградата „Мистър Икономика“, която получих наскоро сред 45 собственици и мениджъри на наши компании. Критериите бяха инвестиции, работни места, растеж и печалба. В две последователни години имаме 120 млн. лв. инвестиции, възстановихме 800 работни места и открихме нови 100, а ръстът на производството е 30-40%.

- Къде са вложени тези 120 млн. лв.?

- Във водноелектрически централи и соларни паркове, както и в рудодобива, където трябваше да се покрият големите задължения на „Горубсо-Мадан“. Трябваше да се купи и нова техника за предприятието. Но важното е, че то вече е изправено на крака, а хората получават редовно заплатите си. Мога да ви покажа декларация от НАП, че „Горубсо“ няма задължения. Това не се е случвало през последните 25 години.

- Как се стигна до тази сделка? Бившият собственик Валентин Захариев твърдеше, че в рудника всичко е наред, но някой иска да му вземе бизнеса.

- Аз бях в преговори със Захариев от ноември м.г. По това време той бе в контакт с индийци и с други инвеститори. Така че търсеше купувач за „Горубсо“ отдавна, но да продадеш една такава булка, бременна и с две, три деца, не е лесно.

- Вие обаче също имахте притеснен вид, когато сделката бе обявена от премиера Борисов.

- Да, защото научавах за нови и нови задължения на предприятието. Тогава излезе голям дълг към швейцарска банка и ние бяхме принудени да платим 800 000 евро, за да освободят акциите. После се оказа, че цялата транспортна техника на „Горубсо-Мадан“ е на фирми на Захариев или на лизинг и той не е плащан. Затова бях притеснен, но в същото време винаги много съм искал това предприятие.

- Защо? Сам казахте, че е било в окаяно състояние.

- Защото идеята ни с партньорите от „КЦМ-Пловдив“ е да затворим цикъла на производство и да достигнем 70 хил. тона българска суровина през 2015 г. Това значи да увеличим два пъти производството на оловно-цинкова руда и да станем сред най-добрите в Европа. Много сложна задача сме си поставили, но това за нас е мисия.

- Откога правите тези планове?

- От много години.

- Защо не ги осъществихте по-рано? Бяхте вицепрезидент на „Мултигруп“. Защо трябваше мините да бъдат докарани до крах?

- „Горубсо-Мадан“ не бе продаден чрез конкурс, на който можехме да участваме. Взеха го едни бизнесмени от Пловдив. През 2001 г. се обяви процедурата за „Горубсо-Златоград“, като идеята бе да го ликвидират. Но за щастие убедих тогавашния министър на икономиката Николай Василев да не го прави. Казах му - това е един подземен град. Не може да го унищожите. Така го купихме и започнахме да го възстановяваме. „Горубсо-Мадан“ пък отиде при Захариев, но накрая си дойде на мястото при мен. Жалкото е, че това можеше да стане още през 1999 г.

- Смятате ли, че предприятията от индустрията вече са при точните хора?

- Специално в рудодобива е така. И „Челопеч“, и „Асарел“, и „Елаците“ имат много добри собственици, които инвестират милиарди в тях. Те разбират от този бизнес и са професионалисти. Целта им е не да ликвидират мините и да ги източат, а да ги развиват. Затова секторът е във възход. Същото бих казал и за металургията. „Кремиковци“ изчезна, ОЦК също, но останалите заводи работят. „КЦМ-Пловдив“ инвестира в нов цинков завод за 100 млн. евро. Така че, когато всичко си дойде на мястото, бизнесът върви добре.

- Защо толкова бавно и мъчително става всичко у нас? Минаха повече от 20 години, а пластовете продължават да се наместват.

- На последната среща на бизнеса с президента се изказаха различни мнения, но повечето бяха - предприятията са зле, нищо не върви, правителството нищо не прави. А аз съм минал през много неща и мога да споря с всеки, че истинската жестока криза бе от 1990 до 2000 г. Това е най-голямата криза, която България е преживявала. Ние забравихме какво бе през 1996-1997 г. Държавата не работеше, бизнесът също. Банките нямаха пари. През 1998-2000 г. стана приватизацията чрез т.нар. РМД. Не беше най-доброто, но все пак много предприятия станаха частни.

- Държавата обаче не получи за тях нищо.

- Вярно е. Купиха ги за малко пари, но после се наложи да инвестират, за да ги развият. Които не успяха, пропаднаха. Така че от 2001 г. икономиката малко по малко тръгна напред. Сега минната индустрия върви добре, металургията, фармацевтичната промишленост, туризмът, един хубав бизнес, който дава хляб на много хора.

- Строителният бранш обаче е на дъното.

- Строителните фирми преживяха своя възход по конюнктурни причини през 2006-2007 г. Знаем каква беше ситуацията. Банките даваха пари и тук идваха ирландци, англичани, руснаци, купуваха имоти, без да са ги видели. Това няма да се случи повече нито в Америка, нито в Испания, нито в България. Така че в бъдеще строителство ще има, но по-малко и балансирано. Производството на текстил също няма да повтори най-добрите 2003-2004. Тогава всички наши предприятия работеха за най-големите световни марки. Това няма да се върне, защото Китай заля европейския пазар. В Англия почти всички фабрики за трикотаж са вече китайски. Така че кризата бе, когато падна правителството на Жан Виденов. Защо забравяме как се редяхме на опашки и нямаше хляб? Сега е съвсем различно. 45 млрд. лв. има населението в банките. Казват, че това са парите на богатите, но не е така.

- Защо да не е така? Данните на БНБ показват, че голяма част от влоговете са до 1000 лв.

- Аз нямам един лев в банката, защото вземам кредити и ги инвестирам.

- Не гледате ли прекалено розово на нещата? Безработицата минава 12%, а малкият бизнес е на изкуствено дишане.

- Не може в една държава като България да има 800 000 фирми. Тук всеки иска да е началник. Един купува, продава на другия, той на трети и когато някой от тях не плати, фалират и тримата. Това не е бизнес. Що се отнася до безработицата, да, висока е, но в Испания е 26%, в Гърция - 30%. Ние не живеем на остров сред морето, а сме част от Европа. Не може да искаме у нас да е нула процента.

- Казвате, че минната индустрия е във възход, но докъде ще стигнем само с износ на суровини?

- Съгласен съм, и аз искам да произвеждаме високотехнологични продукти, но трябва да гледаме реалностите в живота. Ние никога не сме правили самолети, камиони и коли. В „Техномаркет“ няма български телевизори и няма да има. До нас е Турция, която купува огромни количества метали, защото има огромни производства. Ние къде да вложим медта, оловото и цинка. Произвеждаме малко кабели, малко акумулатори и това е. Но за да се инвестира в индустрия, трябва нещо повече от евтина работна ръка, закони и добро географско местоположение. Трябва ни евтин природен газ. Ако го имаш, ще имаш химия, торова промишленост и още много други скъпи производства. Ще дойдат много чужди инвеститори. Ние обаче набързо се отказахме от търсенето на шистов газ. Америка е най-големият производител на газ в света благодарение на този добив. Представяте ли си какво ще стане у нас, ако имаме евтин ресурс? Аз самият нямам интерес към шистовия газ, но знам, че за България е много важен. Само тогава индустрията ни ще излезе на нов хоризонт.

- Въпросът е доколко са безопасни технологиите за добиването му. Как да бъдем сигурни, че няма заплаха за здравето и природата ни?

- Американците да не са по-глупави от нас или мислят по-малко за здравето си? Действията на екологичните организации по този въпрос са като за лифтовете на Витоша. Аз съм скиор, пътувам по Европа и виждам, че в Алпите на 2000-2500 метра височина има хотели и огромни писти. Ние тук не можем да направим една нова писта, защото някакви хора казват „не“. А София е единствената столица в света, където може да ходиш с метро на ски. Затова бизнесът и правителството не трябва да се поддават на провокации.

- Какво ни пречи да живеем по-добре? Господ ни е дал красива природа, хубава храна, дори злато в недрата.

- Първо трябва да се променят политиците. Когато минат в опозиция, отричат всичко и става водовъртеж. И почват да настройват хората. А аз бих казал - не критикувайте всичко, подкрепете нещо. Най-важното е да спре това противоборство и да има единение по важни за държавата въпроси. Проектът за АЕЦ „Белене“ се пуска и спира на всеки десет години. А трябва всички да седнат и да решат имаме ли нужда от нова централа, колко ще струва и къде ще се изнася токът. Така че политиците трябва да се обединяват около национални каузи, а ние не трябва да се отчайваме и да гледаме по-позитивно. Ето скоро ще имаме една завършена магистрала до морето.

- Това на някой западняк ще прозвучи смешно.

- Може, но нашата магистрала всички правителства я строиха и най-сетне ще бъде готова. Нека погледнем София, която е променена. Южна дъга, Северна дъга, подлези, надлези, метро. До 1990 г. в София се правеше много. Ние изграждахме инфраструктурата на „Обеля“ и „Дружба“, правехме топлофикация, подземни тунели, метрото го започнахме тогава, ама креташе. А сега е европейско, станциите са красиви. Как може да се отрича хубавото? Важно е също ние, хората от бизнеса, да бъдем коректни към държавата и общините и да си плащаме данъците. Всички искат да има добро здравеопазване, да има образование. Откъде да дойдат тези пари, бе, хора? Ще кажат той говори така, защото му е лесно. Аз обаче плащам данъци винаги. Всички мои хора се осигуряват на цялата си заплата.

- Говорите за всичко с ентусиазъм. Откъде имате толкова енергия?

- Аз съм такъв човек, гледам позитивно на нещата, имам прекрасно семейство, срещам се с позитивни хора, мои съмишленици. Имам и няколко хобита, които ме зареждат. Обичам цветята и се занимавам с тях, откакто се помня. Сутрин като стана в Бистрица, с чашата с кафе направо отивам в градината и почвам да оглеждам всяко растение. Имам хубава галерия с картини от български майстори. Зимата карам ски, лятото да се гмуркам. Всичко това ми доставя удоволствие.


(в. Преса, печатно издание, брой от 343 от 17 декември 2012)


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37